Решение
№
241
гр. Кюстендил, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Деянов
При Секретаря: Гергана Милушева
Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 113, по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18-1139-001497/11.09.2018 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.Г.С., с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл. 175, ал. 1,т.5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/за извършено нарушение на ч123 , ал.1 т.2 , б“Б“ от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат М.,оспорва изцяло атакуваното НП като твърди недоказаност на нарушението. Сочи ,че за същото нарушение, по същото време и място е налице досъдебно производство за реализирано престъпление от общ характер, което на практика е погълнало стореното административно нарушение и е основание за отмяна на атакуваното НП.Моли неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Кюстендил не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против С.Г.С., с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, за това, че на 02.09.2018 г., около 14: 08 ч.в гр. Кюстендил при управление на МПС – лек автомобил „Дачия логан“ с рег. №*** е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП с пострадало лице – В. Д. С. на което е счупен глезена на кракът му. Т.Е. причинена средна телесна повреда, поради което е образувано Досъдебно производство № 846/18 година по описа на РУ-МВР гр. Кюстендил и съставен АУАН № 980759. АУАН е съставен на място извършеното нарушение от свидетеля К., в присъствието на свидетеля Б. но и разследващият полицай Н.. АУАН е посочено, че тъжителя е управлявал МПС. Участвал е в ПТП, като е напуснал местопроизшествието, което е посетено и от ДСОГ. Дадена е правна квалификация на нарушението – като нарушение на чл.5 , ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП.
В последствие е наложено наказание само за извършено нарушение на чл. 123 ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП. Кнвалифицирайки по този начин стореното от Славчов показва непознаване на разпоредбата на чл. 343 ал.3 от НК.
По делото е приложено писмо № 113900-1539 от 28.03.2019 година. Видно от съдържанието на писмото е ,че на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН е прекратено АНП по отношение на нарушението на чл.5 , ал.2, т.1 от ЗДвП поради образувано досъдебно производство № 846/2018 година за извършеното престъпление.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено и атакуваното НП.
Видно от съдържанието на същото, на 09.07.2018 г. АНО издал атакуваното НП, в което възпроизвел описаното в обстоятелствената "част на АУАН административно нарушение и на осн. чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП наложил на С. административно наказание " глоба" в размер на 50 лева и " лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца".
Недоволен от това административно санкциониране жалбоподателят сезирал КРС с искане за отмяната му.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта. Те поддържат описаното в обстоятелствената част на този акт нарушение. И двамата свидетели на нарушението заявяват, че процесният автомобил е станал участник в ПТП. Потвърждават вписаното от тях в издадения тогава АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени доказателствени средства и събраните гласни такива.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН са спазени формалните изисквания на ЗАНН но е допуснато и съществено процесуално нарушение. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи/. По отношение на задължителните реквизити, които трябва да съдържа, също не е допуснат пропуск, като са описани точно време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Но в същото време актосъставителя не е бил наясно, че след като на мастото на произшествието по което те са взели отношение са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер те не е следвало да санкционират дееца и за такова по ЗАНН.
На
практика с издадения АУАН,а в резултат на него НП нарушителя е наказан за
извършено нарушение по административен ред, а за същото с посещението на
дознателя е започнато досъдебно производство за престъпление от общ характер
каквото е деянието по чл. 343 ал.1 б“Б“ от НК. При това на АНО не е направил
правилна преценка на доказателствата обективно съществуващи на
местопроизшествието като е квалифицирал напускането на прозшествието като административно
нарушение, квалифицираики същото като такова по чл.123 ал. 1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
С оглед изложеното съдът намира, че с издаването на НП
наказващият орган е процедирал в противоречие с процесуалните правила,
предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а
материалите по него в цялост а не както е сторил АНО– да се изпратят на
съответния прокурор. След като към момента е налице издадено НП, то същото
следва да бъде отменено, а образуваното административнонаказателно производство
– прекратено. Този извод произтича както от нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, така и от обстоятелството, че настоящата инстанция се
явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече
наказателно постановление. Ето защо при наличието на данни, че наказващият
орган е следвало да прекрати образуваното пред него производство, съдът следва
да отмени НП и да прекрати производството (арг. от чл.
334, т. 4 НПК). На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН материалите по образуваната административнонаказателна
преписка следва да се изпратят на съответния прокурор при РП гр. Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
18-1139-001497/11.09.2018 г., издадено от Началник сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.Г.С., с
ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл. 175, ал. 1,т.5 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/за извършено нарушение на чл. 123 ,
ал.1 т.2 , б“Б“ от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.
Районен съдия: