РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Габрово, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500358 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260070 от 08.06.2021 г. постановено по гр.д. № 227/2020 г.
по описа на Севлиевски районен съд е изнесен на публична продан, на
основание чл. 348 от ГПК, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ по нотариален
акт за собственост № 180, т. ІІ, д. № 791/1989 г. ДВОРНО МЯСТО от 2294
кв.м., находящо се в околовръстния полигон на село К., махала Д.П., заедно с
построените в него паянтова жилищна сграда 46 кв.м. от три стаи и кухня,
плевня, сая, подобрения и насаждения, при граници: наследници на П.С., ССБ
и път, по скица: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта
на село Б., община С., с площ 1890 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, улица
Б.П.П., заедно с построената в него сгради: 1. Сграда ***: застроена площ 47
кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда ***: застроена
площ 11 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
1
предназначение селскостопанска сграда; 3. Сграда ***: застроена площ 13
кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение селскостопанска сграда. Стойността по средни пазарни цени
на имота е в размер на 4 300,00 лв. Постановено е публичната продан да се
извърши от съдебен изпълнител в района на Районен съд – Севлиево, по реда
на чл. 354 от ГПК, както и получената продажба да бъде разпределена както
следва: за ЗЛ. АЛ. ЗЛ., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.; за Д. АЛ. ЗЛ., ЕГН
**********- 1/6 ид.ч.; за Р. ЗЛ. К., ЕГН ********** – 2/6 ид.ч.; за Т. ЗЛ. ИВ.,
ЕГН ********** – 2/6 ид.ч. Поставил е в дял останалите имоти, предмет на
иска за делба между съделителите. Осъдил е на разноски, съобразно
стойността на дяловете.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. №
261029 от 22.06.2021 г., в срок от ЗЛ. АЛ. ЗЛ. и Д. АЛ. ЗЛ. и двамата от гр. С.,
чрез адв. Св. К.. Обжалват решението, в частта, в която съдът е постановил
изнасянето на имот на публична продан, който се намира в околовърстния
полигон на село К., махала Д.П., заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда 46 кв.м. от три стаи и кухня, плевня, сая, подобрения и
насаждения, представляващ по скица имот с идентификатор *** по КК на с.
Б., община С., като сумата да бъде разпределена между ЗЛ. АЛ. ЗЛ., Д. АЛ.
ЗЛ., Р. ЗЛ. К. и Т. ЗЛ. ИВ., както и в частта, с която не им е присъдено
уравнение на дяловете.
Счита постановеното решение за неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на чл. 69, ал. 2 от ЗН, че всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно, неравенството в дяловете се изравнява в
пари и само имотите, които не могат да се поделят удобно се изнасят на
публична продан. Вещото лице е дало заключение, че гореописания имот е
поделяем. Твърди, че съобразно квотите на съделитете З.и Д.З.и получават
земеделски земи и гори на обща стойност 4 742,00 лв., вместо припадащите
им се 6 623,00 лв., т.е дължи им се уравнение на дяловете общо за 1 881,00
лв., с която стойност дяловете на ответниците надвишават квотите им. Счита,
че като се вземат предвид и дължимите от ответниците по делото разноски,
по-правилно би било този имот да не се изнася на публична продан, а да се
постави за уравнение дяловете в общ дял на ищците З.и Д.З.и, с евентуално
парично уравнение.
2
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Н.Н. А.– Т., чрез адв. И..
Взема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и постановено при пълно и задълбочено изследване на
фактическите обстоятелства по делото и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение. Предмет на делбата са
два вида имоти- жилищен имот с голямо дворно място и 28 бр. земеделски
земи и гори. За жилищния имот в първоинстанционното производство не е
поискано от съделителите разделяне и не е представен проект, въпреки, че
вещото лице е посочило, че е налице такава възможност. Имотите, предмет на
делбата са съвсем различни по функция и стойност. Съделителите са петима,
а А. няма участие в част от имотите, включително в жилищния имот. Частите
на съделителите също не са равни, а различни за всеки един от тях, поради
което не е възможно нито съставяне на разделителен протокол, нито теглене
на жребий. Единственият удачен начин за ликвидиране на съсобствеността е
разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, като вещото лице е
изготвило такъв проект на разделяне и групиране, на отделните имоти в
допълнителното си заключение. Взема становище, че това не се отнася за
жилищния имот, който изпълнява други функции и не може да се подели
удобно. По тази причина единствения възможен вариант е изнасянето му на
публична продан. От името на доверителката, си адв. И., взема становище, че
е съгласна с така предложеното от вещото лице и одобрено от съда
разпределение на имотите, като желае да получи в дял –„Дял V“ от съдебното
решение, включващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КК на с.
Б., община С., местност П., с площ от 19445 кв.м., друг вид
дървопроизводителна ГОРА, номер по предходен план ***, при граници и
съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***. Моли да се остави въззивната жалба
без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание възивника поддържа подадената въззивна жалба, а
въззиваеми подадения отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена
е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
3
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Пред Районен съд – Габрово е предявен иск за делба на недвижими
имоти, подробно описани в исковата молба между ЗЛ. АЛ. ЗЛ., Д. АЛ. ЗЛ., Р.
ЗЛ. К., Т. ЗЛ. ИВ. и Н.Н. А.– Т.. Те се явяват наследници на Я.А.З.а, З.Д.З. и
А.З. Д.. С решение № 260023 от 05.10.2020 г. постановено по гр.д. № 227/2020
г. на Габровски районен съд са определени квотите на съделителите, както
следва: ЗЛ. АЛ. ЗЛ.- 1/12 ид.ч.; Д. АЛ. ЗЛ. – 1/12 ид.ч.; Р. ЗЛ. К. – 2/12 ид.ч.;
Т. ЗЛ. ИВ. – 2/12 ид.ч. и Н.Н. А.– Т.– 6/12 ид.ч.
В исковата молба имотите са представени в два дяла.
В първия дял са включени имоти, получени по правоприемство от ЗЛ.
АЛ. ЗЛ. и Д. АЛ. ЗЛ. от покойния им баща А.З. Д., заедно с ответниците Р.К.
и Т.И., които са законни наследници на Я.А.З.а, която е оставила в наследство
описаните имоти в дял първи. В този дял е и поземления имот, който следва
да бъде изнесен на публична продан. Описани са земеделски земи,
възстановени по ЗСПЗЗ в землището на с. Б., община С.в нотариален акт №
56, том V, д. № 1204/1998 г.
В дял втори са посочените по- горе съделители, които са наследници на
Я.А.З.а, заедно с ответницата Н.Н. А.– Т.са наследници на А.Н.Р., на когото с
Решение № 50/20.12.2003 г. на ОСлЗ – Севлиево са възстановени гори и земи
от горския фонд в землището на с. Б..
Отговор на искова молба не е постъпил.
При постановяването на решението си, съдът е приел, че предмет на
делбата са два вида имоти- жилищен с голямо дворно място, за който не се
иска разделяне и не се представя проект за разделяне, въпреки, че е налице
възможност, според вещото лице и 28 броя земеделски земи и гори. Същите
съвършено различни по функция и стойност, съделителите са петима, един от
тях има дял само в част от имотите, а притежаваните от тях части са
различни. Съдът е приел, че не е възможно да се състави разделителен
протокол по чл. 347 от ГПК и теглене на жребий по чл. 352 от ГПК. Може да
се извърши разпределение по чл. 353 от ГПК за земеделските земи и гори,
които са достатъчно на брой и различни по стойност, като вещото лице е
предложило удобно и желано от страните групиране на тези имоти в
допълнително си заключение. Жилищният имот не може да се включи в тези
4
дялове, тъй като има други функции и той не може да се подели удобно,
поради което го е изнесъл на публична продан. Определил е получената от
продажбата сума да се разпредели в квоти по 1/6 ид.ч. за двамата ищци и по
2/6 ид.ч. за първите две ответници.
Приел е, че е налице неравенство както на квотите, при които е
допусната делбата на земеделските земи и гори, така и в стойността на
отделните имоти, които съществуват към момента в делбената маса от този
вид.
Приел е, че са налице обстоятелствата, визирани в чл. 353 от ГПК за
извършване на разпределение на имотите в дялове, колкото са съделителите и
съобразно стойността на квотата на всеки съделител, както и с желанието им
да се образуват дялове от съответните имоти.
Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като е
извършил делбата на имотите между съделителите.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият
съд прави следните правни изводи:
Предмет на правния спор е разделяне на съсобствени имоти в
производство по делба. Съобразно приетите квоти на съделителите и имотите
оставени в наследство е била извършена делбата. Целта на делбеното
производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост,
при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се
част от съсобственото имущество. Ако съществува възможност всеки
съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на
този дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го
съделител, делбеното имущество се разпределя, без да се извършва парично
уравняване. Ако обаче определеният за някой от съделителите реален дял е на
стойност, по-малка от стойността на квотата, определена с решението по
допускане на делбата, неравенството се изравнява в пари. За да е налице
пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял (в
имот или пари) с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се
остойностява според действителната му пазарна цена към момента на
извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото
уравнение.
При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е
5
определил дяловете на съделителите, съобразно квотите им, като е включил
еднакви по количество и по вид приблизително равни по стойност имоти.
Става въпрос за земеделски земите и гори, възстановени на наследодателите
на съделителите в землището на село Б., община С. по нотариален акт № 56,
т. V, д. № 1204/1998 г., договор за доброволна делба № 173, т. І, рег. №
694/15.10.1999 г. и Решение № 500/20.10.2003 г. но ОСлЗ – Севлиево.
По отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на село Б., община С., с площ от 1890 кв.м., при съседи: ***; ***; ***;
***; улица, Б.П.П., заедно с построените в него сгради: 1. Сграда ***. Сграда
***и 3. Сграда ***, която е на обща стойност 4 300,00 лв., съдът е приел, че
не е възможно да се състави разделителен протокол по чл. 347 от ГПК и
теглене на жребий по чл. 352 от ГПК. Приел е, че жилищният имот не може
да се включи в тези дялове, тъй като има други функции и той не може да се
подели удобно, поради което го е изнесъл на публична продан. В съдебно
заседание от 07.06.2021 г., процесуалният представител на Злати и Д.З.и, адв.
Св. К. е взел становище, че по отношение на земите и горските насаждения да
се приеме заключението на допълнителната експертиза, а за имота, който има
жилищен характер, същия да се изнесе на публична продан /л.213 гръб от
гр.д.№ 227/2020 г. по описа на ГРС/.
Съгласно изготвеното заключение от вещото лице и изразеното
становище на страните, съдът е извършил разпределението на имотите в
съответните дялове. Налице са имоти, които са различни по своята същност
/земеделски земи и гори, и жилищен имот/, различават се по стойност и
правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за извършване на
делбата на този жилищен имот по реда на чл. 350 от ГПК.
Въпреки, че в заключението си вещото лице е записал, че ПИ с
идентификатор *** е поделяем, той не е дал варианти за неговото разделяне.
В първото си заключение само е включил жилищния имот в един от дяловете,
в първата група и е добавил един от най- близките земеделски земи. Но това
разделяне на имотите не е било одобрено от съделителите.
По отношение на възражението, че не е присъдено уравняване на
дяловете.
Във въззивната жалба се твърди, че З.и Д.З.и получават земеделски земи
и гори на обща стойност 4 742,00 лв., вместо припадащите им се 6 623,00 лв.,
6
т.е. им се дължи уравнение на дяловете общо за 1 881,00 лв., с която стойност
дяловете на ответниците надвишават квотите им. Иска се този имот да не се
изнася на публична продан, а да се постави за уравнение дяловете в общ дял
на ищците З.и Д.З.и, с евентуално парично уравнение.
Делбеното производство е особен исков процес за ликвидирането на
съсобствеността, което може да стане чрез предвидените в ГПК способи:
определяне на реални дялове, изнасяне на неподеляемия имот на публична
продан; възлагане на неподеляемото жилище на съделител, който отговаря на
условията по чл. 349, ал. 1 от ГПК. В теорията и в съдебната практика се
приема, че искането за възлагане на имота може да бъде направено и устно в
първото съдебно заседание след влизането в сила на решението за
допускането на делбата в сила. По делото не са представени доказателства, от
които да е видно, че въззивните жалбоподатели отговарят на изискванията на
чл. 349, ал. 1 от ГПК, а самото искане е направено едва с въззивната жалба,
което го прави преклудирано и недопустимо.
На следващо място, недопустимо е да има конкуренция на
възлагателните претенции и не може да има групиране на сънаследници и
възлагане в общ дял, съгласно закона. Именно такова искане са направили
жалбоподателите във въззивната жалба, като искането е в противоречие със
закона, поради което и то се явява неоснователно.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната
жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до
промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и
тяхната отделна преценка не е необходима.
В необжалваната част решението е влязло в сила, поради което не се
дължи произнасяне по него.
По отношение на разноските:
Ответницата по въззивната жалба Н.А.- Т. претендира разноски по
представен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2021 г. и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Във връзка с неоснователността на
въззивната жалба на ЗЛ. АЛ. ЗЛ. и Д. АЛ. ЗЛ. те следва да понесат
направените разноски в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното решение следва да
7
бъде потвърдено в обжалваните му части като правилно и законосъобразно.
На основание изложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070 от 08.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 227/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗЛ. АЛ. ЗЛ., ЕГН ********** и Д. АЛ. ЗЛ., ЕГН **********
и двамата от гр. С., ЖК „М.П.“, бл. ***да заплатят на Н.Н. А.– Т., ЕГН
********** от гр. С., ЖК „М.“ *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ –
съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните
основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8