Решение по дело №3028/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3681
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20191720103028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1761

 

Гр. Перник, 02.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в публично съдебно заседание на 05 11 2019  година, в състав:                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Д МАТЕЕВА

 

При секретар Л Добрева

като разгледа гр. д. № 03028/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов

против

С.С.Р. ЕГН ********** ***

 

за сумата 686.89 лв.  за доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

главница 619.32лв.представляваща дължимата главница за периода 01.05.2017- 30.04.2018г.

изтекла лихва 67.57 лв.представляваща изтекла лихва за периода 09.07.2017 - 05.02.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1139/ 2019г. ПРС

Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство.

 

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от адв.Б.В.

 В него искът е оспорен по основание и размер, като се твърди, че

-не е потребител / ползвател на топлофицирания имот

-не е единствен собственик на топлофицираното жилище

-оспорва начислената кубатура като по-голяма от действителната

-настъпила е погасителна давност за част от периода

 

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

 

По допустимостта

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането

Срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

По същество:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника.

 

Установи се по делото че

-                       ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като  топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129  ЗЕ

-                        наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка  с производство и доставка на топлинна енергия при спазване  на чл. 150 от ЗЕ.

 

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника.

Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.

Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

 Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

 

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства.

 

По доказателствата – декларация от МДТ Перник се установява, че:

 Топлофицираното жилище е декларирано в ДМДТ Перник по 1/ 2 ид.част, т.е. режим СИО заедно със съпруга.

Представено е удостоверение за сключен гр.брак на16.07.1983г.

Топлофицираното жилище в режим СИО,е придобито с:

НА за покупко-продажба № 144 том 3 дело № 799/1991г.

 

Следователно,  ответникът  може да отговаря за цялото задължение тъй като е в БЕЗДЯЛОВА СИО и е налице законова солидарност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството – чл.32 ал.2 СК и чл.36 ал.2 СК на основание брачна връзка между съпрузите.

 

В тази връзка – най-нова съдебна практика, вкл. на ПОС / решение № 395 от 01.11.2019.г. в гр.дело № 566 / 2019г. /а именно :

Щом апартаментът е придобит по време на брака, който не е прекратен към момента и е СИО по смисъла на чл.19 ал.1 СК от 1985г.отм. но действащ към момента на покупката, и по см. на чл.21 ал.1 СК действащ в момента – съгласно чл.17 пр. първо СК – всеки от съпрузите отговаря изцяло за задължения породени от СИО независимо дали живее в него или не.

 

Следователно – най-накрая ПОС е приел като практика една законова постановка, която създаде тяхна предходна погрешна трактовка на този въпрос.

 

Що се касае до размера на сумите- не е изслушвана СИЕ, тъй като се спори само по собствеността.

 

Следователно- съпругът  дължи  цялото задължение, тъй като няма погасени по давност суми.

 

По разноските :

Предвид изхода на делото , се дължат разноски:

 от ответника на ищците, в размер 190 лв. по УИ и 75лв. по запов.производство

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по  предявения на основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск

на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че

С.С.Р. ЕГН ********** ***

ДЪЛЖИ НА ДРУЖЕСТВОТО

сумата 686.89 лв.  за доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

главница 619.32лв.представляваща дължимата главница за периода 01.05.2017- 30.04.2018г.

изтекла лихва 67.57 лв.представляваща изтекла лихва за периода 09.07.2017 - 05.02.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1139/ 2019г. ПРС

 

ОСЪЖДА С.С.Р. ЕГН ********** ***

 

- ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник АД : 190лв. по УИ и 75лв. по запов.производство

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв. състав

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: