№ 4624
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110140530 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответниците Е. Г. А., Л. Д. Ж.
и Х. Д. Ж., в качеството им на собственици на топлоснабден имот-
***********************************, с присъединен абонатен № ******,
съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност:
за Е. Г. А., 1/3 ид.ч. от общото вземане, а именно- сума от 892,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
04.04.2024г. до изплащане на вземането, сума от 96,29 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., сума от 22,88 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024
г. до изплащане на вземането, и сума от 4,40 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.02.2024 г., за Л. Д. Ж., 1/3 ид.ч. от
общото вземане, а именно сума от 892,47 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане
на вземането, сума от 96,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., сума от 22,87 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на
вземането, и сума от 4,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 15.02.2024 г., и за Х. Д. Ж., 1/3 ид.ч. от общото вземане, а
именно сума от 892,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
1
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, сума от
96,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г., сума от 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сума от 4,40
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.02.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г. по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166-
и състав. В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК
*********, поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на
топлоснабден имот, находящ се в ***********************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват
клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
***************** съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Г. А., Л. Д. Ж. и Х. Д. Ж. подават
отговор на исковата молба, чрез Е. Г. А., с който оспорват исковите претенции.
Оспорват да притежават качеството на потребители на топлинна енергия.
Ответниците Л. Ж. и Х. Ж. твърдят, че тяхната майка и ответник по делото- Е.
А., живее в процесното жилище и е негов ползвател. Правят възражение за
погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. При условията на
евентуалност, отправят искане за разсрочване на изпълнението на
задължението.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл.
415 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
2
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД В тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
********************************* е бил топлофициран. Установява се от
съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответниците и топлопреносното предприятие
за продажба на топлинна енергия – нотариален акт за собственост на жилище,
строен върху държавна земя, придобит чрез ЖСК № 78, том 94, дело №
*****/1975 г., по силата на който Д. Х.в Ж. е придобил апартамент
***************************, удостоверение за идентичност от 19.06.2014
г. , видно от който настоящ адрес : *************** е стар адрес :
***********************, а видно от удостоверение за наследници от СО,
район *********, Д. Х.в Ж. е починал на 05.01.1992 г. и е оставил свои
наследници Х. Д. Ж. – син, А. Д. Ж.- син и Л. Д. Ж. – син. Видно от
удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район ********,
А. Д. Ж. е починал на 20.03.2020 г. и е оставил свой законен наследник –
майка си Е. Г. А.. Следователно ответниците несъмнено имат качеството на
3
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. На осн. чл. 5 ЗН наследствената
квота на всеки един от тримата ответници възлиза на по 1/3. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Доводите на ответниците за фактическото ползване на имота са
ирелевантни за настоящото производство.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмените
доказателства: изравнителни сметки за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., справка – извлечение /на л. 40/, че до процесния топлоснабден имот е
доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия
период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност. Не се спори,
че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
04.04.2024 г., следователно вземанията за топлинна енергия, които са станали
изискуеми преди 04.04.2021 г. се явяват погасени по давност, но такива не са
претендират в настоящото производство, доколкото процесният период е от
01.05.2021 г., ето защо възражението е неоснователно.
Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето основание и размер, който не се оспорва, а именно 288, 86 лева, като
всеки от ответниците отговаря за 1/3 от общото задължение.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
4
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Не се спори от ответниците, а се
признава размера на услугата за дялово разпределение в размер на 68,63 лева
за процесния период, като всеки от ответниците отговаря за 1/3 от общото
задължение.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 13,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По искането за разсрочване изпълнението на решението по чл. 241 ГПК.
С молба-становище от 11.09.2024 г. ответниците са направили искане за
разсрочване изпълнението на решението, при уважаване на иска, с оглед
имущественото състояние на дружеството. За да прецени съдът какво е
имотното състояние на задълженото лице, страната следва да е заявила
съответните факти и обстоятелства, както и да е ангажирала доказателства за
наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на процесуалния закон.
В настоящия случай такива не се сочат, поради което искането се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 60,69 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 110,21 лева или всеки един от ответниците
съобразно квотата си дължи по 36,73 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 60,69 лева
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
исковото производство на ищеца в размер на 110,21 лева или всеки един от
ответниците съобразно квотата си дължи по 36,73 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу Е. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: ************************************, че Е. Г.
А. дължи на*********************** сумата от 892,47 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в адрес: ************************************, аб. № ******
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, сума от 96,29 лв.,
5
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,
сума от 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г.
по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер 4,40 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
15.02.2024 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу Л. Д. Ж.,
ЕГН ********** , с адрес: ************************************, че Л. Д.
Ж. дължи на ***********************, сумата от 892,47 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в адрес: ************************************, аб. № ******
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, сума от 96,28 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,
сума от 22,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г.
по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер 4,39 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
15.02.2024 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу Х. Д. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ************************************, че Х. Д.
Ж. дължи на *********************** сумата от 892,47 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в адрес: ************************************, аб. № ******
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, сума от 96,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.,
сума от 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, и, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2024 г. по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер 4,40 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
15.02.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес:
************************************ да заплати на
*******************, ЕИК ********* сумата от 36,73 лева (тридесет и шест
6
лева и 73 стотинки), разноски за заповедното производство и 36,73 лева
(тридесет и шест лева и 73 стотинки), разноски за исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Д. Ж., ЕГН ********** , с адрес:
************************************да заплати на
*******************, ЕИК ********* сумата от 36,73 лева (тридесет и шест
лева и 73 стотинки), разноски за заповедното производство и 36,73 лева
(тридесет и шест лева и 73 стотинки), разноски за исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес:
************************************ да заплати на
*******************, ЕИК ********* сумата от 36,73 лева (тридесет и шест
лева и 73 стотинки), разноски за заповедното производство и 36,73 лева
(тридесет и шест лева и 73 стотинки), разноски за исковото производство пред
СРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно основание чл. 241, ал. 1
ГПК на Е. Г. А., ЕГН **********, Л. Д. Ж., ЕГН **********, Х. Д. Ж., ЕГН
********** за разсрочване на изпълнението на решението.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7