Решение по дело №1000/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 470
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20223110201000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
в присъствието на прокурора Яв. П. Й.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201000 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ К. АЛ. АС. – роден на 27.04.1966г. в гр. Шумен,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН
**********


ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 02.03.2021г., в град Варна пред служител на сектор „Пътна полиция“,
потвърдил неистина в писмена Декларация с peг. № 215/02.03.2021г., която по силата
на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство
за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация“ и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства
в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената
1
"Миграция" при ОДМВР.“, се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/03.07.2019г., издадено на
негово име от МВР - Варна е изгубено, като в действителност същото му било отнето
на 25.10.2020г. от компетентните органи във Федерална Република Германия, във
връзка с водено наказателно производство - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и ч л.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00 /хиляда/ лева.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото -
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/03.07.2019г. ,
издадено от МВР – Варна и свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ *********/18.04.2019г., издадено от МВР – Варна след влизане на решението в сила
да се изпратят на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по компетентност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия А. да заплати сумата от
153.56 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна проверка пред Окръжен съд - Варна в
петнадесет дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към решение по НАХД № 265 по описа за 2020 год.
на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав

По отношение на обвиняемия К. АЛ. АС., с ЕГН **********, роден на
27.04.1966г. в град Шумен, българин, български гражданин, с постоянен адрес село
Снежина, обл. Варна и адрес за призоваване гр. Варна, ул. ,Р. Жинзифов" 52, ет.1,
неосъждан /реабилитиран/, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано
постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия престъпление по чл.
313, ал.1 от НК, за това че на 02.03.2021 г., в град Варна, бул. „Янош Хунияди"5, в
сградата на сектор „Пътна полиция" към ОД МВР - Варна пред служител на сектор
„Пътна полиция" -системен-оператор М.Х.В., потвърдил неистина в писмена
Декларация с per. № 215/02.03.2021г., която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона
за движение по пътищата : „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация" и
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност : „В
случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС -МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.", се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
декларирал писмено, че свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********/03.07.2019 г., издадено на негово име от МВР - Варна е изгубено, като в
действителност същото му било отнето на 25.10.2020 г. от компетентните органи във
Федерална Република Германия, във връзка с водено наказателно производство.
Предлага се А. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представителя на ВРП поддържа обвинението и пледира
на А. да бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК към
предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание обв.А. не се явява лично, а се представлява от надлежно
упълномощен защитник – адв.Св.С.. Последният пледира за налагоне на минимално
наказание предвидено в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Обвиняемият К. АЛ. АС. е роден на роден на 27.04.1966. в град Шумен. Той е
български гражданин, с основно образование, не е осъждан и притежава ЕГН
**********.
Обв.А. е правоспособен водач на МПС за категориите „АМ“, „В“, „В1“, „С“, „С1“
и „ТкТ, като към 2020г. той имал издадено свидетелство за управление на МПС
1
/СУМПС/ с №*********, издадено на 03.07.2019 г. и валидно до 07.03.2021 г..
През последните години А. живее преимуществено във Федерална Република
Германия /ФРГ/, като работи в автосервиз, като монтьор.
На 25.10.2020 г., в град Берлин,ФРГ, обвиняемият А. управлявал лек автомобил с
peг. номер В - VN 495 след като употребил алкохол. Там, той бил спрян за проверка от
полицейски служители и му била взета кръвна проба. Било образувано наказателно
производство от компетентните немски власти в хода на което отнето на 25.10.2020 г.
му било отнето СУМПС с №*********, издадено на 03.07.2019 г. С Наказателна
заповед по описа на Районен съд - Тииргартен, влязла в сила от 21.05.2021 г. на
обвиняемия К. АЛ. АС. били наложени наказания : парична глоба в размер на 30
дневни ставки и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
Във връзка с изпълнение на наказанието на същия било отнето СУМПС *********.
Въпреки че знаел, че СУМПС било отнето от представителите на немските власти,
на 02.03.2021 г. обв. А. посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР – Варна. Там
пред служител при Сектор „ПП КАТ" ОД МВР - Варна - св. М.Х.В., обв.А. подал
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи /ПИБЛД/ и по чл. 160 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, заведена
в последствие с peг. № 215/02.03.2021 г., в която декларирал, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС *********, издадено на 03.07.2019 г. След
приемане на декларацията, още същият ден СУМПС било обявено за невалидно. Обв.
А. подал и заявление за издаване на дубликат на СУМПС, което било входирано в
Сектор ПП-Варна на 02.03.2021г.. На 04.03.2021 г. на обв. А. бил издаден дубликат на
СУМПС с № *********, връчен на 17.03.2021 г..
На 04.08.2021 г. в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било получено писмо от ГД
„Национална полиция" при МВР - София, ведно с приложено СУМПС-БГ №
*********, издадено на К. АЛ. АС.. В последствие били приобщени и документи от
прокуратурата в гр.Берлин, от които станало ясно, че СУМПС А. е временно отнето от
немските власти, поради забрана за управление на МПС. Във връзка с горното било
образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на ДП била изготвена почеркова експертиза /л.54-57 от ДП/. Видно от
нейното заключение ръкописният текст и подпис срещу реквизита „декларатор“ в
Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД с pег. № 215/02.03.2021г. и ръкописния текст,
цифрово и подписа в реквизита „подпис на заявителя" в Заявление за издаване на БДС
с вх. № 4255 от К. АЛ. АС. са положени от обвиняемия К. АЛ. АС..
По делото е приобщена справката съдимост и справка от РП-Варна „ТО“-гр.
Провадия за обв. А. е видно, че същият е реабилитиран на основание чл.88а от НК за
отразените в справката за съдимост две осъждания.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.М.Х.В. и Г.Д.Д., тъй като същите са
логични, кореспондират с гласните и писмени доказателства, кредитирани от съда и
съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът напълно се доверява и на обясненията на обв.А. депозирани в ДП , тъй като те
са в унисон с останалите гласни и писмени доказателства и напълно кореспондират със
заключението на изготвената и кредитирана от съда почеркова експертиза.
Като компетентно и безпристрастно дадено съдът кредитира и заключението по
назначената и изготвена по делото почеркова експертиза.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
2
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се
оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията на свидетелите М.Х.В. и Г.Д.Д.,
кредитирани от съда, обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното и
съдебното производство, в които същия добросъвестно признава вината си, също
кредитирани от съда, писмените доказателства – протокол за изготвена почеркова
експертиза, заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин, декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД и чл. 160 от ЗДвП, СУМПС №
*********, издадено на името на обвиняемия, писмо адресирано до Директора на ОД
на МВР Варна, копия от съдебни актове на немските власти, ведно с превод на
български език, справка за нарушител/водач в региона, справка за съдимост, справка от
РП-Варна, ТО „Провадия“, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа
обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемият.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обв. К. АЛ. АС., с ЕГН**********, роден на 27.04.1966г. в град Шумен е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал.1
от НК, тъй като на 02.03.2021 г., в град Варна, пред служител на сектор „Пътна
полиция“, потвърдил неистина в писмена Декларация с per. № 215/02.03.2021г., която
по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата : „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен,
за което притежателят подписва декларация" и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на български лични документи: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства
в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС -МВР, ДМ - МВР или в звената
"Миграция" при ОДМВР.", се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/03.07.2019 г., издадено на
негово име от МВР - Варна е изгубено, като в действителност същото му било отнето
на 25.10.2020 г. от компетентните органи във Федерална Република Германия, във
връзка с водено наказателно производство.

За съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК е необходимо деецът да е
извършил лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по
силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на
властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обв.А. при
форма на изпълнителното деяние-действие и се състои в потвърждаване на неистина в
писмена декларация, а именно, че СУМПС е изгубено, като в действителност същото е
било отнето от немските власти. Декларация за удостоверяване на това обстоятелство
обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл. 160, ал.1 от ЗДП. Съгласно
3
цитираната разпоредба, в редакцията й към инкриминираната дата, дубликат на
СУМПС или на контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен за което притежателят подписва декларация.
Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи. Съдът намира, че въпреки, че
прокуратурата се е позовала на отменения Правилник за издаване на Българските
документи за самоличност, отменен с Постановление № 13 на МС от 8.02.2010 г. за
приемане на Правилник за издаване на българските лични документи, това не се
отразява на съставомерността на деянието, тъй като идентична разпоредба като
цитираната в постановлението на ВРП се съдържа в чл.17, ал.1 от сега действащия
ПИБЛД.
Следва да се приеме, че деянието е осъществено от обв. в първата предвидена в
нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването на обстоятелството „изгубено“, обв. е декларирал, че документът, се
намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му изявление не съответства
на обективната истина. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт –
служител на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. В конкретната хипотеза с подаване на
процесната декларация, чието авторство не се оспорва от обв., същата се явява
депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД,
българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на външните работи, Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната,
съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по
положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието
по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо
документиране в своя полза, тъй като безспорно по делото е установено, че
обвиняемият не е изгубил свидетелството си за правоуправление, а напротив същото е
било иззети от органите на ФРГ с оглед извършено нарушение на територията на тази
страна. В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както писмени
така и гласни.
От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен
начин от неговите действия – няколко месеца след като СУМПС е бил отнето от
властите на ФРГ той отишъл в Сектор ПП Варна и подал заявлението за издаване на
ново СУМПС като посочил, че предходното такова е изгубил.
Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна К.А. за виновен в извършването на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК .
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. К.А. за
извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
4
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обв.
констатира следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита самопризнанията на
обвиняемия, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление и критично
отношение към извършеното. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха.
Като съобрази гореизложеното съдът намира, че са налице всички кумулативното
предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана
процедура по освобождаване на обвиняемия А. от наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78
А от НК- обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление
по чл.313, ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода“ до три години или
„глоба“ от сто до триста лева, обв.О. не осъждан, тъй като е реабилитиран на
осн.чл.88а от НК и спрямо него са заличени последиците от осъждането му, и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му
не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв.
К.А. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че престира
труд като монтьор, отсъствието на каквито и да било данни за други
противообществени прояви на територията на Р България, прецени, че следва да му
наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на
разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната
превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не
върши други престъпления.
Съдът се произнесе по приложеното по делото веществено доказателство, като на
основание чл.112, ал.4 от НПК постанови СУМПС № *********/03.07.2019 г. и
СУМПС № *********/18.04.2019 г. да бъдат изпратени в Сектор ПП при ОД на МВР –
Варна по компетентност, доколкото към момента обвиняемият разполага с ново
СУМПС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обв. К.А. направените
по делото разноски в размер на 153.56 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР- Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.


СЪДИЯ при ВРС:



5
Съобщи за изтекли лични данни