Определение по дело №324/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 85
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20215000500324
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500324 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260152, постановено в закрито съдебно
заседание на 21.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. 3185/2020 г., с
което е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. №
273982/22.12.2020 г. по описа на ПОС, подадена от длъжника по изп.д. № .../...
г. на ЧСИ П.Н. ЕТ“К.-М.К.“ против проведена през периода от 28.08.2020 г.
до 28.09.2020 г. публична продан на следния собствен на жалбоподателката
недвижим имот: ½ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ... по КККР на гр.П. с административен адрес гр.П., ул.“Л.“...,
ведно с ½ ид.ч. от построената в дворното място сграда с идентификатор ....2
с предназначение хангар, депо,гараж, и е прекратено производството по
делото.
Жалбоподателката М. К. К., регистрирала ЕТ с фирма “К.-М.К.“-гр.П.,
моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно
по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 264128/3.02.2021 г., като
бъде уважена подадена от нея жалба. Претендира за присъждане на разноски.
На 8.04.2021 г. с вх. № 272091 е подадено допълнение към частната жалба. На
8.06.2021 г. с вх. № 276783 също е подадено допълнение към частната жалба.
Заявено е и искане на жалбоподателката да бъде издадено съдебно
удостоверение , от което да е видно кой е жалбоподател по делото, кой е
1
ответник и на каква фаза е делото, което удостоверение й е необходимо да
послужи по гр.д. 110/2021 г. на ОС-Пловдив.
Ответникът по частната жалба „Е.“ЕООД-гр.С. (взискател в
изпълнителното производство) моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. №
271204/31.03.2021 г. Претендира за присъждане на разноски в размер на 800
лв. за платена адвокатско възнаграждение за защитата по частната жалба.
Останалите страни в производството по делото пред окръжния съд
ВМА-гр.С., ТД на НАП-П., „Ю.Б.“АД-гр.С., „А.с.в.“ЕАД и СТ. ИВ. Ш. не са
взели становище по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 5.10.2020 г. е подадена жалба до ОС-Пловдив с вх. № 13609 от М. К.
К., ЕТ с фирма „К.-М.К.“-гр.П., длъжник изпълнителното производство,
против действията на ЧСИ П.Н. по изп.д. № ... относно организирана и
проведена публична продан на 29.09.2020 г. на неин собствен недвижим имот,
а именно ½ ид.ч. от правото на собственост на ПИ с идентификатор ... по КК
на гр.П. с адрес гр. П., ул.“Л.“..., ведно с ½ ид.ч. от правото на собственост на
построената в имота сграда с идентификатор ....2 по КК на гр.П. с
предназначение на обекта хангар, депо, гараж.
С обжалваното определение № 260152 от 21.01.2021 г. окръжният съд
приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.
Жалбоподателката М. К. К., ЕТ с фирма „К.-М.К.“-гр.П., е получила
съобщения за определението на окръжния съд на 27.01.2021 г. и на 3.02.2021
г. е подала частната жалба до ПАС. Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи
документация от изп.д. № .../... г. по описа на ЧСИ П.Н., с разпореждане от
14.08.2020 г. (л.806) ЧСИ Н. насрочва втора по ред публична продан, която да
се проведе от 28.08.2020 г. до 28.09.2020 г., като обявяването на купувач ще
се извърши на 29.09.2020 г., на следните недвижими имоти, находящи се в гр.
2
П.: ½ ид.ч. от правото на собственост на ПИ с идентификатор ... по КК на
гр.П. с адрес гр. П., ул.“Л.“..., ведно с ½ ид.ч. от правото на собственост на
построената в имота сграда с идентификатор ....2 по КК на гр.П. с
предназначение на обекта хангар, депо, гараж, съответно описани. На
29.09.2020 г. с протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения (л.885) ЧСИ обявява за купувач на имотите наддавачът СТ. ИВ.
Ш.. На 5.10.2020 г. жалбоподателката М. К. К., действаща и като ЕТ“К.-
М.К.“-гр. П., подава с вх. № 13609 жалбата до Окръжен съд-Пловдив, с която
обжалва действията на ЧСИ Н. относно организирана и проведена публична
продан на 29.09.2020 г. относно посочените по-горе два имота – по ½ ид.ч. от
правото на собственост върху дворно място и от сградата с предназначение
хангар, депо, гараж. Жалбоподателката твърди, че при организацията-
разпореждането на ЧСИ за публичната продан били допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Твърди, че процесуалното нарушение се
състои в това, че при организацията на публичната продан първото
съобщение за насрочване на проданта с изх. № 8777/14.08.2020 г. не е
получено от нея, въпреки че е адресирано до нея, а по делото има два
екземпляра от това съобщение, от което е видно горното. Твърди, че следва
уведомление със същия изходящ номер от същата дата и предвид на това, че
става в летния период на отпуските и тя е отсъствала от дома си, съгласно чл.
47,ал.5 от ГПК е залепено на входната й врата с цел да може да получи
съобщението в кантората на ЧСИ, като залепянето на уведомлението е
станало на 18.08.2020 г. Твърди, че съгласно чл. 47 от ГПК такова
уведомление следва да бъде залепено на вратата на жилището й, ако не е била
открита на този адрес в продължение на месечен срок, каквито данни няма по
делото в контекста на обжалваната от нея публична продан. Твърди, че
залепеното обявление е също с дата 14.08.2020 г. Твърди, че следва и друго
процесуално нарушение на ЧСИ, тъй като съставя протокол на основание чл.
487,ал.3 от ГПК за разгласяване и насрочване на публична продан на
описания по-горе имот на 26.08.2020 г., без да са изтекли изискуемите от
закона 14-дни от уведомяването й. Твърди, че неоснователно ЧСИ се позовава
на основание чл. 484,ал.3 от ГПК, че страната е уведомена. Заявява, че
вероятно има и някакво разминаване между наддавателното предложение на
Ш., което е от 28.09.2020 г., а съобщението за опис се вижда на лист към дата
5.09.2020 г. Заявява, че посочените две съобщения във връзка с известяването
3
й се намират след уведомлението от 18.08.2020 г. Твърди, че следващото
процесуално нарушение е извършено по отношение на нейния брат Т.К.В., за
който по делото има данни, че е съсобственик заедно с нея на ½ ид.ч. от целия
недвижим имот, находящ се в гр. П. на ул.“Л.“..., и за който по
изпълнителното дело няма нито едно годно доказателство, че е уведомяван по
някакъв начин за обжалваната от нея публична продан. Счита, че така
изброените от нея процесуални нарушения са от такъв характер, че не могат
да бъдат санирани. Твърди, че са допуснати и нарушения на материалните
закони в смисъл, че се извършва публична продан, прехвърля се собственост
на недвижим имот, без по делото да има представено удостоверение за
данъчна оценка на имота. Заявява, че по делото има скица, която няма нищо
общо с положението на дворното място и построените в него обекти-
еднофамилна жилищна сграда и гараж, хангар. Твърди, че е недопустимо
прехвърляне на собственост на ½ ид.ч. от дворно място, без да е отразено
номера на парцела, квартала, в който е разположен, съответната градска част
и сградите в това дворно място. Твърди, че нарушение на материалния закон е
и че се продава ½ ид.ч. от УПИ без да се държи сметка, че тя е собственик на
½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда и същата би следвало да има статуса
на суперфиция при перфектна публична продан, а това не е обсъдено и
отработено в обжалваната продан. Моли съда публичната продан да бъде
обявена за недействителна. На 6.10.2020 г. е подадено допълнение към
жалбата, с което е заявено, че след като залепването на уведомлението е
станало на 18.08.2020 г. на вратата на жилището й и без да е спазен какъвто и
да е законен срок, ЧСИ Н. незаконосъобразно организира и провежда
публичната продан в срока от 28.08.2020 г. до 28.09.2020 г. и на 29.09.2020 г.
се провежда открития търг.
На 6.11.2020 г. е подаден отговор на жалбата от „Ю.Б.“АД-гр.С., с
който се взима становище за нейна недопустимост, евентуално,
неоснователност по изложени съображения. На 10.11.2020 г. е подадено
възражение на жалбата от „Е.“ЕООД-гр.С., с което се взима становище за
нейна недопустимост, евентуално, неоснователност по изложени
съображения.
С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 21.01.2021 г.
окръжният съд оставя жалбата без разглеждане като недопустима с оглед
4
изложените в нея доводи и прекратява производството по делото. Съдът
посочва кои действия на съдебните изпълнители могат да бъдат обжалвани от
длъжниците съгласно разпоредбите на чл. 435,ал.2 и чл. 435,ал.3 от ГПК.
Съдът посочва, че насрочването и провеждането на публична продан не е
измежду тези действия, подлежащи на обжалване, поради което подадената
от длъжника-ЕТ жалба се явява процесуално недопустима. Съдът приема, че
тя не може да се разглежда и като такава против издаденото на 22.10.2020 г.
възлагателно постановление (л.973), тъй като е входирана на 5.10.2020 г.
Затова съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото следва да бъде прекратено.
В подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателката
твърди, че обжалваното определение от 21.01.2021 г. е неправилно, защото
чл. 435,т.2 от ГПК гласи, че насоченото изпълнение, което е несеквестируемо,
има право да бъде обжалвано. Счита в контекста на тази точка, че
организацията-разпореждането на ЧСИ за публичната продан на ½ ид.ч. от
дворното място и ½ ид.ч. от сградата-хангар, гараж със съответните
идентификатори съобразно КК на гр. П., е незаконосъобразно, защото по
цялото изпълнително дело няма нито едно годно доказателство за правото на
строеж на жилищната сграда, построена в това дворно място, и на другия
обект-хангар, гараж. Заявява, че без да са изследвани дворното място,
построената в него жилищна сграда и правото на строеж на същата върху
дворното място и техните разделяния в самостоятелни обекти, годни за
самостоятелен граждански оборот, не може и е незаконосъобразно само
идеални части от дворното място да бъдат извадени от целия имот без
оформени и посочвани законосъобразно на правото на строеж и то да стане
предмет на изпълнителни действия от ЧСИ. Заявява, че върху тази ½ ид.ч. от
дворното място е построена жилищната сграда, от която също е собственик
на ½ ид.ч. и това представлява единственото й жилище на територията на
страната. Заявява, че жалбата й се основава и на т.3 предвид на това, че ако
тази публична продан не бъде обявена за недействителна или отменена и тя
бъде отстранена от този имот, то ще е в резултат на процесуално нарушение,
което е визирала в първоначалната си жалба, че не е била надлежно
уведомена по посока на изпълнението, което е обжалвала. Заявява, че е
нарушено и визираното от законодателя в т.6, защото ЧСИ е оставил без
5
основание няколкократни нейни законосъобразни молби да спре или да
прекрати тази публична продан поради драстични процесуални нарушения,
които не могат да бъдат санирани. Счита всичко, свързано с публичната
продан на ½ ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от другия обект хангар, гараж,
в контекста на изложеното от нея по-горе за незаконосъобразно и от там
следват и всички процесуални нарушения по организацията и провеждането
на публичната продан на тези обекти, които е визирала в жалбата си до
окръжния съд и поддържа същите. Моли да бъде анализиран основният й
мотив, изложен в тази частна жалба, досежно обжалваната от нея публична
продан, а именно, че сме изправени пред изпълнението върху нейно
имущество, което е несеквестируемо и на това основание да бъде отменено
обжалваното от нея определение на окръжния съд от 21.01.2021 г.,
респективно, да бъде уважена нейната жалба по отношение на публичната
продан и да бъде тя обявена за недействителна. Извън срока за обжалване, на
8.04.2021 г. жалбоподателката е подала допълнение към частната жалба, с
което се моли да бъде прието удостоверение относно притежаваната от нея
масивна сграда в гр.Л., от което е видно, че тя е самосрутваща се, и се твърди,
че имота на ул.“Л.“... в гр. П., в който живее, е единствен. Извън срока за
обжалване, на 8.06.2021 г. е представено от жалбоподателката също
допълнение към частната жалба, с което заявява, че според нея съществува по
делото разпореждане от 2.10.2019 г. на ЧСИ Н., където от ЧСИ
незаконосъобразно е издадено разпореждане на основание чл. 430 във вр. с
чл. 47,ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител за нея, което е
неправилно, защото тя винаги е имала както постоянен, така и настоящ адрес,
който не е променян никога, като прилага копие от личната си карта и
документ от Община Л., от който е видно, че тя в тази община няма годно за
обитаване жилище или дворното място, върху което е разположено
единственото й жилище с административен адрес гр. П., ул.“Л.“... е
несеквестируемо и в контекста на всичко останало, което поддържа по
делото.
С подадения отговор на частната жалба ответникът по нея „Е.“ЕООД-
гр.С. твърди, че тя е неоснователна, тъй като наведените в нея доводи са
несъстоятелни и не отговарят на обективната истина. Заявява се, че не е
вярно, че по делото не са представени доказателства, касаещи правото на
6
строеж на сградата, построена в дворното място, а напротив, ЧСИ преди
провеждане на проданта е изследвал и е събрал относимите доказателства, от
които е видно, че жалбоподателката е собственик на процесните обекти.
Заявено е, че е невярно твърдението, че се касае за единствения имот-
собственост на длъжника на територията на страната, което може да се
установи от документите по делото. Заявено е, че в изпълнителното дело се
съдържат данни за това, че длъжникът е собственик и на друг жилищен имот
и следователно публичната продан е насочена към секвестируем имот и не се
касае за единствен такъв. Заявено е, че следва да се отчете, че длъжникът е
уведомен за извършения опис на недвижимия имот надлежно от ЧСИ, но
тогава не е направила възражения за несеквестируемост, нито е обжалвала
действията на ЧСИ по описа. Заявено е, че жалбоподателката е обжалвала
провеждането на публичната продан, но не по надлежния ред, поради което
жалбата й е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът в
изпълнителното производство може да обжалва постановлението за възлагане
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая с жалбата, подадена с вх. № 13609/5.10.2020 г., жалбоподателката
обаче не обжалва постановление за възлагане, а действията на ЧСИ относно
организирана и проведена публична продан. Видно от изпратената
документация от изпълнителното дело, вече след подаването на жалбата, на
22.10.2020 г. с постановление на ЧСИ (л.973) той е възложил имотите на
наддавача СТ. ИВ. Ш.. Това постановление е обжалвано от М.К., действаща и
като ЕТ“К.-М.К.“, с жалба до окръжния съд с вх. № 16657/9.11.2020 г.
(л.1043). Несъмнено е следователно, че жалбата от 5.10.2020 г. не се явява
жалба против постановление за възлагане, а против действията на ЧСИ
относно публичната продан, проведена в периода 28.08.2020 г.-28.09.2020 г.,
които според жалбоподателката са извършени при допуснати нарушения
относно връчване на съобщение за насрочване на проданта, залепяне на
уведомление, съставяне на протокол за разгласяване и насрочване на
публичната продан, относно това дали е уведомяван нейния брат като
съсобственик на имота за публичната продан, за липса по делото на
представено удостоверение за данъчна оценка на имота, за наличието по
7
делото на скица, която няма нищо общо с положението на дворното място и
построените в него обекти-еднофамилна жилищна сграда и гараж,хангар,
относно начина на описание на дворното място, относно продажба на ½ ид.ч.
от УПИ без да се отчита, че тя е собственик и на ½ ид.ч. от еднофамилна
жилищна сграда и тя би следвало да има статут на суперфиция. Касае се за
оплаквания спрямо действия относно публичната продан, които несъмнено
не касаят издаденото от ЧСИ след подаването на жалбата постановление за
възлагане и които съгласно нормите на чл. 435,ал.2 и ал.3 от ГПК не
подлежат на обжалване, включително по посочените от жалбоподателката
съображения. Следва да се има предвид, че така заявените с жалбата от
5.10.2020 г. оплаквания не могат да бъдат предмет на разглеждане и при
жалба против постановлението за възлагане, поради което, на по-силно
основание, не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда при жалба
против предхождащи постановлението за възлагане действия по
организирането и провеждането на публичната продан. С т.8 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК, в отговор на
поставения въпрос „Кои действия на съдебния изпълнител, страните и
другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и
надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу
постановлението за възлагане?“ изрично е указано, че действията на съда и
наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка, са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на
проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. В мотивната част на
същото тълкувателно решение изрично е посочено наличието на становища,
според които част от наддаването са различни действия на СИ и страните,
подготвящи проданта, в т.ч. връчването на поканата за доброволно
изпълнение, връчването на съобщения за насрочването на описа, оценката и
проданта, подаването на тайните и явните наддавателни предложения и т.н.
до възлагането на вещта на обявения купувач, като това становище е отречено
с тълкувателното решение. Посочено е изрично с тълкувателното решение, че
при действието на отменения ГПК при обжалване на постановлението за
възлагане на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни
8
действия от връчването на поканата за доброволно изпълнение през
несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и
провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане, но
при действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. Както изрично е прието с тълкувателното решение,
връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото
и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на
постановлението за възлагане. Изрично е посочено, че част от наддаването са
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и
действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Посочено е и че обявяването
на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е
довело до възлагане не по най-високата предложено цена. При съобразяване с
тези указания, тъй като жалбата от 5.10.2020 г. е срещу действията на ЧСИ по
организирането и провеждането на публичната продан и с оглед заявените в
нея оплаквания е несъмнено, че е неприложима нормата на чл. 435,ал.3 от
ГПК, поради което жалбата се явява лишена от предмет и затова е
недопустима, както правилно е приел окръжният съд. Установява се, че
правилно окръжният съд е преценил, че подадената до него жалба с вх. №
13609/5.10.2020 г. се явява недопустима.
Следва да се посочи, че в подадената до апелативния съд частна жалба
против определението на окръжния съд от 21.01.2021 г. жалбоподателката
навежда нови доводи, незаявени в жалбата до окръжния съд от 5.10.2020 г. В
жалбата до окръжния съд жалбоподателката не е твърдяла насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, поради
което в частната жалба до апелативния съд неоснователно жалбоподателката
счита, че жалбата й до окръжния съд е подлежала на разглеждане съгласно
нормата на чл. 435,ал.2,т.2 от ГПК. Следва само при тези обстоятелства да се
отбележи, че обжалваните от жалбоподателката действия касаят публична
9
продан на имоти, които не са жилище – идеална част от дворно място с
идентификатор ... ведно с идеална част от сграда хангар, депо, гараж с
идентификатор ....2. Видно от изпратената документация от изпълнителното
дело, в дворното място има и самостоятелни обекти с идентификатори ....1.1 и
....1.2, като ЧСИ е предприел действия спрямо тях (разпореждане от
17.09.2020 г., л.851, протокол от 1.10.2020 г., л.908), които действия
несъмнено обаче не са част от публичната продан, обявена и проведена в
периода от 28.08.2020 г. до 28.09.2020 г. относно идеалната част от дворното
място и идеалната част от сградата с предназначение хангар, депо, гараж, като
относно описа, състоял се на 1.10.2020 г., жалбоподателката е подала жалба с
вх. № 13696/7.10.2020 г. (л.933). Неоснователно в частната жалба се твърди, и
че жалбата до окръжния съд от 5.10.2020 г. се основава на чл. 435,ал.2,т.3 от
ГПК, която разпоредба предвижда право на длъжника да обжалва
отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението. В жалбата до окръжния съд няма оплаквания, относими към
нормата на чл. 435,ал.2,т.3 от ГПК, каквито логично не са били изложени от
жалбоподателката, тъй като с обжалваните от нея действия на ЧСИ относно
организирането и провеждането на публичната продан в периода от
28.08.2020 г. до 28.09.2020 г. на идеалната част от дворното място и идеалната
част от сградата с предназначение хангар, депо, гараж тя несъмнено не е
отстранена от имота. Посочената в частната жалба норма на чл. 435,ал.2,т.6
от ГПК касае отказ на СИ да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, какъвто отказ несъмнено е действие, различно
от обжалваните от жалбоподателката, като в жалбата от 5.10.2020 г. очевидно
няма оплаквания, които да попадат в приложното поле на тази разпоредба.
Установява се, че подадената до апелативния съд на 3.02.2021 г. частна
жалба срещу постановеното от окръжния съд на 21.01.2021 г. определение е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение на окръжния съд – потвърдено. Настоящото определение е
окончателно съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК.
В частната жалба жалбоподателката заявява искане да й бъде издадено
съдебно удостоверение, от което да е видно кой е жалбоподател по
настоящото дело, кой е ответник по това дело и на каква фаза е делото, което
удостоверение й е необходимо да й послужи по гр.д. 110/2021 г. на ОС-
10
Пловдив. Констатира се, че няма основание такова удостоверение да бъде
сега издавано от апелативния съд, тъй като от жалбоподателката не е
представен до момента документ за внесена държавна такса за издаване на
такова удостоверение, а при справка в деловодната програма на апелативния
съд се установи, че е образувано ч.в.гр.д.250/2021 г. по описа на АС-Пловдив
по подадена частна жалба от 3.02.2021 г. от М.К., действаща и като ЕТ“К.-
М.К.“ против определение от 20.01.2021 г. на ОС-Пловдив по гр.д. 110/2021
г., с което определение е оставена без разглеждане нейна частна жалба с вх.
№ 16657/9.11.2020 г. против постановление от 22.10.2020 г. за възлагане на
недвижим имот по изп.д. .../... г. на ЧСИ П.Н., следователно посоченото от
жалбоподателката дело на окръжния съд понастоящем е приключило, при
което положение не е видно жалбоподателката да има все още интерес от
издаването на исканото удостоверение. Тъй като настоящото определение на
апелативния съд е окончателно и делото ще бъде върнато на окръжния съд,
при необходимост занапред жалбоподателката може да се снабди от
окръжния съд с копие от него след съответно искане.
От ответника по частната жалба „Е.“ЕООД-гр.С., взискател в
изпълнителното производство, е заявено в отговора на частната жалба,
подаден на 31.03.2021 г., искане да му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение за защитата в размер на 800 лв. Представен е
договор за правна защита от 5.11.2020 г., съгласно който на посочено
адвокатско дружество е възложено изготвяне на отговори по частни жалби
против действията на ЧСИ П.Н. по изп.д. .../... г. и процесуално
представителство в производствата пред ОС-Пловдив срещу ЕТ“К.-М.К.“ и
М.К., жалбоподатели. В този договор изрично е отразено, че дружеството
възлага на изпълнителя, който приема, да организира правната защита и
процесуално представителство и извършването на съответните правни
действия за една съдебна инстанция. Договореното възнаграждение е в размер
на 2 400 лв. и сумата е платена съгласно представеното платежно нареждане
от 6.11.2020 г. Претендира се за присъждане на сумата 800 лв., тъй като
защитата е договорена и осъществена във връзка с производствата по
подадени от длъжницата в изпълнителното производство три жалби до
окръжния съд, с които се обжалват различни действия на ЧСИ. Видно е обаче,
че този договор касае защитата на дружеството пред окръжния съд, но не и
11
пред апелативния съд, респективно, разноски за така платеното адвокатско
възнаграждение неоснователно се претендира да бъдат сега присъдени от
апелативния съд. С молба от 2.02.2021 г. дружеството е поискало присъждане
на разноски именно въз основа на договора за правна защита и съдействие от
5.11.2020 г. в размер на 800 лв. от окръжния съд по реда на чл. 248 от ГПК, по
която молба окръжният съд не се е произнесъл, отложил е произнасянето с
разпореждане от 12.02.2021 г. до приключването на производството по
подадената частна жалба с вх. № 264128/3.02.2021 г., по която е образувано
настоящото ч.в.гр.д. № 324/2021 г. на апелативния съд. За защитата и
процесуалното представителство пред апелативния съд с молба от 21.04.2021
г. дружеството е представило пълномощно (л.28 от досието на делото на АС),
но не е представило доказателства да е платило адвокатско възнаграждение.
Не се установява следователно дружеството да е направило разноски за
производството пред апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение.
При тези обстоятелства искането на дружеството за присъждане на разноски
за защитата му в производството по частната жалба пред апелативния съд е
неоснователно, поради което то ще бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260152, постановено в закрито
съдебно заседание на 21.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д.
3185/2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането, заявено от
жалбоподателката М. К. К., действаща и като ЕТ“К.-М.К.“-гр.П. с частната
жалба до апелативния съд с вх. № 264128/3.02.2021 г., за издаване на съдебно
удостоверение, от което да е видно кой е жалбоподател по настоящото дело,
кой е ответник по това дело и на каква фаза е това дело, което удостоверение
й е необходимо да послужи по гр.д. 110/2021 г. на ОС-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането, заявено от
ответника по частната жалба „Е.“ЕООД-гр.С. с отговора на частната жалба с
вх. № 271204/31.03.2021 г., за присъждане в негова полза и в тежест на
жалбоподателката М. К. К., действаща и като ЕТ“К.-М.К.“-гр.П., на разноски
12
за производството по делото пред апелативния съд в размер на 800 лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13