Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на седми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 694 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.124 от Закона
за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба с вх. № 4426 от 13.03.2019г. на Д.Г.Й.,
ЕГН: **********,***, чрез адвокат И.В. от Адвокатска колегия гр. Варна, против Заповед
№ 4038/25.02.2019г. на Директора на Агенция „Митници“.
Жалбоподателят възразява срещу оспорената заповед,
като излага съображения за нейната незаконосъобразност. Счита, че заповедта е
издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Намира за противоконституционна
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за митниците на която се е позовал
дисциплинарнонаказващия орган при издаване на оспорената заповед. Формулирано е
искане съдът да извърши косвен контрол за противоконституционност на посочената
разпоредба, както и да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния
си представител И Й. – юрисконсулт, оспорва
жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и доводите на страните, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
Заповед № 4038/25.02.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на
основание чл. 107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение
последно от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във връзка с чл.10, ал.1,
изречение второ от Закона за митниците /ЗМ/, е прекратено служебното правоотношение
с Д.Г.Й., ЕГН: **********, на длъжност
Началник на митнически пункт ІІ ниво, Длъжностно ниво – 6, Ръководно ниво 6Б в
Агенция „Митници“, с ранг ІІ старши.
От приложените по делото доказателства се установява,
че жалбоподателя Д.Г.Й. работи в системата на Агенция „Митници“ от 1991г. Със
Заповед № 3996/16.08.2017г., на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно
наказание уволнение, като служебното правоотношение е било прекратено без
предизвестие, на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Оспорената заповед е била
отменена с Решение № 2187/06.12.2017г., постановено по адм. дело № 2665/2017г.
по описа на Административен съд гр. Варна, потвърдено с Решение №
1979/13.02.2019г., постановено по адм. дело № 1116/2018г. по описа на Върховен
административен съд, известни на съда. С депозирано искане рег. № 32 –
55936/22.02.2019г. /л.27 по делото/ жалбоподателят, позовавайки се на чл.122,
ал.1 от ЗДСл е поискал да бъде възстановен на длъжността, която е изпълнявал
към момента на уволнението. Със Заповед № 4036/25.02.2019г. на Директора на
Агенция „Митници“ /л.29/, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, считано от
25.02.2019г. жалбоподателят е бил възстановен на заеманата от него длъжност.
Последвало е издаване на процесната заповед, с която считано от 26.02.2019г. е
прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Видно от мотивите
изложени в оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е
налице от една страна обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява
задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от Закона за държавния
служител, а от друга - същият е привлечен като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер по досъдебно производство № 8/2016г. по описа на
ТСБОП – Варна, пр. пр. № 486/2016г. по описа на Специализираната прокуратура.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия по чл.108, ал.1 от ЗДСл и в
предвидената от закона писмена форма. С оглед разпоредбата на чл. 54, ал.7 от
Закона за администрацията и чл.6, т.5 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници“, директорът на Агенция „Митници“ е орган по назначаването на
държавните служители, овластен с правото да прекратява служебните
правоотношения с тях.
Неоснователни се явяват изложените с жалбата
възражения.
Съдът счита, че при издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Според посочената в заповедта разпоредба на чл.10,
ал.1 от ЗМ, митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред
от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в
митническата администрация. Съгласно предложение второ на посочената разпоредба,
митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат
да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими
за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния
статус се установяват служебно. В тази връзка, посочените обстоятелства следва
да бъдат установени посредством декларация по чл.10, ал.1, изречение второ от
ЗМ, утвърдена със Заповед № ЗАМ-1/02.01.2019г. на Директора на Агенция
„Митници“ и декларация за обстоятелствата по чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗМ. Такива
декларации не само, че не са депозирани от жалбоподателя, но същият е отказал
декларирането на посочените обстоятелства, който отказ е обективиран в
приложения по делото Протокол рег. № 32 – 58149/25.02.2019г. /л.36/.
Освен това служебно установено от дисциплинарнонаказващия орган е
обстоятелството, а и между страните не се спори, че жалбоподателя Й. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,
т.2, във връзка с ал.2 от НК, потвърдено с приложеното постановление за
привличане на обвиняем от 13.01.2017г. /л.34-35/.
С разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е
предвидено прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от страна
на органа по назначаване, когато е налице обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на чл.103, ал.1,
т.3. С оглед липсата на легално определение на понятието „обективна
невъзможност“ по смисъла на посочената разпоредба, в съдебната практика се
приема, че това е състояние, възникнало по причини, извън волята на страните по правоотношението, поради което те
са непреодолими. Наличието на „обективна“ невъзможност ще е налице, когато: е
създадена нова фактическа обстановка; тази фактическа обстановка води до
невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност; причините
за това са непреодолими и за двете страни по правоотношението. Съдът намира, че
в настоящия случай посочените по-горе предпоставки са налице. Именно поради
това за жалбоподателя е налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията
си на митнически орган, произтичащи от заеманата от него длъжност. Както беше
посочено, с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ е въведено допълнително изискване
за заемане на длъжността, а именно митническите служители, които са митнически
органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени
като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. С
оглед допълнителното изискване на закона относно заемане на длъжността и
предвид обстоятелството, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем за
престъпление от общ характер се налага извода, че последния не може да заема
длъжността митнически служител, който е и митнически орган по смисъла на
закона.
Предвид изложеното и след анализ на събраните
доказателства, се налага като единствено възможен, обоснован и логичен извода,
че оспорената заповед е законосъобразна, поради което депозираната срещу нея
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите за противоконституционност
на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ, респ. формулираното искане съдът да
извърши косвен контрол за противоконституционност на посочената разпоредба,
като при констатиране на противоречие на нормата с Конституцията на Република
България, съдът да я остави без приложение, а да приложи пряко относимите
конституционни норми. Следва да се отбележи че настоящият състав няма такава
компетентност. Съгласно чл.15 от Закона за съдебната власт, когато прецени, че
закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява
Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и
следователите – главния прокурор. Прилагането на „косвен“ съдебен контрол в
административния процес се явява в противоречие на разпоредбата на чл.130 от АПК и на правилата, установени с разпоредбите на чл. 132 и чл.133 от АПК относно
подсъдността. Съдът намира, че допускането на „косвен“ съдебен контрол в
административния процес би довело до нарушаване на основни принципи в
административното правосъдие и изземване на правомощията на един съд от друг. С
оглед изложеното, така формулираното искане следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид изхода на спора, основателно и
своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
в полза на Агенция „Митници“ сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Й., ЕГН: **********,*** против
Заповед № 4038/25.02.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на
основание чл. 107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение
последно от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във връзка с чл.10, ал.1,
изречение второ от Закона за митниците /ЗМ/ е прекратено служебното му правоотношение,
на длъжност Началник на митнически пункт ІІ ниво, Длъжностно ниво – 6,
Ръководно ниво 6Б в Агенция „Митници“, с ранг ІІ старши.
ОСЪЖДА Д.Г.Й., ЕГН: **********,*** да
заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: