№ 599
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430201995 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0938-002860/19.09.2024г. на ***
сектор в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ на М. Д. М.,
ЕГН********** са наложени административни наказания глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП, за това, че на 21.08.2024 в 01:30 в град Плевен,
*** с посока на движение към блок №137, като водач на лек автомобил „*** с
рег. №*** *** *** (собственост на ***Д.З. Д.а родена на ***а) извършва
следното нарушение: .Управлява горепосоченото МПС, което е със служебно
прекратена регистрация от дата 17.06.2024 година, поради това, че в
двумесечния срок от придобиването на МПС-то не е изпълнил задължението
си да го регистрира във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което е виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че по
преписката липсват и не са събрани доказателство, от които може да се
1
направи несъмнен извод, че е бил наясно с обстоятелството, че управлявания
от него автомобил е с прекратена регистрация. Сочи, че управляваното от
него МПС не е било негова собственост и същото е било с поставени по
съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. Навежда
доводи, че относно факта на прекратяване на регистрацията на определено
МПС, респективно и за да предприеме действия по възстановяване на
служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържи от действия
нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да
разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.
Излагат се твърдения, че в конкретния случаи при служебното прекратяване
на регистрацията, в качеството му на водач на това превозно средство не е
знаел за служебното прекратяване на регистрацията, т.к. не е бил уведомен
за това. Сочи, че липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са му попречили да осъзнае
обществено опасния характер на извършеното от него действително
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици, т.к. в конкретния случай не става въпрос за собственик на
процесното МПС, а за ползвател. Излагат се съображения, че за разлика от
разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата
правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни
точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от
контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15
от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи
отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от него несъставомерно, тъй като не е знаел, че
регистрацията на автомобила е била е прекратена служебно и кога точно е
станало това и поради това не е бил запознат, че не следва да управлява
превозното средство по пътищата, отворени за обществено ползване. В
заключение се моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендират се разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно
заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че
2
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1330083 е съставен на 21.08.2024г. от Г. П. Б. на длъжност *** при ОДМВР -
Плевен, сектор “Пътна полиция“ срещу М. Д. М. от гр. Плевен, ЕГН
**********, затова, че 21.08.2024г. в 01:30 часа в гр.Плевен, *** с посока на
движение към блок №137, като водач на лек автомобил „*** с
регистрационен номер *** *** *** (собственост на ***Д.З. Д.а родена на
***а) е управлявал горепосоченото МПС, което е със служебно прекратена
регистрация от дата 17.06.2024 година, поради това, че в двумесечния срок от
придобиването на МПС –то не е изпълнил задължението си да го регистрира
във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от приетите по делото писмени
доказателства: жалба с вх.№316000-44027/25.10.2024г.; постановление за
отказ за образуване на ДП; НП №24-0938-002860/19.09.2024г.;
съпроводително писмо; справка за нарушител/водач; АУАН серия GA
№1330083/21.08.2024г.; обяснение от М. М., както и от показанията на св.Г. П.
Б. и С. А. И., чиито показания съдът кредитира като правдиви обективни и
съответни на останалия по делото доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно
производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на
посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен
наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП. В тази
хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи
3
направени в Постановление на РП Плевен отказ да се образува досъдебно
производство от 13.09.2024 г. по преписка №5522/2024 г. на РП - Плевен.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно,
жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
жалбоподателя.
Съгласно текста на чл. 140 (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. "
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията
му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на
несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото
положение.
Такива доказателства не са ангажирани в процеса, поради което тезата
на жалбоподателя, че не му е било известно прекратяването на регистрацията
4
на предоставеното му управление МПС не може да се отхвърли като защитна.
Събраните доказателства сочат, че същият е управлявал процесния
автомобил даден му от ***Д.З. Д.а, а самият автомобил имал поставени
регистрационни табели. При тези обстоятелства не може да се предполага
знание у жалбоподателя М. за фактическите обстоятелства принадлежащи
към състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като същия нито е бил длъжен, нито е могъл да знае релевантните факти
относно собствеността на предоставеното му за управление МПС и
произтичащото от това задължение за регистрация на автомобила в срок,
както и евентуалното служебно прекратяване на регистрацията му при
неизпълнение.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Съгласно чл.63д, ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
С жалбата е направено искане за присъждане на направени разноски за
адвокат, възлизащи на 200,00 лева, заплатени от жалбоподателя на 23.10.2023
година, видно от представеното по делото пълномощно /лист 21 от делото/.
Предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемата страна следва да се
възложи сума в размер на 200,00 лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски за адвокат.
Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0938-002860/19.09.2024г.
на *** сектор в ОДМВР -Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на М. Д.
М., ЕГН********** са наложени административни наказания глоба в размер
на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на М. Д. М.,
ЕГН********** от гр. Плевен, *** сумата от 200 (двеста) лева,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6