№ 846
гр. Варна , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500510 по описа за 2021 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.В.Генов, срещу разпореждане №268462/28.10.2020г.,
постановено по ЧГД №13666/2020г. на 17 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил
заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Й. М. Й., ЕГН
**********, Варна, за следните суми: 30.32 лева адм.разноски за извънсъдебно погасяване
на задължението и сумата 87.42 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, които вземания произтичат от Договор за кредит №2084404/02.09.2019г.,
сключен между Кредисимо ЕАД и Й. М. Й., обезпечен с договор за поръчителство от същата
дата 02.09.2019г., сключен между заявителя и длъжника.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Съдът неправилно приел, че щом едноличен
собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст ЕООД е заемодателят Кредисимо ЕАД, то е
отнето правото на избор на кредитополучателя и възможността за индивидуално
договаряне. Поддържа се, че съгласно заявлението за кредит, Й.Й. е имал възможност да
избере свободно обезпечен или необезпечен кредит да сключи. В този смисъл са и Общите
условия на заемодателя. Поддържа, че на клиента на Кредисимо ЕАД е предоставена
възможност да избере дали да сключи договор с поръчителство, гаранция или да избере
необезпечен кредит. Избирането на договор без гаранция/обезпечение/ не е санкционирано
от договора и ОУ към него. Прави се довод, че наличието на обезпечение чрез
поръчителство дава преднина единствено в срока за разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит като същевременно представлява форма на индивидуално договаряне
условията по кредита. Поддържа се, че договорът за поръчителство е отделен акт, различен
от кредитния договор, макар и свързан с последния, а обстоятелството, че е налице
предварително одобрено от кредитодателя дружество, което да поръчителства за дълга, не
сочи на недействителността на тази клауза от договора. Дружеството заявител /поръчител/
извършва по занятие гаранционни сделки срещу заплащане не само по отношение на
1
Кредисимо ЕАД, но и спрямо други търговски субекти. Наличието на свързаност между
двете юридически лица не води до нищожност на договора за поръчителство.
Неправилно съдът е приел, че Кредисимо ЕАД не е спазило изискванията да оцени
платежоспособността на кредитополучателя предварително съгласно чл.16 ЗПК.
Обезпечението не е свързано с оценката на клиента. Същевременно уговореното
възнаграждение представлява насрещната престация по договора за поръчителство, поради
което отхвърлянето е неоснователно. Общият разход за услугата на Ай Тръст е в пряка
зависимост от поведението на длъжника и плащанията по кредита, поради което и при
предсрочно погасяване на кредита, на поръчителя не се дължи възнаграждение. Поддържа,
че последното се дължи за периода на ползване на услугата по кредитиране.
Поддържа се и искането за присъждане на сторените аадм.разноски, които
представляват извършените от Кредисимо ЕАД разходи за извънсъдебно събиране на
вземането – разходи по изпращане на поща ежемесечна, за покани с актуален размер и
указания за плащане, разходи за проведени разговори. Сумата от 30.32 лева представляват
сумарно тези разноски, а не такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което не попадат в ограничителната разпоредба на чл.33 ЗПК, а
същевременно не противоречат и на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Жалбоподателят моли за уважаване на жалбата с отмяна на разпореждането в
обжалваната част и вместо това уважаване на заявлението изцяло ведно с присъждане на
сторените разноски.
Съдът намира частната жалба за редовна- подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването в отхвърлителната част на заявлението.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника Й. М. Й., за сумата от 400 лв. -главница, сумата от 79,98 лв., представляващи
възнаградителна (договорна) лихва, за периода 03.09.2019 г. – 28.02.2020 г., сумата от 30,32
лв. административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението и сумата от 87,42
лв., възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, които вземания
произтичат от Договор за кредит № 2084404 от 02.09.2019 г., сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* и Й. М. Й., обезпечен с Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.09.2019г., сключен между заявителя и длъжника, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.10.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юк.
възнаграждение.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в заявлението
по чл.410 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на ревизия са сумите, представляващи сторени от Кредисимо ЕАД
адм.разноски за събиране на задължението както и възнаграждение по договора за
поръчителство ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху същото, всички
претендирани от встъпилия в правата на кредитора, поръчител Ай Тръст ЕООД, изплатил
дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за кредит,
договорите за поръчителство и Общите условия към ДПКр, се съдържат клаузи, от които
2
следва, че извършените от кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
са в тежест на длъжника. При изплащането им от поръчителя, същите подлежат на
възстановяване нему съгласно чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са сторени за извънсъдебно събиране на
задължението, поради което не представляват разноски по управление на кредита, още по-
малко по усвояването му. Независимо от това, доколкото липсва конкретизация за начина на
формиране на претенцията от 30.32 лева, съдът намира искането за издаване на заповед за
нея, за неоснователно. Посоченото в ОУ към договора за кредит условие за право на
обезщетение за всички направени от кредитодателя разноски за съдебно и извънсъдебно
събиране на просрочено вземане и в чл.2, т.5 от договори за поръчителство /сключени с
длъжника и заемодателя/, е общо и макар да представлява основание, не конкретизира
начина на формиране на претенцията и същата се явява неиндивидуализирана. Липсват
каквито и да са конкретни твърдения, които да обосноват вземането за тези адм.разноски
още повече, че в т.12 от заявлението се сочи изпратено на длъжника уведомление от
поръчителя-заявител, след изплащане на задължението му на 19.10.2020г. Без значение е
представения с уточняваща молба протокол №168/2020г. за извършени услуги по
извънсъдебно събиране на просрочено вземане, тъй като същият е издаден от Кредисимо
ЕАД едностранно и отново не удостоверява обема, вида и стойността на тези разноски. Не
са представени доказателства за извършените уведомявания от страна на заемодателя.
/покана за плащане/ Поради това, в тази част разпореждането на заповедния съд следва да
бъде потвърдено, макар на различно основание по чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
По отношение възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да
претендира платеното както и изрично уговореното по договора възнаграждение. Наличието
на договор за поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване
разпоредбите на ЗПК и увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността
му е винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните. Принципно
съдът съобразява автономността на договора за поръчителство спрямо договора за кредит
както и възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по него свободно да уговорят
възнаграждение. Независимо от това, съдът служебно следи за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2 от ГПК. Видно от договора за поръчителство, възнаграждението на
поръчителя е посочено като основание в чл.8 с препращане относно размера и конкретните
условия към Приложение №1 по договора. След преценка на тези клаузи съдът, в рамките
на служебните си правомощия по чл.411, ал.2 ГПК, намира тези уговорки за недействителни
като противоречащи на естеството на поръчителството, на ЗПК и на ЗЗП. Налице е уговорка
за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, което би следвало да се
дължи едва при неизпълнение и съобразно неизпълнената част по кредита, но с падеж, който
съвпада с падежа по договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението за
поръчителство /като успоредно дължимо с кредитните вноски/ както и възможността
същото да бъде заплатено на кредитодателя Кредисимо ЕАД сочи, че то има друг характер и
цел - да увеличи дължимото на кредитора плащане по договора за кредит като създаде
привидност у длъжника за гарантиране задълженията му по договора за кредит от солидарен
длъжник. Същевременно, с добавянето на ново плащане към кредитора, в противоречие с
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, уговорката попада в приложното поле на чл.21 от същия
закон и е недействителна. Съдът съобрази, че ГПР по кредита е уговорен на границата на
нормативно предвиденото. Размерът на това възнаграждение противоречи и на общите
норми за добросъвестност и спазване на добрите нрави съгласно ЗЗД и ЗЗП, тъй като е
уговорено в размер на почти 30% от месечното плащане по договора за кредит без да е
съобразено с платената сума и остатъка. При предоставена сума по кредита от 400 лева,
уговореното възнаграждение на поръчителя е 119.57 лева като се дължи за всеки нов
револвиращ период /който е от 30 дни/. Поради този начин на уговаряне и явната
3
нееквивалентност на насрещните престации, възнаграждението противоречи както на ЗЗП,
така и на ЗЗД като се явява неравноправна уговорка във вреда на потребителя, в нарушение
на добрите нрави. Освен това, то е изцяло неиндивидуализирано доколкото не е ясно как е
формирана конкретната сума по заявлението от 87.42 лева. Тъй като в Приложение №1 към
договора за поръчителство възнаграждението е посочено единствено като глобална сума от
119.57 лева, която се дължи за всеки период на револвиране/който е 30 дни
съгл.Приложението/, предявеният размер съдът намира за неопределен и неопредеяем
съгласно приложението. Не е ясно за какъв период от време е изчислена претенцията.
Същевременно е налице уговорка, че еднократно сумата от 119.57 лева се дължи и до
момента на падежа на 01.10.2019г., т.е. се дължи във времето на неизискуемост на
задължението. С частната жалба не са въведени уточнения и обстоятелства. Поради това,
претенцията подлежи на отхвърляне и на основание чл.211, ал.2, т.1 ГПК, макар да са
налице основания и по т.2 и т.3 от същата разпоредба. Поради отхвърляне на главницата,
неоснователна се явява и претенцията за законната лихва за забава, изчислена върху
възнаграждението по договора за поръчителство.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство, заявлението в
обжалваната част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.410 и
чл.127 ГПК. Разпореждането като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в
тази част.
Разноски не се следват поради изхода от спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №268462/28.10.2020г., постановено по ЧГД
№13666/2020г. на ВРС, XVII състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил
заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Й. М. Й., ЕГН
**********, за сумите: 30,32 лв., представляващи адм.разноски за извънсъдебно събиране на
задължението и сумата от 87,42 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, които вземания произтичат от Договор за кредит № 2084404 от 02.09.2019г.,
сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* и Й. М. Й., обезпечен с Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.09.2019г., сключен между заявителя и длъжника, на
основание чл.411, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4