Мотиви към присъда по НОХД № 1345 по
описа за 2009г. на ШРС
Подсъдимият Б.С.М. е предаден
на съд по обвинение по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК за това, че за времето от 24.09.2007г. до 01.11.2008г. в гр.Шумен, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-
шофьор- пласьор в Д.-гр.Шумен, присвоил чужди пари-
сумата от 61127,00 лева, собственост на .-гр.Шумен, поверени му да ги пази и управлява в това му
качество, като присвояването е в големи размери.
Пострадалото лице Д.ООД-
гр.Шумен, предявява граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени вреди,
резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние. Искът е предявен
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец.
Преди даване ход на делото подсъдимият прави искане да
се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение
обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание
чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи наказание ”лишаване от свобода” близо
до максималния размер, предвиден в закона,
с оглед задължителното приложение на чл.55 от НК, което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК.
Гражданският ищец поддържа предявения граждански иск и
моли същият да бъде уважен изцяло.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
работел на длъжност “шофьор на товарен автомобил” по трудов договор
№350/22.06.2006г. в Д.ООД- гр.Шумен. С допълнително
споразумение от 21.12.2006г. на същия било възложено да изпълнява длъжността “шофьор-
пласьор” в дружеството, което се занимавало с търговия на едро с хранителни
стоки. Съгласно длъжностната си характеристика, подсъдимият бил задължен да
отчита в дружеството набраните от клиентите пари и издадените първични
документи. Същият получавал от началник- склада на пострадалото дружество лист
със заявка на стоки за съответния клиент, на когото трябвало да ги достави.
Подсъдимият представял посочената заявка на касиерката на дружеството- св.Р.Д., която въз основа заявката му издавала стокова
разписка, в която описвала хранителните продукти, които следвало да бъдат
натоварени на камиона и да бъдат доставени от М. до съответния клиент, като
описаните в документите стоки следвало да отговарят на заявените от клиента.
Количеството и вида на продуктите при въвежданто им в стоковата разписка се
изписвали от касиера, като подсъдимият диктувал бройките и вида продукти от
заявката. Стоковата разписка се изготвяла в три екземпляра, единият от които
оставал в склада,
втория подсъдимият оставял на клиента при доставката, а третият
екземпляр М. връщал в касата, тъй като по него отчитал и платената му от
клиента сума за получената доставка. Наред с другите клиенти, през периода
24.09.07г.-01.11.08г. подсъдимият ежедневно или през ден доставял продукти и на
ЕТ “Гюлемен”-гр.Търговище. Същият започнал да диктува на касиерката при
съставяне на стоковата разписка по –малко количество от записаното в заявката,
като в същото време не товарел стоката от склада по стоковата разписка, а по
заявката. След като натоварел продуктите, той преправял съдържанието на първя
екземпляр на стоковата разписка, който оставал в клиента, като надписвал в него
по –голямо количество стока и съответно по-голяма обща парична стойност. Така
написаното съответствало на заявеното и съответно доставено количество паричната
сума, която му предавал посоченият клиент и следвало да бъде отчетена в касата
на дружеството. През посочения период от време обаче подсъдимият не отчитал
цялата сума, а оставял една част за себе си, а именно разликата между
стойността на доставеното и стойността на изписаното в двата неподправени
екземпляра на стоковата разписка, които оставали в пострадалото дружество. По
този начин през процесния период подсъдимият не отчел общо 61127,00 лева, които
изразходвал за свои нужди. В началото на м.ноември 2008г. тези обстоятелства
били разкрити от работодателя на подсъдимия и трудовото правоотношение с него
било прекратено.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че
самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Б.Р.Б., И.И.И., Р.С.Д., М.А.М., И.К.Ю. и П.Н.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. От заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата стойност на
присвоените суми възлиза на 61 127,00 лева.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан както при
извършването на деянието, така и при постановяването на присъдата.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице и при условията
на продължавано престъпление е присвоил чужди пари, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява. Подсъдимият има качеството длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява
постоянно и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в юридическо лице. Присвояването е в големи размери, тъй като
константната съдебна практика приема, че този квалифициращ признак е налице,
когато паричната стойност на предмета на прстъплението надхвърля седемдесет
пъти установената за страната към момента на деянието минимална работна заплата
(в този смисъл са Тълкувателно решение №1/98г. на ОСНК, Постановление №8/78г.
на Пленума на ВС, Решение №106/96г. на ІІ н.о. на ВС, Решение №79/86г. на ОСНК
и др.). С ПМС №1/11.01.2008г. за периода от 01.01.08г. до 31.12.2008г., когато
е приключило изпълнителното деяние, е определена МРЗ в размер на 220 лева.
Следователно квалифициращият признак “големи размери” към момента на деянието ще е налице при
парична стойност на предмета на престъплението над 15400 лева. Доколкото
присвоената парична сума значително надвишава посочената стойност, извършеното
от подсъдимия безспорно представлява присвояване в големи размери. Отделните
присвоителни действия са извършени в кратък срок едно след друго, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят
е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Същият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът
съобрази разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК, според които в
производството по чл.372, ал.4 от НПК, при липса на алтернативно предвидени
различни наказания, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.55 от НК. За процесното престъпление е
предвидено само наказание лишаване от свобода, поради което и на основание
чл.55, ал.1, т.1 от
НК съдът определи на подс.М. наказание “лишаване от
свобода” под най-ниския предел, предвиден в закона. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на извършителя, липсата на
други противообществени прояви, добрите характеристични данни и семейното му
положение (същият е женен и има малолетно дете, за което полага грижи), направените
самопризнания на досъдебното производство и демонстрирано разкаяние, а като
отегчаващи- извършването на престъплението при условията на чл.26 от НК, продължителния
период от време, през който са извършвани отделните деяния и размера на
присвоеното имущество, значително надхвърлящ стойността, обуславяща правната
квалификация на деянието. По изложените съображения съдът определи наказанието
при превес на отегчаващите обстоятелства, с отчитане на смекчаващите, в размер
малко под максималния, допустим от закона, а именно- две години и единадесет
месеца. С оглед изложените смекчаващи обстоятелства и
най-вече предвид данните за личността на извършителя обаче, съдът
прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо определеното
наказание “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
същото, но за максимален изпитателен срок- от пет години.
На основание чл.202, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7
съдът лиши подсъдимия М. от право да упражнява материално-отчетническа дейност
за срок от две години, предвид изложените отегчаващи обстоятелства.
По отношение
приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът намери същият за
основателен и доказан, поради което го уважи изцяло, съобразно безспорно
установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка причинно- следствена
връзка с инкриминираното деяние, а именно-61127,00 лева. На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия М. да заплати
държавна такса в размер на 2445,08 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия М. направените деловодни разноски в размер на 138 лева и 5 лева
такса за издаване на изпълнителен лист, а също и направените от страна на
гражданския ищец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: