Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1493
гр. Пловдив, 14 февруари 2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. д. № 2466 по описа
на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на В.Г.З., ЕГН ********** ***, против ревизионен акт № Р-
16001622007724-091-001/ 28.06.2023 г.. издаден от В.И.И. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение
№ 349 / 14.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив, с който на
жалбоподателя е установена отговорност по чл. 19 ал.1 и 2 от ДОПК за задължения
на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД в размер на 51 472.78 лв главница и
лихви в размер на 29 386.34 лв.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице реализиран фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Твърди, че при определяне на отговорността по чл. 19 от ДОПК, органът по
приходите не е изяснил фактическата обстановка, не е извършил анализ на
конкретно посочени факти и обстоятелства при ангажиране отговорността на
основание чл.19 от ДОПК или е извършил необоснован анализ на доказателствата,
събрани в хода на ревизията, като е направил необосновани и неверни изводи, въз
основа на доказателствата, които е интерпретирал погрешно. Счита, че органът по приходите не е извършил и преценка за размера на
вземането и отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК. Според жалбоподателя съдебната
практика е последователна за това, че поведението на третото лице следва да е
единствената причина за неплащането на публичните вземания, каквато преценка не
е извършена при издаване на обжалвания ревизионен акт, като отговорността му по
чл.19 от ДОПК е лимитирана до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имущество, т.е. отговорността не покрива априори
всички възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези,
които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат
погасени. По този начин, ангажирайки отговорността му по чл. 19 ал.1 и ал.2 от ДОПК за целия предполагаем размер на задълженията на „Европроект консулт 2014-2020“
ЕООД, органът по приходите е допуснал нарушение на материалния закон. Твърди, че не е
налице третата предпоставка за реализиране на
отговорността по чл.19 ДОПК – действие - укриването на факти и обстоятелства от
управителя, които по закон да е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или
публичен изпълнител.
Според жалбоподателя не е налице и установена
субективна страна - умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на
операция. В настоящото ревизионно производство не е
доказано при условията на пълно доказване действията на управителя да
представляват укриване на факти и обстоятелства, а за прилагането на
отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК, релевантна е връзката между поведението на
управителя и несъбирането на задълженията. Поради това счита, че не се доказва
причинна връзка между действията на жалбоподателя в качеството му на управител
и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Фактът, че е прехвърлил
дяловете си в дружеството и управлението на Д.П. през 2021г., като лицето е в
арест за евентуално извършено престъпление от общ характер, не водело
автоматично до извода, че това е допринесло за невъзможността да бъдат събрани
установените публичните вземания. Счита, че към датата на ревизионното
производство по издаване на обжалвания ревизионен акт жалбоподателят не е управител
на дружеството и не може да му се вменява
отговорност за документите, които представя новия управител. Същите се
намират у него и като едноличен собственик на капитала му, той носи отговорност
за документите на дружеството, както и за тяхното представяне пред органите, които
ги изискват.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.Р.. По изложените в жалбата и в писмена защита съображения
претендира отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата - директор дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и
моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001622007724-020-001/14.12.2022
г., издадена от В.И.И. на длъжност началник на сектор „Ревизии"' при ГД на
НАП Пловдив, упълномощена със заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора
на ТД на НАП - Пловдив, изменена със заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е
определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. Същата е връчена на 16.12.2022 г чрез електронно
съобщение. Със ЗИЗВР № Р-16001622007724-020-002/09.03.2023 г. и ЗИЗВР №
Р-16001622007724-020-003/11.04.2023 г., издадени от В.И.И., на длъжност
началник на сектор „Ревизии"' при ТД на НАП Пловдив, е продължен срокът за
приключване на ревизията до 16.05.2023 г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен доклад и в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-16001622007724-092-001
01.06.2023 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение.
Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт № Р-16001622007724-091-001/28.06.2023
г.,
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Това налага извод,
че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност
на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция
“ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение
№ 349/14.09.2023г., с което го е потвърдил изцяло.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административно процесуални правила
за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Установено,
че съгласно вписванията в Търговския регистър, за периода от В.З. е управител и
едноличен собственик на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014- 2020“ ЕООД с ЕИК по Булстат
********* за ревизираните периоди. На 19.01.2021 г. е сключен договор за
покупко-продажба на капитала дружеството с нотариална заверка на подписите,
който е вписан в търговския регистър на 28.01.2021 г., а новият едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството е Д.Г.П. с ЕГН **********.
От фактите
по делото се установява, че на дружеството е извършена ревизия, приключила с PA
№ 16001618002780-091 - 001 /03.12.2018 г. с обхват ЗДДС от 23.12.2015 г. до
31.12.2017 г. и ЗКПО с обхват от 18.06.2015 г. до 31.12.2017 г. С РА са
установени задължения за ДДС и корпоративен данък, част от които са изменени с
Решение № 110/22.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив, а в
потвърдената част РА е влязъл в сила, съгласно Решение №14234/17.11.2020 г. на
ВАС. Влезлите в сила допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен
данък са в резултат на непризнати разходи за данъчни цели и непризнат данъчен
кредит при липса на доставки на стоки и услуги, както и на осчетоводени разходи
извън икономическата дейност на дружеството, чрез които неправомерно е
реализирано данъчно предимство, което е довело до определяне на ДДС за внасяне
и дължим корпоративен данък в по-малък размер, а именно укриване на ДДС и
корпоративен данък.
От органите
по приходите е установено, че дружеството има данъчни и осигурителни
задължения, както следва: по ЗДДС, в т.ч. по РА и СД по ЗДДС в размер на 23
156,94 лв. и лихви - 13 543,78 лв.; за корпоративен данък по РА и ГДД по чл. 92
от ЗКПО в размер на 23 949,01 лв. и лихви - 13 897,82 лв.; данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения по подадени декларации обр. 6 в
размер на 987,56 лв. и лихви - 434,40 лв.; вноски ДОО за осигурители по
подадени декларации обр. 6 в размер на 2 036,89 лв. и лихви - 916,59 лв.;
вноски ДЗПО УПФ за осигурители по подадени декларации 6 бр. в размер на 514,35
лв. и лихви – 231,35 лв.; вноски за ЗЗО за осигурители по подадени декларации
обр.6 в размер на 828,03 лв. и лихви – 372,39 лв.
За
принудителното събиране на задълженията на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД е
образувано производство по принудително изпълнение № *********/ 2019 г., по което са извършени запор
на банкови сметки и на недвижим имот. Изпратени са разпореждания за изпълнение
до банките, наличните суми са усвоени и разпределени по изпълнителното дело.
Реализиран е търг в НАП на недвижим имот, постъпилата сума от продажбата е
разпределена по изпълнителното дело, но сумите са били недостатъчни да покрият
съществуващите публични задължения. В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от РЛ не са
представени изисканите счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите,
справки за наличие на дълготрайни материални активи, инвестиции и вземания.
При
извършена проверка в регистър на НАП за предоставени заеми е установено, че има
данни за предоставен заем на физическо лице В.Г.З. с ЕГН ********** общо в
размер на 3 500.00 лв. на 20.01.2016 г. с падеж 20.01.2026 г. Изпратено е
искане по чл. 230, ал. 2 от ДОПК на 21.06.2022 г. до В.З., но същото не е
получено.
Установено
е, че последният подаден ГФО на дружеството е за 2019 г., в който са
декларирани вземания от клиенти и доставчици в размер на 167 000 лв. и касови
наличности и сметки в страната в размер на 64 000 лв. Във връзка с
декларираните вземания от клиенти и доставчици в размер на 167 000,00 лв. към
31.12.2019 г. са изпратени искания на основание чл. 230, ал. 2 от ДОПК до
клиенти на дружеството с оглед възможност за налагане на запор върху вземане от
трето задължено лице. От постъпилите отговори не са констатирани неплатени
фактури от клиенти. Във връзка с посочена касова наличност в ГФО за 2019 г. е
извършено посещение на адреса на дружеството, документирано с протокол №
С220013-026-0030320/23.06.2020 г. Установено е, че на адреса се намира частен
дом, а не офис на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, не е открит и
управителят му.
В отговор на
връчени ИПДПОЗЛ от В.З. е представено копие на приемо-предавателен протокол от
19.01.2021 г. за предаване на счетоводните документи на дружеството на Д.Г.П.,
собственик и управител на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, считано от
19.01.2021 г., в който подписите на приел и предал не са в цялост. Не са били
представени други документи или обяснения.
От органите по приходите в хода на
извършена проверка е установено, че Д.Г.П. е обвиняем по досъдебно производство
и е с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Лицето е отказало
да получи ИПДПОЗЛ № П- 16001323041533-040-001 / 01.03.2023 г., изпратено за
връчване чрез началника на Затвор - Пазарджик. Изпратеното ИПДПОЗЛ е върнато
със запис на разписката „отказвам да получа екземпляр поради невъзможността да
отговоря, защото съм в затвора в Пазарджик“.
При насрещна
проверка на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД от „УниКредит Булбанк“ АД са искани извлечения
от банковите сметки на дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 23.04.2021 г.
От получените извлечения от сметките на дружеството в банката с IBAN ***70001523412530,
е установено, че втората банкова сметка ***.10.2018 г. след налагането на запор
(ПОМ) на други банкови сметки от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ към
ТД на НАП-Пловдив и по нея са получени плащания на 25.10.2018 г. и 29.10.2018
г. от „ТI EL ВI“ EOOД на основание „по договор от
13.07.2015 г.“ в общ размер на 56 552,50 лв., които В.Г.З. е превел от сметката
на дружеството към своята лична сметка с IBAN ***,00 лв. на 26.10.2018 г.,
съответно сумата от 35 620,00 лв. на 29.10.2018 г.
Установено
е, че общият размер на преведените суми по личната сметка на ревизираното лице е
50 520,00 лв. В.З. е превел от сметката на дружеството към сметка на Г.Г.Г. с №
70001520194955 - 6000лв. на 29.10.2018 г. с основание за превода „възнагр.
проц. предст. пред ВАС за „ГАЛАТИ 1“ ЕООД, т.е. възнаграждение на адв. Г. във
връзка със съдебното производство на фирмата „ГАЛАТИ 1“ ЕООД, а именно - платени в полза на трето лице суми от
сметката на дружеството - длъжник.
В обявения в
ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията отчет за паричните потоци по прекия метод
за 2018 г. (подписан от В.З. и съставителя) към ГФО на дружеството не са
отчитани парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми. В
подадените дневници за продажбите по ЗДДС на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014- 2020“
ЕООД, присъединени към ревизията с протокол № 1834153/16.05.2023 г. са
декларирани фактури № 44/30.06.2018 г., издадена на „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД с предмет
на доставка „услуга“, данъчна основа - 32 800 лв. и начислен ДДС в размер на 6
560 лева, или общо в размер на 39 360лв., и ф. № 45/30.07.2018 г. издадена на
„ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД, с предмет „аванс", данъчна основа 17 300лв. с
начислен ДДС в размер на 3 460лв., или общо в размер на 20 760лв.
От събраните
банкови извлечения на всички банкови сметки на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“
ЕООД не са установени извършени плащания от „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД към
„ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, но
при преглед на представените банкови извлечения наличните банкови сметки на В.З.
са установени получени банкови преводи от „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД, както
следва по сметка с IBAN ***.06.2018 г. са получени 38 000 лв.; по сметка с IBAN
***.09.2018 г. са получени 7000 лв.; на 15.10.2018 г. са получени 10 000лв.; на
06.12.2018 г. са получени 20 000лв.; на 17.12.2018 г. са получени 9 600 лв. и
на 21.12.2018 г. са получени 8 000лв. Установено е, че общо платените суми от
„ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД на В.З. са в размер на 92 600лв.
Приходната
администрация приема, че получените плащания от „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД са
плащания, във връзка със сключен договор за услуги и издадените фактури с №
44/30.06.2018 г. и № 45/30.07.2018 г.,обоснован и с данните в обявения в ТРРЮЛНЦ
към Агенцията по вписванията отчет за паричните потоци по прекия метод за 2018
г. (подписан от Донка Велева и съставителя) към ГФО на „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“
ЕООД, в които не са отчитани парични потоци, свързани с получени или
предоставени заеми, но са отчитани парични потоци, свързани с търговски
контрагенти, т.е. извършените плащания по сметката на В.З. са изцяло свързани с
търговска дейност на „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД. Доказателство за това е и
фактът, че посочените фактури са отчетени в дневник покупки по ЗДДС на „ПРОЕКТ
КОНСУЛТ 73“ ЕООД, т.е. налични са търговски отношения между посочените
дружества и първото има задължение за плащане към второто.
Установено е
също, че жалбоподателят З. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г.,
не е декларирал търговски продажби или заеми в същите години, поради което е
направен извод, че платените суми по неговата сметка не са във връзка с
търговски продажби или заем на ревизираното лице.
Предвид обстоятелството, че В.З. е
бил управител на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД в периода на извършване на
сделките, а същите са извършени и заплатени в хода на извършваната ревизия на
дружеството „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД и при наложени обезпечителни
мерки, направени са изводи, че управителят е предприел действия, които
доказват, че е целял да укрие факти и обстоятелства, във връзка с имущественото
състояние на дружеството и по този начин да избегне плащането на задълженията
на дружеството-длъжник за данъци и ЗОВ. Посочено е, че общата сума на
преведените парични средства по лични банкови сметки на В.З. от банковата
сметка на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020" ЕООД и от „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“
ЕООД е в размер на 143 120.00 лв.
