№ 5075
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110148036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Определение № 1056 от 23.01.2024 г. постановено по в.гр. д. №
9423/2022 г. по описа на СГС, IV E въззивен състав е оставена без уважение
молба с вх. № 112564/30.11.2023 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена
от Н. С. чрез адв. С. Л. с искане да се допълни в частта относно разноските
решение № 6048 от 24.11.2023 г., постановено по настоящото дело, като
въззивен съд е разпоредил да се докладва молба с вх. № 112564 от 30.11.2023
г. по гр.д. № 48036/2021 г. по описа на СРС по компетентност относно
искането, съдържащо се в т. 4 от нея.
Постъпилa e молбa с вх. № 112564 от 30.11.2023 г. с правно основание
чл. 248 ГПК, подадена от Н. С. чрез адв. С. Л. с искане по т. 4 от молбата да
се присъдят допълнено разноски във връзка с отхвърлителната част на
решение № 7902 от 11.07.2022 г. постановено по гр. д. № 48036 от 2021 г. по
описа на СРС, 39 състав, като съдът неправилно бил присъдил сумата от 8.19
лв., а следвало да присъди сума в по-голям размер.
С решение № 7902 от 11.07.2022 г. постановено по гр. д. № 48036 от 2021
г. по описа на СРС, 39 състав e признато за установено по предявените искове
от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Н. В. С., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н.
В. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от
1165.57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ № 1, бл. 69,
вх.1, ап. 611, аб. № 304069, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.05.2015 г., до окончателното изплащане,
сумата от 177.86 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г., сумата от 12 .24 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2012 г.-30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26312/2015 г. по
описа на СРС, 39 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от
15.10.2021г., като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия за сумата
над уважения размер от 1165.57 лв., до пълния претендиран размер от 1172.03
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата
над уважения размер от 177.86 лв., до пълния претендиран размер от 203.52
лв., иска за дялово разпределение за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г.,
както и иска за сумата от 2.69 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015
г. Също така с решението е осъдено „Топлофикация София“ ЕАД, да заплати
на адвокат С. Г. Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 8.19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Н. В. С. пред СРС.
С решение № 6048 от 24.11.2023 г. постановено по в. гр. д. № 9423/2022
г. по описа на СГС, IV E въззивен състав е потвърдено решение №
7902/11.07.2022 г. по гр.д № 48 036/2021 г. по описа на СРС, 39 с-в, в частта, с
която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД, против Н. В. С.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Н. В. С. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1 165,57 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ № 1, бл. 69, вх.1, ап. 611, аб.
№ 304069, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 177,86 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2012 г. до
17.04.2015 г., сумата от 12,24 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2012 г.- 30.04.2014 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 30.10.2015 г. по гр. д. № 26 312/2015 г. по описа на СРС, 39
състав поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 15.10.2021 г, като
в останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
При извършената от съда проверка за редовност и допустимост на
молбата с вх. № 112564 от 30.11.2023 г., съдът установи следното. Съгласно
чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване на решението, респективно на
определението, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. С постановеното по
2
делото решение № 7902 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 48036 от 2021 г. по описа
на СРС, 39 състав, в частта, чието изменение се иска, а именно в неговата
отхвърлителна част, решението е влязло в сила още на 01.08.2022 г., което
обстоятелство изрично е посочено и във въззивното решение. Като следва да
се посочи, че в тази връзка с оглед на изрична молба от страна на адв. С. Л. е
издаден и изпълнителен лист, което е видно от разпореждане 27.09.2022 г. за
сумата от 8.19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Н. В. С. пред СРС. При това
положение искане за изменение на решението в частта за разноските съгласно
неговата отхвърлителна част по реда на чл. 248 ГПК направено едва с молбата
от 30.11.2023 г. е извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Доколкото настоящото искане по т. 4 обективирано в молбa с вх. № 112564 от
30.11.2023 г. се явява просрочено, то същата следва да бъде върната.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбa с № 112564 от 30.11.2023 г.
подадена от Н. С. чрез адв. С. Л., в частта по т. 4 от същата, с искане решение
№ 7902 от 11.07.2022 г. постановено по гр. д. № 48036 от 2021 г. по описа на
СРС, 39 състав, да бъде допълнено в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3