Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 08.02.2022 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 221 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Б. ***, чрез
пълномощника му адвокат А.И. ***, против решение № 194 от 01.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1254/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш
серия: К, № 4557437, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на В.Б.Б., в качеството му
на законен представител на “***”ООД за извършено административно нарушение по
чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. (сто лева).
Изложени са оплаквания за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона –
касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. с чл.
63в, ал. 1 от ЗАНН.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички заявени с жалбата възражения,
обвинението по издадения ЕФ не е доказано от обективна и субективна страна по
несъмнен и категоричен начин, неправилно е приел, че е приложена материалноправна норма, която не е следвало
да бъде приложена. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение
и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш, алтернативно да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, и не се представлява. В писмена молба вх. № 165/17.01.2022
г. депозирана от пълномощника му адв. А.И. *** не се възразява срещу
разглеждане на делото в отсъствие на касатора, не се навеждат допълващи жалбата
доводи. Прави се искане за присъждане на разноски, за които се представя
списък, както и възражение за прекомерност на разноски в полза на ответната
страна, ако такива се претендират.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
редовно призован, за представител изпраща юк. З. В.. Пледира, че касационната
жалба е неоснователна и иска съда да остави в сила решението на първата съдебна
инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено, че на 02.03.2021 г. в 15:54 часа, в гр. Перник, по път I-6, км 81+400, с посока към гр. София,
ползваният от дружеството, чийто законен представител е жалбоподателя, лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** РК е управляван със скорост от 87 км/ч (изчислена след толеранс от 3 км/ч), при ограничение
за движение със скорост от 60 км/ч в населено място, въведено с ПЗ В26, което е
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M576. За така извършеното административно нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, с електронен фиш серия
"К" № 4557437, издаден от ОДМВР - Перник, на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100 лв. Достигнал е до извода, че заснемането на
административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от
изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се
установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП и на
извършителя му е наложено предвиденото за него в чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно нарушение – глоба в
размер на 100 лв.
Решението е правилно. При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК - въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН.
По доводите в касационната жалба:
Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК настоящият
съдебен състав възприема установената от районния съд фактическата обстановка,
като съответна и кореспондираща изцяло на събрания по делото доказателствен
материал. Касационният състав счита, че съобразено с принципите по чл. 13 и чл.
14 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване
на обективната истина по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК.
Решението е постановено по вътрешно убеждение, но основано в обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона, включително при съобразяване на правилото, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила, гаранция за спазването на които принципи е и задължението на съда по чл.
107, ал. 2 от НПК да събира доказателства и служебно, каквото е и сторено,
когато това се налага за разкриване на обективната истина, тъй като решението
не може да почива на предположения (арг. от чл. 303, ал. 1, във връзка с чл.
317 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН). Предвид това касационният състав
счита за неоснователни доводите в жалбата, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. чл. 14 от НПК във вр. с чл.
105, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 114 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Без основание са и доводите, че обвинението по
издадения ЕФ не е доказано от обективна и субективна страна. По делото са
приобщени доказателствата в подкрепа на издадения ЕФ, както и са събрани
допълнителните такива. Същите кореспондират и обосновават изводите в решението
по фактите, съответно са категорични в посока на доказаност на
административнонаказателното обвинение с неговите обективни и субективни
елементи, предявено с ЕФ. Доводите в жалбата, че събраните доказателства не са
достатъчни, не са подкрепени от конкретни съображения за пропуски в
доказателствената дейност на съда, които касационният състав да обсъди. В
обжалваното решение от друга страна са изложени мотиви относно преценката на
доказателствата, а въз основа на последните е направен извод за доказаност на
деянието и неговото авторство, които настоящият касационен състав изцяло
споделя.
Районният съд мотивирано е отхвърлил и доводите на
защитата на наказаното лице за формални и процесуални пороци на производството
по издаване на ЕФ. Същите се споделят изцяло от касационния състав. По доводите
в касационната жалба съставът намира следното:
Неоснователно е
твърдението в жалбата, че в ЕФ липсват данни за извършителя на
административното нарушение, тъй като не било посочено лицето, което на
инкриминираната дата е управлявало МПС, с което нарушението е извършено.
Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите им
по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства,
изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният
електронен фиш е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура. В чл. 189, ал.
4, изр. 2 от ЗДвП са посочени реквизитите на ЕФ, като в случая се установява,
че са посочени всички изискуеми реквизити.
Без основание са и доводите, че „качеството
собственик, ... не го прави автоматично нарушител на правилата...“ Производството
по установяване на нарушения по реда на чл. 189, ал. 4 – 11 от ЗДвП е във
връзка с въведената с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, респ. ал. 2 от ЗДвП,
оборима презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик,
респективно от законния представител на юридическото лице, негов собственик или
от лицата, посочени от тях, на които са предоставили управлението на МПС.
Тежестта за оборването й носи собственикът, съответно ползвателят на МПС,
посочен от собственика. В случая видно е от данните по делото (справка
собственост), че собственикът на МПС, с което е извършено нарушението – „***“
ЕООД, е посочил пред компетентните органи по регистрация на МПС, че ползвател
на това МПС е „***“ ООД, чийто законен представител е настоящият касатор.
Поради това и ЕФ за извършеното с това МПС нарушение е съставен и връчен на
посоченото от собственика лице – в случая на законния представител на ЮЛ „***“
ООД (по арг. от чл. 188, ал. 2, предл. първо от ЗДвП), ползвател на МПС. Това
лице, на свой ред е разполагало с възможността, да посочи в писмена декларация
пред ОД на МВР – Перник, физическото лице, извършило нарушението и да представи
копие на свидетелството му за управление на МПС. Това е и указано в процесния
ЕФ, както и е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, противно на
доводите в жалбата. Несъстоятелно е и твърдението, че от данните в ЕФ следва,
че отговорност е ангажирана на два вида субекти – собственик и ползвател. Това
не кореспондира с доказателствата по делото, нито със съдържанието на ЕФ,
издаден срещу законния представител на ЮЛ, което е установеният в
производството ползвател на МПС, с което нарушението е извършено.
Без основание са и доводите касателно посочването в
ЕФ, че нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, които
според защитата на касатора не биха били едновременно нарушени. Касационният
състав не споделя мотивите районния съд, че е допусната непрецизност в ЕФ с
обвързването на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП с ал. 1 на с. чл. Действително,
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП очертава
и самостоятелен състав на административно нарушение. Но разпоредбите са във
връзка помежду си що се отнася до нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
доколкото нормата на ал. 2 съдържа в хипотезата си изрична препратка към чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, в която именно се съдържат останалите обективни елементи на
нарушението, освен стойностите на скоростта, предмет на разпоредбата по ал. 2 -
забраната за водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на
движение да превишават посочените в закона стойности, в населено и извън
населените места, в зависимост включително от категорията на ППС.
Без основание е и твърдението в жалбата, че в
обстоятелствената част на ЕФ липсвало изрично посочване на място на поставяне
на ПЗ В26. В ЕФ фиш е посочено, че ограничението от 60 км/ч на скоростта на
движение в населеното място и в конкретния участък е въведена с ПЗ В26, които
обстоятелства се явяват основни съставомерни елементи на процесното нарушение
от обективна страна. Къде е бил поставен знакът, какво е било разстоянието до
същия и в обхвата на радарния лъч ли е било извършено измерването на скоростта,
не са елементи на вменения административнонаказателен състав и не следва да са
част от съдържанието на ЕФ. Тези обстоятелства от друга страна са били предмет
на доказване по делото, като за същите са приобщени и съответните доказателства
– справка от ОПУ – Перник за организацията на движението на мястото на
извършване на процесното нарушение, включително място на монтиране на ПЗ В26
(60) на 179 м преди км 81+400; съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, който съдържа всички изискуеми реквизити, и в който е посочено
разстоянието на АТС до пътния знак в метри; както и представените доказателства
за осъществен метрологичен контрол за техническа изправност на използваната за
установяване на нарушението АТС, регистрирала скоростта на движение на
процесното МПС. Доводите в жалбата, че
от представената снимка се вижда, че става дума за главен път, а не за населено
място нямат връзка с разпоредбите на ЗДвП, касателно въведените скоростни
ограничения и нарушенията, свързани с тях, поради което и не следва да са
предмет на обсъждане.
Доводите във връзка със съдържанието на представения
по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
също са без основание. Споделят се изцяло изложеното в проверявания съдебен акт,
че записите в съдържанието на протокола, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Доводите в жалбата, че в протокола са
попълнени данни както за контрол, извършен при стационарен режим, така и при
динамичен, не кореспондират с отразеното в протокола, в който еднозначно е
посочено, че за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТС,
работеща в стационарен режим на измерване – „С“, предвид което и данни за
начало и край на участъка, каквито се въвеждат при осъществяван контрол във
време на движение, не са вписани.
Без основание са и доводите във връзка с връчването на
процесния ЕФ. Редовното връчване на ЕФ, издаден по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е действие, със значение относно срока за упражняване правото на
доброволно заплащане на глобата в намален размер (чл. 189, ал. 9 във вр. с ал.
8 от ЗДвП), относно срока за подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5, изр. 2
от ЗДвП, и относно срока за упражняване правото на съдебно обжалване на същия
(чл. 189, ал. 8 от ЗДвП). Районният съд е приел оспорването срещу процесния ЕФ
за допустимо, като сторено в законоустановения срок, както и е приел, че
жалбоподателят не е бил лишен от възможността да подаде декларацията по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, които изводи се споделят от касационния състав. По делото,
независимо че не е събрана като доказателство обратна разписка за връчване на
ЕФ, са приобщени доказателства, които в своята съвкупност сочат, че ЕФ е връчен
на 09.07.2021 г. чрез длъжностни лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол (чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП) –
справка от АИС АНД (л. 32 от АНД); копие на ЕФ, приложено към жалбата до
районния съд (л. 11 от АНД), което е индикация, че жалбоподателят е разполагал
с екземпляр на ЕФ; изложеното в жалбата до районния съд, че ЕФ се обжалва в
законоустановения срок, преценено ведно с факта на депозиране на жалбата до
Районен съд – Перник срещу ЕФ в ОД на МВР – Перник на 16.07.2021 г., т.е. в
рамките на 14-дневния срок по чл. 198, ал. 8 от ЗДвП. Предвид изложеното се
приема, че касаторът не е бил лишен от нито една от законово гарантираните му
процесуални възможности във връзка с издадения му ЕФ, включително не е
ограничено правото му на защита.
По приложимия материален закон:
В решението е прието, че отговорността на касатора
правилно е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Извършената от касационния съд служебно проверка за
правилно приложение на материалния закон не доведе до различен извод, който да
обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е
приложен правилно. Управлението на ППС в населено място със скорост от 87 км/ч,
в участък от пътя с въведено с ПЗ В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч,
съставлява нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във
вр. с ал. 2 от ЗДвП, за което в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП – превишаване на максималната разрешена скорост със стойности в
диапазона от 21 до 30 км/ч, или в случая с 27 км/ч, е предвидено налагането на
административно наказание „глоба“, налагано по административен ред. Извършено е
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. За същото предвидено е в
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП налагането на административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с
процесния ЕФ е наложено и на касатора в качеството му на законен представител
на ЮЛ, ползвател на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). Мотивите на районния съд за законосъобразност на така наложеното
административно наказание и за неприложимост на чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 3
от ЗАНН се споделят от касационния състав. Не е налице основание за касиране на
първоинстанционния съдебен акт в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка не
се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е
постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно
приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 01.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1254/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/