Р Е Ш Е Н И Е
№ 260090
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1223
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба от адв. Е.Т., като особен представител на П.А.Т.,
против Решение № 868 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 16449 / 2018 г. на РС -
Пловдив, VIII гр. състав, с което е признато по отношение на жалбоподателя, че
той дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив сумата 786,97
лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода 09.12.2016 г. - 13.06.2018 г. за обект,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „****; сумата 36,10 лв. – обезщетение за забава
за периода 28.02.2017 г. - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018
г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6289/09.07.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 11245/2018 г. по описа на
ПРС– ХІІІ гр. състав.
В
жалбата се твърди, че решението на районния съд било недопустимо, немотивирано
и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдипроизводствените
правила. Жалбоподателят счита решението за недопустимо поради това, че било налице
разминаване между основанието, въз основа на което се претендирало вземането,
заявено в исковата молба, и това в заявлението по чл. 410 от ГПК. Счита, че посоченото
разминаване би довело до липса на идентичност в произнасянето на заповедния и
исковия съд, както и до накърняване на правото на защита на длъжника, като сочи
практика в този смисъл. В жалбата се излагат и подробни аргументи относно
неправилността на обжалваното решение, като се сочи, че ищцовото дружество не било
доказало, че надлежно е начислявало дължимите суми за консумираната питейна
вода и отведена канална вода. В този смисъл се твърди, че не са били изпълнени
предпоставките за начисляване на тези суми служебно по тарифа, доколкото не
била спазена процедурата по установяване на неизправност на измервателното
устройство, както и че не са били представени доказателства относно начина, по
който е определяно ползваното количество вода, нито редовността на нейното
отчитане. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, с оглед на това, че този извод бил
необоснован и се основава изцяло на частни документи, съдържащи благоприятни за
издалата ги страна факти.
Въз
основа на горното моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата
претенция.
В срока
по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Пловдив, чрез юрк. Г.Н., с който се оспорват твърденията на жалбоподателя за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се излагат подробни
аргументи в този смисъл. Твърди се, че не било налице твърдяното разминаване в
основанието, въз основа на което се претендира вземането, тъй като с исковата
молба единствено се сочил и допълвал начина на начисляване на консумираните
количества вода, без да се навежда ново основание за дължимостта на сумите.
Въззиваемата страна счита още, че исковата претенция била доказана по основание
и размер с оглед на събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че
наведените в жалбата възражения за неспазване на процедурата по неизправност на
водомера са неоснователни, доколкото не било налице изискване известието за
отстраняване на повредата на водомера да бъде дадено в писмена форма, както и
че самият абонат имал задължение да поддържа в изправност измервателното
устройство. По тези съображения моли решението да бъде потвърдено. Претендира заплащане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. В т.н. неоснователно се явява твърдението в жалбата
за недопустимост на обжалваното решение. Видно от съдържанието на заявлението
по чл. 410 от ГПК и от това на исковата молба, основанието, на което се претендира вземането по главния иск, е незаплащане
от страна на ответника – настоящ жалбоподател, на задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 09.12.2016 г. - 13.06.2018 г.
Начинът, по които се твърди, че е начислена сумата – в случая служебно по
тарифа поради наличието на неизправно измервателно устройство, собственост на
ответника, не променя основанието, въз основа на което се претендира сумата по
главния иск, а единствено влияе върху редовността на нейното начисляване. Дали
надлежно е начислена претендираната сума е вече въпрос по съществото на спора,
който подлежи на установяване в рамките на исковия процес по чл. 422 от ГПК,
след проведено съдебно дирене в условията на равнопоставеност между страните,
т.е. разглежданото обстоятелство не рефлектира върху допустимостта на иска, а
върху неговата основателност.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, с оглед релевираните в жалбата въззивни основания
намира за установено от фактическа страна следното:
Процесната
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 6289 от
09.07.2018 г., издаден по ч. гр. дело № 11245 / 2018 г. по описа на РС –
Пловдив, XIII гр. състав, е връчена на жалбоподателя по реда на чл. 47 от ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителя „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр. Пловдив е предявил иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на
които е образувано гр. дело № 16449 / 2018 г. на РС - Пловдив, VIII гр.
състав.
За да
постанови своето решение по горепосоченото гражданско дело, районният съд е
приел исковата претенция за основателна, доколкото от събраните по делото доказателства
се установявало, че през процесния период в собствения на ответника имот в гр.
Пловдив, ул. *** била доставяна питейна и отвеждана канална вода, като поради
неосигуряване от страна на ответника на достъп до имота за проверка на реално
консумираните количества вода, месечното отчитане на изразходваната вода се
извършвало по тарифа съгласно общите условия на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД - гр. Пловдив.
По
делото е прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено и е изготвено пълно,
обективно и от компетентно в съответната област вещо лице. Видно заключението
на вещото лице задължението на жалбоподателя за потребена студена вода през
периода 09.12.2016 г. - 13.06.2018 г., съгласно осчетоводените фактури на
въззиваемата страна, е в размер на 786,97 лв., а обезщетението за забава по чл.
86 от ЗЗД за периода 30.06.2016 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 36,10 лв.
Счетоводството на въззиваемата страна е редовно водено, като в частност
задълженията на жалбоподателя за процесния период също са редовно осчетоводени.
Фактурираното количество потребена вода за процесния период от 09.12.2016 г. до
13.06.2018 г., съответства на количеството отчетена потребена вода по
записаните показания в карнетите по водомера на жалбоподателя в имота му на
адрес гр. Пловдив, ул. ****.
Съгласно
приетото по делото заключение по назначената СТЕ инкасирането на потребеното
количество вода в имота на жалбоподателя на адрес гр. Пловдив, ул. ****, за
периода от 09.12.2016 г. до 13.06.2018 г., е ставало по тарифа на ВиК
оператора.
Горното
обстоятелство се установява и от показанията на св. Д., работеща като ***** при
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив, която заявява, че за периода
м. юли 2017 г. до м. юни 2019 г., през който е отчитала количеството потребена
вода в имота на жалбоподателя, същото е било отчитано по тарифа, като по същия
начин е било отчитано и преди това. Свидетелката заявява, че не ѝ е бил
осигуряван достъп до водомера на жалбоподателя в апартамента му на адрес гр.
Пловдив, ул. „***, както и че не е виждала никого да живее в този апартамента,
въпреки че майката на жалбоподателя, която ѝ се разписвала и на
карнетните листи, твърдяла, че апартаментът се ползва от двама души.
По
делото е представено и копие на Нотариален акт № 133, том 8, рег. № 8823 по
нот.дело № 1302 от 2008 г. на нотариус № 135 с район на действие РС – Пловдив,
видно от който жалбоподателя е собственик на апартамент № * с адрес гр.
Пловдив, ул. „*****. Имотът на жалбоподателя е водоснабден от сградната
водопроводна инсталация и има монтиран водомер № ****.
Представени са още протокол за отказан достъп
от дата 10.05.2018 г. и приложимите общи условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ) и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се предоставят при
общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един
местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Служебно известно на съда е, че ищцовото дружество е В и К оператор за
територията на област Пловдив, както и че дейността на същото се осъществява
въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички
потребители от областта, като действащите за процесния период общи условия са
публикувани на електронната страница на ищцовото дружество и са представени по
делото. Съгласно разпоредбите на § 1, ал.1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл. 8 от
наредбата, за потребители на В и К услуги се считат собствениците или
ползвателите на имоти в етажната собственост. Видно от представяния по делото
нотариален акт за придобиване право на собственост по ЗЖСК (л. 81),
жалбоподателят е собственик на апартамент № ** с адрес гр. Пловдив, ул. „****,
поради което същият се явява и потребител на В и К услуги. Следователно
страните се намират в облигационни отношения във връзка с предоставянето от В и
К оператора на и потреблението от страна на потребителя на питейна вода и
отвеждането на канална вода, като тези отношения се регламентират от закона и
Общите условия на ищцовото дружество.
На
основание чл. 16, ал. 1 от Общите условия (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г.) на водопроводните и канализационните отклонения и сградните
инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона
за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено
съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Ищцовото дружество, настояща въззиваема страна, твърди, че поради повреда водомерът
в имота на потребителя не отговарял на тези изисквания, в резултат на което
месечното количество изразходвана вода е определяно съгласно чл. 25 от Общите
условия, в случая по реда на ал. 8 и ал.
10. По тези съображения са начислявани по 5 куб. м. за всеки обитател, с оглед
на това, че жилището на потребителя не е топлофицирано, а няма данни и в този
смисъл. В и К операторът е начислявал за месеците от декември 2016 г. до април
2018 г. вкл. по 20 куб. м. на месец – потребление, отговарящо за четирима
обитатели, като на основание ал. 10, считано от м. май 2018 г. е завишавал на
всяко тримесечие отчетеното количество потребена вода с 1 куб. м. за всеки обитател
или общо с 4 куб. м. на тримесечие. По този начин за месеците от май 2018 г. до
юли 2018 г. вкл. са начислени по 24 куб. м. потребена вода.
За да се отчита и начислява количеството
консумирана питейна и отведена канална вода по гореописания начин, то на
основание чл. 20 от Общите условия следва да се установи повреда в индивидуален
водомер на потребителя, в случая този на жалбоподателя, и представител на В и К
оператора да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и за
срока за отстраняването ѝ. Съгласно ал. 3, изр. второ на същия член при
неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието,
количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10 от
Общите условия.
С оглед
на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че ищцовото дружество
неоснователно е отчитало и начислявало количеството изразходвана вода по тарифа
на основание чл. 25 от Общите условия. Доколкото на името на жалбоподателя е
открита партида и е регистриран водомер № ****, съгласно представените от
ищцовото дружество документи, то и съдът приема, че в имота на П.А.Т., находящ
се в гр. Пловдив, ул. „****, има монтирано средство за измерване – водомер. По
делото не се доказа обаче този водомер да бил повреден или че същия не отговаря
на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Общите условия. Не се доказа и редовно
връчване на предписание за отстраняване на твърдяната от ищцовото дружество
повредата на водомера на жалбоподателя, респ. предоставяне на срок за
отстраняването ѝ. В т.н. следва да се отбележи, че съгласно чл. 67, ал. 1
от Общите условия всички предизвестия и уведомления по тези общи условия следва
да бъдат в писмена форма. Следователно и предписанията по чл. 20, ал. 1 от Общите
условия е следвало да бъдат в писмен вид. Ищцовото дружество обаче не е ангажирало
такива доказателства, от които да може да се установи редовното писмено
уведомяване на потребителя за повредата в неговия водомер. За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че писмената форма за уведомленията се е
предвиждала и по предходните Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-027/ от
09.06.2006 г. В този смисъл е чл. 66, ал. 1 от същите. Следователно дори
повредата да е била установена през 2009 г., както твърди ищцовото дружество,
то отново по делото липсват доказателства за редовно дадени предписания. Още
повече, че съгласно чл. 19, ал. 1 от предходните Общи условия, В и К операторът,
а не потребителят, е бил длъжен за своя сметка в 30-дневен срок да подмени
средството за измерване при установена повреда на същото.
Допълнително
следва да се посочи, че на са налице и условията по чл. 21 от Общите условия за
инкасирането на потребеното количество вода в имота на жалбоподателя по тарифа
на основание чл. 25, ал. 8 и ал. 10. Първо, не се твърди и не се сочат
доказателства, респ. не се установява по делото, водомерът на жалбоподателя да
не е проверяван периодично по реда на чл. 16, ал. 4 от Общите условия. Второ,
предвид изложените по-горе аргументи не се установява редовното връчване на
писмено предписание до потребителя за извършване на периодичната проверка с
предоставяне на срок за това, доколкото не са ангажирани писмени доказателства
в тази насока. Единствено са налице твърдения на св. Д., че е дала писмени
предписания на майката на жалбоподателя за проверка на водомера, които обаче се
явяват изолирани на фона на останалия доказателствен материал.
По
делото не се представиха и доказателства от къде В и К операторът е приел, че апартаментът
на адрес гр. Пловдив, ул. „***** се обитава от четирима човека, за да начислява
по 20 куб. м. вода месечно потребление, още повече, че от показанията на св. Д.
става ясно, че същата е разполагала с информация, че жилището е обитавано само
от двама души, които тя самата дори не ги била виждала. Съдът намира за
неоснователно и нелогично твърдението на ищцовото дружество в отговора на
въззивната жалба, че са начислявани по 5 куб. м. вода за двама обитатели на жилището,
като поради това, че е предвидено завишаване с 1 куб. м. на човек и с оглед на
дългия период, през които се е отчитала по този начин водата – от 2009 г., се е
достигнало до високите стойности от по 20 куб. м. вода на месец. Аргументите за
това са следните. Първо, предвиденото увеличаване е на всеки три месеца, а
видно от представените карнетни листи (л.21-22) за периода от м. декември 2016
г. до м. май 2018 г., начисляваното количество потребена вода е едно и също, а
именно 20 куб. м. Ако водата се отчитала по начина, посочен от въззиваемата
страна в нейния отговор, то количеството вода е следвало да се променя, респ.
увеличава, на всяко тримесечие, а такова увеличаване не се констатира. Второ,
самото ищцово дружество в писмените си бележки пред първата инстанция твърди,
че отчетът е извършван за четирима човека, съгласно данните за броя обитатели,
с които дружеството е разполагало. В този смисъл настоящият въззивен състав
намира за нередовно отчитането на консумираната от жалбоподателя питейна и
отведената канална вода за периода 09.12.2016 г. - 13.06.2018 г., респ. за
недоказан размерът в кубически метра на потребената вода, отчетен при условията
на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия.
С оглед
на горното следва да се посочи още, че на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, а съгласно ал. 8 отчитането се извършва от длъжностни лица на
оператора или от лица, на които е възложено от оператора въз основа на договор.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия на ищцовото дружество отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля. От показанията на св. Д. са
установява, че за периода, през който е отчитала жилището на жалбоподателя
(като следва да се отбележи, че този период покрива само част от процесния,
доколкото свидетелката е отчитала имота едва след юли 2017 г.), същата не е
имала достъп до водомера, поради което е продължила да начислява потребената
вода по тарифа и при заварени показатели. Свидетелката твърди, че майката на
жалбоподателя и се подписвала на карнетните листи, но такива доказателства не
са представени по делото. Още повече, че приетите карнетни листи на л. 21 – 22
от гражданското дело, не са подписани от потребителя. Следователно не се
установява да е налице редовно отчитане по реда на чл. 23, ал. 4 от Общите
условия. Не се установяват и предпоставките на чл. 24, ал. 4 от Общите условия
за отчитане на водата, доколкото е констатиран отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностно лице на оператора до водомера само за месец май 2018 г.,
но не и за останалите процесни месеци. Също така от данните по делото е видно,
че количеството потребена водата е отчитана по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10
от Общите условия, а не по този предвиден в чл. 49, към който препраща чл. 24,
ал. 4.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив намира, че В
и К операторът не е отчитал коректно количеството консумирана питейна и
отведена канална вода през процесния период от 09.12.2016 г. до 13.06.2018 г., респ.
не е начислил законосъобразно и съобразно изискванията на собствените си
приложими Общи условия потребената вода от жалбоподателя в имота му с адрес гр.
Пловдив, ул. „****. В този смисъл и заключението по приетата ССчЕ не би могло
да се ползва по настоящото дело, доколкото вещото лице се позовава изцяло на
данни от счетоводството на ищцовото дружество и на фактури, които са изготвени
въз основа на нередовно отчетеното количество питейна и отведена канална вода в
апартамента на жалбоподателя.
Следователно
иск за главницата в размер на 786,97 лв. се явява недоказан по основание и
размер и следва да бъде отхвърлен. Поради неуважаването на главния иск, то и
акцесорната претенция за обезщетението за забава също следва да се отхвърли
като неоснователна.
По изложените
съображения въззивната жалба се намира за основателна, а първоинстанционното
решение като неправилно на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да бъде
отменено и да се постанови ново, с което предявеният установителен иск бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно
задължителните предписания, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната, а дължимата държавна
такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по
спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Следователно в тежест на въззиваемата страна следва да се присъди дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 50 лв., изчислена на
основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси по ГПК и съгласно
указанията в т. 18 от горецитираното тълкувателно решение. Предвид изхода на
спора в тежест на въззиваемата страна следва да останат и направените от нея
разноски в хода на делото.
С оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 868 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 16449 / 2018 г. на Районен
съд – Пловдив, VIII гр. състав, с което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.Т., ЕГН **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о. п. адв. Е.Б.Т. от
ПАК, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н., сумата 786,97 лв. (седемстотин осемдесет и шест лева и 97 ст.) – главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода 09.12.2016 г. - 13.06.2018 г. за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „****; сумата 36, 10 лв.
(тридесет и шест лева и 10 ст.) – обезщетение за забава за периода 28.02.2017
г. - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6289/09.07.2018
г., издадена по ч. гр. дело № 11245/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІІІ гр. състав, и с което П.А.Т.,
ЕГН **********, е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело
11254/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав, в размер на 630 лв. (шестстотин и тридесет лева), и
100 лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение за производството по настоящето дело И ПО частното гражданско
дело, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н., против П.А.Т., ЕГН **********, с
последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о. п. адв. Е.Б.Т.
от ПАК, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.А.Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 786,97 лв. (седемстотин осемдесет и шест лева и 97 ст.) – главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 09.12.2016 г. до 13.06.2018 г. за обект, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „****; сумата 36, 10
лв. (тридесет и шест лева и 10 ст.) – обезщетение за забава за периода от
28.02.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до
окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6289/09.07.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 11245/2018 г. по описа на ПРС–
ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С. Л. Н., да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Пловдив сумата от 50 лв.
(петдесет лева) държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./