Р Е Ш Е Н И Е
№ 1956
гр. Пловдив, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав, в съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1021 по описа за 2021г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 от ЗМДТ,
във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.С.З., ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв. И.,***, пл. „Съединение“ № 3, ет.
4, офис 401, против Акт за установяване на задължение по декларация № 788 от
31.07.2014г., издаден от З.Г. - *** в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 5
от 29.01.2021г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив, относно допълнително определени данъчни задължения за данък върху
превозните средства за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. в общ размер на
394,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 73,85лв.
Жалбоподателят твърди, че неправилно в решението
на горестоящия административен орган не са погасени всички задължения за данък
върху превозните средства и прилежащите лихви поради изтекла погасителна
давност. Според него, не са събрани доказателства той да е бил уведомен за
образуваното пред ДСИ изпълнително дело № 20155330402053, както и за извършени
по това изпълнително дело действия, водещи до прекъсване или спиране на давността.
За издадения АУЗД е информиран от получена ПДИ по изпълнително дело №
20208200400061 по описа на ЧСИ Л., която е получена от него през 2020г. Предвид
уведомяването си за образуване на изпълнително дело едва през 2020г., следва да
се приеме, че е изтекла 5-годишната погасителна давност за задълженията за
данък върху превозните средства за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г.
Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски, като не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на
дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния
представител юрискносулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита и прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Решение № 5 от 29.01.2021г. на директора
на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив е връчено на З. на 06.04.2021г.,
съгласно саморъчното отбелязване върху разписка № 422 от 31.03.2021г. (л. 80).
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок на 17.08.2020г., чрез административния орган, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
По същество:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: съгласно
подадени декларации по чл. 54 от ЗМДТ жалбоподателят З. е собственик на 2бр.
МПС – марка „Волво“, модел В 40 с рег. № ***и марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
***. След извършена служебна проверка от
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив е констатирано, че З. има непогасени задължения за
данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Волво“ за периода от
01.10.2007г. до 31.12.2013г. в общ размер на 848,80лв., ведно с прилежащите
лихви към 31.07.2014г. в общ размер на 356,15лв. и за лек автомобил марка
„Фолксваген голф“ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2013г. в общ размер на
175,45лв., ведно с прилежащите лихви към 31.07.2014г. в общ размер на 69,39лв.
На основание разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 788 от 31.07.2014г. от З.Г. -
***в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „МДТ“ при община Пловдив, с който са
установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка
„Волво В 40“ за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. и е изчислена
лихва за данък върху превозните средства за периода от 11.12.2007г. до 31.07.2014г.
и за лек автомобил марка „Фолксваген голф“ за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г.,
2011г., 2012г. и 2013г. и е изчислена лихва за данък върху превозните средства
за периода от 01.05.2007г. до 31.07.2014г.
Съгласно
представената по делото разписка от Bulpost (л. 22) издаденият АУЗД е изпратен на адрес: гр.
Раковски, ул. „Ралица“ № 6 и е връчен на 09.09.2014г. на Серафим З., без
отбелязване качеството на лицето – получател. Издадена е и Покана за доброволно
изпълнение (ПДИ) изх. № 672 от 26.09.2014г. за уведомяване на длъжника за
задължение за данък върху превозните средства и титула на задължението.
Издадената ПДИ е изпратена на адрес: гр. Раковски, ул. „Ралица“ № 6 и е връчена
на 30.09.2014г. на Иванка Зайкова, без отбелязване качеството на лицето – получател.
След като е
прието, че издаденият АУЗД № 788 от 31.07.2014г. е влязъл в законна сила на
24.09.2014г., с молба изх. № 38 от 04.03.2015г. до Държавен съдебен изпълнител
при Районен съд – гр. Пловдив е поискано образуване на изпълнително
производство за събиране на публични общински вземания срещу задълженото лице И.З.
за данък върху превозните средства в размер на 1 024,25лв., ведно с
прилежащите лихви към 04.03.2015г. в размер на 487,12лв. Към молбата е
приложена справка за притежаваните от длъжника МПС на територията на община
Пловдив. От страна на ответника, като част от административната преписка са
представени писмени доказателства от изпълнително дело (И.Д.) № 20155330402053
– уведомление изх. № 16800 от 02.06.2015г. от ДСИ, съгласно което с
разпореждане от 02.06.2015г. на основание чл. 458 от ГПК като взискател се
присъединява държавата в лицето на Национална агенция за приходите до размера
на сумата от 10 858,91лв. (л. 29) и съобщение изх. № 44819 от 18.10.2017г.
от ДСИ, съгласно което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекратява
производството по изпълнителното дело (л. 30).
В последствие, с
Акт за възлагане събирането на публични вземания № 66 от 06.02.2020г. до ЧСИ Л.
е поискано образуването на изпълнително производство за събиране на публични
общински вземания срещу задълженото лице И.З. за данък върху превозните
средства в размер на 623,58лв., ведно с прилежащите лихви към 06.02.2020г. в
размер на 518,17лв. Образувано е изпълнително дело № 20208200400061 по описа на
ЧСИ, по което е издадена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 1646 от
21.02.2020г. С поканата длъжникът е уведомен и за наложен запор върху МПС марка
„Волво“, модел В 40 и МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“. Съгласно
уведомително писмо изх. № 4020 от 29.06.2020г. по описа на ЧСИ ПДИ е връчена
лично на длъжника на 01.03.2020г.
На 14.05.2020г.
до директора на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е подадена жалба вх. № 20
СГ-108 от И.З., в която се твърди, че издаденият АУЗД не му е връчен надлежно
на твърдяната дата 09.09.2014г., съответно не е влязъл в сила. З. е узнал за
издаването му от ПДИ от ЧСИ Л.. С решение № 35 от 08.07.2020г. на директора на
дирекция „МДТ“ при община Пловдив жалбата е оставена без разглеждане като
просрочена и производството е прекратено. С определение № 2007 от 01.12.2020г.
на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2120 от 2020г. по
описа на съда решение № 35 от 08.07.2020г. на директора на дирекция „МДТ“ при
община Пловдив е отменено и преписката е изпратена за разглеждане по същество
на подадената жалба вх. № 20 СГ-108 от 14.05.2020г.
В изпълнение на определението е издадено решение № 5
от 29.01.2021г. на директора на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, с което се
отменя частично АУЗД № 788 от 31.07.2014г. по отношение задълженията на З. за
данък върху превозните средства за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2010г. за
лек автомобил марка „Волво В 40“ в размер на 286,33лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 170,79лв. и за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. за лек
автомобил марка „Фолксваген голф“ в размер на 91,30лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 53,80лв. поради погасяването им по абсолютна давност.
В останалата си част, по отношение задълженията за
данък върху превозните средства за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г.
обжалваният АУЗД е потвърден. В решението е посочено, че за периода от
11.05.2015г. до 03.05.2016г. с 4бр. приходни квитанции от 11.05.2015г.,
31.07.2015г., 01.10.2015г. и 03.05.2016г. е заплатена сумата в общ размер на
400лв. за публичното задължение и прилежащите лихви за лек автомобил марка
„Волво В 40“, която се отнася за периода от 01.10.2007г. до 31.12.2008г., от
01.01.2012г. до 31.12.2012г. и частично за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г.
В решението си горестоящият административен орган е
посочил, че по отношение на публичните задължения за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2013г. не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е била прекъсвана. Най-напред
давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е прекъсната с издаването на АУЗД № 788 от
31.07.2014г. на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от ДОПК и считано от
01.08.2014г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Преди изтичането
й, същата отново е прекъсната, този път на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от ДОПК с предприемане на действия по принудително изпълнение, по-конкретно с
предаване на преписката за образуване на изпълнително производство от ДСИ на
04.03.2015г. Образуваното изпълнително дело № 20155330402053 е прекратено на
18.10.2017г., но това прекратяване не заличава последиците на вече прекъснатия
давностен срок. Преди прекратяване на изпълнителното дело, в него са извършени
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, по-конкретно
присъединяване на НАП като взискател с разпореждане от 02.06.2015г.
Преди изтичане на 5-годишната давност по чл. 171, ал.
1 от ДОПК, започнала да тече на 02.06.2015г., същата отново е прекъсната с
предприемане на действия по принудително изпълнение, по-конкретно с възлагане
събирането на общинските публични вземания на ЧСИ Л. на 06.02.2020г. Поради
неколкократното прекъсване на давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, към датата
на постановяване на решението не е изтекла абсолютната погасителна давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК за публичните задължения за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2013г.
В хода на съдебното обжалване е представено за
послужване изпълнително дело № 20155330402053 по описа на ДСИ при Районен съд –
Пловдив.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваният АУЗД е издаден от
компетентен административен орган. По делото са представени като доказателства
заповед № 09ОА – 833 от 27.04.2009г. на кмета на община Пловдив (л. 90),
заповед № ОА – 1800 от 10.08.2006г., допълнена със заповед № 09ОА – 1349 от
04.06.2009г. на кмета на община Пловдив (л. 91 – 92) и заповед № 17ОА – 2683 от
27.10.2017г. на кмета на община Пловдив (л. 89).
Възраженията в жалбата са съсредоточени около
обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен за издаването на обжалвания
АУЗД, съответно не е изтекъл срока за обжалването му по административен и
съдебен ред, за да бъде приет за влязъл в сила и подлежащ на принудително
изпълнение. Не е уведомен и за заведеното от ДСИ изпълнително дело №
20155330402053, нито е получавал призовки и съобщения по него. За издадения
АУЗД е узнал едва след като е получил ПДИ от ЧСИ Л., през който е образувано
изпълнително дело № 20208200400061, но през 2020г. вече е изтекла 5-годишната
погасителна давност за публичните вземания.
По направените в жалбата възражения настоящият съдебен
състав намира следното: по отношение узнаването от жалбоподателя за издадения
АУЗД, въпросът е разрешен с влязлото в сила определение № 2007 от 01.12.2020г.
на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2120 от 2020г. по
описа на съда. В решение № 5 от 29.01.2021г. на директора на дирекция „МДТ“ при
община Пловдив жалбата е разгледана по същество и е намерена за частично
основателна, по отношение погасени след изтичане на абсолютната погасителна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК публични задължения за периода от
01.01.2007г. до 31.12.2010г., ведно с прилежащите лихви.
По отношение твърденията, че жалбоподателят не е уведомен
за образуването на изпълнително дело № 20155330402053 по описа на ДСИ при
Районен съд – Пловдив, настоящият съдебен състав намира следното: по настоящото
дело е постъпило за послужване изпълнителното дело, образувано от ДСИ при
Районен съд – Пловдив. По изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно
изпълнение изх. № 8997 от 31.03.2015г., връчена лично на З. (л. 13 от
изпълнителното дело), с която е уведомен за образуването му, за размера на
задължението за принудително събиране и титула му и е поканен да изпълни
задължението си в срок. Независимо от това, погасителната давност не следва да
се счита за прекъсната, считано от 22.04.2015г., когато е получена ПДИ (а не от
04.03.2015г., когато според ответника е поискано образуването на изпълнително
дело), предвид разрешението на спорния въпрос, дадено с тълкувателно решение №
7 от 15.04.2021г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. Същото е
приложимо към настоящия казус, тъй като до изменението на разпоредбата на чл.
163 от ДОПК (обн. ДВ, бр. 86 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) публичните
вземания се събират по реда на ДОПК, независимо дали са възложени за събиране
на съдебен изпълнител.
В случая, ДСИ е изпратил до длъжника ПДИ, с която го е
поканил да заплати доброволно задължението си в 14-дневен срок от уведомяването
му. След като задължението не е изпълнено доброволно е изискана информация от
ОД на МВР – Пловдив относно притежаваните МПС и от ТД на НАП – гр. Пловдив също
относно притежаваните МПС и притежаваните недвижими имоти. Върху притежаваните
от длъжника 2бр. МПС е наложен запор, за който З. е уведомен надлежно със
съобщение изх. № 13819 от 08.05.2015г. (съобщение на л. 27 от изпълнителното
дело), което му е връчено лично на 14.05.2015г. Именно към тази дата следва да
се приеме, че погасителната давност по чл. 172, ал. 2, предл. 2 от ДОПК е
прекъсната и считано от 15.05.2015г. е започнала да тече нова давност. Към
момента на прекъсването си, погасителната давност не е изтекла за най-старото
задължение, което е за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2011г.
Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че
жалбоподателят е бил наясно с образуваното изпълнително дело и предприетите
действия по принудително събиране е и фактът, че част от задължението в размер
на 400лв. е заплатено доброволно с 4бр. квитанции от дати 11.05.2015г.,
31.07.2015г., 01.10.2015г. и 03.05.2016г., с посочени номера на стр. 4 от
решението на горестоящия административен орган (л. 74).
Настоящият съдебен състав намира, че започналата да
тече 5-годишна погасителна давност от 15.05.2015г. е прекъсната отново с друго
действие по изпълнението от ДСИ, а именно с присъединяването на държавата като
взискател по изпълнителното дело, в лицето на НАП, въз основа на разпореждане от
02.06.2015г. Това разпореждане е съобщено надлежно на З. на 02.06.2016г., чрез
изпращане по пощата на съобщение изх. № 16702 от 31.05.2016г. (л. 59 и л. 60 от
изпълнителното дело).
Не е спорно по делото, че 5-годишната погасителна
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е прекъсната и за трети път с изпълнителни
действия, предприети от ЧСИ Л., с налагане на обезпечителни мерки,
инкорпорирани в ПДИ, за която не се спори, че е получена от З. на 01.03.2020г.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав
намира, че към момента на постановяване на решението от горестоящия
административен орган и към момента на постановяване на настоящото решение за
публичните задължения за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. не е изтекла
абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. При
определяне размера на задължението е съобразено обстоятелството, че същото е
погасено изцяло за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. и частично за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
По изложените аргументи, жалбата е неоснователна,
съответно обжалваният АУЗД – правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 300лв.
(триста лева).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.З., ЕГН:
**********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв. И.,***, пл.
„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 401, против Акт за установяване на задължение по
декларация № 788 от 31.07.2014г., издаден от З.Г. - ***в отдел „Събиране и
контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта,
потвърдена с решение № 5 от 29.01.2021г. на директора на дирекция „Местни
данъци и такси“ при община Пловдив, относно допълнително определени данъчни
задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2013г. в общ размер на 394,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер
на 73,85лв.
ОСЪЖДА И.С.З., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата в размер
на 300лв. (триста лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: