№ 20144
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110120286 по описа за 2023 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, като искането на ищеца
за привличане като негов помагач, на кредитора, е основателно, по твърдения на ищеца,
защото се сочи, че платеното възнаграждение по договор за поръчителство съставлява „общ
разход по кредита”, както и че същото възнаграждение е плащано към кредитора, поради
което и установителната сила на мотивите на СРС ще се разпрострат между ищец и третото
лице относно сочените обстоятелства, включително относно обстоятелствата за валидността
на договора за поръчителство и
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 28.6.2022г. сключил с Ю.Л. договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 1500лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез гарант. Твръди, че кредиторът, ищцата и ответното
дружество сключили договор за поръчителство, като въз основа на него, ищцата се
задължила да заплати на ответното дружество възнаграждение за поръчителство. Ищцата
счита, че договорът за поръчителство е нищожен, като предявява иск за признаване същия за
нищожен, обективно съединен с осъдителен иск, предявен като частичен за сумата 50 лева
от 750 лева, за връщане на платеното.
Прави се искане от ищеца за привличане на Ю.Л. като негов помагач.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като същите същите за
недопустими, защото установителен и осъдителен иск са съединени, а са с един и същи
предмет – твърдение, което е невярно, предметът на исковете е различен, а вписването за
1
установяване в петитума, касае твърденията на ищеца. Оспорва се основателността на
исковете, защото е самостоятелно юридическо лице от кредитора, доводите за кредита са
неотносими към него, като договорът за заем е валиден, поради което и договорът за
поръчителство е валиден, сключен при наличие на основание. Твърди наличието на писмен
договор, сключен с кредитора, а правоотношението с ищеца е отделно, влиза в сила ако
ищцата не изпълни задълженията си по договора за кредит. Оспорва се като бланкетно
твърдението за противоречие с добрите нрави, възнаграждението по договора е определено
при преценка на риска. Като ищцата е могла да избере друго обезпечение.
IІ. СТРАНИ: Конституира като трето лице – помагач на страната на ищеца Ю.Л.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с осъдителен иск с
правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответника сумата,
като
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си за плащане на сумата 750
лева.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
възнаграждението е определено при преценка на риска.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 28.6.2022г.
ищцата е сключила с ответника договор за поръчителство.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – към отговора
ответникът представя справка за плащания, като сочи, че не е сключил договор с ищцата .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ССЕ – ищцата твърди, че има правото да
получи разписка за плащането, поради което и до представяне на документ, че сумата,
предмет на иска, е платена, допускане на ССЕ затова обстоятелство е недопустимо, тъй като
експертизата е гласно доказателствено средство и е налице забрана по чл.164 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение.
2
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, третото лице Ю.Л., в едноседмичен срок
от получаване на препис от определението и исковата молба,да представи по делото
посочените в т.4 от исковата молба писмени документи, като СЪОБЩАВА на третото лице,
че при непредставянето им, съдът може да приеме, че твърденията относно съдържанието на
договора за кредит, както и плащането на цялата сума от ищцата по него, са доказани по
делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.6.2023 г. от
10,20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3