№ 15944
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД,
ответникът „ИЗИ АСЕТ .” АД, ЕИК ., да заплати на ищеца Б. Н. Н., ЕГН **********, сумата в
размер на 50.00 лв., представляващи частичен иск от 400 лв., недължимо платена по Договор за
потребителски кредит № 3341173/05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба.
Исковата претенция е увеличена по реда на чл. 214 от ГПК, съгласно направеното искане с
Молба от 25.04.2023 г. от 50 лева на 725.80 лв., с Протоколно определение от 25.09.2023 г.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем
№ 3341173/05.10.2018 г. за сумата от 800 лв., с месечна вноска при годишен процент на разходите
от 41.78 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %. Сочи се, че в чл. 4 от Договора
било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица – поръчители, които да
отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция, в полза на
кредитора. Твърди се, че била уговорена неустойка в размер на 400 лв. при неосигуряване на
уговореното обезпечение, която неустойка е платима разсрочено – с всяка месечна вноска. Тъй
като ищецът не е осигурил някое от исканите обезпечение на вземането по кредита, на същия му
била начислена неустойка в размер на 400 лв. Твърди, че е заплатил изцяло вземането по кредита.
Счита клаузата по чл. 4 от Договора за неравноправна клауза, която се явява нищожна, съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗПП), както и че същата не е
индивидуално уговорена клауза, съгласно чл. 146 от ЗПП.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни клаузи от Договора, сключен между страните.
1
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
1-во от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил реално плащане в полза на
ответника на процесната сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за
сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както
и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото ССЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за заем № 3341173 от 05.10.2018 г. за
сумата от 800,00 лв. при годишна лихва за ползване на кредита в размер на 35 % като за срока на
кредита се дължи лихва за ползване на кредита в размер на 120,09 лв.
В чл.4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В ал.2 от чл.4 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по настоящия договор заемополучателят да предостави
обезпечение в срока по предната алинея, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 400 лв.
Неустойката се изплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски. На
ищеца е начислена неустойка в общ размер на 400 лева, тъй като същия не е представил в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Заемателят е
погасил изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.
От изслушаната и приета счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил общо
1646.89 лв. по процесния договор в полза на ответното дружество, като сумата от 800 лв. е за
погасяване на главницата, сумата от 120.09 лв. представлява погасена лихва и сумата от 726.80 лв.
– неустойка. Вещото лице е констатирало, че кредитът е погасен за 207 дни, а годишният процент
на разходите реално е бил 434.04 %, като в същия се включи и платената неустойка, уговорена с
процесните клаузи.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
паричен заем съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо,
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и
чл.12, ал. 1, т. 7–9, договорът за паричен заем е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
паричен заем на 05.10.2018 г. за сума от 800 лв. Установява се също така и наличието на
твърдяната неустоечна клауза в размер на 400.00 лв. Съгласно изслушаната и приета по делото
счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, ищецът е погасил главницата,
дължимите лихви по кредита и неустойка в размер на 726,80 лв.
2
Макар и процесния договор от 05.10.2018 г. да не е представен по делото, от изслушаната
експертиза се установява, че разходите за погасяване на неустойката, уговорена при неосигуряване
на обезпечение от длъжника, не са били включени, а при тяхното включване годишният процент
на разходи възлиза на 434.04 %, който е многократно над законоводопустимия максимум.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по чл. 11.3. от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването на
задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на
сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да
бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената неустойка в размер на 400 лв. е
видно, че същата е точно 50 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът счита,
че годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
дължимите такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 4, ал. 2 от
Договора за кредит от 05.10.2018 г., е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
На следващо място, предвид установеното, че клаузата за заплатената от ищеца неустойка
е недействителна, а ответникът не е установил, че е налице валидно правно основание да получи
сумата от 726,80 лв., следва да се уважи искът по чл. 55 от ЗЗД, поради неоснователното
разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответника, което безспорно е
установено по делото.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Същият е направил такива,
както следва: 50 лв. за държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице. Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. по предявения иск. Списъкът е представен
от името на ищеца чрез пълномощника му адвокат Димитър Милев. Видно е, че по делото ищецът
е бил представляван от адвокат Б. С. З., като едва с молба от 25.09.2023 г., в деня на съдебното
заседание, е представено пълномощно за адвокат Милев и становище по иска, което преповтаря
предходно такова на адвокат З.. Предвид това, че ищецът е заплатил на адвокат З. сумата от 350
лева по Договор за правна защита и съдействие от 16.10.2022 г., депозиран с исковата молба и
приложен на л. 5 от Делото, съдът счита, че следва да се присъди тази сума, реално заплатена от
ищеца, като искането за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат Милев по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата следва да не се разглежда като недопустимо, предвид това, че страната е
3
заплатила за правна защита и съдействие на друг пълномощник.
При този изход от делото ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ .” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .
№ 28, „Силвър Център“, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров, да заплати на Б. Н. Н.,
ЕГН **********, гр. София, бул. Ломско шосе № 150, съдебен адрес: гр. София, бул. Ал. . № 152-
2, ет. 5, офис 5.3., Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, чрез адвокат Димитър
милев, сумата от 725.80 лв. (седемстотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща сума, недължимо платена по нищожна неустоечна клауза по чл. 4, ал.2 от Договор
за потребителски кредит № 3341173 от 05.10.2018 г., сключен между страните, на основание
чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2022 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 750 лв. (седемстотин
и петдесет лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4