№ 59
гр. Севлиево, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101119 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по молба от И.П.Р., с ЕГН **********, от ** против СТ. К. Н., с
ЕГН **********, от **.
Ищеца твърди, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен имот II-217, кв.
37 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м., ведно с построените в него: жилищна
сграда на два етажа със застр. площ 47 кв.м., състояща се от: първи етаж от: две стаи и
избено помещение, втори етаж от: две стаи, коридор и килер; стопанска постройка със
застроена площ 34 кв.м., стопанска постройка на два етажа със застр. площ 87 кв.м.,
подобрения и насаждения, при граници: улица, УПИ I-218, УПИ VII-216 и УПИ III-214, от
който притежават, както следва: ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, който е
придобил с нотариален акт за покупко-продажба № 22, том IV, дело 726/28.04.2006 г. на СВ
гр. Севлиево; ответницата е собственик на другата 1/2 идеална част от имота, придобита
чрез: нотариален акт № 74, том V, дело № 1523/23.12.1993 г. на СВ гр. Севлиево за дарение
на 1/4 ид. част, като дарителят К.Х.К. си е запазил пожизнено правото да живее и обитава
имота; и нотариален акт № 47, том 4, дело № 591/17.05.2021 г. на СВ гр. Севлиево за
покупко-продажба на още 1/4 ид. част от имота. Напоследък страните преговаряли ищецът
да закупи от ответницата и нейната част, но не могли да се споразумеят. Наскоро при
справка в Службата по вписвания ищецът с изненада разбрал, че ответницата се е снабдила с
нотариален акт въз основа на писмени доказателства и по обстоятелствена проверка № 15,
том IV, рег. № 9118, дело № 486/17.05.2021 г. на ** П.Д., рег. № 543 с район на действие PC
- Севлиево, вписан акт № 50, том 4, дело № 594/17.05.21 г. на СВ Севлиево, но за целия
имот. Този акт той оспорва до размер на собствената му 1/2 ид. част като неверен, тъй като
съсобствеността върху процесния имот не била погасена поради придобивна давност,
1
изтекла в полза на ответницата, която не демонстрирала спрямо ищеца намерение да свои
целия имот. Едва снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение
обективирало нейното намерение за своене. Владението на съсобственика, който е държател
на идеалните части на другите съсобственици, не осъществявало оригинерното основание
на чл. 79, ал. 1 ЗС, но в случая бил налице спор между съсобственици относно обема на
притежаваните права върху общата вещ. Доколкото с оспорения акт се засягали правата на
ищеца, при уважаване на предявения за защита на засегнатото материално право иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът следвало на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени
констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за изключителен собственик
на процесния имот до размер на една втора идеална част. Предвид изложеното ищеца иска
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота, описан по - горе и отмяна,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт въз основа на писмени доказателства и
по обстоятелствена проверка № 15, том IV, рег. № 9118, дело № 486/17.05.2021 г. на ** П.Д.,
рег. № 543 с район на действие PC - Севлиево, вписан акт № 50 том 4 дело № 594/17.05.21 г.
на СВ Севлиево до размера на посочената идеална част.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, чрез процесуалния й представител. Заявява
неоснователност на иска. Оспорва всички твърдения на ищеца, по съображения, че с нот.
акт № 74, том пети, дело № 1523/23.12.1993 г. на Служба по вписванията в гр. Севлиево за
дарение ответницата е придобила ¼ идеални части от процесния недвижим имот, находящ
се в с. К., общ. Севлиево, представляващ УПИ II – 217, в кв. 37 по плана на селото, ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., двуетажна
стопанска постройка, със застроена площ от 87 кв.м., подобрения и насаждения, както и
при граници, които са описани подробно в подадената искова молба от И.П.Р.. При
разпоредителната сделка прехвърлителят К.Х.К. си запазил пожизненото право да живее и
обитава имота. С нот. акт № 14 от 17.05.2021 г. на ** рег. № 543 на НК, чрез покупко
продажба придобила ¼ идеални части от същия имот. С нот. акт № 15 от 17.05.2021 г. на **
рег. № 543 на НК, ответницата се сдобила с констативен нотариален акт за собственост
върху процесния имот въз основа на писмени доказателства, наследство и давностно
владение. Ответната страна с изненада научила едва при получаването на преписа от
исковата молба за претенцията на ищеца. Напоследък в разговори ищеца заявявал, че също е
собственик на този имот, но цялото село знаело, че от десетилетия имота се владеел, ползвал
и стопанисвал от ответницата и преди това от нейните наследодатели. Ответницата
извършвала подобрения в имота, плащала данъци за същият, като не били предявявани
претенции за имота от други лица.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск по доводите в исковата молба. Излага подробни съображения в писмена
защита.
В съдебно заседание ответницата, лично и чрез процесуалния си представител
2
поддържа подадения отговор. Излага подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба № 165, том II, рег. № 3836,
дело № 353/2006 г. на ** И.П., рег. № 300 на НК, с район – района на РС - Севлиево, вписан
в СВ - Севлиево, като акт № 22, том IV, дело 726/28.04.2006 г., че М.К.Г. е продала на ищеца
следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ идеална част от урегулиран поземлен
имот II-217, в кв. 37, по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м., ведно с ½ идеална
част от построените в него: жилищна сграда; плевня; хамбар; сеновал, с подобрения и
насаждения при граници: улица, М.К.Г., н-ци на Д.Х. и Ц.Ц..
Установява се от нотариален акт за дарение № 74, том V, дело № 1523/23.12.1993 г.
на ** при РС - Севлиево, че К.Х.К. е дарил на ответницата 1/4 ид. част от дворно място,
съставляващо имот пл. № II-217, в кв. 37, по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв.
м., ведно с построените в него сгради, като дарителя си е запазил право на ползване върху
дарения имот.
Установява се от нотариален акт № 47, том 4, дело № 591/17.05.2021 г. на СВ гр.
Севлиево за покупко-продажба, че В.М.Х. и Г.М.Г. са продали на ответницата 1/4 ид. част
от урегулиран поземлен имот II-217, кв. 37 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв.
м., ведно със същата идеална част от построените в имота: жилищна сграда на два етажа със
застроена площ 47 кв.м., състояща се от: първи етаж от: две стаи и избено помещение, втори
етаж от: две стаи, коридор и килер; стопанска постройка със застроена площ 34 кв.м.,
стопанска постройка на два етажа със застр. площ 87 кв.м., ведно със същата идеална част от
подобренията и насажденията, при граници: улица, УПИ I-218, УПИ VII-216 и УПИ III-214.
Установява се от нотариален акт № 15, том IV, рег. № 9118, дело № 486/17.05.2021 г.
на ** П.Д., рег. № 543, че ответницата е призната за собственик по писмени доказателства,
наследство и давностно владение на недвижим имот, както следва: урегулиран поземлен
имот II-217, кв. 37 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м., ведно с построените в
имота: жилищна сграда на два етажа със застроена площ 47 кв.м., състояща се от: първи
етаж от: две стаи и избено помещение, втори етаж от: две стаи, коридор и килер; стопанска
постройка със застроена площ 34 кв.м., стопанска постройка на два етажа със застр. площ 87
кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица, УПИ I-
218, УПИ VII-216 и УПИ III-214.
От два броя удостоверения за данъчна оценка, препис от данъчна декларация и
квитанции е видно, че ищеца е подал на 28.06.2006 г. данъчна декларация за съсобственост
между ищеца, ответницата, В.М.Х. и Г.М.Г. върху процесния имот, като е заплащал данъци
и такси за имота от подаване на декларацията до настоящия процес.
От удостоверения за наследници от 18.05.2017 г. и от 28.04.2017 г. е видно, че Х. К.П.
е починал на 23.02.1991 г. и е оставил за наследници сина си К.Х.К. и децата на починалата
преди него негова дъщеря – В.М.Х. и Г.М.Г..
