Решение по дело №3822/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                 Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3822 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 09.11.2020 г. по гр.д. №39330/2018 г. на Софийския районен съд, 55 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д.Ц.К. и С.С.К. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 851,97 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. №89, находящ се в гр. София, жк. ******, за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 330,70 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 06.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №81242/2017 г. по описа на СРС, 55 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че по делото е установено, че процесният топлоснабден имот е било собственост на ответниците до мес.12.2014 г. вкл., поради което са налице основания за ангажиране отговорността им. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите Д.Ц.К. и С.С.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата. Не претендират разноски.

Третото лице-помагач „Н.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за  заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. ******, ап.89, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 16.09.2015 г. - 06.11.2017 г.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК не вземат становище по предявените искове.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за част от процесния период – за периода мес.05.2014 г. – мес.12.2014 г., страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №89, находящ се в гр. София, жк. ******, с абонатен №172471.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не са оспорили обстоятелството, че са собственици на процесния имот, като от събраните по делото писмени доказателства – нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, т.ІІІ, н.д. №522/29.05.2008 г. на нот. Цветелина Златкова и постановление за възлагане на недвижим имот от 16.12.2014 г. на ЧСИ Милен Бъзински, влязло в сила на 29.12.2014 г., се установява, че ответниците са били собственици на процесния недвижим имот през периода мес.05.2014 г. – мес.12.2014 г.

За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК – поради нарушение на процесуалните правила от страна на СРС, е допуснато изслушването на СТЕ, заключението на която настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК, противно на прието от първоинстанционния съд, който в нарушение на материалния и процесуалния закон е приел, че претенцията на ищеца е недоказана, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява количеството топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. – мес.12.2014 г. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Н.“ ЕАД правилно и съобразно нормативните изисквания, като в конкретния случай отчетите. От заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 1726,75 лв., а за периода мес.05.2014 – мес.12.2014 г. – 850,76 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2014 г. – мес.12.2014 г. ответниците не са заплатили потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от 850,76 лв., до който размер се явява основателен и предявеният иск.

Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 850,76 лв. за цената на топлинната енергия и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За периода 16.09.2015 г. – 06.11.2017 г., размерът на лихвата за забава върху главницата от 850,76 лв., определена по реда на чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 330,23 лв., до който размер се явява основателен и предявеният иск.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 850,76 лв. и за лихва за забава за сумата от 330,23 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата от 24,97 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 49,93 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 24,97 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 99,86 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 24,97 лв., представляваща държавна такса, сумата от 299,58 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 99,86 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №20246614/09.11.2020 г., постановено по гр.д. №39330/2018 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Ц.К., ЕГН **********, адрес: ***, и С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 850,76 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. №89, находящ се в гр. София, жк. ******, за периода мес.05.2014 г. - мес.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата от 330,23 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 06.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №81242/2017 г. по описа на СРС, 55 състав, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че Д.Ц.К., ЕГН **********, адрес: ***, и С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, дължат СОЛИДАРНО на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 850,76 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ******, ап.89, с аб. №172471, за периода мес.05.2014 г. - мес.12.2014 г., и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 330,23 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №81242/2017 г. по описа на СРС, 55 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Д.Ц.К., ЕГН **********, адрес: ***, и С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 74,90 лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 124,83 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 424,41 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.