РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Благоевград, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20241200100065 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. Д., гр.Б.,
ул.“***“№*, ет.*, ап.*, против Л. А. А., Б*, ул.“***“№* – Банка“ДСК“,
ул.“***“№*, и В. С. Д., гр.Б., ул. ул.“***“№*, ет.*, ап.*, като главния иск е с
пр. осн.чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД, а евентуалните: първия е с пр.
осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а втория – с пр. осн.чл.59 ЗЗД.
Сочи се от ищцата, че ответниците са бивши съпрузи, като В.Д. е нейна
дъщеря.По време на брака си ответниците придобили в режим на СИО
жилище срещу сумата от 87 350лв, от които 48 515лв са платени от трето лице
– И.Ф., срещу което Л.А. се задължил да му прехвърли половината от имота с
предварителен договор.Впоследствие ответниците решили да си откупят
имота и платят на третото лице 48 515лв, наред с които ответника поел личен
ангажимент да му плати допълнително още 9 485лв. Съпрузите се разбрали от
дължимите към Ф. общо 58 000лв, ответницата да заплати 24 257,50лв, а
ответника – останалите 33 742,50лв.
За да изпълнят задълженията си към Ф., през ноември 2018г според
ищцата дъщерята й потърсила финансова помощ, под формата на заем, който
уговорили да върнат при първа възможност. След продажбата на свое жилище
1
на 20.11.18г за 63 000лв, на 27.11.18г ищцата превела на дъщеря си 60 000лв,
която на следващият ден била преведена на Ф., но 2 000лв останали по
сметката на ответницата.Макар ищцата да поискала сключването на писмен
договор, такъв не е сключен.
В случай, че не докаже наличието на заемно правоотношение, твърди че
са налице хипотезите на чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, поради което дадената сума
подлежи на връщане.
Предвид изложеното ищцата настоява за осъждането на ответниците да
й заплатят следните суми: В.Д. - сумата от 26 257,50лв, представляващи
непогасен заем, отпуснат по неформален договор от 27.11.18г, а Л.А. – 33
742,50лв, също представляващ непогасен заем, отпуснат по неформален
договор от 27.11.18г.
При условията на евентуалност ищцата настоява за осъждането на
ответниците да й заплатят горните суми, като получени без основание, респ.
като суми, с които се обогатили за нейна сметка.
В отговора си ответницата В.Д. намира исковете срещу нея за
допустими.Прави признания на изложените от ищцата факти, а именно: че е
преведена по нейна банкова сметка сума от 60 000лв и платена за Ил.Ф., с
което е погасено, както нейното задължение от 24 257,50лв, така и
задължението на другия ответник от 33 742,50лв. Настоява да се приеме, че
между страните по делото е съществувал неформален договор за заем, който
понастоящем не е погасен.Прави признание и на предявените срещу нея
искове при условията на евентуалност.
В отговора си Л.А. признава родствените връзки между ищцата и
ответницата; че ответниците са бивши съпрузи, придобили по време на брака
си недвижим имот в Благоевград, ул.“Отец Паисий“№2.
Оспорва твърденията че са търсили, респ. получили от ищцата 60 000лв
под формата на заем, с оглед погасяване задълженията си към Ф..Оспорва
изцяло твърденията досежно сключването на писмен договор за заем и
превеждането на суми към Ф..
От своя страна твърди, че горния имот е придобит с постановление за
възлагане за сумата от 87 350лв,включващи и таксите по закупуването му,
надлежно преведени по банкова сметка на ЧСИ Г.Ц.. На 03.08.18г сключил с
2
Ф. предварителен договор, с който се задължил да продаде на последния ½
ид.ч. въпросния недвижим имот срещу сумата от 48 515лв, платена изцяло от
купувача на продавача по банков път в деня на подписването на
договора.Впоследствие ответниците се отказали от въпросната продажба,
поради което продавача развалил предварителния договор и върнал на
купувача платената цена с неустойки. Пояснява, че средствата за закупуването
на горния имот и за връщане сумата на Ф., произхождат от: четири банкови
кредита от „Тексим банк“АД;от продажба на предходен семеен недвижим
имот и от получени дарения от лелята на А..С оглед изложеното ответника
счита главния иск и евентуалните искове за неоснователни и настоява за
тяхното отхвърляне.Иска присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, закона и
всички останали обстоятелства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че ответниците са бивши съпрузи, които по време
на брака си, прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№1135/19г на БРС, са
придобил в режим на СИО чрез постановление за възлагане от ЧСИ Г.Ц.
недвижим имот за сумата от 87 350лв в гр.Благовеград, ул.“Отец Паисий“№2.
Безспорно е също, че ищцата е майка на ответницата В.Д..
Видно от представения предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 03.08.18г ответника Л.А. се е задължил да продаде на Ил.Ф.
½ ид.ч. от горния имот, подробно описан, срещу сумата от 48 515лв,
изплатена изцяло от купувача на продавач преди подписването на
договора(вж.чл.1.2).С чл.4.1 страните са уговорили отговорностите при
неизпълнение: изправната страна да поиска сключването на окончателен
договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД или да поиска прилагането на чл.93 ЗЗД –
по избор.
Не спорно, че въпросния предварителен договор е развален и на Ил.Ф.
са върнати общо 58 000лв, от които: платените от него 48 515лв, ведно с
9 485лв неустойки.
Според извлечението от сметка на ищцата, на 27.11.18г тя е превела на
дъщеря си сумата от 60 000лв с основание “захранване на сметка“.
С платежно нареждане на 28.11.18г ответницата превежда 58 000лв на
И.Ф., като основанието е записано „Връщане на сума и капаро по пр.др.“, а в
3
графата „Още пояснения“ е посочено – „за покупка на недвижим имот“.В
извлечението от сметката на ответницата е като основание е посочено
„връщане на сума и капаро по пр.др. за покупка на недвижим имот“.
Според св.А., дъщеря на ответниците и внучка на ищцата, родителите й
в нейно присъствие многократно са коментирали през ноември 2018г
възможността за заем от бабата в размер на около 60 000лв.Средствата са им
били необходимо за „откупуване на дял“ от горния апартамент на И.Ф. – техен
семеен приятел.Твърди за проведен разговор на баща й с ищцата „за това, как
да се случат нещата“, като същевременно заявява, че не помни какво говорил
бащата и къде била майката през това време.Сочи, че баща й отишъл да вземе
баба й от работа, за да преведе парите по-експедитивно по банков път, след
което отново я върнал на работното й място.Заявява, че парите са дадени в
заем,изхождайки от коментарите на родителите й, че трябва да се върнат. Чула
при телефонния разговор, че баща й трябва да върне парите, като изрично
признава, че други уговорки не е чувала.Счета, че парите и досега не са
върнати на ищцата, въпреки многократните й настоявания, тъй като
възнамерявала да си купи апартамент в Банско.
Св.Крушовска също съобщава за заем, като чула неволно в разговора
между майка и дъщеря, в който през ноември 2018г ответницата моли ищцата
да им даде на заем голяма сума пари, тъй като си продала апартамента –
60 000лв, които ответниците имали да връщат на някакъв човек. Ищцата се
съгласила да им я даде в заем, на което дъщерята отговорила „Добре, ще ти го
върнем!“.След това ответницата се обадила на съпругът си да му каже, че
майка й ще даде парите, като за целта трябва да отиде и вземе от работа, и я
заведе до банката, но свидетелката не чула какво отговорил. Впоследствие
ответницата заявила пред св.Крушовска „ще трябва да върнем парите на
майка“ от което свидетелката заключила че „Вили е получила парите“.
По делото са налице данни за водени между ответниците дела пред
БлОС– гр.д.№238/19г и гр.д.№161/19г, служебно известни на настоящия
състав.Първото понастоящем е висящо във ВКС по касационна жалба на
ответницата, а второто е прекратено с влязъл в сила акт, поради оттегляне
иска от В.Д. за признаването й за изключителен собственик на горното
жилище, по силата на пълна трансформация на лични средства – дарени от
нейната майка 60 000лв, с които е платен.
4
При така установеното съда направи следните правни изводи:
По главния иск с пр. осн.чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД:
Уважаването на иска за реално изпълнение по арг. на чл.79, ал.1 ЗЗД се
обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
облигационно отношение, неизпълнение на задълженията по него и реалното
изпълнение все още да е възможно.
Събрания доказателствен материал не установи сключването между
страните на поддържания договор за заем по см. на чл.240 ЗЗД.Преценката на
свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК наред с останалите данни по
делото и най-вече отношенията на свидетелите със страните(св.А. е дъщеря на
ответниците и внучка на ищцата, а св.Крушовска е близка на ответницата и
ищцата), индицират тяхната заинтересованост от изхода на процеса.
Последното разколебава доказателствнета стойност на показанията им.
Дори горното да се игнорира, съда не възприема показанията им, тъй
като са бегли, повърхностни, на места логически непоследователни и
вътрешно противоречиви, и не се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Изнесеното от двете свидетелки не съдържа достатъчно данни за
съществените елементи на заемния договор.Първоначално св.А. заявява, че
баща й провел разговор с ищцата „за това как трябва да се случат нещата“, а
впоследствие признава, че не помни съдържанието на разговора. Твърди, че
заемната сума е 60 000лв, а след това - „няма представа за сумата, която е
трябвало да се преведе“.Твърди, че от коментарите на родителите заключава,
че парите са дадени в заем и трябва да се връщат, а след това – чула баща й да
казва по телефона, че трябва се върнат.Сочи също, че други уговорки не е
чула, а впоследствие - че парите трябва да ги върне баща й.Уточнява, че
двамата родители вземи заема, а ще го връща само бащата.
Докато св.А. съобщава за воден разговор на баща й с ищцата, след който
отишъл да я вземе от работа, за да преведе парите от банката.За разлика от нея
св.Крушовска твърди, че ответницата след съгласието на майка си за
отпускане на заем от 60 000лзв, именно тя се обадила на съпругът си да вземе
ищцата от работа и да преведе парите от банката.
Предвид изложеното настоящия състав не възприема свидетелските
показания досежно сключването на договора за заем и разходването на
преведената на ответницата сума по описания в исковата молба начин.Поради
5
това твърдяното заемно правоотношение се явява недоказано. Изложените в
тази насока доводи на ответника Л.А. се явяват основателни, за разлика от
тези на останалите, които не намират опора в законна и данните по делото.
Тези изводи не се променят от писмените доказателства, удостоверяващи
превода на 27.11.18г от ищцата на ответницата на 60 000лв, както и на
плащането на следващия ден на 58 000лв от последната на купувача по
предварителния договор. Записаните в тях основания не разкриват нито един
от съществените елементи на подържания договор за заем,респ. не сочат
платените 58 000лв, като част от ищцовите 60 000лв.
Оттук и неоснователността на главните искове, който следва да се
отхвърли, като неоснователни.
Възприетото разрешение налага разглеждането на евентуалните искови
претенции.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Материалите по делото установяват по безспорен начин, че на 27.11.18г
ищцата действително е превела по сметка на дъщеря си 60 000лв за
„захранване на сметка“(вж.извлечението от сметката). С това престирането от
нейна страна в полза на ответницата е доказано.Не се доказа обаче
основанието последната да задържи въпросните средства.Липсват данни(а и
твърдения) въобще за факти, очертаващи което и да е от известните основания
– сделки или правни действия - които да не са опорочени от недействителност,
разваляне, отменяване или прекратяване по други причини.Според
доктрината и константна съдебна практика основанието представлява типична
правна цел и е различно от намеренията и мотивите.
Твърденията на ответницата в исковата молба по гр.д.№161/19г по описа
на БлОС, че въпросните средства са й дарени от нейната мака, не променят
горните изводи – освен че липсват доказателства в тази насока, в настоящи
процес това не се и твърди, а се признават фактите и обстоятелства в исковата
молба(вж. отговора на В.Д.).
Следователно, поради отсъствието на валидно основание за така
извършеното имуществено разместване към момента на даването на горната
сума, ответницата В.Д. не може да задържи престацията. При тези данни и с
оглед диспозитивното начало, в полза на ищцата следва да се присъди
6
единствено претендираната с исковата молба сума от 26 257,50лв.
По делото не се доказа по убедителен начин въпросните 60 000лв да са
вложени за задоволяване нуждите на семейството по см. на чл.32 СК. Превода
на сумата от 60 000лв от ищцата към ответницата на 27.11.18г и последвалото
плащане на 28.11.18г от нея към Ил.Ф. за „връщане на сума и капаро по пр.др.
за покупка на недвижим имот“, сами по себе си не са достатъчни за
обосноваване исковата претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и срещу Л.А..
Свидетелските показания досежно предназначението,респ. разходването на
така преведените от ищцата на ответницата 60 000лв, по вече изложените
съображения, настоящия състав не кредитира.
Освен това, не се ангажираха каквито и да е доказателства задължението
от 58 000лв на съпрузите към Ил.Ф. да е разпределено между ответниците в
твърдяното в исковата молба съотношение, за да се приеме, че ответника
дължи връщане на 33 742лв, като получени без основание.
След като не се ангажираха други доказателства, сочещи че именно от
предоставената от ищцата сума, ответницата е превела 58 000лв към
въпросното трето лице, то задълженията към него следва да се приемат за
погасени с общи съпружески средства.Данните за ползвани кредити
допълнително опровергават ищцовата теза.
Ето защо макар съпрузите да отговарят солидарно за задълженията,
поети от двамата или единия от тях за задоволяване нужди на семейството, в
случая исковата претенция прямо Л.А. се явява неоснователна, предвид
отсъствието на пълно и главно доказване от ищцовата страна на изгодните за
нея факти.
Неуважаването на горния иск срещу ответника Л.А. налага
разглеждането на иска по чл.59 ЗЗД.
Същият е неоснователен, тъй като по вече изложените съображения не
се доказа ищцата да се е обеднила, а Л.А. да се е обогатил за нейна
сметка.Наличните данни не установиха общи факти, довели до изваждането
на сочената парична сума от патримониума на ищцата и постъпването в
неговия, респ. в тогавашната семейната общност.Поради това и този иск
спрямо него подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се отбележи, че признанието от ответницата на
7
наведените в исковата молба факти и на предявения иск, не са в състояние да
подкрепят ищцовите твърдения по нито един от исковете.Това е така, понеже
се опровергават от събрания доказателствен материал(вж. решение
№896/29.06.23г по в.гр.д.№3515/21г на САС и исковата молба по гр.д.
№161/19г на БлОС). Признанието на иска в случая не обвързва съда, тъй като
не са налице съответните предпоставки за това.
Възражението на ответника Л.А. за погасяване по давност на вземанията
по отделните искове е предявено на 26.06.24, т.е. след преклузивния срок.
Съгл.т.4 от ТР№4/01.09.2013г по т.д.№1/13г на ОСГТКВКС възраженията на
ответника, в т.ч. и възражението за погасителна давност, се преклудират с
изтичане срока за отговор, което в случая е факт на 01.05.24г.Ето защо
разглеждането му е безпредметно.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.781, ал.1 ГПК ответницата В.Д. дължи на ищцата направените
по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата
за уважения иск възлизат общо на 813лв(вж.договора за правна защита и
съдействие и списъка по чл.80 ГПК).
Разноски в полза на ответницата, съобразно отхвърлените искове, не
следва да се присъждат, тъй като не са доказани, а и поискани поискани.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника направените от
негова страна разноски по всички искове, възлизащи в случа на 2 800лв,
надлежно уговорени и платени(вж. договора за правна защита и съдействие и
извлечението от сметка).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на В. Н. Д., гр.Б.,
ул.“***“№* ет.*, ап.*, срещу В. С. Д., гр.Б., ул. ул.“***“№*, ет.*, ап.*, за
заплащане на сумата от 26 257,50лв, представляващи непогасен заем,
отпуснат по неформален договор от 27.11.18г.
ОСЪЖДА В. С. Д., гр.Б., ул. ул.“***“№*, ет.*, ап.*,да заплати на В. Н.
Д., гр.Б, ул.“***“№* ет.*, ап.* сумата от 26 257,50лв, представляващи
8
получени без основание парични средства, както и 813лв, представляващи
направени по делото разноски пред настоящата инстанция за така уважения
иск.
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на В. Н. Д., гр.Б.,
ул.“***“№*, ет.*, ап.*, срещу Л. А. А., Б, ул.“***“№* – Банка“ДСК“,
ул.“***“№*, за заплащане на:
-сумата от 33 742,50лв, представляващи непогасен заем, отпуснат по
неформален договор от 27.11.18г, както и евентуалният иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД;
-сумата от 33 742,50лв, представляваща получена без основание и
-сумата от 33 742,50лв, с която се е обогатил са сметка на ищцата.
ОСЪЖДА В. Н. Д., гр.Б., ул.“***“№*, ет.*, ап.* да заплати на Л. А. А.,
Б, ул.“***“№* – Банка“ДСК“, ул.“***“№*, сумата 2 800лв, представляващи
направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9