3
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От показанията на свидетелката Д.Д., живуща във фактическо съжителство с ищеца,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната й заинтересованост, се установява следното: свидетелката познава
ответницата С.; преди 16 години купили къща на с. К. и тогава отишли при дядо К. - баща на
С. и му казали, че са купили половината къща; дядо К. казал, че не е собственик и като си
дойде С. от ** ще оправят имота и ще бъде прехвърлен; дядо К. живял там до декември
месец 2021 г.; от 5-6 години си дошла С. от ** и тогава И. й занесъл нотариалния акт и тя
казала, че ще оправят нещата по – нататък; от една година дядото се влошил и тя започнала
да го гледа, да ходи при баща си и да преспива от време на време при него; тя започнала да
се държи агресивно и тогава разбрали, че целия имот е на нейно име; не оспорвала
покупката на имота, казала че синът й – М., като си дойде ще оправят нещата; ищеца купил
една къща и тази къща вървяла с половината от процесната къща; не живели в процесната
къща, но оградите били съборени, можели да влязат по всяко време; решили, че е най -
добре дядото да си живее там; нямали ключ, но през оградата можели да влезят в двора;
никой друг не е живял в къщата освен дядо К..
Установяват се от показанията на свидетеля И.Б., следните факти: свидетеля познава
страните от както се помни - от 54 – 55 година; съсед е, през пътя един срещу друг; помни
старците, дядо К., с децата пораснали; живели там дядо Х. и К.; през годините дядо Х. бил
собственик, след това неговия син и преди 2 месеца починал собственика; останали децата
на дядо К. - Х. и С.; свидетеля не е чувал някой да има проблеми или претенции с имоти с
къщи; двора и къщата дядо К. ги поддържал, събота и неделя си идвал докато били живи
майка му и баща му, работел в гр. Севлиево; като починали майка му и баща му, К. се
прибрал с жена си за постоянно; преди няколко месеца свидетеля чул, че имат някакви
проблеми с имотите; до 80 години дядо К. бил трудоспособен; ищеца се появил 2005-2006 г.,
купил имот от М.К., която си продала бащиния имот, а дядо К. се падал чичо; С. си
живеела в Севлиево, последните години събота и неделя, с брат си, и през седмицата си
идвали; дядо К. до последно бил жизнеспособен; ходила за няколко години С. в чужбина, но
се прибрала, а брат й бил тук през това време.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото от изявленията на ответницата в съдебно
заседание и от приложените по делото нотариални актове, се установи, че същата предявява
права, които са несъвместими с правата на собственик на ищеца на ½ идеална част от
процесният имот, доколкото ответницата заявява, че е собственик на същият имот, в цялост
тъй като го е придобила по давност.
Уважаването на предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че е
собственик на процесния имот на соченото основание – договор за покупко – продажба. В
тежест на ответницата е да докажe, че е упражнявала непрекъснато владение върху
процесният имот, в продължение на 5 години, на правно основание, годно да я направи
4
собственик, без да е знаела, че праводателят й не е собственик или, че предписаната от
закона форма е била опорочена, евентуално, упражняване на непрекъснато владение в
продължение на 10 години върху същия имот.
По делото ищеца, установи, с нотариален акт за покупко-продажба № 165, том II, рег.
№ 3836, дело № 353/2006 г. на ** И.П., рег. № 300 на НК, с район – района на РС -
Севлиево, че М.К.Г. му е продала претендираните от ищеца идеални части от недвижим
имот, а именно: ½ идеална част от урегулиран поземлен имот II-217, в кв. 37, по плана на с.
К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м., ведно с ½ идеална част от построените в него:
жилищна сграда; плевня; хамбар; сеновал, с подобрения и насаждения при граници: улица,
М.К.Г., н-ци на Д.Х. и Ц.Ц.. Ответниците не са оспорили правото на собственост на
праводателката на ищеца върху процесните идеални части от недвижим имот, поради което
следва да се приеме, че ищеца е придобил собственост върху същите.
Следва да се съобразят разясненията в тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика, постановена след него, например решение
№ 109 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 337 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение, предвид твърдяното от ответницата осъществяване на владение върху чужда
идеална част от съсобственик. Съобразно цитираната практика независимо от това дали
съсобствеността произтича от наследяване или от друг юридически факт, презумпцията по
чл. 69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. В случай че се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част обаче,
съсобственикът трябва да докаже при спор, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Действията по промяна на намерението следва да са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването на частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и
да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
В конкретния случай ответницата е придобила фактическата власт върху процесния
имот въз основа на сделка, обективирана в нотариален акт за дарение № 74, том V, дело №
1523/23.12.1993 г. на ** при РС - Севлиево, с която К.Х.К. е дарил на ответницата 1/4 ид.
част от имота, като дарителя си е запазил право на ползване върху дарения имот. Със
сделка, обективирана в нотариален акт № 47, том 4, дело № 591/17.05.2021 г. на СВ гр.
Севлиево за покупко-продажба, ответницата е закупила друга 1/4 ид. част от процесния
имот. Изложеното сочи, че не само, че основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт върху имота от ответницата показва съвладение, но такова е налице и
непосредствено преди същата да се снабди с нотариален акт № 15/17.05.2021 г. за
собственост по писмени доказателства, наследство и давностно владение върху процесния
недвижим имот. В случая за да се позове на придобивна давност за ищцовата идеална част
ответницата трябва да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо
ищеца намерението си да владее идеалните му части за себе си, а данни за това липсват,
както в свидетелските показания така и в останалите събрани доказателства по делото.
5
Отделно от показанията на свидетелите Д. и Б. се установи, че както праводателя на
ответницата К.Х.К., така и самата ответница многократно са заявявали на ищеца, след
придобиване от последния на идеални части от имота и впоследствие, че искат да оправят
нещата (каквото и да са имали предвид под това), но същите не са оспорили заявените права
на ищеца, поради което следва да се приеме, че и да са имали някакви собственически
намерения за целия имот, същите не са били явни и упражняваната от тях фактическа власт
не е била годна да породи претендираните последици на придобивната давност. Без
значение е обстоятелството, че ищеца не се е възпротивил ползвателя на имота К.К. да
ползва имота, доколкото същият е имал това право на самостоятелно основание.
С оглед изложеното налага се извод, че ответницата не е станала собственица на
ищцовите идеални части от обсъждания имот, като предвид гореобсъдените доказателства
по делото съдът намира доказателствената сила на нотариален акт № 15, том IV, рег. №
9118, дело № 486/17.05.2021 г. на ** П.Д., рег. № 543 на НК, с район на действие - района на
РС – Севлиево за оборена, в частта за ½ идеална част от правото на собственост върху
описания в нотариалния акт имот, като с оглед разрешаването на спорния по делото въпрос
относно принадлежността на правото на собственост и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на
отмяна подлежи посоченият нотариален акт в посочената част/т.р. 178 от 30.06.86г. ОСГК/.
С оглед всичко изложено, иска е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направени
съдебни разноски за заплатени такси и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 702,00
лева, съобразно представените по делото доказателства за заплатени от ищеца разходи,
представляващи по същността си съдебни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
СТ. К. Н., с ЕГН **********, от **, че И.П.Р., с ЕГН **********, от ** е собственик, на
основание продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба № 165, том II, рег. № 3836, дело № 353/2006 г. на ** И.П., рег. № 300 на НК, с
район – района на РС – Севлиево на ½ идеална част от следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот II-217, кв. 37 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м.,
ведно с построените в него: жилищна сграда на два етажа със застроена площ 47 кв.м.,
състояща се от: първи етаж от: две стаи и избено помещение, втори етаж от: две стаи,
коридор и килер; стопанска постройка със застроена площ 34 кв.м., стопанска постройка на
два етажа със застроена площ 87 кв.м., подобренията и насажденията в имота, при граници:
улица, УПИ I-218, УПИ VII-216 и УПИ III-214.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТ. К. Н., с ЕГН **********, от ** да
заплати на И.П.Р., с ЕГН **********, от **, направените по делото разноски в общ размер
на 702,00 лева.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 15, том IV, рег. №
9118, дело № 486/17.05.2021 г. на ** П.Д., рег. № 543 на НК, с район на действие - района на
РС – Севлиево, с който СТ. К. Н., с ЕГН **********, от ** е призната за собственик на
урегулиран поземлен имот II-217, кв. 37 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ 928 кв. м.,
ведно с построените в имота: жилищна сграда на два етажа със застроена площ 47 кв.м.,
състояща се от: първи етаж от: две стаи и избено помещение, втори етаж от: две стаи,
коридор и килер; стопанска постройка със застроена площ 34 кв.м., стопанска постройка на
два етажа със застр. площ 87 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота,
при граници: улица, УПИ I-218, УПИ VII-216 и УПИ III-214, В ЧАСТТА за ½ идеална част
от правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7