№ 2560
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Георгиева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507850 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7850/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Х. Х. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №148418 от 13.07.2020 г постановено по гр.д.
№47109/2019 г на СРС , 35 състав ; поправено с решение №20037542 от 23.05.2022 г по
същото дело , в частта , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София
сумата от 1316,41 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.02.2016 г – м.04.2018 г за ап.№39 в гр.София , ж.к.******* , ведно със законната лихва от
13.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 248,31 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 01.03.2019 г ; и сумата от 48,07 лева
възнаграждение за дялово разпределение за периода м.02.2016 г – м.04.2018 г ; ведно със
законната лихва от 13.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.03.2019 г по ч.гр.д.
№14497/19 г на СРС , 55 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД
сумата от 55,57 лева разноски в заповедното производство и 416,36 лева разноски пред СРС
.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не са налице
облигационни отношения между страните при общи условия . Ищецът не е доказал
предпоставките за начисляване на „служебна топлинна енергия“ , включително , че
1
въззивникът не е осигурил достъп за отчитане . Въззивникът не е уведомен за начислената
топлинна енергия и не е съобразен чл.69 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването . Не е
извършено законосъобразно дялово разпределение и липсва договор с третото лице помагач
.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В изрична молба
оспорва въззивната жалба .
Третото лице “Н.И. ”ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.07.2020 г
и е обжалвано в срок на 31.07.2020 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.16 от делото пред СРС .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
2
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Законосъобразността на действащата уредба за доставката на топлинна енергия е потвърдена
както от българския Конституционен съд , така и от СЕС-Люксембург . Отделно са издадени
и Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС ,
както и Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 Г., ОСГК на ВКС ,
в които също се посочва че липсват противоречия със Закона за защита на потребителите и
се изяснява , кои лица са потребители на топлинна енергия .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период . Вещото лице е работило по
съставените от третото лице и ищеца документи , защото такава е действащата уредба в ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
Без значение е дали е налице писмен договор между ЕС и третото лице , след като според
СТЕ последното е извършило дяловото разпределение и не е имало възражение от органите
на ЕС .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид
вида на сградната инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за
абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки
са изготвени съобразно ЗЕ , Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването. СТЕ доказва законно измерване
и отчитане на топлинната енергия . Топломерите в ЕС отговарят на законовите изисквания и
имат издадени свидетелства за проверка , макар с несъществено закъснение .
Само за част от процесния период /м.02.2016 г – м.04.2016 г / е констатирано , че не е
осигурен достъп до имота за отчитане . Съставен е протокол от 11.05.2016 г подписан от
представител на третото лице и от представител на етажната собственост . Не е доказано от
въззивника да е бил осигурен достъп за отчитане , както и да са подавани възражения срещу
извършеното отчитани . Според СТЕ правилно е приложен чл.70 от Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването за периода , за който не е бил осигурен достъп за отчитане
.
3
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №148418 от 13.07.2020 г постановено по гр.д.№47109/2019 г на
СРС , 35 състав ; поправено с решение №20037542 от 23.05.2022 г по същото дело , в частта ,
с което е признато за установено , че В. Х. Х. ЕГН ********** от гр.София дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София
сумата от 1316,41 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.02.2016 г – м.04.2018 г за ап.№39 в гр.София , ж.к.******* , ведно със законната лихва от
13.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 248,31 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 01.03.2019 г ; и сумата от 48,07 лева
възнаграждение за дялово разпределение за периода м.02.2016 г – м.04.2018 г ; ведно със
законната лихва от 13.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.03.2019 г по ч.гр.д.
№14497/19 г на СРС , 55 състав ; както и в частта , с която В. Х. Х. е осъден да заплати на
“Т.С.” ЕАД сумата от 55,57 лева разноски в заповедното производство и 416,36 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА В. Х. Х. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Н.И. ”ООД гр.София като трето лице помагач
на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4