О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 471
гр. Пловдив 13.02.2013г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в закрито заседание на 13.02.2013г. в състав
СЪДИЯ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като разгледа гр.д. №
1666/2012г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ЗЛАТАНОВА, намира за
установено следното:
Делото е
образувано по искова молба на И.А.А. и Д.И.А. против „АНАСТАСОВ” ЕООД и
„МИКС”ООД за признаване за установено, че имот, предмет на публична продан по изп.д.№ 561/2009г. на ЧСИ А. А.,с
район на действие ПОС, възложен с постановление за възлагане на „С-Ауто”ООД,
гр.Пловдив с постановление от 26.10.2011г.,вписано в Агенцията по вписване под
акт № 54, том 80 от 18.11.2011г., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.100.1.42 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК,с адрес на имота гр.Пловдив, ул****,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.531.100, представляващ УПИ ХVІІІ-2255 от кв.103 по план ана
гр.Пловдив, кв.”Христо Ботев-юг”, при граници на имота: УПИ VІ-жилищно
строителство, УПИ ІІІ-189, УПИ ІІ-188, УПИ ХХ-жилищно строителство, ул.”Н. ***,
с предназначение на самостоятелния обект- жилище, АПАРТАМЕНТ,брой нива на
обекта- едно, с площ от 56,30кв.м., ведно с 1,55% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху УПИ, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж- 56784.531.100.1.38, 56784.531.100.1.41, под обекта-
56784.531.100.1.34, над обекта- 56784.531.100.1.45, ведно с изба № 24,разположена
на сутеренния етаж, кота 2,79м. с площ от 4,50кв.м., при граници на избата:
изба № 41,изба № 43 и коридор,ведно с 0.04% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху УПИ; не принадлежи на длъжника
„АНАСТАСОВ”ЕООД, тъй като е собственост на ищците на основание на вписан преди
възбраната по изпълнителното дело нотариален акт.
Твърди се от
ищците, че в режим на съпружеска имуществена общност са закупили от ответника с
нотариален акт № 39, том 122, дело № 30365/2008г. на Служба по вписванията при
ПРС правото на строеж върху описания недвижим имот. Преди подписване на
договора ищците заплатили продажната цена в размер на 21 464 евро.
Договорът бил сключен с отлагателно условие собствеността върху имота да
премине след заплащане на паричните задължения на ищците по договор за
строителство от 26.05.2006г., обективиран с предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Всички задължения по този
договор били изпълнени от страна на ищците.
Около година след сбъдване на отлагателното условие продавачът подписал
и вписал декларация, констатираща настъпването на условието. Последното плащане
в действителност станало на 17.03.2010г. Твърди се, че уговореното отлагателно
условие, като свързано с елемент от договора-неговата цена, е недействително.
Претендират да е настъпил транслативният ефект на сделката към датата на
сключване на нотариалния акт-17.02.2008г. Позовават се на разпоредбата на
чл.25,ал.2 от ЗЗД. Имотът станал предмет на принудително изпълнение по повод
задължения на продавача и върху него била наложена възбрана и била извършена
публична продан. Твърди се възбраната да е вписана след вписване на титула за
собственост на ищците и след изплащане на последната вноска. Въз основа на
извършената публична продан, имотът бил възложен на „С-Ауто”ООД с постановление
от 26.10.2011г., вписано в Агенцията по вписване на 18.11.2011г.
Предявеният иск е с правно основание чл.440 от ГПК.
В хода на производството по
делото са конституирани като ответници и взискателите „СТ-Строй”ООД, Н.А.Б.,
„Хидробетон” ООД, „СВ-Силвестър” ЕООД, Т.Д.Д., М.И.К., Г.В.А., д.Д.Д., Н.А.Д.,
„С-Ауто”ЕООД и Държавата.
В рамките на
законоустановения едномесечен срок са
постъпили отговори от новоконституираните ответници „Хидробетон”ООД, Г.В.А.,
М.И.К., „СТ-Строй”ООД и Държавата,чрез министъра на финансите.
Ответниците
М.И.К. и „СТ-Строй”ООД, гр.Кърджали правят възражение за недопустимост на иска.
Обосновават се с това, че спорният имот е възложен с постановление за
възлагане, което е влязло в законна сила и изпълнението по отношение на него е
приключило. Вписването на постановлението за възлагане станало преди
предявяване на исковата молба. Поради това според ответниците не е налице
правен интерес от воденето на иск по чл.440 от ГПК.
Като разгледа
изложените в исковата молба обстоятелства и приложеното изпълнително дело,
съдът намери,че направеното възражение за недопустимост на предявения иск е
ОСНОВАТЕЛНО.
Искът по
чл.440 от ГПК е специален отрицателен установителен иск и дава възможност за
защита на третите за изпълнителния процес лица да защитят правата си, когато
принудителното изпълнение е насочено не върху имуществено право на длъжника, а
върху право на третото лице. Защитата по този ред е допустима само при
определени предпоставки: изпълнението да е на парично притезание, да е
започнало и още да не е приключило, така че да може да бъде
прекратено/чл.433,ал.1,т.7 ГПК/. В случая, както се твърди в исковата молба и
се установява от приложеното изпълнително дело № 561/2009г. на ЧСИ А., по
отношение на процесния имот принудителното
изпълнение е приключило, като имотът е възложен с постановление за
възлагане от 26.10.2011г./стр.249 от изп.дело/, влязло в сила на 07.11.2011г. и
вписано в АВ,Служба по вписванията гр.Пловдив на 18.11.2011г. Следователно, след като е налице завършен изпълнителен
процес, защитата по чл.440 от ГПК е
безпредметна. Ищците, като претендиращи право на собственост върху вещта, би следвало да
защитят правата си по друг ред /чл.499,ал.1 от ГПК с настъпващи последици на
евикция при публична продан/, а правото им на иск по чл.440 от ГПК не
съществува поради липсата на правен интерес.
Нещо повече,
съдът намира, че ищците не са легитимирани да водят този специален
установителен иск и поради това, че претендират правото им на собственост да произтича
от длъжника в изпълнителния процес, като се позовават на това, че титулът им за
собственост е вписан преди възбраната. Но ако това е така, то вещните права на
ищците няма да се погасяват от публичната продан /аргумент от чл.496,ал.2 и чл.453 от ГПК/ и те следва да се защитават
по общия исков ред за защита правото на собственост.
Ето защо и с
оглед на изложеното, съдът намира,че така предявеният иск е недопустим и
образуваното производство ще следва да се прекрати.
Водим от
горното, Съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 1666/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХV
гр.с.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: