№ 3151
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20221110121832 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 09.06.2022 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. Г., Б. Г. В., Д. Г. Д. и Е. Г. К., с която са
предявени субективно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че Г. Д. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: 294, 06 лв. – 6/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
07.2016 г. до м. 04.2019 г., 47, 11 лв. – 6/10 ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., 14, 69 лв. – 6/10 ид.ч. от
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2017 г. до м. 04.2019 г., 2, 85 лв. – 6/10 ид.ч. от мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от 14.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, че Б. Г. В. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 49, 01 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2019 г., 7, 85 лв. – 1/10
ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г.
до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. – 1/10 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г., 0, 47лв. – 1/10
ид.ч. от мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 04.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, че Д. Г. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
1
следните суми: 49, 01 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2019 г., 7, 85 лв. – 1/10 ид.ч. от мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. – 1/10
ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г., 0, 47лв. – 1/10 ид.ч. от мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 14.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и че Е. Г. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 49, 01 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2019 г., 7, 85 лв. – 1/10
ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г.
до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. – 1/10 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г., 0, 47лв. – 1/10
ид.ч. от мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 04.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по
отношение на топлоснабден имот в *****************************, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответниците
са придобили имота в качеството им на наследници на А. Г. Г., а Г. Д. Г. и на собствено
основание. Твърди, че отношенията между страните се регулират с Общи условия, одобрени
с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2
ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка,
клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на
сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем сървисис“
ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на
услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба
клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на
услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Д. Г., в който
искът се оспорва като неоснователен. Прави възражения за погасителна давност по
2
отношение на част от вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Г. Д., подаден чрез
назначения му от съда особен представител адв. И. Д., в който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се ответникът да има качеството
потребител. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Г. В., подаден чрез
назначения й от съда особен представител адв. Ж. В., в който предявените искове се
оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени
никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата има качеството потребител,
поради което и няма данни за пасивната й процесуалната правосубектност. Твърди, че
ответницата няма качеството потребител. Оспорва размера на претенидраните взаемания,
както и отразеното в представените фактури потребление на топлоенергия. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи по отношение на
доказателствената стойност на приложените от ищеца писмени документи.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Е. Г. К., която е
получила лично исковата молба и приложенията.
По ч.гр.д. № 44190/2020 г. е постъпило възражение от длъжниците по заповедното
дело, в което са посочили, че не дължат претендираните суми, тъй като имотът не е
топлоснабден, радиаторите са премахнати и са направили възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
С определение от 24.09.202024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за допустимост и
основателност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 44190/2022г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.09.2020 г. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражение, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
3
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 25.08.1992 г., сключен между председателя на ИК
на ОбНС „Връбница“, действащ като продавач и А. Г. Г. и Г. Д. Г., действащи като купувачи
за продажба на апартамент № 18 в ***********************, молба за вписване на законна
ипотека върху апартамент на етаж VI, в сграда, находяща се в ***********************
във връзка с договор за заем за жилищно строителство, отпуснат на А. Г. Г. и Г. Д. Г.,
Удостоверение за идентичност на адреси, издадено от Столична община, район „Връбница“
във връзка с това, че ***************** е идентичен с ************** и удостоверение за
наследници на А. Г. Г., се установява, че ответнциите се легитимират като съсобственици на
процесния топлоснабден имот в *****************************. Установява се, че
ответникът Г. Д. Г. и А. Г. Г. са били съпрузи и са придобили при условията на съпружеска
имуществена общност (арг. чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс, отм. със Семейния кодекс,
обнародван в ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) процесния имот. След
смъртта на съпругата А. Г. Г. на 29.09.2013 г., същата е наследена от съпруга си Г. Д. Г. и от
децата си Д. Г. Д., Е. Г. К., Б. Г. В. и М. Г. Д.. Със смъртта на съпругата е прекратена
съпружеската имуществена общност и преживелият съпруг се легитимира като собственик
на ½ ид.ч. от процесния имот. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството съпругът
наследява наследява част, равна на частта на всяко дете от останалата ½ ид.ч. Ето защо и
съдът приема, че Г. Д. Г. се легитимира като собственик на 6/10 ид.ч. от топлоснабден имот в
