№ 158
гр. Бургас, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120102322 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитр
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Изп.Директори А. Ч. Д. и Н. Г. С.,
подадена чрез пълномощник: юк.С. С., уточнена с молба, рег.
№39139/23.10.2023 г., против Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ***, с която
се претендира установяване дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК с №***/02.08.2022 г., издадена по
ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
399,00 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит №***/27.12.2021 г., сумата от 37,19 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода 05.02.2022 г. -
24.06.2022 г., сумата от 7,63 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължима за периода 05.02.2022 г. – 19.07.2022 г., г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 01.08.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
сключен между страните договор за потребителски кредит от 27.12.2021 г. за
1
сумата от 399,00 лев. Твърди се, че общото крайно задължение по договора
възлиза на сумата от 494,66 лева, която е разсрочена на 24 погасителни
месечни вноски, 23 от които в размер на 20,62 лева и последна в размер на
20,60 лева, като всяка от тях включва главница и договорна лихва в размер на
21,60 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Според ищеца,
длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.02.2022 г.
за повече от три месечни вноски съгласно погасителния план, поради което и
считано от 24.06.2022 г. е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението съгласно чл.16.2 от договора, за която длъжникът е уведомен.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, наименован „молба“, в който ответникът оспорва настъпването на
предсрочна изискумеост и отрича да е бил уведомен за такава. Представя
преводно нареждане за сумата от 502,01 лева и твърди, че претендираните от
ищеца главница и лихви са изцяло заплатени с тази сума. Претендира за
обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.240, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано
настоящето исково производство, против длъжника в заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията,
дадени с разпореждане от 07.03.2023 г., от лице, легитимирано да предяви
иск, поради което и предявения по реда на чл.422 от ГПК иск се явява
допустим.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като доказателство Договор за потребителски
кредит№***/27.12.2021 г., от съдържанието на който се установява, че между
ищцовата банка и ответника като кредитополучател е бил сключен и
подписан договор, по силата на който на кредитополучателя е бил
предоставен целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане
2
на услуга в размер на 399 лева. Срокът на договора, съгласно чл.6 е
05.01.2024 г., а плащането се извършва по погасителен план, неразделна част
от договора. Видно от чл.9, лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 21,6 %.
Изчислява се ежемесчно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в
годината. По-нататък, в чл.9.3 и 9.4 страните са договорили, че за нуждите на
този договор, лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от
лихвения процент по чл.9.1, като при просрочие потребителят дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Към момента на сключване на договора, законната
лихва за периода е в размер на ОЛП+10 пункта надбавка. ОЛП се определя от
БНБ, а размерът на законната лихва се определя с ПМС. Според чл.10 от
договора, ГПР по кредита е обща сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин: ГПР-23,27.
Обща сума, дължима от потребителя:494,86 лева. В случай на просрочие при
една или повече дължими месечни вноски страните са договорили, че
потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на
просрочие, както и евентуално съдебните и други разходи при условията на
чл.15.
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на
РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по
заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕОД, подадено на 01.08.2022 г. и въз основа на
същото има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК с №***/02.08.2022 г., с която е
разпоредено ответникът да заплати на кредитора сумата от 399,00 лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит №***/27.12.2021 г.,
сумата от 37,19 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2022
г. – 24.06.2022 г., сумата от 7,63 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 05.02.2022 г. до 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на зявлението на 01.08.2022 г. до изплащане
на вземането.
3
Ответникът, чрез пълномощника си не оспорва съществуващата
облигационната връзка между страните, нито валидността й, както и че
сумата по кредита е била усвоена от него. Ангажира доказателства, че на
03.11.2023 г. е платил по сметка на ищеца сумата от 502,01 лева, за която
твърди, че включва главница и лихви.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест,
неоспорена от страните, при предявен положителен установителен иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, ищецът следва да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за
плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, включително
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава.
Ответникът от своя страна следва да докаже, че заетата сума е върната от
него или че са налице други обстоятелства, които изключват, унищожават
или погасяват правото на кредитора да търси сумите.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
между страните е налице валиден договор, както и че поетото от банката-
ищец задължение е изпълнено – сумата е била предоставена на
кредитополучателя, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Същият не оспорва, че е бил неизправна страна по договора и не е погасявал
дължимите месечни вноски и признава, че ги е платил изцяло на 03.11.2023 г.,
ведно с претендираните от ищеца лихви.
С оглед на гореустановеното плащане на процесните суми от страна на
ответника, което е признато и от ищцовото дружество в молбата му от
15.01.2024 г., съдът намира, че към настоящия момент същият не дължи
присъдените със заповедта суми за главница и лихви, поради което
предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради
извършеното в хода на производството плащане.
Същевременно съдът намира, че ответникът следва да понесе
4
отговорността за направените от ищеца разноски в настоящото и заповедното
производство, тъй като плащането на сумите е извършено на 03.11.2023 г.,
което е след образуване както на заповедното производство на 01.08.2022 г.,
така и след предявяване на установителния иск от страна на ищеца на
21.04.2023 г., поради което съдът счита, че именно неговото неправомерно
поведение, изразяващо се в неплащане в срок на дължимите на ищеца суми, е
дало повод за завеждане на делото.
Ето защо ответникът Д. Д. Д. следва да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, които са в общ размер от 225 лв., от които 125 лв.-
държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските от заповедното производство, които са в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Димитр Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Изп.Директори А. Ч. Д.
и Н. Г. С., за приемане за установено по отношение на Д. Д. Д., ЕГН
**********, адрес в ***, дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК с №***/02.08.2022 г., издадена по
ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
399,00 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит №***/27.12.2021 г., сумата от 37,19 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода 05.02.2022 г. -
24.06.2022 г., сумата от 7,63 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължима за периода 05.02.2022 г. – 19.07.2022 г., г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 01.08.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, поради извършено в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА ответникът Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
5
адрес на управление в гр.София, ул.“Димитр Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от Изп.Директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., сумата от 225,00 лева,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 75,00 лева, представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6