№ 803
гр. П., 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720106212 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 12236/14.12.2021г. подадена от
Ц.Т.С., с адрес: гр. П., ул. „***, с ЕГН ********** чрез адв. Б.В. – пълномощник, срещу:
“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
“Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център, с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че Ц.Т.С., не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД,
сумата от 420,80 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура №
**********/17.09.2014 г., начислена по констативен протокол 10.04.2014г. и за периода от
11.01.2014 г. – 10.04.2014 г. в обект на адрес гр. П., ул. „***-обект къща с абонатен №
********** и клиентски № 300100780125, съгласно извършена корекция, като погасени по
давност.
Ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че на 25.09.2014 г. в
деловодството на СРС със вх. № 14976 / 25.09.2014 г. е била заведена искова молба от името
на Ц.Т.С. с искане „да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът
Ц.Т.С. с ЕГН: **********, не дължи на ответника сумата в размер на 420.80 лв.
(четиристотин и двадесет лева и 80 ст./, начислена служебно по „констативен протокол” по
партида с кл. № 300100780125, АБ. № ********** за периода от 11.01.2014г. до 10.04.2014 г.
на адрес: гр. П., ул. ****”.
След провеждане на няколко открити съдебни заседания СРС излязъл с решение на
13.05.2015 г. и постановил: „ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Т.С., ЕГН **********, срещу
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски” № 140, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. I ГПК за сумата от лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия
през периода от 11.01.2014 г. – 10.04.2014г. в обект на адрес гр. П., ул. „*** - обект къща,
абонатен № ********** и клиентски № 300100780125, съгласно извършена корекция и
1
издадена фактура № **********/17.09.2014 г., начислена по констативен протокол от
10.04.2014 г. и фактура № **********/17.09.2014 г. и осъдил Ц.Т.С. „да заплати на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Г. С. Раковски” № 140, на основание чд.78, ал.З ГПК сумата от 450 лв., разноски в
производството.
Доколкото това съдебно решение подлежало на обжалване, то същото в срок било
обжалвано с нарочна въззивна жалба с вх. № 1053862/01.06.2015 г. по описа на СРС и било
образувано въззивно гражданско дело № 10007/2015 г. СГС, III-Г въззивен състав, който
след проведено едно о.с.з. на 17.11.2015г. постановил своето решение с което
„ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.05.2015 г. по гр.д. № 52105/14 г., СРС, ГО, 48 с-в. и
ОСЪЖДА Ц.Т.С., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С. Раковски № 140, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., разноски в производството”.
Решението постановено от СГС като въззивна инстанция и съобразно правилата на
ГПК НЕ ПОДЛЕЖАЛО на обжалване и поради тази причина влязло в законна сила на
датата на постановяването му, а именно: 29.01.2016 г.
Твърди, че изминал доста дълъг период от време през който ответникът не предприел
никакви действия спрямо ищеца за да установи вземането си по съдебен ред, нито заличавал
това вземане в размер на 420.80 лева начислени служебно по издадена фактура №
**********/17.09.2014 г., начислена по констативен протокол от 10.04.2014 г. и за периода
от 11.01.2014 г. - 10.04.2014 г. в обект на адрес гр. П., ул. „Стара Загора” №12 - обект къща с
абонатен № ********** и клиентски № 300100780125,съгласно извършена корекция, като
при всеки опит да се плащат текущите задължения на доверителят му му е заявявано, че има
неплатени суми за минали задължения в размер на 420.80 лева или горната сума.
Твърди, че тази висяща начислена сума на името и по кл. № на доверителят му
следвало по някакъв начин да се заличи като задължение от счетоводството на ответното
дружество, най-вече след изтичането и на предвидения законов давностен срок за търсене на
това вземане при което изготвили и депозирали съответното ЗАЯВЛЕНИЕ за това и
изпратили същото на ответника с Известие за доставка на 07.05.2021 г. и същото било
получено от ответното дружество на 10.05.2021 г.
Последвал отговор изх. № **********/26.05.2021 г. според който в най-общ план се
цитирали нормите от ЗЗД установяващи правилата установени за погасяване на вземания с 3
и с 5 годишна давност, както и се посочвало, че „погасителната давност е период от време,
през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително
осъществяване, правно задълженото лице може с възражение, направено пред органа за
правна защита /съд. арбитраж, съдебен изпълнител/ да погаси правото на иск или правото на
принудително изпълнение на оправомощеното лице”. Освен това в отговора се посочвало и
че ”съгласно чл. 120 от ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно и давността не
настъпва и по право и може да се осъществи само като възражение срещу предявен от
носителя на субективното право /кредитора, иск или предприети от него чрез съдия
изпълнител действия по принудително изпълнение”. Не на последно място в това писмо
отговор се посочваше и че”изтичането на давностния срок имал определени правни
последици, но недължимостта на задължението не е сред тях и задължението продължавало
да съществува и при изтекла погасителна давност. Оспорването на давността можете да
направите само пред орган за правна защита /съдебно/ и само, като защитно средство -
възражение”.
Твърди, че по-горе изложеното и в указания срок от 7 дни във заявлението -
възражение за заличаване на задължението, това реално не е сторено, както и продължава да
стои и съществува като претендирано задължение начислено в съответната фактура №
**********/17.09.2014 г. Не на последно място ответното дружество си било позволило
2
снабдявайки се със изпълнителен лист от СРС, 48 състав на 28.08.2017 г. и издаден
съобразно решение от 13.05.2015 г. по гр.д. № 52105/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, вр.
с решение от 29.01.2016 г. по гр.д. № 10007/2015 г. по описа на СГ'С, З-Г въззивен състав
влязло в сила на 29.01.2016 г. и за присъдените по тези съдебни актове разноски по двете
дела в размер на 450 лева в исковото производство и 300 лева разноски във въззивното
производство, да депозира същия пред ЧСИ С. Бадев и да претендира събирането и на
разноските по двете дела, които разноски съобразно влизането в законна сила на въззивното
решение на СГС на 29.01.2016 г. са били вече погасени по давност. Реално и със
заявлението си до ответника ищецът е възразил против дължимостта на претендираната
сума в размер на 420.80 лева начислени по фактура № **********/17.09.2014 г.. като
изрично се е позовал на обстоятелството и факта, че задължението по тази фактура и в
размер на 420.80 лева е погасено по давност и е поискал отписването на това „задължение”
от счетоводството, респ. партидата, като погасено чрез възразяване по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, е
депозирал писмен отговор, с който признава иска.
Твърди, че ищеца, както сам сочи в исковата молба, е битов клиент на ответното
дружество с регистрирана партида за ел. енергия с клиентски № 300100780125 за адрес гр. П., ул.
„***. Исковата претенция за сума в размер на 420,80лв. , представлява стойност на електрическа
енергия по посочената партида за период от 11.01.2014г. до 10.04.2014г. , за което е издадена
Фактура № **********/17.09.20214г. /която представя/. Фактурата е с падеж за плащане до
29.09.2014г.- както е посочено в нея. До момента същата не е платена.
Твърди, че по отношение на процесната фактура е водено по-рано съдебно производство
между същите страни, за което ищеца е представил доказателства с исковата молба. Видно от
приложените съдебни решение по гр.д. № 52105/2014г. на СРС 48 състав и по в.гр.д. №
10007/2015г. на СГС - иска на И.Т. С. , че не дължи Фактура № **********/17.09.20214г. е
отхвърлен. След влизане в сила на Решението по гр.д. № 52105/2014г. на СРС 48 състав на
29.01.2016г. и до момента длъжника не е заплатил на кредитора процесната сума.
Твърди, че направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане е основателно. Институтът на погасителната давност уреден в разпоредбите
на чл. 110 — чл. 120 от ЗЗД представлява срок, след чието изтичане кредитора по едно
правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо
вземане. Упълномощилото ме дружество не е предприело действия, които да водят до
прекъсване или спиране на погасителната давност. В действителност погасителната давност по
процесното вземане е пет години, т.к. не е периодично плащане, а начислена ел. енергия по
корекционна процедура. Падежа на фактурата е на 29.09.2014г. По време на висящност на
преходното съдебно производство давността е спряла да тече до влизане в сила на решението по
цитираното дело , т.е. до 29.01.2016г. От тази дата погасителната давност е продължила да тече,
като към образуване на настоящото дело, тя в действителност е изтекла.
Твърди, че поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното
вземане - признава иска и че не е налице поведение на ответника, което да е повод за
предявяването на иска, поради което на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, разноските по настоящото
дело следва да се възложат на ищеца.Цитира съдебна практика.
Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, като на основание чл.78, ал.2
ГПК да възложи на ищеца разноските по делото.
Моля съда да присъди на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в
опреден от него размер.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.12, чл. 235 и чл. 237 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
3
Както бе посочено ответника с изрична молба е признал исковите претенции до
размера, претендиран от ищеца.
Предвид на горното, съдът основавайки решението си на така направеното
признание на исковете от ответната страна счита, че същите следва да бъдат уважени до
пълния предявен размер по отношение на претендираната главница и лихва за забавено
плащане, без решението да се мотивира по същество.
По отношение на дължимостта на направените разноски, настоящия съдебен състав
съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, съобрази, че
към момента на подаване на исковата молба отчетника не е бил отчислил процесната сума
от счетоводството си, предвид на което съдът намира, че с това си поведение той е станал
причина за образуване на делото, поради което и въпреки признанието на иска следва да
понесе сторените от ищцовата страна разноски. След като установи че ищеца е направил
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер 351.40 лв. за
адвокатско възнаграждение и заплащане на държавна такса, следва да присъди в нейна
полза тази сума.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч
Марк Бизнес център, че вземането му от Ц.Т.С. за сумата от 420,80 лв., претендирана като
начислена служебно по издадена фактура № **********/17.09.2014 г., начислена по
констативен протокол 10.04.2014г. и за периода от 11.01.2014 г. – 10.04.2014 г. в обект на
адрес гр. П., ул. „***-обект къща с абонатен № ********** и клиентски № 300100780125,
съгласно извършена корекция, не подлежи на принудително изпълнение като погасено по
давност.
ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул. “Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на
Тодоров С., с адрес: гр. П., ул. „***, с ЕГН ********** СУМАТА от 351.40 лв. /Триста
петдесет и един лева и 40 ст./, представляваща направените съдебно деловодни разноски в
настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4