4
*****************************, а Д. Г. Д., Е. Г. К. и Б. Г. В. се легитимират като
собственици всеки на по 1/10 ид.ч. от имота. Ответниците се явяват страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия и основното им задължение е да заплащат цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Представени са доказателства, че общите условия са публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразил срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложили сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките
на исковия период същите са били съсобственици на процесния недвижим имот съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
По делото е представен е Протокол от 09.09.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 3725от 17.09.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
(СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
5
София” ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това
лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира
процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и
изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим
на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период,
което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Страните по делото не спорят относно количеството доставена топлинна енергия, че
то е надлежно отчетено от фирмата, извършваща дялово разпределение. Видно от
приложените по делото индивидуални справки, издадени от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
за отчетния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е
начислена сума по фактури по прогнозни данни в размер на 131, 50 лв., а действителният
разход на топлоенергия за имота е 125, 20 лв. без ДДС, за отчетния период от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е начислена сума по фактури по прогнозни
данни в размер на 121, 69 лв., а действителният разход на топлоенергия за имота е 131, 88
лв. без ДДС, за отчетния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. от „Топлофикация София“
ЕАД е начислена сума по фактури по прогнозни данни в размер 137,15 лв., а действителният
разход на топлоенергия за имота е 159, 32 лв. без ДДС. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Съдът намира, че сумите посочени от топлинния
счетоводител отразяват действително потребеното количество топлинна енергия за периода.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
начислените суми ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно
релевирано от тях възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се отбележи, че
макар ответницата Е. Г. К. да не е подала отговор на исковата молба, в подаденото от нея
възражение тя е направила възражение за погасяване по давност на вземанията, поради
което и съдът дължи разглеждането му и спрямо нея (арг. т. 11 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
6
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 14.09.2020 г., а
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 14.09.2017 г., а след и на 07.07.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца,
за които се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за
м. април 2017 г. е станало изискуемо на 14.06.2017 г., т. е. преди 07.07.2017 г., поради което
то, както и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период от месец юли
2016 г. до месец април 2017 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена
едва на 31.07.2017 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото
с това деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от които
започва да тече погасителната давност за тях.
По делото е приложена издадена Обща фактура от 31.07.2017 г., видно от която
начислена на потребителите цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2016
7
г. до 30.04.2017 г. е сумата от 150, 25 лв. Съдът намира, че тази сума е погасена по давност и
е недължима във връзка с изложените по-горе съображения.
За периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. е издадена Обща фактура от 31.07.2018 г.
за сумата от 158, 26 лв. Тази сума представлява измерената от топлинния счетоводител
топлинна енергия за сумата от 131, 88 лв. с добавен ДДС. За периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2018 г. е издадена Обща фактура от 31.07.2019 г. за сумата от 177, 82 лв. Тази сума е
по-малка от измерената от топлинния счетоводител топлинна енергия за сумата от 159, 32
лв. с добавен ДДС, поради което и с оглед диспозитивното начало съдът намира същата за
дължима. Ето защо и с оглед изложените съображения за погасяване по давност на част от
претендираните вземания съдът намира, че за ответниците дължат на ищеца заплащане на
сумата от 336,08 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от май
2017 г. до април 2019 г. С оглед липсата на изложени твърдения, а и на ангажирани
доказателства за извършени от страна на ответниците плащания на процесните суми, следва
да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се
равнява на посочената сума. С оглед правата в съсобствеността на всеки един от
ответниците и квотите, при които са предявени исковете, съдът намира, че дължимите суми
от ответниците са както следва: от Г. Д. Г. – 201, 65 лв. (6/10 от 336, 08лв.), от Д. Г. Д. – 33,
60 лв. (1/10 от 336, 08 лв.), Е. Г. К.– 33, 60 лв. (1/10 от 336, 08 лв.) и от Б. Г. В. – 33, 60 лв.
(1/10 от 336, 08 лв.).
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Към стоиността на
задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност не се спори, че се равнява
на посочения от ищеца размер от общо 24, 49 лв., дължимо за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г. Това е така, тъи като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл.
61, ал. 1 от Наредба No 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
8
давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение
се претендира от ищеца едва от 01.08.2017 г., т. е. след 07.07.2017 г. С оглед правата в
съсобствеността на всеки един от ответниците и квотите, при които са предявени исковете,
съдът намира, че дължимите суми от ответниците са както следва: от Г. Д. Г. – 14, 69 лв.
(6/10 от 24, 49 лв.), от Д. Г. Д. – 2, 44 лв. (1/10 от 24, 49 лв.), Е. Г. К.– 2, 44 лв. (1/10 от 24, 49
лв.) и от Б. Г. В. 2, 44 лв. (1/10 от 24, 49 лв.).
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Доколкото главното вземане за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. е
погасено по давност, то погасено по давност е и акцесорното вземане за мораторна лихва за
този период. За вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2017 - 2018 г. е издадена
обща фактура от 31.07.2018 г. и потребителите са изпаднали в забава за вземанията по нея на
15.09.2018 г., следователно дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
04.09.2020 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК е 33, 02 лв., а по обща фактура за
отоплителен сезон 2018 - 2019 г. е издадена обща фактура от 31.07.2019 г. и потребителите
са изпаднали в забава за вземанията по нея на 15.09.2019 г., следователно дължимата
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.09.2020 г., изчислена по реда на чл. 162
ГПК е 19, 06 лв., т.е. общодължимата лихва от ответниците е 52, 08 лв. С оглед правата в
съсобствеността на всеки един от ответниците и квотите, при които са предявени исковете,
съдът намира, че дължимите суми от ответниците са както следва: от Г. Д. Г. – 21, 25 лв.
(6/10 от 52, 08 лв.), от Д. Г. Д. – 5, 20 лв. (1/10 от 52, 08 лв.), Е. Г. К.– 5, 20 лв. (1/10 от 52, 08
лв.) и от Б. Г. В. - 5, 20 лв. (1/10 от 52, 08 лв.).
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.04.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 4, 07лв., начислена за
9
периода от 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 44190/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Дължима за
заповедното производството е сумата от 51 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските в исковото производство следва да се разпределят като се съобрази кои от
ответниците са представлявани от особени представители. Общо ответниците дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 85 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Д. Г. Д. е бил защитаван от особен представител, депозит за чието
възнаграждение е заплатил ищецът, поради което и с оглед изхода на делото същият дължи
да възстанови на ищеца сумата от 204 лв.
Ответницата Б. Г. В. е била защитавана от особен представител, депозит за чието
възнаграждение е заплатил ищецът, поради което и с оглед изхода на делото същата дължи
да възстанови на ищеца сумата от 204 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Разноски е претендирал единствено Г. Д. Г.. Представени са доказателства за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 100 лв., поради което и оглед изхода по делото следва да му
бъде заплатена сумата от 32 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: ********, *****************, ******,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
10
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. Г. дължи на Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 201, 65 лв. – 6/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., 21, 25 лв. – 6/10 ид.ч. от мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.09.2020 г., 14, 69 лв.
– 6/10 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение
за периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
14.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 201, 65 лв. до пълния предявен
размер от 294, 06 лв. и за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г.; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.
и за разликата над уважения размер от 21, 25 лв. до пълния предявен размер от 47, 11 лв. и
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 2, 85 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Б. Г. В., ЕГН ********** с адрес: ********, *****************, ******,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. В. дължи на Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 33, 60 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., 5, 20 лв. – 1/10 ид.ч. от мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. –
1/10 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
14.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 33, 60 лв. до пълния предявен размер
от 49, 01 лв. и за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. и за
разликата над уважения размер от 5, 20 лв. до пълния предявен размер от 7, 85 лв. и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
0,47 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Д. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: **********************, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. Д. дължи на Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
33, 60 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2019 г., 5, 20 лв. – 1/10 ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. – 1/10 ид.ч. от дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2020 г. до окончателно
11
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 33, 60 лв. до пълния предявен размер от 49, 01 лв. и за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2017 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. и за разликата над уважения
размер от 5, 20 лв. до пълния предявен размер от 7, 85 лв. и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,47 лв. за периода от
01.10.2017 г. до 04.09.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Е. Г. К. ЕГН ********** с адрес: ********************, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. К. дължи на Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
33, 60 лв. – 1/10 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2019 г., 5, 20 лв. – 1/10 ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.09.2020 г., 2, 44 лв. – 1/10 ид.ч. от дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 33, 60 лв. до пълния предявен размер от 49, 01 лв. и за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2017 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. и за разликата над уважения
размер от 5, 20 лв. до пълния предявен размер от 7, 85 лв. и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,47 лв. за периода от
01.10.2017 г. до 04.09.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: ********, *****************, ******,
Б. Г. В., ЕГН ********** с адрес: ********, *****************, ******, Д. Г. Д., ЕГН
********** с адрес: ********************** и Е. Г. К. ЕГН ********** с адрес:
******************** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 51 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 85 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Б. Г. В., ЕГН ********** с адрес: *****, *****************, ****** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 204 лв. – разноски за особен
представител с оглед изхода по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: ********************** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 204 лв. – разноски за особен представител с оглед
изхода по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
12
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Г. Д. Г., ЕГН ********** с
адрес: *****, *****************, ****** сумата от 32 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13