От своя
страна установените с РА на дружеството ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД
данъчни и осигурителни задължения, изчислени до датата на издаване на настоящия
акт, не са внесени, а дружеството не притежава имущество, което да послужи за
обезпечаване на задълженията. Задълженията към държавата не са погасени и към
настоящия момент, въпреки предприетите мерки по принудителното им събиране.
Всичко
констатирано по време на ревизията е дало основание на органите по приходите да
приемат, че ревизираното лице В.З. е осъществил състава на чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК, като отговорността на следва да е за размера на задълженията,
непогасени към момента на издаване на РА. Поради това и на основание чл. 21,
ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на В.З., в качеството му на
собственик и управител на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, е вменена
отговорност за невнесените данъчни и осигурителни задължения главница в размер
на 51 472,78 лв., заедно с начислена лихва в размер на 29 386,34 лв.
В настоящото
производство не са представени нови доказателства. От жалбоподателя са
представени ПНОМ № С190016-022-0011692 от 25.02.2019 г. за наложен запор на
банковите сметки на дружеството, както и съобщение за насрочване на опис изх.№ С190016-110-0001423/
14.05.2019 г. на възбранените недвижими имоти, които доказателства са били
известни на ревизиращите при издаването на РА.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за непогасеното задължение. Посочената разпоредба като фактически състав на включва
следните елементи: 1. Субект на отговорността е управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на
задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК 3. Действие – укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или
публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е
извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно
следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не
могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски - връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и
обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност
да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по
приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество,
което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на
отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния
размер на непогасеното задължение.
Съдът
намира, че по делото е безспорно установено, че задълженото лице В.З. е субект
на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за
процесните данъчни периоди. Налице е и задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК -
дружество „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД има публични задължения за
корпоративен данък и ДДС които са установени с влязъл в сила ревизионен акт - влезлите
в сила допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен данък са в
резултат на непризнати разходи за данъчни цели и непризнат данъчен кредит при
липса на доставки на стоки и услуги, както и на осчетоводени разходи извън
икономическата дейност на дружеството, чрез които неправомерно е реализирано
данъчно предимство, което е довело до определяне на ДДС за внасяне и дължим
корпоративен данък в по-малък размер, а именно укриване на ДДС и корпоративен
данък, като конкретните суми по доставчици са подробно описани в процесния РД,
както и на декларирани от дружеството задължения за здравно осигуряване и данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО и УПФ.
Установено е също, че задълженото дружество не разполага с парични средства и
имущество, които са в състояние да покрият изцяло размера на публичните
задължения. Налице е такова поведение на управителя на дружеството, което
съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и наличие ли е
причинно - следствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат
събрани задължения за данъци.
Нормата
на чл. 19, ал. 1 ДОПК определя, че който
в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение.
В тази
връзка не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че не е
налице причинно-следствена връзка и укриването на факти и обстоятелства, които
по закон е бил длъжен да обяви. В случая подаването на декларации по ЗДДС и
ЗКПО с неверни данни следва да се разглежда като укриване на факти по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като един от
механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на
декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на
определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони
свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. Така в ЗДДС
декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл. 124 и сл. ЗДДС,
които задължават данъчно-задължените лица за подават справка-декларация за
всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените
продажби. От своя страна в ЗКПО правната регламентация на декларирането на
корпоративния данък се съдържа в глава 15, чл. 92 и сл. ЗКПО. Според чл. 92
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Съгласно чл. 105 ДОПК задълженията по декларация,
по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния
закон. В този смисъл данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации,
които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции, въз основа на
които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните
данъци. Поради фактът, че в декларацията не се отразява вярна информация за
извършените сделки, стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства,
имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения. Касае се за
съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е
извършвал управлението на дружеството, поради което не може да се сподели
тезата на жалбоподателя, че липсва виновно поведение. Индикации в тази насока се
откриват и в обстоятелството, че през 2021 г. дружеството е продадено на трето
лице, а счетоводната документация на дружеството е укрита. В тази връзка съдът
не кредитира твърденията на жалбоподателя, че същата била предадена на новия
управител. От представения протокол не става ясно какво точно е предадено, а
само формално е посочено, че цялата счетоводна документация била предадена на
новия управител. Отделно от това правилно приходната администрация не го е
кредитирала, тъй като същият е представен в копие, а при поискване не е бил
представен в оригинал, което е препятствало възможността за извършване на
експертиза на подписа на новия управител.
При така
изложената фактическа обстановка с оглед на наличието на натрупани и текущи
задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани, нито
своевременно, нито със забава от страна на дружеството, управителят В.З. е
извършил отклоняване на средства от дружеството в своя полза, както и са
извършвани плащания по сделки с дружеството, но по личната сметка на управителя
З., като по този начин е препятствал погасяването на установените задължения на
дружеството.
В тази
връзка съдът намира, че действията на жалбоподателя следва да се квалифицират
като недобросъвестни, тъй като с тези свои действия управителят е съзнавал и
целял непогасяване на данъчните задължения. Принципно добросъвестността се
свързва с незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни,
съответно добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство.
Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание
именно на тези правно релевантни факти. В хипотезата на отговорността по чл.
19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира,
съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или
осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че
знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента
на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице.
В случая безспорно
е установено, че ревизираното лице, като управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството, е отклонило средства по сделки, осъществени от
дружеството, в личната си банкова сметка, *** по такива сделки за заплащане на
задължения на трети лица, лично е подписвало и подавало пред НАП декларации с
декларирани в тях данъчни задължения на дружеството, поради което е изключена възможността
да не е било наясно, че представляваното от него дружество е имало задължения
към бюджета и че с действията си препятства тяхното разплащане. Разпоредителните
действия на З. са довели до намаляване на наличните парични средства в касата
на дружеството и тези действия без съмнение препятстват събирането на
установените задължения и дори частичното им погасяване предвид липсата на достатъчно
имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на
задълженията.
Жалбоподателят
оспорва наличието на тази кумулативно изискуема предпоставка, а именно – лицето
да е действало недобросъвестно. Ревизиращите органи не са се позовали на презумпцията,
уредена в разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, а на общо основание с всички
събрани в хода на ревизията доказателства са доказали недобросъвестност от
страна на жалбоподателя в качеството му на управител на задълженото юридическо
лице.
Нормата на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между
поведението на управителя и непогасяването на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски на представляваното дружество, т. е.
поведението на управителя следва да се явява причина за неплащането на
публичните вземания, като отговорността на управляващия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лимитирана – до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото. В тази връзка съдът приема, че е налице и
причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността
задълженията да бъдат събрани, тъй като с отклоняването на средства на
дружеството е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на тези суми,
като не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на
публичните задължения.
От
доказателствата по делото се установява, че към момента на извършените сделки
по декларирани фактури № 44/30.06.2018 г. и ф.№ 45/30.07.2018 г., издадени на „ПРОЕКТ КОНСУЛТ
73“ ЕООД в общ размер от размер на 92 600лв. и установените плащания в сметката
на управителя от контрагента „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД, както и към момента на
осъществените преводи от „ТI EL ВI“ EOOД на основание „по договор от 13.07.2015
г.“ в общ размер на 56 552,50 лв. в личната банкова сметка *** З., а така също
и изплатената сума в полза на трето лице суми от сметката на дружеството –
длъжник в размер на 6000 лв., или общо всичко в размер на 143 120.00 лв., дружеството
е разполагало с парични средства и имущество, с които е могло да погаси
публичните си задължения. От това се следва, че при коректно деклариране на
реално извършените от доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си
задължения, респективно при липса на изпълнение приходната администрация да
предприеме необходимите действия по обезпечаване на събирането на задълженията.
Всички тези действия на управителя са умишлени с явна насоченост да бъде
избягната отговорност за наличните данъчни задължения. Такова умишлено
поведение не може да бъде разглеждано като неотносимо към невъзможността за
събиране на задълженията, доколкото тази невъзможност е възникнала именно въз
основа на него.
По делото са
представени доказателства за извършени действия от публичен изпълнител след
извършване на ревизията, в това число и прилагане на обезпечителни мерки, но
обстоятелството, че те не са постигнали необходимия резултат за събиране на
задълженията, не може да се разглежда като следствие от бездействието на приходната
администрация.
По така
изложените аргументи, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ревизионен
акт за правилен и законосъобразен.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
03.08.2020г.) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза
на 7118,73лв. (седем хиляди сто и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Г.З., ЕГН ********** ***, против ревизионен акт № Р-
16001622007724-091-001/ 28.06.2023 г.. издаден от В.И.И. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
решение № 349 / 14.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив, с
който на жалбоподателя е установена отговорност по чл. 19 ал.1 и 2 от ДОПК за
задължения на „ЕВРОПРОЕКТ КОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД в размер на 51 472.78 лв
главница и лихви в размер на 29 386.34 лв.
ОСЪЖДА на В.Г.З.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Националната агенция по приходите – гр. София,
сумата от 7118,73лв. (седем хиляди сто и осемнадесет лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: