Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .06.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 155 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 96761/30.12.2019г. на ВРС, подадена от Н.Л.А.,
чрез назначения му особен представител адв. С.Н. от ВАК, срещу решение №
5422/04.12.2019 г. по гр. дело № 18904/2018г. по описа на ВРС, в частта, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че Н.Л.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ НА "ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление гр. Варна,
бул. "Янош Хуняди" №5, по Заповед за изпълнение № 4440/07.06.2018.,
постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, следните суми за
потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида
18518 за имот, находящ се в гр. В.жк.М.****: главница 229,03 лв. за периода
м.11.2015 год. до м. 03.2016 год. включително, ведно с лихва за забава в размер
на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год., главница 291,82 лв. за периода м. 07.2016 год.
до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 33,51лв. за
периода 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год., главница
242,10 лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с
лихва за забава в размер на 3,62 лв. за периода 01.01.2018 год. до 30.04.2018
год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК.
В
жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон. Съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Направените от съда правни
изводи не се потвърждават от изяснената фактическа обстановка по делото и не се
основават на събраните по делото доказателства. Отделно от това, ВРС не се е
произнесъл по всички направени от ответника възражения в представения по делото
отговор. Поради това въззивникът моли решението на Варненския районен съд да
бъде изцяло отменено и вместо него постановено ново по същество, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
ВАРНА" ЕАД не е подала отговор на жалбата.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие. С молба вх. №
14553/09.06.2020г. особеният представител е отправил искане за отмяна на
решението в обжалваната му част.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не е взела
участие. В молба постъпила преди предходно насрочено по делото заседание с вх.
№ 8417/12.03.2020г. въззиваемата страна „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД е изразила
становище по въззивната жалба, заявила е искане същата да бъде оставена без
уважение, като й се присъдят и разноски, като към молбата е приложен списък по
чл.80 ГПК.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД от „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА" ЕАД срещу Н.Л.А. да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4440/07.06.2018.,
постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, следните суми за
потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида
18518 за имот, находящ се в гр. В.жк.М.****: главница 229,03 лв. за периода
м.11.2015 год. до м. 03.2016 год. включително, ведно с лихва за забава в размер
на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год.; главница 621,82 лв.
за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за
забава в размер на 73,46 лв. за периода 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год.; главница
242,10 лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с
лихва за забава в размер на 3,62 лв. за периода 01.01.2018 год. до 30.04.2018
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 06.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, връчена по реда на чл.
47 от ГПК, поради което за ищецa се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. В исковата
молба ищецът твърди, че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение. Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на
топлоснабдявания имот. Н.Л.А. е придобил собствеността върху топлофицираният
имот, находящ се в град Варна, ж.к. Младост, бл.152, вх.1, ап.10, по силата на
наследствено правоприемство, в качеството му на единствен наследник по закон на
неговата майка Ж.Н.Л., починала на 05.06.2012г. В изпълнителното производство
по изп. дело № 8030/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано от „Веолия
Енерджи Варна" ЕАД срещу длъжника Н.Л.А. за задълженията на длъжника за
топлинна енергия за предходни периоди от време е установено, видно от
приложеното удостоверение за наследници с изх. № 317/07.11.2016г. на Община
Долни Чифлик, че ответникът е единствен наследник по закон на своята майка Ж.Н.Л..
Видно от справки в СВ - Варна по ЕГН на ответника и на неговият наследодател
няма вписани последващи разпоредителни сделки с топлофицираният имот, както и
съгласно справка за собствениците и носителите на вещни права за един имот от
КРНИ, направена по ел. път на 27.11.2018г. като собственик на топлофицираният
имот в регистъра към кадастралната карта фигурира Ж.Н.Л..
Сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван
достъпа и доставката на топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната
собственост на адрес: гр. Варна, ж.к. Младост, бл.152 към топлопреносната мрежа
на "Топлофикация-Варна" ЕАД е извършено през 1994 г. Претенцията към
ответната страна е за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
отоплително тяло - неизключваема щранг - лира, както и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на присъединената към топлопреносната мрежа
сграда, която е в режим на етажна собственост. В задълженията за месеците
12.2015г., 01.2016г., 02.2016г., 03.2016г., 12.2016г., 01.2017г., 02.2017г.,
03.2017г., 12.2017г., 01.2018г., 02.2018г., 03.2018г. са включени и суми,
представляваща такса за услугата дялово разпределение. Претендирана е и сума,
представляваща задължение на ответника за извършената услуга по подмяна на
общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за
питейно-битови нужди, за която е издадена фактура № **********/29.07.2016г.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответната страна в срока по чл.131
от ГПК. В него се сочи, че иска за заплащане на
сумата от 330 лева, представляваща задължение на ответника за извършената
услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация е недопустим, евентуално
неоснователен. Оспорват се следните обстоятелства: че между ответника и „Веолия енерджи Варна „ЕАД" е налице
облигационна връзка; че между ищеца и Етажната собственост на
бл.152 в ж.к."Младост" са налице валидни облигационни отношения,
породени от редовно сключен договор за доставка на топлинна енергия; че ответникът обитава процесното жилище и е потребител на топлинна
енергия. че претендиралата топлинна енергия е
доставена и потребена, дължимостта на претендираната сума за подмяна
на водоснабдителна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
Пред ВРС
ответникът е направил възражения против иска, които са обсъдени в
първоинстанционното решение. При правилно изяснена фактическа обстановка,
съобразно представените доказателства, районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за частична основателност на иска. Въз основа на анализ
на събраните по делото доказателства ВРС е достигнал до извод, че през
процесния период ответникът е бил собственик на топлофицирания имот, находящ се
в град Варна, ж.к. Младост, бл.152, вх.1, ап.10, че имотът е бил присъединен
към топлопреносната мрежа. Обсъдено е заключението на вещото лице по СТЕ, от
което е направен извод, че през процесния период бл.152 е бил с централизирано
топлоснабдяване. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и задълбочено
е анализирал представените по делото доказателства, поради което и в съответствие
с предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, настоящият съд препраща към
изложените от първоинстанционния съд мотиви. Правилно е приложена разпоредбата
на чл.153, ал.6 от ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
По тези
съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца в обжалваната
част е основателна, поради което следва да се уважи. Като е достигнал до същия
извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 465.41 лева, съгласно
представения списък.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът Н.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 50 лева, представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5422/04.12.2019 г. по гр. дело № 18904/2018г. по описа на
ВРС, в обжалваната част, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че Н.Л.А., ЕГН ********** дължи на "ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА"
ЕАД, ЕИК ********* по Заповед за
изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС,
39 състав, следните суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и
такси за услуги по партида 18518 за имот, находящ се в гр. В.жк.М.****:
главница 229,03 лв. за периода м.11.2015 год. до м. 03.2016 год. включително,
ведно с лихва за забава в размер на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до
30.04.2018 год., главница 291,82 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017
год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 33,51лв. за периода
01.09.2016 год. до 30.04.2018 год., главница 242,10 лв. за периода м. 11.2017
год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 3,62
лв. за периода 01.01.2018 год. до 30.04.2018 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415
от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
ВАРНА" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. "Янош Хуняди" №5 сумата от 465.41 лева (четиристотин шестдесет и
пет лева и 41 стотинки), представляваща
съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 50 лева (петдесет
лева), представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: