О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 29.03.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22
състав, в
закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 733 по описа на СГС, ТО за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по осъдителни искове, предявени от „П. и и. – С.“ ЕООД срещу „Т.С.“
АД за главница от 67477,33 лева, представляваща остатък от дължимото на ищеца
възнаграждение за извършени от него СМР на обект цех „Паропроизводство –
котлоагрегат № 2“ въз основа на рамков договор от 10.02.2011 г. и за лихва за
забава в размер на 20603.02 лева, дължима за периода от 15.02.2014 г. до
15.02.2017 г. Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения за
наличие на водено между страните дело относно част от дължимото възнаграждение
за изпълнени СМР по този обект въз основа на същия договор и приложеното към
исковата молба решение № 260/06.02.2017 г. на СГС, ТО, 12 състав, по т.д. №
1533/2016, Съдът е дал указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. На
ищеца е указано да посочи конкретно в какво се състоят извършените СМР по този
договор, заплащане на които се търси в настоящето производство и да уточни кога
са извършени, доколкото видно от представения препис от решение на СГС, ТО, 12
състав, по т.д. № 1533/2016 г. - по това дело ищецът е изложил фактически
твърдения за дължимото му по рамковия договор възнаграждение към момента на
подаване на исковата молба /това са извършени СМР след датата на посочените в
настоящата искова молба фактури/, без да излага твърдения пред 12 състав, че
освен претендираното по делото на 12 състав възнаграждение по рамковия договор
да му се дължат още някакви суми за други извършени по този договор СМР /не е
посочил, че предявява частичен иск за вземанията си по рамковия договор по
делото на 12 състав/.
В
изпълнение на тези указания ищецът подава молба от 10.03.2017 г., с която уточнява,
че в настоящето производство претендира извършените СМР, остойностени в
посочените в исковата молба фактури и подписани към тях протоколи. Тези СМР са
извършени преди 07.02.2012 г. /датата на
фактурите и протоколите/, но поради технически пропуск не са претендирани по
делото, образувано пред 12 състав. Поради този технически пропуск не са
изложени и твърдения пред 12 състав, че претенцията е частична.
Настоящият
съдебен състав намира, че заявеното от ищеца искане, във връзка с което е
образувано настоящето производство е процесуално недопустимо. Съображенията за
този извод на съдията-докладчик са следните:
Видно
от представеното по делото решение на СГС, ТО, 12 състав и съобразно изложените
от ищеца в молбата-уточнение фактически твърдения, предмет на делото на 12
състав са искове за заплащане на
възнаграждение за възложени от ответника и извършени от ищеца СМР на обект цех „Паропроизводство – котлоагрегат
№ 2“ въз основа на рамков договор от 10.02.2011 г. и лихва за забава при заплащането на това
възнаграждение. Ищецът е заявил в исковата молба, по която е образувано делото
на 12 състав, че възнаграждението, което му се дължи за извършените СМР на обект цех „Паропроизводство – котлоагрегат
№ 2“ въз основа на рамков договор от 10.02.2011 г. е в размера, за който е
предявен иска за главницата по т.д. № 1533/2016. Този иск не е предявен като
частичен, съответно с образуването на
т.д. № 1533/2016 ищецът е реализирал правото си да предяви иск за
дължимото възнаграждение за СМР, извършени на обект цех „Паропроизводство –
котлоагрегат № 2“ въз основа на рамковия договор от 10.02.2011 г. и иск за
дължимата лихва за забава при изплащане на това възнаграждение. Ето защо образуването
на настоящето производство със същия предмет – заплащане на дължимо
възнаграждение за извършването на СМР на същия обект въз основа на същия
договор и лихва за забава при изплащане на възнаграждението е недопустимо. Отделните
фактури и протоколи към тях, издадени във връзка с рамковия договор по повод извършени
СМР на обект цех „Паропроизводство – котлоагрегат № 2“ не са основание за
представляване на отделни искове, а обективират единствено различни етапи от
приемането на работата, възложена по този обект. Обстоятелството, че поради
пропуск ищецът не е изчислил правилно дължимото му възнаграждение /не е
съобразил всички фактури и протоколи, обективиращи извършени по този обект СМР/
не обосновава извод за допустимост на настоящето производство. Това е така, тъй
като постановеното по спора по т. дело №
1533/2016 решение ще реши със сила на пресъдено нещо между страните
въпроса относно дължимостта на възнаграждението за извършени СМР по обект цех
„Паропроизводство – котлоагрегат № 2“ въз основа на рамковия договор от
10.02.2011 г. и неговия размер /предвид обстоятелството, че искът не е предявен
като частичен/. Предвид извода на съда за недопустимост на главния иск, то
недопустимо се явява и искането по акцесорния иск - за присъждане на лихва за забава.
Предвид
изложеното, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130, изр. 1
от ГПК.
Предвид
извода на Съда за недопустимост на исковата претенция, неоснователно се явява и
искането на ищеца по чл. 389 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата
молба с вх. № 20040/15.02.2017 г., във връзка с която е образувано т. дело № 733/2017
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното във връзка с нея съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането,
заявено в исковата молба по чл. 389 от ГПК.
Определението
може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: