О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1816 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „С.” ЕООД – в несъстоятелност е представил
пред съда по несъстоятелността допълнителни списъци на приетите и неприетите
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,
които са обявени в
търговския регистър на 04.05.2023 г.
От кредитора НАП е подадено
възражение срещу допълнителния списък на приети вземания в частта, с която в него
са включени следните вземания: - вземания на кредитора Б.Д.Т. за главници в
размер на 3 385, 88 лв., в размер на 545, 20 лв., в размер на 463, 42 лв.;
- вземания на кредитора К.С.П. за главница в размер на 7 127, 76 лв.; -
вземания на кредитора В.К.Й. за главница в размер на 16 610, 36 лв. Кредиторът
прави възражение за погасяване на тези вземания по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора НАП срещу
допълнителния списък на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 04.05.2023 г. - дата на обявяване в търговския регистър на този списък, и изтича на 11.05.2023 г. Това възражение е
изпратено до съда по пощата на 11.05.2023 г., което е видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се
счита за такава на неговото подаване. Ето защо и предвид факта, че то изхожда
от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу приемането от
синдика на предявено от друг кредитор в производството по несъстоятелност
вземане, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по
неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е
неоснователно.
Предмет на подаденото възражение
са вземанията на кредитора Б.Д.Т. за главници в размер на 3 385, 88 лв., в
размер на 545, 20 лв., в размер на 463, 42 лв., вземанията на кредитора К.С.П.
за главница в размер на 7 127, 76 лв., както и вземанията на кредитора В.К.Й.
за главница в размер на 16 610, 36 лв. Във възражението си кредиторът НАП не
оспорва възникването на посочените вземания на основанието, на което те са
предявени, нито пък, че някое от тях е възникнало или съществува в размер,
различен от този, до който е предявено и е включено в списъка на приетите
вземания, а се позовава единствено на изтекла погасителна давност по отношение
на тях. С оглед на това и първият въпрос, на който съдът трябва да отговори е
дали кредитор на несъстоятелния длъжник може да направи възражение за
погасяване по давност на вземания, които друго лице, претендира, че има към
този длъжник, или това право може да се упражни единствено с волеизявление,
изходящо от длъжника по вземанията.
Погасителната
давност е уредена в закона като субективно право, което възниква в полза на
длъжника на едно вземане. За да породи правни последици, които се изразяват в
това, че се погасява правото на кредитора да предяви пред съда своето вземане,
следва да се установи че правото на погасителна давност е възникнало за
длъжника, което става след изтичане на определен предвиден в закона срок, в
който кредиторът не е проявил активност да събере своето вземане, както и че то
е надлежно упражнено от длъжника, което се осъществява чрез отправяне от този
правен субект на изрично изявление, че счита вземането за погасено по давност,
което трябва да е достигнало до кредитора. Следователно правото да се позове на
погасителна давност възниква единствено за длъжника по възникналото между него
и кредитора материално правоотношение, но не и за което и да е трето лице,
включително за друг кредитор на същия длъжник.
Съдът намира, че липсва основание
да се приеме, че кредитор на длъжника може да упражни възникналото в негова
полза право да се позове на погасителна давност срещу кредитора на определено
вземане, когато последният бездейства. По принцип такава възможност за
кредиторите да упражнят имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва тяхното удовлетворяване, е предвидена
в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. С посочената правна норма, обаче, е изрично
изключена възможността кредиторите да упражнят тези права на длъжника, упражняването
на които зависи от чисто личната преценка на последния. Съдът намира, че това
дали длъжникът ще упражни възникналото в негова полза право на погасителна
давност зависи единствено от неговата воля, тъй като дори след изтичане на
предвидения в закона давностен срок и бездействието на
кредитора да събере вземането си в него длъжникът може да реши да не се позове
на давността, а да изпълни своето вземане. Тази възможност е изрично
регламентира в чл. 118 ЗЗД, в която норма е предвидено, че длъжникът може да
плати доброволно задължението си и след изтичане на давността, без да има
правото да иска връщане на даденото обратно. С оглед на това трябва да се
приеме, че упражняването от длъжника на възникналото за него право да се позове
на изтекла погасителна давност пред своя кредитор зависи от неговата лична
преценка, поради което и това право не може да бъде упражнено вместо него от
негов кредитор по реда на чл. 134 ЗЗД. Това означава и че в настоящото
производство възразилият кредитор НАП не може да упражни правото на длъжника „С.”
ЕООД да направи възражение за погасяване
по давност на вземанията, които това дружество има към физическите лица Б.Д.Т.,
К.С.П. и В.К.Й.. Това възражение може да бъде направено само от самия длъжник,
който обаче не се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение на тези
вземания пред синдика, нито след това чрез подаване на възражение срещу тяхното
включване в списъка на приети вземания. Ето защо и съдът не може да разглежда
въпроса дали предвидената в закона давност за погасяване на правото на иск за описаните
вземания е изтекла. Това прави подаденото от НАП възражение срещу допълнителния
списък на приетите от синдика вземания неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
В чл. 674, ал. 2 ТЗ е предвидено,
че след одобряване на списъка с приети вземания съдът следва да свика събрание
на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ. В случая обаче събрание
на кредиторите не следва да се свиква с настоящото определение, тъй като то е
за одобряване на допълнителен списък на приети вземания, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 ТЗ, като до момента не е одобрен от съда изготвения от синдика
преди това първи списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, защото срещу него са подадени възражения, производството за разглеждане на
които още не е приключило. Съдът ще свика събрание на кредиторите с дневен ред
по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ след одобряване на списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено от кредитора Н.А.П., срещу допълнителен списък
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД– в несъстоятелност,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 04.05.2023 г., в
частта, с която в него са включени следните вземания: - вземания на кредитора Б.Д.Т.
за главници в размер на 3 385, 88 лв., в размер на 545, 20 лв., в размер
на 463, 42 лв.; - вземания на кредитора К.С.П. за главница в размер на
7 127, 76 лв.; - вземания на кредитора В.К.Й. за главница в размер на
16 610, 36 лв.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ допълнителен списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „С.” ЕООД– в несъстоятелност, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 ТЗ, който
списък е обявен в търговския регистър на 04.05.2023 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: