МОТИВИ към присъда №191/25.10.2018г. постановена по нчхд №101 по описа за 2018г.
С тъжба по реда на чл.81 и сл. от НПК частният тъжител О.П.З. *** е повдигнал обвинения против П.К.П. и Й.П. ***.За това, че
на 21.03.2018 г. в гр.Радомир, пред апартамент №4, находящ се в жк.“Тракия“,
бл.1, вх.В, в съучастие като съизвършители двамата са му причинили
лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в Счупване на ХІ-то ребро в ляво,
кръвонасядане по челото в ляво, кръвонасядане и лек оток по челото
в дясно, охлузване, кръвонасядане и лек оток по долния
клепач на лявото око, охлузване
в дясната слепоочна област, лек оток
в дясна теменна област, кръвонасядане по лява ушна
мида и в тилната област на главата,
охлузване по гръбна повърхност на лява ръка,
три охлузвания по гръбна повърхност
на дясна ръка-престъпление по чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
2.За това,че на
21.03.2018 г.в гр.Радомир, пред апартамент № 4, находящ се в жк.“Тракия“,
бл.1, вх.В, и двамата подсъдими са казали нещо унизително за честта
и достойнството му в негово присъствие, а именно:“Ще ти
еба майката!“-престъпление по
чл.146, ал.1 от НК.
3.За това, че на 21.03.2018
г.в гр.Радомир, пред апартамент № 4, находящ се в жк.“Тракия“, бл.1, вх.В, и двамата
подсъдими са му се е заканили с престъпление против личността му с думите: „Ще
ти счупим главата! „ и това заканване да е възбудило основателен страх у частния тъжител от осъществяването
му-престъпление по чл.144, ал.1
от НК.
Частният тъжител З. е предявил против подсъдимите
граждански искове за сумата от по 2000 лева, която всеки един от тях да му заплати
като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на извършеното от тях инкриминирано деяние по
чл.130, ал.1 от НК, за сумите от по 500
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146,
ал.1 от НК и за сумите от по 500 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от дата на извършване на
инкриминираните деяния-21.03.2018г.до окончателното им изплащане.
С протоколно определение от 19.06.2018г. съдът е допуснал и
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния тъжител
граждански искове и претенции за изтекли лихви, като го е конституирал като
граждански ищец в наказателното производство.
Частният тъжител О.З., чрез повереника си адв.П. поддържа обвиненията и пледира съда да признае подсъдимите за виновни
по всички повдигнати с тъжбата
обвинения, както и за уважаване на гражданските искове в пълния им предявен размер
като основателни и доказани и за присъждането на направените по делото от него
разноски.
Подсъдимите П.К. и Й.К. чрез адвокат-защитника
си адв.Б.
молят съда да постанови оправдателна присъда, като ги оправдае изцяло по
повдигнатите с тъжбата обвинения и отхвърли предявените срещу тях
граждански искове като неоснователни и недоказани. В пледоарията си защитата
прави подробен разбор и анализ на събраните в хода на съдебното дирене гласни и
писмени доказателства като се развиват доводи за липсата на достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че подсъдимите са
извършили престъпните деяния, за които
са предадени на съд.
Радомирският
районен съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено и доказано
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На инкриминираната дата 21.03.2018г.
частният тъжител О.З. и съпругата му А.Д. се прибрали в дома се след
работа.Около 18.00 часа се позвънило настоятелно на вратата, при което частният
тъжител отворил, а зад него в коридора на апартамента им била съпругата му св.А.Д..
На врата бил техният съсед подсъдимият П.К. , който дошъл да се разберат по
повод възникнал скандал между тъжителя и К. за среднощен шум от купон в дома на
частния тъжител предходната вечер. Започнал скандал и побой между двамата, при
което П.К. започнал да нанася удари с юмруци на З.. След няколко минути дошъл и
подсъдимия Й.К. -син на П.К., който заедно с баща си също започнал да нанася
удари по цялото тяло на частния тъжител с юмруци. З. се опитал да се отбранява,
но не успял. Свидетелката Д. също се опитвала да ги разтърве, но не успявала. В момента на избухване
на скандала по стълбите на блока слизали и дошли на мястото на инцидента свидетелите С.К., П.Д. и Х.Д.,
които също се включили в разтърваването на подсъдимите и частния тъжител, като се опитвали да спрат побоя над частния
тъжител. Целият инцидент продължил около 10 минути, като по време на същия
подсъдимите освен, че нанасяли удари на частния тъжител се обръщали към него с
обидни и нецензурни изрази като :„Ще ти еба майката!“. Свидетелите К., Д. и Д.
успели да прекратят скандала и З. се прибрал в апартамента със съпругата си, а
подсъдимите се качили на втория етаж в техния апартамент.
След инцидента З. не се чувствал добре и
отишъл в болница поради болки след нанесените му удари от подсъдимите като след
преглед се установило, че има множество наранявания по ръцете, лицето и главата, подробно описани в издадено му медицинско
удостоверение, както и счупено ребро, което наложило домашно лечение на същия
за няколко седмици.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите и заключението на вещото лица д-р Ч., и писмените
доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие оформят две
противоречиви тези, тази на обвинението /частния тъжител/ и на защитата
/подсъдимите/.
Първата група са свидетелите на обвинението: С.П.К., А.Д., Х.О.Д. и П.Д.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Д., и двамата очевидци на
инцидента. Техните показания са непротиворечиви, напълно се припокриват и пресъздават
една и съща фактическа обстановка. Свидетели на обвинението К., Д. и Д. са категорични, че
на инкриминираната дата около 18.00 часа слизайки, към апартамента на частния
тъжител на ет.3, в бл.№1, в жк.“Тракия“ в гр.Радомир
са видели как подсъдимият П.К. и подсъдимият Й.К. се намирали пред прага на
вратата на апартамента на З. като между тях избухнал скандал. Свидетелите К., Д.
и Д. са категорични, че са видели как
подсъдимите са започнали да налагат О.З.
с юмруци, като всички свидетели Д., К., Д. и Д.
се е опитали да спрат побоя.
Свидетелят К. заявява: „….Слизаме по стълбите и стигаме
до 2 ет. и
виждам и баща му П.. Той чукаше на вратата на О. с някакви крясъци. Казваше “Отвори бе мъжаго!,
Да се разбереме
веднъж завинаги!“. В същия момент О.
отваря вратата и П. започна да му
нанася удари с плесници. Нахлува вътре в апартамента П.. Веднага след това и Й.
нахлува в апартамента.
Започна се едно страшно
викане и нанасяне на побой. Аз се опитвах да ги
разтърва. О. не
е нанасял удари на П. и Й., защото нямаше възможност, те му нанасяха
удари с плесници. Те бяха в коридора на апартамента на О. след вратата……“
Свидетелката А.Д., която е съпруга
на частния тъжител пресъздава същата фактическа обстановка, както и свидетелят К.. Същата заявява:“ …О.
се изкъпа,
влезе в кухнята да вечеря, на
вратата се звъни няколко пъти
и аз оттичах да отворя, но
О. застана пред мен. При самото отваряне
П. влиза директно с шамари, с бой и ритници. Удари О.. Удряше О. с юмруци
навсякъде.След секунда се появи и Й..
Първо бяха пред прага, аз
като дърпах О. вътре, те влезнаха
вътре в нашия коридор, стигнаха на половината на
коридора,той е дълъг. Двамата едновременно удряха
О....“
Кореспондиращи с показанията на свидетелите К. и Д. са показанията на
свидетелите Д. и Д.. Последните двама
свидетели макар и да дават окъслечни описания на фактическата
обстановка на инцидента, на който са станали очевидци, то показанията им
кореспондират напълно с тези на св.К. и св.Д. относно мястото, времето на
възникване на инцидента, времетраенето му и лицата присъстващи като
очевидци на инцидента.
Свидетелите Д. и Д. потвърждават казаното от свидетеля К., че заедно са
слезли по стълбите на блока и са видели зараждащия се скандал между подс.П.К. и частния тъжител пред апартамента на последния,
както и, че впоследствие се е включил и подсъдимия Й.К..Свидетелят Д. заявява: “…
В
този момент виждаме Мони. С. му е името,
на 8 етаж живее. Той слизаше надолу
и тръгнахме тримата аз, жена ми
и Мони. През това време чухме,
че се крещи
на 2 етаж на площадката. На площадката има по три апартамента.
Стигнахме на площадката, обаче те вече се
биеха, имам предвид О. и П.. Й. по-късно дойде. П. и О. се биеха
пред входната врата на апартамента
на О.. Неговия апартамент се намира до асансьора.
Ние бяхме долу. Тъкмо слизаме на площадката
и Й. дойде. Аз видях,
че О. и П. си разменяха юмруци помежду си. А., жената на О. беше
там“. По нататък в показанията си св.Д. потвърждава казаното от св.К., че двамата
заедно със съпругата на Д. са се опитвали да разтърват биещите се. Свидетелят Д.
заявява:“….О. имаше одраскване по лицето……. Аз,
жена ми и С. се опитвахме да
ги разтървем. Й.
се опитваше
да удари О.. С. хвана за
ръцете и през гърдите Й., да не може да
удря О.. Аз застанах между О. и П. и някой от тях
на мен също
ми нанесе удар в лицето“ .По нататък в показанията
си Д. продължава: “ С. държеше около 3-4 минути ръцете на Й., а целият инцидент
продължи 10 минути. Не мога да кажа през останалото време, докато С. не е държал Й. дали Й. е удрял О., може да го е ударил защото ръцете са му по-дълги и е
по-висок, но аз не съм видял Й. да удря
О.….. След това имах кръв…….
Видях в момента на побоя О. да
има кръв в областта на челото…
Аз дръпнах жена си
и си продължихме…..“
Свидетелят К. от своя страна също заявява,че се е опитвал да разтърве
биещите се като уточнява, че целия инцидент е продължил около десет минути. Това
обстоятелство напълно кореспондира с
показанията на св. Д., който сочи: “ Целият инцидент продължи не повече от
10 минути“.
По отношение на вида и начина на нанасяне на ударите показанията на свидетелите
К. и Д. напълно съвпадат и кореспондират
помежду си. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият Й.К. е изхлузил фланелата през главата на частния
тъжител като му е захванал ръцете, а през това време подсъдимият П.К. му е
нанасял удари с юмруци по цялото тяло и по ребрата. Св.К. заявява:“ В същия
момент докато П. налагаше
О., Й. изхлузи фланелата му и го захлупи и продължиха да го
налагат с плесници по главата, от
страни, по корема, по гърба,
по ребрата, навсякъде ……“ Същите показания дава и св.Д..
Съдът дава вяра на показанията и на свидетелката Д., които макар и
откъслечни пресъздават една и съща фактическа обстановка, каквато и свидетелите
Д., К. и Д. относно мястото на инцидента, участниците в него и присъстващите на
място лица.
Освен това съдът дава вяра на показанията на свидетелите на обвинението - Д.,
Д., Д. и К., тъй като
показанията им са непротиворечиви и относно останалите обстоятелства по време
на инцидента, а именно, че на мястото на инцидента не е имало други лица, така
както твърди защитата на подсъдимите, а именно, че са присъствали свидетелките И.К.К.,
Д.Х.К. и свидетеля К.К.П..
В тази връзка свидетелят Д. заявява: “ Докато аз и съпругата ми бяхме там,
никой от снахите на П. не беше там.
После може да са
дошли. Й. има брат. Брат му К., когато
слязохме с жена ми пред блока,
той беше пред неговата си
кола.„ Това заявява и свидетелката
Д.: “ Жената на К. не
съм я виждал, И. се казва. И К. не съм го
виждала по време на инцидента
никъде”
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на защитата И.К., Д.К. и К.К.,
тъй като само и единствено подкрепят и са в услуга на защитната теза на
подсъдимите. Показанията на тези свидетели стоят изолирано и са в противоречие
с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото не бяха събрани доказателства, че тези свидетели са присъствали по време на
инцидента, поради което и не биха могли
да дадат достоверни показания относно протичането му и участниците в него.
По
време на съдебното следствие е изслушана съдебно-медицинска експертиза изготвена
от д-р Ч. и видно от заключението по същата вследствие на извършеното от
подсъдимите инкриминирано деяние по чл.130, ал.1 от НК частният тъжител О.З. е
получил следните увреждания, а именно: Счупване на ХІ-то ребро
в ляво, кръвонасядане по челото в ляво,
кръвонасядане и лек оток по челото
в дясно, охлузване, кръвонасядане и лек оток по долния
клепач на лявото око, охлузване
в дясната слепоочна област, лек оток
в дясна теменна област, кръвонасядане по лява ушна
мида и в тилната област на главата,
охлузване по гръбна повърхност на лява ръка,
три охлузвания по гръбна повърхност
на дясна ръка.
Вещото лице, разпитан в хода на съдебното дирене поддържа заключението си
като сочи, че тези увреждания могат да се получат в резултат на действието на
тъпи предмети в т.ч. твърди тъпоръбести предмети по
механизма удар/удари/ и косо тангенцинолано действие
на такива предмети и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава
частният тъжител, а именно в резултат на нанесен побой. По отношение на счупване на реброто на тъжителя в.лице заявява, че в случая се касае
за счупване на ребро на
лява гръдна половина. Положението на тялото на
пострадалия може да бъде,
както в легнало, изправено, приведено положение и при всички тези възможности
има вероятност да се получи
тази травма, като телата
на пострадалия и подсъдимия имат възможност да променят
динамично своето положение в пространството.Освен това д-р Ч.сочи, че за да бъде счупено ребро
трябва да бъде приложена значителна по интензитет
травмираща сила, което не представлява
едно избутване на тяло. При избутване
не би могло
да се получи
толкова голяма по интензитет травмираща
сила, която да причини счупване.
Предвид на горното настоящия състав прие за безспорно установена фактическата
обстановка изложена в тъжбата касателно причинените
на тъжителя телесни увреждания и намери,
че подсъдимите П.К.П. и Й.П.К. като съизвършители от
субективна и обективна страна са осъществили престъпния състав на чл.130, ал. 1
от НК и ги призна за виновни за извършеното от тях престъпление по цитирания
текст, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК ги освободи от наказателна отговорност
и им наложи адм.наказания
„глоба” в размер на по 1000 лева за всеки от тях.
При индивидуализация на наказанията съдът взе в предвид, че двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, от престъплението
не са причинени вреди, не са освобождавани до настоящият момент от наказателна
отговорност по реда на глава осма,
раздел четвърти от НК и за престъплението по чл.130, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“.
Съдът намери, че едно наказание в минимума предвиден в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК най-точно би отговорило
на целите на чл.36, ал.1 от НК да поправи и превъзпита подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави.
Касателно повдигнатото
обвинение по чл.146, ал. 1 от НК съдът намира, че в хода на съдебното следствие
от страна на обвинението, предвид ангажираните гласни доказателства бе доказано
по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са казали нещо унизително за
честта и достойнството на частния
тъжител в негово присъствие, а именно: “Ще ти еба майката !“.
Относно изречения обиден израз, както свидетелят К. така и свидетелката Д.
са категорични, че е изречен и от двамата подсъдими по отношение на частния
тъжител. Техните показания напълно се припокриват в тази връзка относно
употребения от подсъдимите обиден и
нецензурен израз, поради което съдът им дава вяра. Свидетелят К. заявява : „ Около десет минути продължи,
имаше едно псуване, ругаене. П. казваше на
О. “Ей сега ще ти еба
майката на тебе!, Ще ти
счупя главата!“. Й. също псуваше
частния тъжител О.. Казваше също, че
ще му счупи
главата, и двамата го налагаха, псуваха
и заплашваха.“
Свидетелката Д. също заявява: “Двамата едновременно удряха О., псуваха го,
обиждаха го “Ще те пречукам!,
Ще ти еба
майката!, Смотаняк!“, всякакви думи. “
Свидетелката Д. също дава косвени показания за разменени между участниците
в инцидента обидни изрази. Д. заявява:“…. Там бяха А., О. и П.. Ние като слязохме чухме
гласове, че се разправят. Викаше се, не си
спомням какви изрази, незнам кой кого. Те се дърпаха,
П. и О..“
Предвид на гореизложеното съдът призна за виновни двамата подсъдими за
извършено от тях престъпно деяние по чл.146, ал.1 от НК, а именно, че на
инкриминираната дата са казали нещо обидно за честта и достойнството на частния
тъжител в негово присъствие, обръщайки
се към него с думите :“Ще ти еба майката!“, като отново спазвайки принципа на
чл.35, ал.3 от НК и генералната и лична превенция, и предвид наличието на
предпоставките на чл.78а, ал.1, във вр. с чл.78а,
ал.5 от НК съдът освободи и двамата подсъдими от наказателна
отговорност и им наложи административни наказания „глоба“ в размер на по 1000
лева за всеки един от тях
По отношение на повдигнатото от частния тъжител З. обвинение по чл.144, ал.
1 от НК, а именно, че на инкриминираната дата по време на
инцидента двамата подсъдими са се заканили с
престъпление против личността му с думите: „Ще ти
счупим главата! „ и това заканване е възбудило основателен страх у него, то съдът намира, че в хода на съдебното следствие
от страна на обвинението предвид ангажираните гласни доказателства не бе
доказано по безспорен и несъмнен начин извършено от подсъдимите престъпно
деяние по чл.144, ал.1 от НК. Действително от показанията на свидетелите
очевидци на инцидента К. и Д. може да се направи извод, че по време на
нанасянето на удари от подсъдимите на
частния тъжител освен обидните изрази същите са изричали и заплашителни изрази
като: „Ще ти счупим главата!“, но от
това тяхно поведение не ми могло да се направи извода, че от обективна и субективна
страна същите са извършили инкриминирано деяние по чл.144, ал.1 от НК.
Използваните по време на побоя изрази са изречени от подсъдимите в състояние на
гняв и афект от поведението на частния тъжител предходната вечер, а не са
заплаха с престъпление против личността му по смисъла на чл.144, ал.1 от НК. За
да е извършено престъпно деяние по чл.144, ал.1 от НК, то дееца следва да е съзнавал, че заплашва определено
лице с престъпление против неговата личност и да цели с това си действие
промяна в поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца посока. В настоящия
случай от субективна страна подсъдимите не са целели да възбудят страх у
подсъдимия за евентуално престъпно посегателство върху неговата личност в
бъдеще, а използваните думи са израз на техния гняв и ярост спрямо частния тъжител
по време на побоя.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 304 от НПК съдът оправда
подсъдимите по така повдигнатите им обвинения по чл.144, ал.1 от НК и
отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от З. против подсъдимите граждански искове за сумите от по 500 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди вследствие на извършеното от тях престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Относно предявените гражданските
искове за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди вследствие на
извършените от подсъдимите инкриминирани деяния по чл.130, ал.1 от НК и чл.146,
ал.1 от НК съдът намери следното:
Причинените болки и страдания на частния тъжител З. вследствие на
извършеното от подсъдимите П.К.П. и Й.П.К. инкриминирано деяние по чл. 130, ал.
1 от НК са доказани по своето основание, доколкото във връзка с изложеното по-горе
в мотивите на съда се установи, че на частния тъжител и граждански ищец са
причинени увреждания, които са в причинна връзка с действието на подсъдимите
извършени са виновно и са противоправни. Съобразно
принципа на справедливостта визиран от чл. 52 ЗЗД и след като взе предвид
естеството на уврежданията, възрастта на пострадалия, претърпените болки и
страдания, съдът намери, че сумата от по 1000 лева платима от всеки един от подсъдимите
справедливо ще репарира частния тъжител за претърпените от него болки и
страдания от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като до пълните предявени размери от по 2000 лева отхвърли гражданските
искове, като неоснователни и недоказани. Върху присъдения размер на
гражданските искове съдът присъди и законната лихва, считано от датата на
извършване на инкриминираното деяние до окончателното им изплащане.
Касателно предявените
граждански искове от частния тъжител за сумата от по 500 лева платима от всеки
един от подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, то
предвид нанесените обидни изрази съдът след като призна подсъдимите за виновни
по така повдигнатото им обвинение осъди всеки един от тях да заплати на З.
сумата от по 200 лева за претърпените от него неимуществени вреди от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като до пълните предявени размери от по
500 лева отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Върху присъдения размер на
гражданските искове съдът присъди и законната лихва, считано от датата на
извършване на инкриминираното деяние до окончателното им изплащане.
При определяне размера на гражданските искове за извършеното деяние по
чл.146, ал.1 от НК съдът се съобрази с
вида на използваните нецензурни изрази, възрастта, социалното положение на
частния тъжител, мястото и времето, в което са изречени и до каква степен същите са засегнали
неговата чест и достойнство.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите
П.К.П. и Й.П.К. да заплати на О.П.З. сумата от по 456.00 лева
направени разноски по делото, а в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка
на Радомирския районен съд всеки
един от тях
сумата от по 60,00 лева държавна
такса, съобразно с уважения размер на гражданските искове.
В горния смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: