Решение по гр. дело №23/2020 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 260048
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 26 август 2021 г.)
Съдия: Емил Василев Николаев
Дело: 20203410100023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260048

гр. Дулово, 05.08.2021 г.

 

Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в  публично съдебно заседание на  двадесет и втори април  две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Емил Николаев

 

при участието на секретаря Росица Радева,  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 23 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Теленор България” ЕАД, гр. София, твърди, че на 01.11.2016 г., е сключил с ответника Б.Е.Х., с ЕГН **********,***, договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер *********, с избрана абонаментна програма „Нон Стоп” при месечна такса от 29.99 лв./промо, с уговорен срок на действие 24 месеца, до 01.11.2018 г.

 Въз основа на договора били издадени фактури, но ответникът като абонат на дружеството-ищец не заплатил задълженията си в сроковете, уговорени между страните и останал задължен.

Ищецът депозирал пред РС-Дулово заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч. гр. д. № 622/2019 г. по описа на съда.

 Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли, съдът да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 44.48 лв. (четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща потребени в периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г. и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. за абонаментен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно плащане на сумата и в размер на 127.80 лв. (сто двадесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. за абонаментен № *********, сключен между страните, включваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.

Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

           

В отговора си по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание на 22.04.2021 г., ответникът чрез назначения му особен представител признава изцяло обстоятелствата в исковата молба и основателността на всички претенции.

С писмено изявление от 20.04.2021 г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

          

Предвид гореизложеното, основавайки се изцяло на извършеното признание на исковите претенции от страна на ответната страна, съдът приема, че предявените от „Теленор България” ЕАД гр. София искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на исковата претенция за сумата от 44.48 лв. (четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща потребени в периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г. и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. за абонаментен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, съдът намира, че същата следва да бъде отхвърлена, тъй като за тази сума не е издавана от РС-Дулово заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 622/2019 г.

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 585,00 лв. и по заповедното производство в размер на 385,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

На основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Е.Х., с ЕГН **********,*** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Б.Е.Х., с ЕГН **********, в размер на  127.80 лв. (сто двадесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. за абонаментен № *********, сключен между страните, включваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 340/23.10.2019 г. по ч. гр. д. № 622/2019 г. по описа на Районен съд – Дулово.

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, иск да бъде признато за установено по отношение на Б.Е.Х., с ЕГН **********,***, че същият дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата от 44.48 лв. (четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща потребени в периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г. и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. за абонаментен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно плащане на сумата, тъй като за тази сума няма издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 622/2019 г. по описа на РС-Дулово.

           

ОСЪЖДА Б.Е.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 505.00 лв. (петстотин и пет лева) и направените разноски по заповедното производство в размер на 205.00 лв. (двеста и пет лева).

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: