О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260256
гр.Добрич 29.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и девети октомври 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №801 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от В.К.К. *** срещу определение
№450/03.12.2019 г. по гр.д.№365/2016 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево в частта,с
която е отхвърлена частично молбата на частния жалбоподател по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение по извършване на делбата в
частта за разноските.Наведени са доводи за незаконосъобразност на определението
в атакуваната му част,като се настоява за отмяната му и цялостно уважаване на
молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.
В писмен отговор съделителите Н.П.К. и Г.П.Н.,***,изразяват
становище за неоснователност на частната жалба и настояват за оставянето й без
уважение,респ. за потвърждаване на горното определение в атакуваната му
отхвърлителна част.
Съделителят А.Д.А. не изразява становище
по допустимостта и основателността на частната жалба.
Като постави на разглеждане частната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частният жалбоподател е
уведомен за обжалваното определение на 27.12.2019 г. /съобщение на лист 498 от
делото на ГТРС/,частна жалба вх.№50/08.01.2020 г.,подадена по пощата на
07.01.2020 г.,е депозирана в рамките на указания от районния съд двуседмичен
срок,изтекъл на 10.01.2020 г.Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение в неизгодната за него отхвърлителна част,респ.
като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК във връзка с
чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е
частично основателна.
Гр.д.№365/2016 г. на ГТРС е за делба и е
приключило в двете си фази.С решението по извършване на делбата №112/22.10.2019
г. районният съд е осъдил съделителя А.Д.А. да заплати на съделителя В.К.К.
разноски,сторени от същия по повод предявените от последния във втората фаза на
делбата искове по сметки,в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,респ.
съделителите Г.П.Н. и Н.П.К. са осъдени да заплатят на В.К.К. разноски в размер
на по 150 лв адвокатско възнаграждение /също по повод исковете по сметки/.
Горното решение е съобщено на В. К.К. на
11.11.2019 г. /съобщение на лист 478 от делото на ГТРС/.На 14.11.2019 г. същият
подава по пощата молба на основание чл.248 ал.1 от ГПК /вх.№3294/15.11.2019 г.
по описа на ГТРС/,с която настоява за изменение на решението по извършване на
делбата в частта за разноските,като допълнително се присъдят в полза на
молителя сторени от същия разноски в рамките на първата и втората фаза на
делбата.Молбата е депозирана в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока
за обжалване на първоинстанционното решение,който за молителя К. изтича на
25.11.2019 г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице-страна по делото,представила
и списък по чл.80 от ГПК за сторените от нея разноски в двете фази на делбата и
пред всички инстанции,пред които делото е стояло на разглеждане /така списъци
на листи 465 от делото на ГТРС,на лист 47 от делото на ДОС-в.гр.д.№56/2018 г. и
на лист 71 от делото на ВКС-гр.д.№3602/2018 г./.Предвид горното молбата по
чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението по извършване на делбата в частта
за разноските е процесуално допустима.
Частният жалбоподател е недоволен от неприсъждане
в негова полза на следните разноски:250 лв възнаграждение за вещото лице по
допуснатата във втора фаза съдебно-икономическа експертиза и 5 лв държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение;200 лв възнаграждение за вещото лице
по допуснатата във втора фаза съдебно-техническа експертиза и 10 лв разноски за
вписване на исковата молба;300 лв възнаграждение за вещото лице по допуснатата
в първа фаза съдебно-графологична експертиза,5 лв държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение,както и 25 лв държавна такса за въззивното обжалване на
първоинстанционното решение по допускане на делбата.
На съделителя В. К.К. вече са присъдени в
хода на делото следните разноски:500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено за
касационната инстанция,присъдено с определение №124/08.03.2019 г. по
гр.д.№3602/2018 г. на ВКС /постановено по повод касационно обжалване на
въззивното решение по допускане на делбата/;560 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено за производството по в.гр.д.№56/2018 г. на ДОС /по обжалване
на първоинстанционното решение по допускане на делбата/,присъдено с определение
№450/03.12.2019 г. по гр.д.№365/2016 г. на ГТРС,и 600 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от К. по повод исковете му по сметки във втората фаза
на делбата,присъдено с решение №112/22.10.2019 г. по гр.д.№365/2016 г. на ГТРС.
Действително са сторени от В. К.К.
сочените от него в частната жалба разноски:250 лв възнаграждение за вещото лице
по допуснатата във втора фаза съдебно-икономическа експертиза във връзка с
предявените от него искове по сметки /лист 388 от делото на ГТРС/ и 5 лв
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение също във връзка с исковете
по сметки /лист 376 от делото на ГТРС/;200 лв възнаграждение за вещото лице по
допуснатата във втора фаза съдебно-техническа експертиза относно поделяемостта
на делбения имот /лист 314 от делото на ГТРС/;300 лв възнаграждение за вещото
лице по допуснатата в първа фаза съдебно-графологична експертиза по повод
оспорване на депозираното от К. завещание,пораждащо права в негова полза /лист 76
от делото на ГТРС/ и 5 лв държавна такса за издаване на съдебно удостоверение
също във връзка с оспореното завещание /лист 67 от делото на ГТРС/,както и 25
лв държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение по
допускане на делбата /лист 5 от в.гр.д.№56/2018 г. на ДОС/.
Относно
сторените от В.К. разноски в размер на 250 лв възнаграждение за вещото лице по
допуснатата във втора фаза съдебно-икономическа експертиза във връзка с
предявените от него искове по сметки /лист 388 от делото на ГТРС/ и 5 лв
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение също във връзка с исковете
по сметки /лист 376 от делото на ГТРС/:
Съделителят В.К. действително има право
на горните разноски,но не изцяло,а съразмерно на уважената част от исковете му
по сметки /чл.355 изр.2 от ГПК във връзка с чл.78 ал.1 от ГПК/.С решението на
ГТРС по извършване на делбата е постановено осъждане на съделителя А. Д. А. да
заплати на В.К. сума от 2 728,96 лв,като е отхвърлен друг иск на В.К.
срещу А.А. за сума от 599,04 лв;осъждане на съделителя Г.П.Н. да заплати на К.
сума в размер на 1 364,48 лв;осъждане на съделителката Н.П.К. да заплати
на К. сума в размер на 1 366,53 лв,като е отхвърлен последният иск за горницата
до 1 367,76 лв,респ. е отхвърлен и още един иск на К. срещу К. за сума от
3 497,68 лв.Сторените от В.К. разноски по повод горните искове по сметки
са в общ размер от 255 лв,като следва да се приеме,че по всеки от петте иска по
сметки са сторени разноски в размер от по 51 лв /255:5=51/.Така с оглед
уважената част от исковете А. Д. А. дължи
на К. разноски по исковете по сметки в размер на 51 лв;Г. П.Н. в размер на 51 лв
и Н.П.К. разноски в размер на 50,95 лв,доколкото срещу първите двама е
изцяло уважен по един иск,а срещу третата частично е уважен един иск,респ. срещу
А. и К. е отхвърлен по един иск изцяло,а срещу втората и един иск частично.
Относно
сторените от В.К. разноски в размер на 200 лв възнаграждение за вещото лице по
допуснатата във втора фаза съдебно-техническа експертиза относно поделяемостта
на делбения имот /лист 314 от делото на ГТРС/:
Тежестта за тези разноски следва да се
поеме от четиримата съделители съобразно стойността на дяловете им в
съсобствеността /чл.355 изр.1 от ГПК/,т.е. В. К.К.-100 лв;А. Д.А.-50 лв;Г. П.Н.-25
лв и Н.П.К.-25 лв.Следователно А.А.
следва да бъде осъден да заплати на В.К. 50 лв;Г.Н.-25 лв и Н.К.-25 лв.
Относно
сторените от В.К. разноски в размер на 300 лв възнаграждение за вещото лице по
допуснатата в първа фаза съдебно-графологична експертиза по повод оспорване на
депозираното от К. завещание,пораждащо права в негова полза /лист 76 от делото
на ГТРС/ и 5 лв държавна такса за издаване на съдебно удостоверение също във
връзка с оспореното завещание /лист 67 от делото на ГТРС/:
Оспорването на завещанието,пораждащо
права в полза на В.К.,е осъществено от съделителите А.А.,Г.Н. и Н.К..Тъй като
оспорването е неуспешно,всички разноски,сторени от К. по повод защитата му
срещу оспорването /305 лв/,следва да му се присъдят,като всеки от горните трима
съделители следва да понесе отговорността за разноски в зависимост от участието
си в съсобствеността,както следва:А.А.-152,50
лв;Г.Н.-76,25 лв и Н.К.-76,25 лв.
Относно
сторените от В.К. разноски в размер на 25 лв държавна такса за въззивното
обжалване на първоинстанционното решение по допускане на делбата /лист 5 от
в.гр.д.№56/2018 г. на ДОС/:
Горните 25 лв са дължими изцяло на В.К.
от останалите съделители,тъй като обжалването е било успешно-жалбата на К. е
уважена изцяло и е отменено първоинстанционното решение по допускане на
делбата,респ. е постановено ново по допускането й при квоти,съобразени с
посоченото по-горе завещание.Така А.А.
дължи на К. 12,50 лв,Г.Н.-6,25 лв и Н.К.-6,25 лв.
Следва да се посочи,че липсват по делото
доказателства за сторени от частния жалбоподател разноски в размер на 10 лв за
вписване на исковата молба,поради което същите не подлежат на
присъждане.Неоснователно е възражението на съделителите Г.Н. и Н.К.,че
разноските,сторени в първата фаза на делбата,не подлежали на присъждане при
приключване на втората фаза по извършването.Напротив разпоредбата на чл.355 от ГПК регламентира,че отговорността за разноски в делбеното производство се
разпределя именно с решението по извършване на делбата въз основа на стойността
на дяловете,която се определя именно във втората фаза.
Предвид изложеното следва да се отмени
определението на ГТРС по чл.248 ал.3 от ГПК в неговата отхвърлителна част и
следва да се постанови такова за изменение на първоинстанционното решение по
извършване на делбата в частта за разноските чрез присъждане на посочените
по-горе разноски в полза на съделителя В.К.К..
В производството по чл.248 от ГПК нови
разноски не се дължат и такива не следва да се присъждат в полза на частния
жалбоподател,който и не е претендирал такива изрично.Такива са претендирани
обаче от съделителите Н.К. и Г.Н..По повод на претенцията им съдът сочи,че в
производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма
самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва решението в частта за
разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018 г.
по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №450/03.12.2019 г. по
гр.д.№365/2016 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево в частта,с която е отхвърлена
частично молбата на В.К.К. с ЕГН ********** *** по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на първоинстанционното решение по извършване на делбата в частта за
разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение №112/22.10.2019 г. по
гр.д.№365/2016 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево в частта за разноските,като
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН ********** ***,понастоящем живущ
във Франция,да заплати допълнително /освен вече присъдените/ на В.К.К. с ЕГН **********
*** сторени по делото разноски в размер на 266
лв /двеста шестдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА Г.П.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати допълнително /освен вече присъдените/ на В.К.К.
с ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 158,50 лв /сто петдесет и осем лева и
петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.П.К.
с ЕГН ********** *** да заплати допълнително /освен вече присъдените/ на В.К.К.
с ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 158,45 лв /сто петдесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки/.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.