ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
30.05.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1581 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу „Е.П.“ АД, „Е.П. ***
АД и „П.К.И.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 60а, ал.
1 ЗБН за връщане на 147 недвижими имота в масата на несъстоятелността на
банката.
С определение от 27.04.2017г. на
ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са дадени указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба чрез уточняване на петитума на предявените
искове по отношение на всеки от ответниците и отстраняване на противоречието
между изложените в обстоятелствата част на исковата молба твърдения относно
придобитите с произход със средства с произход от банката имуществени права
(акции) и заявеният петитум за връщане на други имуществени права (недвижими
имоти).
С молба от 11.05.2017г. ищецът
изпълнява само първата група указания, а по отношение на втората група указания
излага съображения, че изложените в исковата молба факти покриват хипотезата на
чл. 60а, ал. 1, вр. §1, т. 7 ЗБН, тоест противоречие между основанието и
петутима на предявените искове не е налице.
Тези съображения на ищеца не са
съответни на съдържанието на исковата молба и съдържанието на разпоредбите на чл.
60а, ал. 1, вр. §1, т. 7 ЗБН, с които е регламентирано правото на синдиците на
банката в несъстоятелност (действащи като представители на банката, но
същевременно и като процесуални субституенти на кредиторите на масата на
несъстоятелността) да предявят срещу трети лица искове за връщане в масата на
несъстоятелността на имущество с произход от банката.
Фактическият състав на правото по
чл. 60а, ал. 1, вр. §1, т. 7 ЗБН включва предоставяне на парични средства от
банката на неин длъжник, придобиване на имущество от длъжника с предоставените
средства от банката, получаване на имуществото от трето лице без насрещна
престация към длъжника на банката, евентуално срещу насрещна престация на
значително по-ниска стойност (чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН) или под формата на
вноска в капитала му (чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН).
Необходим и задължителен елемент
от фактическия състав на правото по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, както в хипотезите на
чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, така и в хипотезата на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН,
представлява пряката и непосредствена причинна връзка между изключването на
имуществото с произход от банката от патримониума на нейния длъжник и получаването
му в патриомониума на третото лице.
В случай, че имуществото с
произход от банката не е напуснало патримониума на нейния длъжник, право по чл.
60а, ал. 1 ЗБН въобще не може да възникне, тъй като е налице възможност за
удовлетворяване на вземанията на банката в несъстоятелност срещу този длъжник
чрез пряко насочване на изпълнението върху имуществото му.
В случай, че между намаляването
на патримониума на длъжника с имуществените права с произход от банката и
увеличаването на патримониума на третото лице не е налице пряка и
непосредствена връзка, право по чл. 60а, ал. 1 ЗБН също не може да възникне,
тъй като основанията по чл. 60а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБН дефинитивно предполагат наличието
на общи факти, от които произтичат промените в имуществото на длъжника и
третото лице.
С исковата молба, за чието
разглеждане е образувано настоящото дело, са заявени твърдения, че:
(1) в периода м.12.2013г. –
м.01.2014г. четири дружества (а именно „А.К.“ АД, „К.Ф.“ ЕООД, „Ю.“ ЕООД и
„ВИП П.“ ЕООД) са придобили акции,
съставляващи 88,57% от капитала на „П.“ АД, чрез парични средства с произход от
банката;
(2) „П.“ АД притежава акции в „Е.П.“
АД, което е собственик на процесните 147 недвижими имота и на 20.01.2015г. е
апортирало тези имоти в капитала на учреденото от него „Е.П. – Л.“ ЕАД;
(3) „Е.П. – Л.“ ЕАД е учредило
особен залог върху търговското си предприятие за обезпечаване на вземания „К.А.М.“
ЕООД, което дружество е пристъпило към изпълнение и продало по реда на ЗОЗ
процесните недвижими имоти на „П.К.И.“ ЕООД.
Тези твърдения в исковата молба
обусловят квалификация на акциите на „П.“ АД, придобити от „А.К.“ АД, „К.Ф.“
ЕООД, „Ю.“ ЕООД и „ВИП П.“ ЕООД, като
имущество с произход от банката по смисъла на §1, т. 7 ЗБН, което е допустим
предмет на иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН, но с исковата молба не е
предявен петитум за връщане на въпросните акции в масата на несъстоятелността
на банката, а не са изложени и твърдения акциите, придобити със средства от
посочените четири дружества (длъжници по смисъла на §1, т. 7 ЗБН) въобще да са
прехвърляни от дружествата на трети лица.
Освен това изложените в исковата
молба фактически обстоятелства поначало не обуславят право на иск по чл. 60а,
ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на процесните
недвижими имоти, тъй като на първо място твърдения за способите, при които е
възникнало правото на собственост върху имотите, въобще не са изложени в
исковата молба, а на следващо място съдържанието на обстоятелствената част на
исковата молба не предпоставя, а изключва причинната връзка между
предоставянето на парични средства от банката на длъжниците „А.К.“ АД, „К.Ф.“
ЕООД, „Ю.“ ЕООД и „ВИП П.“ ЕООД и
придобиването на процесните имоти, тъй като според твърденията на ищеца паричните
средства са предоставени на длъжниците за придобиване на акции на „П.“ АД след
като имотите вече са били придобити от третото лице „Е.П.“ АД.
С определението от 27.04.2017г.
на ищеца са дадени ясни, точни и конкретни указания за отстраняване на
посочените несъответствия между основанието и петитума на предявените искове,
които не са изпълнени в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК (обратно – ищецът е заявил
несъгласие с дадените указания).
Съдът няма правомощия да дава
втори път идентични указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, поради което по
изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата
молба на на
синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу „Е.П.“ АД, „Е.П. *** АД и „П.К.И.“
ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №1581/2017г. на СГС, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението
да се изпрати на ищеца със съобщение по образеца на Приложение №9 към Наредба
№7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: