№ 20
гр. гр. Добрич , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500199 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по две въззивни жалби на
„Водоснабдяване и канализация - Добрич”АД срещу решение №260080/03.02.2021г. по гр.д.
№2558/2020г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено
уволнението, извършено със заповед №ЛС-05-1011/24.07.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с Д. Е. Д. от гр.Добрич на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ - поради
спиране на работата за повече от 15 дни, Д. Е. Д. е възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност в предприятието на въззивника и същият е осъден да заплати
разноските й по делото и държавна такса по сметка на съда.
И двете жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, редовни са и са допустими.
Оплакванията на въззивника са за неправилност на първоинстанционното решение поради
противоречието му с материалния закон. Изложени са доводи за съществуващата правна
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя на
всяко едно предвидено в закона основание, вкл. и на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ по време на
извънредна епидемична обстановка. Извършен е подробен анализ на фактическия състав в
хипотезата на чл.328 ал.1 т.4 от КТ и са изложени съображения в подкрепа на становище за
преустановяването на работата при условията на чл.120в ал.1 от КТ като осъществяващо
1
един от елементите на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение. Извършена е и детайлна съпоставка на приликите и отликите между
преустановяването на работа по чл.120в от КТ и престоя по чл.120 от КТ, както и са
изложени подробни съображения за задължително добросъвестното упражняване на
трудовите права и задължения, и за тежестта на работника да обори презумпцията за
добросъвестност на работодателя, респ. да докаже дискриминационния характер на
действията на работодателя. Конкретно по спора е посочено, че работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата при упражняване на дадени му от закона правомощия
и без да третира същата по-неблагоприятно, съпоставено с останалите служители в отдела,
трудовите правоотношения с които също били прекратени и това било безспорно по делото.
По тези съображения въззивникът иска първоинстанционното решение да бъде отменено и
предявените срещу него искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.
В писмени отговори и в съдебно заседание въззиваемата Д. Е. Д., чрез пълномощника си,
възразява срещу жалбата и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените от Д. Е. Д. срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ - да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед №ЛС-05-
1011/24.07.2020г. на ответника за прекратяване трудовото правоотношение между страните
и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
Съгласно посоченото в исковата молба, уволнението на ищцата е незаконно, защото
работата не е спирала, при злоупотреба с права ответникът на практика обявил престой само
за ищцата, не я допускал да работи, докато всички други служители в отдела и в цялото
предприятие работели, като сторил това с единствената цел да уволни ищцата по привидно
законен начин.
Ответникът е оспорил исковете с възражения, идентични на изложените във въззивната
жалба касателно правото на работодателя при извънредна епидемична обстановка да
заповядва спиране на работата на отделни работници и да прекратява трудовите
правоотношения на всяко едно предвидено в закона основание.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „служител човешки ресурси“ в отдел ТРЗ в предприятието на
ответника. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед №ЛС-05-
358/21.03.2019г. на изпълнителния директор на дружеството, но с влязло в сила решение
№1373/13.12.2019г., поправено с решение №113/28.01.2020г. и решение №230/13.03.2020г.,
по гр.д.№729/2019г. на ДРС това уволнение е признато за незаконно и отменено, като
2
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. По делото няма данни
кога ищцата е узнала /чрез нарочно съобщение или по друг начин/, че решението за
възстановяването й на работа е влязло в сила, с оглед на което и при липсата на друго
твърдяно от ответника, следва, че ищцата се е явила на работа преди изтичане на срока по
чл.345 ал.1 от КТ. Това се е случило на 22.06.2020г. – уведомление от ищцата с вх.№ВиК-
1831/19.06.2020г. и заповед №РД-03-49/25.06.2020г. за възстановяването й на длъжността
„служител човешки ресурси“, считано от 22.06.2020г.
Два дни по-късно, а именно на 24.06.2020г. на ищцата е връчена заповед №РД-03-
48/24.06.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество. Със заповедта е
разпоредено, считано от 25.06.2020г. „преустановяване/спиране на работата и изпълнението
на трудовите функции“ на ищцата, на длъжност „служител човешки ресурси“ в отдел ТРЗ в
ЦУ. Съгласно отбелязаното в нея, заповедта е издадена поради съществуващ епидемичен
риск от разпространението на Ковид – 19, на осн.чл.120в ал.1 от КТ и във връзка с обявената
с решение на Министерския съвет извънредна епидемична обстановка.
На 27.07.2020г. на ищцата е връчена заповед №ЛС-05-1011/24.07.2020г., издадена от
прокуриста на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено. Посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й са
чл.328 ал.1 т.4 от КТ, заповед №РД-03-48/24.06.2020г. за спиране на работа и изпълнение на
трудовите функции от 24.06.2020г. и спиране на работа за повече от 15 работни дни. Или
трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя при прието от него
наличие на основание по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, изразяващо се в това, че ищцата е спряла
работа повече от 15 работни дни, разпоредено с предходно цитираната заповед.
Няма спор, че в периода след 26.06.2020г. до прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата не е ходила на работа и не е работила. Твърдяното още в исковата молба, че
работодателят не е разпореждал преустановяване на работата на/от друг служител в отдела
на ищцата и въобще в предприятието не е оспорвано от ответника в срока за отговор и до
приключване на първоинстанционното производство. За първи път във въззивната жалба
ответникът е навел, че трудовите правоотношения и с останалите служители от отдела били
прекратени на същото основание; после, в съдебно заседание процесуалният му
представител е признал, че това не е така, а напротив – само за ищцата е бил разпореден
„престой“, докато другите служители в отдела продължили да работят, което било и
понастоящем. Също в съдебно заседание, но пред първоинстанционния съд,
пълномощникът на ответника е обяснил /л.91 – 92/, че ищцата и „втория път е освободена
поради намаляване обема на работа“. Съпоставката на възложените на длъжността
„служител човешки ресурси“ трудови функции /длъжностната характеристика/ с
представените от ответника справки за прекратените, изменените трудови правоотношения
и обясненията на процесуалния му представител показва, че в периода между двете заповеди
на работодателя възложената по длъжностна характеристика трудова дейност на ищцата е
изпълнявана от другите служители в отдела. От справката за прекратените трудови
3
правоотношения се установява още и, че от всички прекратени в същия период трудови
правоотношения само това с ищцата е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ.
Така, в обобщение на изложеното, се налага изводът, че въз основа на заповед №ЛС-05-
1011/24.07.2020г. ищцата не е работила, но работата й е извършвана от другите служители в
отдела, както и, че тя е единственият служител, спрямо когото работодателят е разпоредил
спиране на работа и изпълнение на трудовите функции, респ. единственият служител,
освободен на посоченото основание.
Безспорно установеното, че от 26.06.2020г. и към датата на уволнението, т.е. повече от 15
работни дни ищцата наистина реално и фактически не е работила, не осъществява
предвиденото в чл.328 ал.1 т.4 от КТ основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Това е така, защото „спиране на работата“ по смисъла на разпоредбата
означава по разпореждане на работодателя временно да се преустанови дейността – на
цялото предприятие или на отделна негова част, а в хипотезата на чл.120в ал.1 от КТ и на
отделен работник или служител. В случая действително е осъществена хипотезата на
чл.120в ал.1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявена извънредна
епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди
преустановяване на работата на отделни работници или служители. Но под преустановяване
на работата се има предвид преустановяване на самата работа като такава, а не
преустановяване функционирането, работенето на работника и същевременно продължаване
осъществяването на неговата работа, на неговите трудови функции, но от друг работник или
служител. Именно това е в случая - със заповед №РД-03-48/24.06.2020г. не е преустановена
самата дейност, възложена на ищцата, а е преустановено изпълнението й именно от ищцата.
В този смисъл, макар по разпореждане на работодателя ищцата фактически да не е работила
повече от 15 работни дни, не е налице предвиденото в чл.328 ал.1 т.4 от КТ основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
На следващо място – при обявената извънредна епидемична обстановка работодателят има
правото по чл.120в ал.1 по своя преценка да разпореди спиране на работата на
предприятието, на част от него или на отделен работник и служител, но в съответствие с
чл.8 ал.1 от КТ това право трябва да бъде добросъвестно упражнявано. То е въведено за
справяне с породените от извънредната епидемична обстановка затруднения за
осъществяване на работата /цялостната на предприятието, на част от него, на отделен
служител/, както и за намаляване разпространението на заразата. Възложената по
длъжностна характеристика работа на ищцата не е от естество да се засяга от
обстоятелствата при извънредна епидемична обстановка и не е рискова за разпространяване
на заразата. Всъщност, както се установи, работата изобщо не е спряна, а е спряна ищцата да
я изпълнява; тя е единствената от всички работещи при ответника, на която той е
разпоредил това и го е сторил веднага след възстановяването й след отмяна на предходно
незаконно уволнение. Следва да се обърне внимание и на обясненото от процесуалния
представител на ответника, че ищцата е освободена поради намаляване обема на работа. В
4
съвкупност всичко това показва, че извънредната епидемична обстановка и възможността по
чл.120в ал.1 от КТ са използвани от работодателя превратно и с единствената цел да
създаде предвидената в чл.328 ал.1 т.4 от КТ предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата – нежелан, предвид отмененото предходно уволнение и/или
излишен служител, предвид наведеното намаляване обема на работата, което обаче
съставлява отделно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, изискващо от
работодателя да се съобрази с изискванията на чл.329 и чл.333 от КТ.
От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че уволнението на
ищцата е незаконно и е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните. Съответно, правилно е прието и, че ищцата има право да бъде възстановена
на заеманата от нея преди незаконното уволнение длъжност при ответника. Въззивната
жалба е неоснователна и решението на районния съд, с което предявените срещу въззивника
искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са удовлетворени, следва да бъде потвърдено, вкл. в
частта за разноските и държавната такса, възложени в тежест на ответника.
За въззивната инстанция разноски на въззиваемата – ищца по делото не се присъждат, тъй
като липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260080/03.02.2021г. по гр.д.№2558/2020г. на Добричкия
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5