Решение по дело №3833/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1496                                 03.07.2020 г.                                      Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                                                         Х граждански състав

На деветнадесети юни                                                                      Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                        Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

като разгледа докладваното гр.д. № 3833 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на С.Х.Н. ***, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 309/30.03.2017 г. на кмета на Община Бургас, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*******“, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението - за срок до 6 месеца, в размер на 460 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. Ищцата твърди, че с трудов договор № ЧР 655/15.05.2008 г. е била назначена на длъжността „********“, а с допълнително споразумение от 09.01.2012 г. е била преназначена на длъжността „******“, считано от 01.01.2012 г. Твърди също така, че впоследствие - на 31.01.2012 г. - е прието решение на ОС – Бургас за избор на ОСНВ, в което е посочено, че ищцата е избрана за *******, но според нея това последващо решение не променя факта, че трудовото й правоотношение с ответника е възникнало по силата на трудов договор, а не въз основа на избор. Дори да се приеме, че длъжността й е била изборна, според ищцата е следвало да бъде проведен избор, а такъв не е бил проведен. Ищцата твърди, че е действала добросъвестно при сключването на трудовия договор и на допълнителното споразумение към него, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 75 от КТ. Алтернативно твърди, ако съдът приеме, че е налице изборно правоотношение, то прекратяването му е незаконосъобразно, тъй като на осн. чл. 339, ал. 1 от КТ в решението на ОС – Бургас е следвало да се посочи и обоснове някое от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, което не е сторено. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа предявените искове, ангажирани са доказателства. 

Така предявените искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че исковете са неоснователни и същите да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът твърди, че сключените между него и ищцата трудов договор и допълнително споразумение към него са недействителни на осн. чл. 74, ал. 1, т. 1 от КТ – поради противоречието им с императивни норми на КТ (относно реда за заемане на изборна длъжност и срока, за който е сключен) и на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, които предвиждат заемане на длъжността „*********“ след решение на ОС и за определен срок, като ищцата е знаела, че такова решение следва да е налице, т.е. била е недобросъвестна при сключването на трудовия договор и допълнителното споразумение към него.

Ответната Община Бургас е предявила инцидентен установителен иск против С.Х.Н., с който моли да бъде прието за установено, че сключените между тях Трудов договор № ЧР 655/15.05.2008 г. и допълнително споразумение към него от 09.01.2012 г. са недействителни, поради противоречието им с императивни норми на КТ (относно реда за заемане на изборна длъжност и срока, за който са сключени) и на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества (ПОДНСНВ). Твърди се, че Н. е била назначена, а впоследствие е била преназначена на длъжности, за които е предвидено да бъдат заети след решение на ОС, а в случая такива решения не са били налице, като ищцата е знаела това,  т.е. тя е била недобросъвестна. Твърди се също така, че трудовият договор с ищцата и допълнителното споразумение са били сключени за неопределено време, а длъжностите, на които е била назначена ищцата, са мандатни, т.е. за определен срок, съгласно разпоредбите на ЗКНВП и ПОДНСНВ, като ищцата отново е знаела това, съответно е била недобросъвестна. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и предявения инцидентен установителен иск, претендира присъждане на направените по делото разноски, ангажирани са доказателства.

Ответницата по инцидентния установителен иск не е подала отговор по него, но в съдебно заседание процесуалният й представител е изразил становище за неоснователност на иска, като твърди, че С.Н. е била добросъвестна при сключването на трудовия договор и допълнителното споразумение към него, като предвид въведената в чл. 8 от КТ презумпция, че страните по трудовото правоотношение са добросъвестни, в тежест на Община Бургас е било да докаже твърдяната недобросъвестност на ищцата, а доказателства в тази насока не са представени.

     След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено копие на сключен между страните Трудов договор № ЧР 655/15.05.2008 г., с който С.Х.Н. е била назначена на длъжността „*********“ в Областен съвет за наркотични вещества към Община Бургас, като договорът е сключен за неопределено време.

Представено е и копие на допълнително споразумение към трудов договор № ЧР 59/09.01.2012 г., с което ищцата е била преназначена от длъжността „*****“ на длъжността „********“ в общински съвет по наркотични вещества към Община Бургас, считано от 01.01.2012 г.

По делото е приложено копие на длъжностната характеристика за длъжността „********“ към Община Бургас, екземпляр от която е бил връчен на ищцата на 19.09.2012 г. В същата обаче не е упоменато, че длъжността е изборна и следва да се заеме от лице, което е избрано от Общински съвет, както твърди ответникът, а единствено е посочено, че правоотношението е трудово. 

Със Заповед № ЧР 309/30.03.2017 г. на кмета на Община Бургас е прекратен трудовия договор със С.Х.Н., считано от 30.03.2017 г., като е посочено, че прекратяването е на осн. чл. 338 от КТ и във връзка с Решение на Общинския съвет от 28.03.2017 г., Протокол № 25, т. 23. Същото решение на ОС е вписано в заповедта и като причина за прекратяването на трудовото правоотношение.

Като доказателство по делото е приложено извлечение от Протокол № 6 от проведеното на 31.01.2012 г. заседание на ОС – Бургас, от което е видно, че по т. 34 от дневния ред е било прието решение за избор на Общински съвет по наркотични вещества, като за негов председател е била избрана ищцата С.Н..

Представено е и копие на Решение по т. 23/Протокол № 25 (28.03.2017 г.) на Общински съвет – Бургас, с т. II от което С.Х.Н. е освободена от длъжността „********“ на ОСНВ към Община Бургас. Ищцата е оспорила това решение по съдебен ред, като с Решение № 954/11.05.2018 г. по адм.д. № 900/2017 г. на АдмС – Бургас, потвърдено с Решение № 15868/ 21.11.2019 г. по адм.д. № 8761/2018 г. на ВАС, жалбата й е била отхвърлена.

По делото са представени и доказателства за сключен между страните допълнителен трудов договор по чл. 110 от КТ за длъжността „******“ в превантивно-информационен център за наркотични вещества към Община Бургас, но същият е бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.02.2017 г., като това трудово правоотношение и неговото прекратяване не са предмет на настоящото производство.

При така ангажираните от страните доказателства, от правна страна съдът намира следното:

В случая се установи, че със сключения между страните трудов договор от 15.05.2008 г. ищцата С.Х.Н. е била назначена на длъжността „******“ в Областен съвет за наркотични вещества към Община Бургас, а с допълнително споразумение към него, сключено на 09.01.2012 г., тя е била преназначена на длъжността „*********“ в общински съвет по наркотични вещества. 

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) (в редакцията му към датата на сключване на трудовия договор) създават се областни съвети по наркотичните вещества в общините, чиито административни центрове са административни центрове на области, като организацията и дейността им се определя с правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, а актуалната редакция на тази норма (изм. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) предвижда създаването на общински, а не на областни съвети по наркотични вещества.

В чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества (в редакцията му към датата на сключване на процесния трудов договор, както и в актуалната му редакция) е предвидено, че областният/общинският съвет по наркотичните вещества се състои от председател, секретар и членове, които се определят с решение на общинския съвет.

По делото липсват доказателства към датите на сключване на процесния трудов договор и на допълнителното споразумение към него да са били приети решения от общинския съвет за определяне на С.Н. за *****, а след това и за председател на ОСНВ, като такова решение е било взето едва на заседание на ОС от 31.01.2012 г. и с него ищцата е била избрана за **********. Въпреки това съдът счита, че липсата на такива решения не водят до недействителност на сключените между страните трудов договор и допълнителното споразумение към него, тъй като констатираният порок е бил отстранен с приетото на 31.01.2012 г. решение на Общинския съвет, поради което не може да се приеме, че трудовият договор между страните и допълнителното споразумение към него са недействителни на осн. чл. 74 от КТ. Следва също така да се посочи, че съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, а в случая не се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че при сключването на трудовия договор и допълнителното споразумение към него ищцата е била недобросъвестна. 

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният от Община Бургас инцидентен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

По отношение законността на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, съдът намира следното:

Както бе посочено по-горе в решението, с решение на Общински съвет – Бургас от 31.01.2012 г. (по т. 34 от дневния ред на заседанието) С.Н. е била избрана за *******. Впоследствие на заседание на ОС-Бургас от 28.03.2017 г. е било взето решение за освобождаване на ищцата от тази длъжност. Ищцата е оспорила това решение пред Административен съд-Бургас, който е отхвърлил жалбата, като е приел, че така приетото решение е законосъобразно. С оглед на това и при така приетото от компетентния административен орган решение за освобождаване на ищцата от заеманата длъжност, то пред работодателя Община Бургас не е имало друга възможност освен да прекрати сключения между тях трудов договор, което именно е било сторено.