Р Е Ш Е Н И Е
№1452
гр. Пловдив, 22.06.2015г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
– II наказателен състав в публично заседание на
шестнадесети юни, две хиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
при секретаря: Величка
Илиева,
като разгледа докладваното от Съдията АНД № 1533/2015г. по описа на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е наказателно
постановление № 14-1030-008283 от 19.09.2014г. на Началника на сектор ПП към
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед Із-1745 от 28.08.2012г., с което на Ю.Й.
***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и чл.175, ал.1,т.4, чл.183, ал.5, т.1, чл.179, ал.1, т.5 и
чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му са наложени административни наказания:
Глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/
месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, Глоба в размер на 100 лева за нарушение
по чл.6, т.1от ЗДвП, Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.6, т.1от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП. В
издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба №
Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
В жалбата от Ю.Й.С. се прави
искане да бъде намалена паричната стойност на глобите или административните
наказания да бъдат отмени, като се излагат доводи за неизвършителство на
посочените в НП нарушения.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.С.Б. който ангажира гласни
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно и
своевременно призована за датата на съдебното заседание, в съдебно заседание не
се представлява и не излага становище по жалбата на С.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ю.Й.С. е
правоспособен водач на ППС и притежава СУМПС № *****, категория В и АМ. Води се
на отчет в ОДМВР Пловдив.
Обжалваното наказателно
постановление /НП/ е издадено въз основа на съставен на 21.08.2014г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Т № 14-1030-008283, бланков 717514 срещу
жалбоподателя за това, че на 20.08.2014г. около 00,10 часа в гр.Пловдив,
ул.”Победа” срещу № 58 управлява лек автомобил „Волво С40” с рег.№ *****,
собственост на Й.Ю. С. ЕГН ********** като извършва следните нарушения: 1. не
спира на подаден сигнал от контролен орган със стоп палка тип МВР; 2. На
кръстовището на ул.”Победа” и бул.”Дунав” преминава на неразрешаващ сигнал на
светофарната уредба /червен/ работещ в нормален режим; 3. На кръстовището на
ул.”Победа” и бул.”България” преминава на неразрешаващ сигнал на светофарната
уредба /червен/ работещ в нормален режим; 4. Управлява с АУАН с изтекъл срок, с
което е нарушил разпоредбите на чл.103, чл.6, т.1, чл.157, ал.6 от ЗДвП. Актът
е съставен в присъствието на жалбоподателя, който саморъчно е вписал в него
нямам възражения. При съставянето на акта е бил иззет като доказателство АУАН №
122 919 от 21.04.2013г. Актът е
подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На същата
дата е връчен препис от акта на жалбоподателя, удостоверено по надлежния ред с
разписка за това действие. В законоустановения срок пред контролните органи не
са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателя относно
съставения срещу него АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя. Не съгласен с наложените му административни наказания в срок
пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
В хода на съдебното производство се
приеха два броя докладни записки с номера 438р-9729 от 20.08.2014г. и 438р-9932
от 22.08.2014г., декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП попълнена и подписана от Ю.Й.С..
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят Н.Й.Н. посочи факти идентични с тези от акта.
Свидетелят посочи, че въз основа представена докладна от полицейските служители
и преглед на видеозаписите от стационарно разположени камери за наблюдение е
установил нарушенията посочени в акта. Свидетелят посочи, че след като е била
установена собствеността на автомобила и неговия ползвател, е призовал
жалбоподателя в Трето РУП Пловдив. Съгласно показанията на свидетеля,
жалбоподателя не е отрекъл че е управлявал установения автомобил, както и
попълнил саморъчно декларация по чл.188 от ЗДвП.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание полицейския служител Й.Г. Г.
посочи, че заедно със своя колега Н.А. са били патрул и при изпълнение на
задълженията били спрели на ул.”Победа” до автогара „Север”. Свидетелят посочи,
че е подал със стоп палка сигнал на водача на преминаващ покрай тях автомобил да спре. Свидетелят посочи, че водача на този
автомобил не е изпълнил разпореждането и продължил направо, поради което
полицейските служители го последвали със служебен автомобил. Свидетелят посочи,
че водачът на автомобила преминал на червен сигнал през кръстовището на
ул.”Победа” и бул.”Дунав”, през кръстовището на ул.”Победа” и бул.”България”,
както и пред кръстовището на бул.”България” и ул.”Васил Априлов”, както и че е
напуснал района на Трето РУП Пловдив. За случилото се била изготвена докладна
записка която била предадена на ръководството на управлението. При съставянето
на АУАН свидетел Г. е присъствал като очевидец на нарушението и свидетел при
съставянето на акта.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание полицейския служител Н.А. посочи, че заедно със своя колега Й.Г. са
били патрул и при изпълнение на задълженията, били извън служебния им
автомобил. Свидетелят посочи, че на подаден сигнал от неговия колега водача на
автомобила намалил и след това продължил с висока скорост, както и че е
преминал на червен сигнал през кръстовището на ул.”Победа” и бул.”Дунав”, през
кръстовището на ул.”Победа” и бул.”България”, както и пред кръстовището на
бул.”България” и ул.”Васил Априлов”, както и че е напуснал района на управлението.
За случилото се била съставена докладна записка. Свидетелят посочи, че е правен
оглед на записите на камерите. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите Н., Г. и А., тъй като те са последователни, логични и не
противоречат на приетите по делото доказателства.
По допустимостта на
жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното
наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, поради, което и следва да бъде потвърдено, като
съображенията на съда за това са
следните:
Съдът намира че при съставянето на
АУАН не са налице процесуални нарушения, както и че посочената в него
фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е
съставен от Н.Й.Н. - полицейски служител, който с оглед заеманата длъжност ****** към
Сектор ПП при ОДМВР Пловдив с изнесено работно място – територията на Трето РУП
Пловдив има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на Закона за
движение по пътищата, съгласно делегираните му правомощия съгласно чл.189, ал.1
от ЗДвП и Заповед Із-1745/2012г. на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е установил
нарушението на разпоредбите на ЗДвП от страна на жалбоподателят, и е съставил
АУАН съгласно изискванията за това, в присъствието на един свидетел, полицейски
служител който е присъствал при установяване на нарушението. Съгласно чл.189,
ал.3 от ЗДвП и съдебната практика при този случай актът може да бъде съставен в
присъствието само на един свидетел, както е и било извършено. Актът е съставен
в присъствието на лицето посоченото в него като нарушител, който се е запознал
с неговото съдържание, и саморъчно го е подписал, със саморъчно вписване нямам
възражения в предвиденото място в АУАН на
обяснения и възражения. Актът е
подписан от всички лица посочени в него, като е връчен и препис от него на
жалбоподателят веднага след съставянето му, удостоверено с попълнена разписка и подписа на жалбоподателят.
Атакуваното НП е издадено от лице
притежаващо нужната компетенция за това съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП И
приложената към АНПреписка Заповед
Із-1745/2012г. на министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН. С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от ЗДвП.
Като прецени всички доказателства
по делото по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени относно приложението
на материалното право следното:
Относно деянието на жалбоподателя посочено като първо и
нарушаващо разпоредбата на чл.103 от ЗДвП досежно материалноправната законосъобразност в обжалваното НП съдебният
състав прецени за правилно издадено, в съответствие с приложимия материален
закон. Изводите на АНО за осъществяване от страна на жалбоподателя на деяние –
неизпълнение задължение визирано в чл.103 от ЗДвП, с което и осъществил
административнонаказателен състав по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
се споделят от настоящия съдебен състав на ПРС. Правна норма на чл.103 от ЗДвП предвижда
задължение на субектите - водачи на МПС, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган да спрат в най-дясната част на платното за движение или на
указано от органа място и да изпълняват неговите указания. Съответно санкцията
за неговото неизпълнение, въздигнато в състав на административно нарушение по
чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Видно от същата
разпоредба, изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите
за контрол или регулиране за движение. Следователно за да е налице нарушение е
необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на ППС и същият да не
е спрял, т.е. бездействие обективиращо, че не го е изпълнил. Подаването на
сигнал за спиране със стоп палка, безспорно е разпореждане на контролен орган,
по естеството си осъществено чрез конклудентно действие. В настоящия казус,
това е и конкретната форма на разпореждане, обусловила ангажирането на
отговорността на жалбоподателя, което съдът намира че е установено по
категоричен начин, че сигналът за спиране със стоп – палка е бил подаден
достатъчно ясно за възприемане от водача. На първо място, от приетите по
делото гласни доказателства – показания на свидетелите Н., Г. и А., както и от
приетата по делото справка по чл.188 от ЗДвП се установява по несъмнен начин,
че жалбоподателя е бил водачът на лек автомобил
„Волво С40” с рег.№ *****.
С оглед движението на МПС управлявано от
жалбоподателя по улица Победа в посока кръстовището с бул.”Дунав”, ясно
видимите полицейски служители които са били извън ползвания служебен автомобил,
не наличието на трафик на други МПС поради късния час по време на подаването на сигнала със стоп –
палката тип МВР съдът намира, че самото разпореждане е било достатъчно ясно
подадено за да бъде възприето от жалбоподателя От приетите по делото гласни
доказателства съдът намира като установено, че
жалбоподателя като водач на лек автомобил „Волво С40” с рег.№ ***** е възприел
подаденото разпореждане, намалил е скоростта на движещия се автомобил, но не е
спрял а продължил като е увеличил скоростта на движение на автомобила. Ето защо, според
настоящия съдебен състав, от събраните по делото гласни доказателства, при съвкупната им преценка се установява
убедително, че свидетел Г. – полицейски служител с месторабота Трето РУП
Пловдив е подал сигнал, годен за възприемане от водача. При така изложените
съображения и изяснени факти, се налага следващия извод че жалбоподателят
съзнателно, т.е. умишлено не е изпълнил даденото му разпореждане, явяващо се субективния
признак от вменения състав на административно нарушение. Ето защо, безспорно
според съда е, че по делото е доказано по безспорен и несъмнен начин че
жалбоподателя е извършил нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вр. чл.103 от ЗДвП, поради което следва да носи административнонаказателна отговорност. Относно наказанието определено от АНО е правилно и в съответствие с правната
норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Относно не изпълнение на задължението за
жалбоподателя като водач на МПС АНО е наложил административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и глоба в размер на
100 лева, които като вид са съобразени с приетите наказания съгласно посочената
разпоредба. Като размер съдът намира, че същите са
правилно и законосъобразно определени. Наказанието лишаване от право да
управлява МПС е фиксирано и същото не подлежи на изменение в посока неговото
намаляване. Наказанието Глоба е определено в размер към минималния. Ето защо съдът намира че издаденото НП в тази
му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно деянието на жалбоподателя посочено
като второ и нарушаващо разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП досежно материалноправната законосъобразност в
обжалваното НП съдебният състав прецени за правилно издадено, в съответствие с
приложимия материален закон. Изводите на АНО за осъществяване от страна на
жалбоподателя на деяние – неизпълнение задължение визирано в чл.6, т.1 от ЗДвП с
което и осъществил административнонаказателен състав по чл.83, ал.5, т.1 от ЗДвП се споделят от настоящия съдебен
състав на ПРС. Правна норма на чл.6, т.1
от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС при управление на им да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали. Разпоредбата на
приложената санкционна норма на чл.183, ал.5, т.3 от ЗДвП предвижда наказание
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че движението на МПС и пешеходци през кръстовището на бул.Дунав и
ул.Победа, се регулират със светофарна уредба. Несъмнено една от целите на
регулирането на движението в кръстовище със светофарна уредба е недопускане
кръстосването на автомобилни потоци, респективно на преминаващи автомобили и
пресичащи пешеходци. Ето защо и установеното от фактическа страна поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в преминаване му през кръстовището при сигнал на
светофара забраняващ това, осъществява от обективна и субективна страна
признаците на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Полицейски служители Г. и А. като свидетели по делото посочиха, че лично и
непосредствено са възприели преминаването на водача – жалбоподателя С. на
червен сигнал на светофара. Поведението на водача С. е било възприето и от
актосъставителя Н. който е прегледал лично записите на стационарните камери в
района на кръстовищата посочени в акта .От ангажираните по делото гласни
доказателства – разпита на свидетелите Г. и А., които подържат констатациите,
отразени в акта за нарушение, по категоричен и несъмнен начин се установи, че Ю.С.
е осъществил вмененото му административно нарушение, както от обективна, така и
от субективна страна. От обективна страна, на процесната дата и място Ю.С. е
управлявал посочения лек автомобил, като участник в движението не е съобразил
своето поведение със светлинните сигнали, в случая - светофарна уредба
регулираща движението пред кръстовището на ул.Победа и бул.Дунав, работеща в
нормален режим, преминал на забранителен червен сигнал, с което е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна, жалбоподателя е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил
той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му
със закон задължения, а именно: като участник в движението е бил длъжен да
съобразява своето поведение със светлинните сигнали, предвиждал е
общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. След
като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание Глоба в размер на 100 лева. При определяне размера на
административното наказание по отношение на извършеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
съдът намира, че правилно АНО е наложил за същото санкция Глоба в размер на 100
лева, чийто размер е точно фиксиран от законодателя, регламентиран в чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП. Ето защо съдът
намира че издаденото НП в тази му част е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.6,
т.13 от Наредба № Із-2539 на МВР за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат, за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването (чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП) - 8 контролни точки . С оглед на изложеното, при безспорно установено извършено
нарушение от страна на жалбоподателя С. на задължението си по чл.6, т.1 от
ЗДВП за което му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП съдът намира, че АНО
правилно е приложил Наредбата, като е определи да се отнемат 8 контролни точки
на жалбоподателя, поради което НП и в тази му част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Относно
посоченото като трето нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП изразяващо
се в не съобразяване поведението си със светлинните сигнали и създава
непосредствена опасност за движението съдът намира, че в атакуваното НП не са
посочени обстоятелствата при които е извършено това нарушение. От приетите по
делото гласни доказателства – разпитите на свидетелите Н., Г. и А. не се
установи поведението на водача управлявал лекия автомобил Волво С40” с рег.№ ***** да е създавало непосредствена
опасност за движението при преминаването на кръстовищата със светофарна уредба
посочени в АУАН и в НП. Ето защо НП в тази му част следва да бъде отменено като
неправилно.
При така установеното по делото, относно деянието
посочено като четвърто и нарушаващо разпоредбата на
чл.157, ал.6 от ЗДвП досежно материалноправната
законосъобразност в обжалваното НП съдебният състав прецени за неправилно
издадено, в противоречие с приложимия материален закон.
Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП посочва, че актът за нарушението замества
контролния талон за период от един месец
от издаването му. Тази норма, както и тази по чл.157, ал.8 от ЗДвП,
обаче нямат самостоятелен характер и със тях не е въведено задължение при отнет
талон към СУМПС, водачите да носят издадения им АУАН, респективно НП извън
регламентираните от правната норма срокове.
Когато водачът на МПС
управлява МПС без контролен талон със заместващия го АУАН,
извън горния срок, той практически нарушава чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съответно
административното нарушение по чл.157, ал.6, вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ще е налице,
когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при
който е бил отнет и контролния му талон, без същия да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача
съществува задължение да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП е пряко следствие от вменено с разпоредбата на чл.52 от ЗАНН
задължение на АНО да се произнесе по
преписката в месечния срок от получаването й.
В този смисъл посочването като нарушена
единствено на нормата на чл.157, ал.6 от ЗДвП не представлява пълна и годна
правна квалификация на нарушението, което води незаконосъобразно ангажиране на
отговорността на жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП, и следва издаденото НП в тази
му част да бъде отменено.
Водим от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1030-008283 от
19.09.2014г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР Пловдив, упълномощен със
Заповед Із-1745 от 28.08.2012г., в ЧАСТТА МУ С КОЯТО на Ю.Й. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.175, ал.1,т.4, чл.183, ал.5, т.1 ОТ ЗДвП му са наложени административни
наказания: Глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1
/един/ месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП
и Глоба в размер на 100 лева за
нарушение по чл.6, т.1от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
14-1030-008283 от 19.09.2014г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР Пловдив,
упълномощен със Заповед Із-1745 от 28.08.2012г., в ЧАСТТА МУ С КОЯТО на Ю.Й. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.179, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП му са наложени административни наказания: Глоба
в размер на 100 лева за нарушение по чл.6, т.1от ЗДвП и Глоба в размер на 20
лева за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 14-1030-008283 от 19.09.2014г. на Началника на сектор ПП към
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед Із-1745 от 28.08.2012г. в ЧАСТТА МУ с
която на Ю.Й. ***, ЕГН ********** на основание Наредба № Із-2539 на МВР му се
отнемат общо 8 точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.