Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 723 22.02.2019
г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18015 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.Г.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. С.С., със съдебен адрес:***, е предявила срещу
„Интекс -99” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Иван Асен” № 15, представлявано от *** Й.Д. обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 КТ и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено трудово
възнаграждение за периода м. юни 2017г. – м. август 2017г. в размер на 1081, 77
лева (хиляда осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), както следва
– 360, 59 лева неплатено ТВ за м. юни 2017г., 360, 59 лева неплатено ТВ за м.
юли 2017г. и 360, 59 лева – неплатено ТВ за м. август 2017г., както и мораторна
лихва върху всички главници от падежа на всяко вземане, начиная от 01.08.2017г.
до 12.11.2018г. в общ размер на 131, 98 лева (сто тридесет и един лева и
деветдесет и осем стотинки). Претендират се законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 13.11.2018г., до окончателното плащане на
дължимите суми, и разноските по делото в размер на 500 лева (петстотин лева) –
платено адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди да е работила по тр. правоотношение с
ответника на длъжност „*** ”, от 30.12.2016г. до 01.09.2017г., да е полагала
труд през периода на трудовото си правоотношение, като за месеците юни, юли и август
ответникът не й е платил тр. възнаграждения в горепосочените размери. ТПО било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Върху всички горепосочени суми се
дължала лихва, начиная от първо число на втория месец, следващ този, за който
сумата се дължи.
Ето защо моли да бъде осъден ответника да й заплати
горепосочените суми.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на
уведомление до дружеството на адреса му на управление, като в законоустановения
срок писмен отговор не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован и
за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от разпореждането, с което е изготвен доклад
по делото, е редовно връчен на страните, като със същото е разпределена
доказателствената тежест между страните и на всяка от тях отново са разяснени
последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, с писмена молба изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства – ДС към трудов договор,
заповед за прекратяването му, заверено копие от тр. книжка,, може да се направи
извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, в изменените им размери, като се осъди
ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане
на дължимите суми.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които, видно от представеното пълномощно и договор за правна
защита и съдействие възлизат на сумата от 500 лева (петстотин лева) - заплатено
адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора същите следва да се
възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 100 лева (сто лева), от които 50 лева -
ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ,
и 50 лева ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Интекс -99” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. „Иван Асен” № 15, представлявано от *** Й.Д.
да заплати на С.Г.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. С.С., със съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 1081, 77 лева (хиляда осемдесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки)– главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода м. юни 2017г. – м. август 2017г. включително, сумата от 131, 98 лева (сто тридесет и един лева
и деветдесет и осем стотинки) – мораторна
лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
01.08.2017г. до 12.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2018г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Интекс -99” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Иван Асен” № 15, представлявано от *** Й.Д. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 100 лева (сто лева)- държавна такса върху уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Таня Георгиева - Точевска/
Вярно с оригинала.
АД