Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 22.12.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Веселина Василева като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 49 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 262/07.10.2016 год.,
постановено по гр.д. № 1135/2015 год., Троянският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от С.А.Б.,
ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: *** иск по чл. 108 от ЗС, да се признае за установено , че С.А.Б.,
ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: ***, са собственици на част от поземлен имот с идентификатор **********по
КК на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, която част представлява 1511
върху 1630 ид.части, която част съответства реално на
имот с идентификатор **********по плана на новообразуваните имоти на с. Белиш,
идентична с имот по скица-проект, находяща се на л.
32 от делото, с координати на граничните точки, посочени в тази скица, както и
да бъде осъден ответникът П.К.Д. да отстъпи собствеността и предаде владението
върху процесния недвижим имот, уточнен по посочения
начин. Със същото решение е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН **********
и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** иск по чл.537, ал.2
от ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 212, том I, рег.№ 922,
дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015 г. от нотариус М.Г., рег. № 477 на НК,
с район на действие Троянски районен
съд. С.А.Б., П.В.Б. и Р.В.Б. с горните данни са осъдени да заплатят на П.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 700.00 лв.,
представляващи разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на РС-Троян е подадена въззивна жалба от С.А.Б.
и Р.В.Б. чрез адв.С.С.. Считат,
че то е незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила. Молят да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи предявения ревандикационен
иск, като им се присъдят направените съдебно - деловодни разноски.
На първо място считат, че ако по отношение на процесния имот не е налице надлежно проведена и приключена
реституционна процедура, какъвто извод е направил районният съд, то предявения
иск не следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а като
недопустим и производството по делото прекратено. На следващо място твърдят, че
първоинстанционният съд не е извършил доклад по
смисъла на чл. 146 от ГПК и не е посочил на страните фактите, които подлежат на
доказване. Считат, че съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствата
и неоснователно е кредитирал и двете заключения по съдебно-техническата
експертиза, които са взаимноизключващи се за някои от
фактите, а за други първото заключение е просто невярно. Освен това експертизите
са изпълнени с правни изводи, част от които неверни, но буквално преписани в
мотивите на решението на съда. Считат, че е без значение за казуса извода, че процесният имот не е нанасян в КВС, тъй като е попадал в
територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е недопустимо съдът да го
възпроизвежда, преписвайки заключението на вещото лице. Съдът не е анализирал
дали „Върхът" и „Долна Маргатина" не са две имена на една и съща
местност, в какъвто смисъл са показанията на трима от свидетелите по делото.
Вместо това се е позовал формално на заключението на вещото лице, което също не
е изследвало този въпрос. На трето място считат изводите на съда във връзка с
имота, претендиран от ищците, са противоречиви. Съдът
не е разчел правилно съдържанието на решение № 3290/28.06.1993г. на ПК - гр.
Троян, че не е годен титул за собственост, тъй като няма конститутивно
действие. Твърдят, че този извод е незаконосъобразен и от мотивите не става
ясно коя според съда е процедурата, по която е трябвало да се възстанови процесния имот.
Към жалбата прилагат и молят да се приеме като нововъзникнало доказателство заповед № 1352 от 03.11.2016г.
на Кмета на Община Троян, която е издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4а ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и има конститутивно действие по
отношение на правото на собственост върху процесния
новообразуван имот с идентификатор № **********по ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
имота на жалбоподателите в местност „Върхът", землище на с.Белиш с площ от
1510.9 кв.м. Посочват, че съгласно константната практика на ВКС, придобивната давност върху процесния
имот започва да тече от датата на издаване на цитираната заповед. Следователно
ищците доказват, че са собственици на процесния имот,
че той се владее от ответника, както и че се владее без основание, поради което
са налице и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния
иск.
Срещу решението на РС-Троян е подадена въззивна жалба и от П.В.Б.
чрез адв.С.С., в която са
изложени идентични доводи на съдържащите се във въззивната
жалба на С.А.Б. и Р.В.Б..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори
на въззивните жалби на Р.В.Б., С.А.Б. и П.В.Б. от П.К.Д.,
чрез пълномощника мл.адвокат К.Д., в които молят съда да потвърди обжалваното
решение на ТРС и присъди направените разноски. Считат, че върху основата на взаимноизключващи се факти и съждения е построена цялата
искова претенция на ищците. В подкрепа на твърдението си че са собственици,
ищците представили невлязло в сила решение на ПК - Троян, което никога не е
било нанасяно в картата на реституираните земи, ПК не е издавала скица към
него, не е направен въвод във владение,
реституционната заповед не е влязла в сила, дори не е подписана от Секретаря на
поземлената комисия, не е вписвана в Службата по вписванията и данни за него
липсват и в регистъра по чл. 16 ЗСПЗЗ. Към този момент ищците не са имали
претенция за новообразуван имот по ПНИ за м. Маргатина. Въз основа на тези
твърдения съдът е направил доклад по делото и разпредели доказателствената
тежест. След допуснато в с.з. на 01.06.2016 г. изменение на иска, ищците
изменили петитума, с което сами допуснали взаимноизключващи се факти и съждения. В обстоятелствената
част на иска твърдят, че са собственици на земеделска земя по силата на
реституция в стари или възстановими реални граници, а в петитума
искат съда да им признае право на собственост, като им присъди урбанизиран имот
съгласно плана на новообразуваните имоти и то без наличие на идентичност на
граници /съседи, площ, статут на земята и т.н./ между имота, описан в т.9 на
решение 3290/28.06.1993 г. и новообразувания имот **********. Между процедурата
по реституция в стари или възстановими реални граници и процедурата по §4 и сл.
от ПЗР ЗСПЗЗ няма никаква връзка нито по основание, нито по цел. Считат, че не
може една земя да бъде възстановена два пъти, по две отделни процедури, на едни
и същи молители.
Неоснователно е и твърдението във въззивната
жалба, че съдът погрешно е разчел закона в редакцията му от ДВ бр.28 от
03.04.1992 г., като е приел, че конститутивно
действие би имало решение по чл. 17 от тогавашния закон. За издаване на
графичен материал от кадастъра той трябва да бъде наличен в кадастъра, а няма
как да бъде наличен без спазването на законовото изискване, установено в края
на разпоредбата на чл. 17 ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр. 28 от 03.04.1992 г.
Представената по делото заявление с вх.№533У/27.02.1992 г. към невлязлото в
сила решение 3290/28.06.1993 г. по преписката на ОбСЗ
не съдържа никакви данни от проведени процедури, установяващи терена, в който
се намира спорния имот, нито съдържа протоколи и удостоверяване, че въпросното
решение е окончателен акт, който възстановява собствеността. Преписката съдържа
единствено заявление, придружено от удостоверение за наследници и
удостоверение, че в емлячен регистър на с. Патрешко
за периода от 1936 г. до 1947 г. по партидата на В.Р.Б. се водят 14 имота, като
на гърба на същото с ръкописен текст са нанесени границите по емлячния регистър, които са същите посочени и в решение
3290/28.06.1993г., включително и по отношение на спорния имот по т.9. Позовават
се на съдебна практика, че конститутивно действие по
отношение на правото на собственост не може да има без наличие на верни граници
- съседи, площ, местоположение, статут на земята и посочване на кадастрален
номер по действащ план към датата на издаване на решението на ПК. Съгласно
одобрения ПНИ всички съседни на спорния имот попадат в терени по §4 ЗСПЗЗ, а
гражданите - ползватели при всички положения са различни от съседите,
установени и посочени съгласно емлячен регистър от
1936 – 47 г.
На следващо място счита, че след като решение № 3290/28.06.1993
г. е издадено по реда на нормите, уреждащи реституция на земеделски земи в
стари или възстановими реални граници, то процедурата следва да се довърши или
да се счита довършена по посочения ред. Ако това решение е влязло в сила,
каквито са твърденията на ищците, то следва да е вписано в КВС, за него да има
данни в КККР за с. Белиш, както и в имотния регистър. Решението следва да е
придружено от скица, за да има значение на констативен нотариален акт за
собственост.
От страна на въззиваемите се
излагат и съображения, че след като по делото няма доказателства спорният имот
някога да е бил предоставян за ползване на граждани, следователно не попада в
хипотезите на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и плана за новообразуваните имоти за м.
Маргатина, с. Белиш е незаконосъобразен по отношение на имот №**********, тъй
като с този план се регулират отношенията между ползватели и бивши собственици
на земи, раздавани именно по посочените в разпоредбата на закона актове. При
наличие на план за новообразуваните имоти общинската администрация е задължена
да действа при условията на обвързана компетентност и една евентуална заповед
на кмета на общината по §4к ал.7, също би била незаконосъобразна на същото
основание.
В съдебно заседание от въззивникът Р.Б. се явява лично и чрез упълномощения адв.Л.И. поддържа подадената въззивна
жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение на
ТРС. Подробни съображения за основателност и доказаност
на исковите претенции излага в представените писмени бележки.
Въззиваемият П.К. се явява лично и чрез упълномощените адв.К.Д. и Н.С.моли съда да постанови решение, с което
потвърди решението на ТРС. Подробни доводи в тази насока излага в представените
писмени бележки.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.
Решението
на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството
по гр.д. № 1135/2015 г. на РС Троян е образувано по предявена искова
молба от Р.В.Б., С.А.Б. и П.В.Б. срещу П.К.Д. с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с
идентификатор **********с площ 1630 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на ползване: за друг вид застрояване, с номер на
предходен план: 0.641, при съседни имоти с идентификатори: ****************************.
Правото на собственост върху имота са придобили като законни наследници на В.Р.Б.,
на когото с Решение № 3290/28.06.1993 г. ПК - гр.Троян е възстановила правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху девет
имота. В т.9 от решението е възстановено правото на собственост върху нива с
площ от 1.700 дка., находяща се в землището на
с.Белиш, м.“Върхът“ при граници: път, н-ци на М. В., М.
В. и С.Д.. Твърдят, че по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-26 от
01.04.2009 г. на ИД на АГКК този имот е определен като ПИ с идентификатор **********с
площ 1630 кв. м. Изтъкват, че както техният наследодател, така и те след
неговата смърт не са се дезинтересирали от имота и са
упражнявали своето право на собственост в пълен обем.
Излагат, че през 2012 г. предприели
действия по изменение на КККР по отношение на имота, като подали заявление вх.
№ 99-8469/05.06.2012 г. до СГКК гр. Ловеч, като бил изготвен проект
за изменение на КККР по тяхно искане и заснет нов поземлен имот с идентификатор
02558.69.119. Твърдят, че този имот съответствал на имота по т. 9 от Решение № 3290/28.06.1993
г. на ПК - гр. Троян, попадащ изцяло в границите на поземления имот с идентификатор
03558.69.103. С писмо от 27.06.2012 г. Община – Троян ги уведомила, че не се
ангажира с подписването на анкетния протокол за удостоверяване на показани
граници до изготвянето и приемането на помощния план и плана на
новообразуваните имоти за м.“Маргатина“, землището на с.Белиш. В ИМ се твърди,
че към този момент плана на новобразуваните имоти по
§4 от ЗСПЗЗ е изготвен и действа.
През юни 2015 г. ищците предприели
действия за разпореждане с процесния имот, като на
01.06.2015 г. сключили предварителен договор за продажба с потенциален купувач.
В хода на снабдяване с необходимите документи за продажбата установили, че ответникът
П.Д. се легитимирал като собственик на имота по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 212, том I, рег.№ 922,
дело № 91/2015 г. от 27.04.2015 г. на нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с район
на действие Троянски районен съд. Ищците оспорват правото на собственост на
ответника и не знаят той да е владял собствения им имот и да е извършвал
действия по стопанисването му. След снабдяването си с нотариален акт, към
момента ответникът осъществява фактическа власт върху имота и пречи на ищците
да осъществяват правото си на собственост.
Молят
съда да постанови решение, с което признае за установено, че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор **********с площ 1630 кв. м. и да осъди
ответника да предаде владението върху имота, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
да отмени издадения на ответника нотариален акт, като им присъди направените по
делото разноски.
На основание чл.214 от ГПК съдът е
допуснал изменение петитума на иска по чл.108 ЗС,
като ищците правят искане съдът да приеме за установено, че Р.В.Б., С.А.Б.
и П.В.Б. са собственици на част от поземлен имот с
идентификатор **********по КК на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, която
част представлява 1511 върху 1630 ид.части, която
част съответства реално на имот с идентификатор **********по плана на
новообразуваните имоти на с. Белиш, идентична с имот по скица - проект, находяща се на л. 32 от делото, с координати на граничните
точки, посочени в тази скица, като осъди ответника П.К.Д. да отстъпи
собствеността и предаде владението върху процесния
недвижим имот, уточнен по посочения начин.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.К.Д.
е подал отговор на исковата молба, в който е направил възражение за недопустимост
на предявените претенции, като изтъква, че не са налице изискуемите от закона
три предпоставки за активна легитимация, а оттам и допустимост на иска по
чл.108 ЗС. Твърди, че ищците не са собственици на имота и представеното с
исковата молба Решение № 3290/28.06.1993г. на ПК - гр.Троян не ги легитимира като такива. Същото не съдържа точна
индивидуализация на процесния имот, спорният имот в
т.9 е в местност „Върхът“, а в представената от ищците извадка от кадастралния
регистър всички съседи на спорния имот се намират в местност „Осменово“ или „Маргатина“. Изтъква, че посочените в
исковата молба съседи на имота 03558.69.110, 03558.69.11, 03558.69.102,
03558.69.4, 03558.69.113, не кореспондират със съседите, посочени в цитираното
решение. Ответникът излага съображения, че са налице и пороци в самото Решение
№ 3290 от 28.06.1993 г., тъй като липсва задължителното удостоверяване, че е
влязло в сила, данни да е било вписано в
имотния регистър съгласно чл. 112, б.
„а“ от ЗС, както и подписи на секретаря и всички членове на ПК. Поради това
решението е непротивопоставимо на трети лица.
На следващо място ответникът счита, че не
е изпълнена още една предпоставка за допустимостта на иска, а именно неоснователно
владение на имота от страна на ответника, тъй като последният осъществява
владение на основание Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело № 91/2015 г. от 27.04.2015 г.
на нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с район на действие Троянски
районен съд.
Излага съображения, че в представените от
ищците писмени доказателства името на В.Р.Б. не фигурира като собственик на
спорния имот и за първи път е открито в проекта за изменение на КККР срещу имот
с проектен идентификатор 03558.69.119 и скица-проект. Според ответникът правото
на собственост по ЗСПЗЗ се възстановява на бивши собственици или на техните
наследници, а по делото липсват доказателства, че посоченият в невлязлото в сила
решение на ПК - гр.Троян В.Р.Б. е бил собственик на процесния
имот преди неговото одържавяване.
Ответникът оспорва и приложения по делото
анкетен протокол за удостоверяване на показани граници на поземлен имот от
06.05.2012 г., както и спазването на процедурата по анкетиране. Излага подробни
съображения във връзка с бездействието на ответниците
и неполагане дължимата грижа да се
снабдят с документ, материализиращ правото
им на собственост.
Излага подробни доводи и относно
представения с ИМ предварителен договор за продажба на процесния
имот, за който твърди, че е с антидатирана дата и
единствено с цел да демонстрира владелческо намерение
у ищците. Вписването на нотариалния акт на ответника в публичните регистри е
имало оповестително действие за всички трети лица,
поради което ищците са недобросъвестни продавачи по договора от 01.06.2015г. Ответникът
твърди, че ищците никога не са владели процесния имот
и не са се ползвали от него, а единствено той се е грижил за имота, облагородявал
го, почиствал го, косил го и извършвал всичко, което един собственик
би правил. Това е ставало явно и
необезпокоявано в периода от 2004 г. до завеждане на иска – 12.12.2015 г. Счита, че в негова полза е изтекъл срокът на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, което прави
предявения иск по чл.108 от ЗС неоснователен.
Ответникът оспорва и ищцовата
претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК като недопустима, тъй като ГПК
не урежда процедура по отмяна на нотариален акт.
Настоящият
състав, след като обсъди доводите на страните, събраните доказателства по гр.д.
№ 1135/2015 г. на РС – Троян, както и пред въззивната
инстанция, намира за установено следното:
От приложеното удостоверение за
наследници изх. № 183/05.06.2015 г. на Община – Троян е видно, че ищците са
законни наследници на В.Р.Б., починал на 03.01.2002 г., като С.А.Б. е негова
съпруга, а П.В.Б. и Р. В.Б. - негови
синове.
С исковата молба е представено Решение № 3920/28.06.1993г. на ПК -
Троян, с което на В.Р.Б. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху девет имота, в т.ч. и процесният имот, който е посочен в т.9 като нива от 1.700
дка, осма категория, находящ се в землищет
на с.Белиш, в м.“Върхът“ при граници /съседи/: път, Н.М. В., М. В. и С.Д.,
установен с Емлячен регистър, партида 34-Б, удоств.151.
В приложената по делото преписка на Общинска
служба „Земеделие“ гр.Троян по заявление
вх.№ 533v/27.02.1992 г. от Васил
Рачев се съдържа удостоверение от Кметска поземлена комисия при Кметство –
с.Орешак, в което е посочено, че в емлячния регистър
на с.Патрешко от 1936 - 1947 г. по партидата на В.Р.се водят 14 имота, между
които в т.5 „нива“ в м.“Върхът“ от 1.7 дка. На гърба с ръкописен текст са посочени и нейните граници.
От ищците е представен проект за изменение
на ККР за с.Белиш, Община Троян от 2012 г., изготвен по искане на собственика.
С него е заснет нов ПИ № 03558.69.119 по т.9 от решението на ОСЗГ, попадащ
изцяло в границите на ПИ № 03558.69.103.
Като доказателство по делото е прието
писмо с изх.№ П-04-1929/27.06.2012 г. от Кмета на Община Троян до С.А.Б. и Р. В.Б., с което ги уведомява, че им предоставя
неподписан от Кмета на Община Троян анкетен протокол за удостоверяване на
показани граници на поземлен имот с проектен идентификатор 03558.69.119 относно
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Белиш,
община Троян, поради това, че поземленият имот попада в границите на земи по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Маргатина“ , село Белиш.
От ищците е представен предварителен
договор за продажба на недвижими имот от 01.06.2015 г., с който продават на
Георги Д. Цончев ПИ с идентификатор № **********в с.Белиш, община Троян в
м.“Върхът“ с площ от 1629.70 кв.м., а площта на проектния имот е 1511 кв.м. при
описани в договора граници.
С Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 212, том I, рег.№
922, дело № 91/2015 г. от 27.04.2015 г. на нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с
район на действие Троянски районен съд, ответникът П.К.Д. е признат за
собственик по давностно владение върху следния
недвижими имот, находящ се в с.Белиш, Община Троян, а
именно: ПИ с идентификатор № **********по КККР на селото, одобрени със заповед
№ РД-18.26/01.04.2009 г. на ИД на АГКК с площ 1630 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: за друг вид
застрояване, с номер на предходен план: 0.641, при съседни имоти с
идентификатори: ****************************.
От изготвената от СГКК – гр.Ловеч скица №
15-553708 от 17.12.2015 г се установява, че като собственик на поземлен имот с
идентификатор № **********в с.Белиш, община Троян с площ от 1629 кв.м., идеална
част от който касае ищцовата претенция, е посочен П.К.Д. на основание н.а. № 177, т.V, рег. 1395, дело 910 от 07.04.2015 г.,
издаден от СВ – гр.Троян.
За изясняване на фактите по делото, от РС – Троян
е допуснато назначаването
на съдебно-техническа експертиза
с конкретно поставени задачи, като
по делото са приети заключение по допусната съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към тази експертиза, които съдът приема като обосновани и
убедително депозирани. При извършена проверка вещото лице инж.В.П. е
констатирал, че Картата на възстановена собственост /КВС/ за земеделските земи
в землището на с.Белиш е влязлата в сила на 24.05.1996г. В нея липсва
отразяване на възстановения на ищците по т.9 от решение № 3290/28.06.1993г. на
ПК – Троян имот, в резултат на което за същия няма издадено окончателно решение и скица от приетата КВС.
В заключението експертът посочва, че претендираното
от ищците местонахождение на процесния имот попада в
м.Долна Маргатина, представляваща урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване по КВС „Друг вид терени със
селищен характер“ . Според заключението на СТЕ имотите, находящи
се в тази територия, са със статут на урбанизирани. Имотът, заснет по искане на
ищците през 2012 г. с проектен идентификатор 03558.69.119 и площ 1.511 дка, се
намира в м.Долна Маргатина и изцяло попада в границите на поземлен имот с
идентификатор **********по КККР на с.Белиш с площ 1.629 дка и собственик П.К.Д..
В прието като доказателство по делото първо заключение на СТЕ, вещото лице
прави извод, че имотът по т.9 от решение № 3290/1993г. на ПК - Троян не е
идентичен на имота с идентификатор **********по КККР на с.Белиш. Посочва, че
първият се намира в м.“Върхът“, а
другият е нанесен в кадастралната карта в урбанизираната територия на м.“Долна
Маргатина“. Пояснява, че двата имота се намират в различни територии - съответно
земеделска и урбанизирана и няма съвпадение между границите / съседите/ на двата
имота, с изключение на пътя от югозапад и С.Д. на
югоизток.
От допълнителното заключение на вещото
лице инж.В.П., изготвено след извършена проверка и на влезлия в сила плана на
новообразуваните имоти по § 4 се
установява, че по влязлата в сила КВС за землището на с.Белиш, процесният имот попада в територия, характеризираща се като
„Друг вид терени със селищен характер“, която до 08.09.2012 г. е била част от
с. Долна Маргатина. С Указ № 712 от 30.08.2012 г.,/обн. ДВ, бр. 68/2012 г. от 04.09.2012 г ./ за
административно-териториална промяна в община Троян, с. Долна Маргатина е
присъединено към с.Белиш.
Експертът дава заключение, че процесният имот не е нанасян в КВС, тъй като е попадал в територия
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а поземлен имот с идентификатор **********по КККР на
с.Белиш преди съставяне на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност от П.К.Д., е бил отразен в кадастралния регистър с
неустановен собственик.
Със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на
Областен управител на Област Ловеч, на
основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 26.03.2014г. от заседание на
комисията, назначена със заповед № РД-07-166/01.10.2013 г., е одобрен по т.3 от
заповедта ПНИ на няколко местности, измежду които и м.“Маргатина“ в землището
на с.Белиш. Вещото лице е посочило, че процесният
имот попада в м.Маргатина по така одобрения план на новообразуваните имоти в
землището на с.Белиш и е нанесен като имот № 405.3 въз основа на документ -
решение № 3290 от 28.06.1993 г. на ОСЗ-Троян. В изпълнение на
поставената задача, към допълнителното заключение инж.В.П. е изготвил скица, в
която е отразен имот № 405.3 по ПНИ, а с червен цвят е
нанесен и ПИ с идентификатор **********по КККР на с.Белиш.
Пред въззивната
инстанция е представена заповед № 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община
Троян, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, във вр. с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.“Върхът“, землище
на с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител
на област Ловеч и скица № 440/02.11.2016 г., е наредил наследниците на В.Р.Б.
да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор **********по
ПНИ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът“, землището на с.Белиш с площ
1510.9 кв.м. и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при
граници: ПИ 03558.405.4, ПИ 03558.69.86 и ПИ 03558.405.2.
Срещу тази заповед е подадена жалба от въззиваемия П.К.Д., по повод на която е образувано адм.дело № 314/2016 г. на АС – Ловеч. След изпращането му
по подсъдност на РС – Троян е образувано дело № 903/2016 г. След отвод на
всички съдии от този съд, делото е изпратено на РС – Ловеч, в който е
образувано дело № 634/2017 г. по описа на съда.
С
решение № 303/24.06.2019 г. по адм.дело № 634/2017
г., Ловешкият районен съд е прогласил за нищожна заповед № 1352 от 03.11.2016
г. на Кмета на Община Троян. Срещу това решение са подадени касационни жалби от
Община – Троян и въззивника Р.В.Б.. С решение №
366/29.06.2020 г., постановено по адм.дело №
1421/2019 г., което е окончателно, Административен съд – Плевен е отменил
решение № 303/24.06.2019 г., постановено по адм.дело
№ 634/2017 г. на Районен съд – Ловеч и
вместо него постановил друго, с което отхвърлил жалбата на П.К.Д. против заповед
№ 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община Троян.
От приложеното като доказателство адм.дело № 762/2020 г. по описа на РС – Троян се
установява, че с решение №
260115/28.10.2021 г. по адм.д.№ 762/2020 г. на Районен съд – Троян, образувано по
повод постъпила административна жалба от П.К.Д., е обявена за нищожна
издадената от Областен управител на област Ловеч заповед № РД-07-69/13.06.2014
г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи,
предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ в землището на с.Белиш, м.“Маргатина“, заедно с регистъра на
новообразуваните имоти в частта, касаеща т.3 по
отношение на новообразуван имот № **********.
След
постъпила жалба срещу това решение от Областен управител на област Ловеч
и отвод на съдиите от Административен съд – Ловеч, с определение №
4761/18.05.2022 г. по адм.дело № 4481/2022 г. на ВАС,
касационно адм.д. № 43/2022 г. по описа на АС – Ловеч
е изпратено за разглеждане от Административен съд – Враца. С решение №
319/06.10.2022 г., постановено КАД № 312/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца, е отменено решение № 260115/28.10.2021 г. по адм.д.№ 762/2020
г. на РС – Троян и постановено друго, с което е отхвърлена административната
жалба на П.К.Д. с искане за обявяване нищожността на Заповед №
РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на
гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Белиш,
м.“Маргатина“, заедно с регистъра на новообразуваните имоти в частта, касаеща т.3 по отношение на новообразуван имот № **********.
В подкрепа на твърденията си, пред първоинстанционния съд страните са ангажирали и гласни
доказателства.
В показанията посоченият от ищците св.М. С.
излага, че се е родил през 1938 г. в махала
Маргатина, село Патрешко и досега живее там. Знае, че процесният
имот е на Р. Б., макар, че не знае дали е влязъл с него в ТКЗС. Като граници
посочва от юг – път, на запад – д-р Г.Ц., а на изток – Д.Ц., като неговия имот
в момента стопанисва дъщеря му д-р Ц.. Твърди, че след 1990 г. имотът бил
възстановен на Р. Б., но не може да каже кой го стопанисва. Пояснява, че
местността е „Маргатина“, а по маргатински се казва
м.“Върхът“. Не може да каже дали имота се обработва, тъй като минал оттам преди
2 години.
Свидетелят на ищците Г. С. също познава
семейство Б.. В показанията си излага, че познава ответника Р.Б. по повод на
това, че се интересувал от едно място в м. „Маргатина“, на която местните викат
„Върхът“. Процесният имот бил свободен и след като
направил проучване преди 8 години се е оказало, че е на Р. Б.. Твърди, че
посетил мястото, което не било окосено, имало храсти, къпини и шипки. Миналата
година на събора през м.май видял, че мястото се почиства от едно момче на име А.
Не познава ответника П.К., но знае, че има лек автомобил „Москвич“, който
паркирал в това място. Излага, че 2-3 дни след събора имотът бил ограден. Св.С.
знае, че едно време били раздавани имоти в тази местност по Постановление № 21
или 22, но не може да каже, дали имота на Р. В. също е бил даден.
В
показанията си свидетелят Г.Ц. посочва,
че от 2010 г. притежава имот в м.Долна Маргатина, намиращ се в съседство с процесния имот. Когато закупил неговия имот, спорният имот
бил необработван и започнал да се интересува на кого е. През 2012 г., след като
разбрал кой е собственик на имота, се свързал с Р.Б. и се уговорили да закупи
последния. През 2015 г. отишли при адв.В.А., който огледал
документите и на 01.06.2015 г. сключили предварителен договор за покупко - продажба. След това свидетелят видял, че процесният имот бил ограден откъм пътя, а по-късно разбрал,
че същият бил станал собственост на П.К.. Излага, че докато извършвал
строителство в своя имот през 2011 - 2013 г., ползвал процесния
имот за преминаване на строителни машини. Твърди, че познава ответника П.К.,
който често виждал в имота на Й.Ц., но не го е виждал в спорния имота. Посочва,
че ответникът само е почиствал покрай оградата, но не го е обработвал.
Свидетелят също твърди, че цялата местност се нарича „Маргатина“, а местността,
в която са разположени тези няколко имота – „Върхът“. Обяснява, че
предварителният договор не е обявен за окончателен, защото през 2015 г.
разбрали, че собственик на имота е П.К.. Свидетелят твърди, че след 2012 г. в процесния имот бил оставен стар лек автомобил „Москвич“,
сив на цвят, който П.К. и Й.ползвали да ходят на работа.
От ответника П.К. също са
ангажирани гласни доказателства в подкрепа на твърдението, че е упражнявал
фактическа власт и придобил собствеността върху процесния
имот по давностно владение. Разпитаните по делото
свидетели В.Н.и Борис Н. са съпрузи, които притежават къща в съседство на процесния имот. Свидетелите твърдят, че от 1980 г. живеят
там и от тяхната вила се вижда спорния имот. Излагат, че същият бил празно
място, обрасло с тръни и бурени. През 2003 г. или 2004 г. ответникът П.К. започнал
да живее там и да почиства мястото – да коси, да събира камъни и тръни и др.
Свидетелите твърдят, че към момента имота е почистен, подреден и има насадени
дръвчета. За ищеца Р.Б. двамата свидетели твърдят, че никога не са го е виждали
в имота и не го познават. В показанията си св.В.Н.излага, че тяхното
място е дадено по постановление от 1980 г., както и на Д.Ц., С.В. и К.. Свидетелят
Н. посочва, че в този имот П.К. държал
лекия си автомобил „Москвич“, но същото не е застроено.
По искане на ищците ТРС е извършил оглед
на процесния имот, при който е констатирано, че в
същия има млади овощни дървета, отрязани стари дървета и лек автомобил
„Москвич“, сив на цвят.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на районния
съд досежно допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС и иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
В тежест на въззивниците по предявения иск с правно основание чл.108 от
ЗС е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици
на процесната реална част от имота на твърдяното придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ, както и че въззиваемият го владее без правно основание. Правилно
районният съд е отбелязал, че реституцията е
специфичен способ за придобиване на право на собственост върху имоти, отнети от
държавата в минал момент. Възстановяването на собствеността върху
земеделски земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК, ОСЗ и ОСЗГ и те
имат конститутивно действие. С решение по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ собствеността се възстановява в съществуващи или възстановими
на терена стари реални граници, а с решение по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ – в нови
реални граници с план за земеразделяне. В т.1 на ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че административната процедура по възстановяването на
собствеността върху земеделската земя се счита приключена, когато е извършена
индивидуализацията на имота. От този момент е възможно и прилагането на
института на придобивната давност. При липсата на
индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа
власт по отношение на конкретно обособена вещ, както и демонстрирането на
намерение за своене.
За да отхвърли предявения от въззивниците иск с правно основание чл.108 от ЗС, в
мотивите на обжалваното решение на ТРС за изложени подробни доводи, съобразени
с действащата към момента на постановяване на решение № 3290 от 28.06.1993г. на
ПК - гр.Троян нормативна уредба. Обсъждайки представените по делото
доказателства и приетите заключения на СТЕ, първоинстанционният
съд е направил извод, че не е налице осъществена в пълнота и довършена
процедура по възстановяване на собствеността върху процесния
имот, който не е нанасян в КВС, тъй като е попадал в територия по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Изтъкнато е, че по делото не е представена заповед по
§4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община – Троян по отношение на имот
с № 405.3, както и скица, приложена към заповедта, поради което
ищците не са доказали че са собственици / съсобственици/ на процесния
имот.
Както беше посочено по-горе, пред настоящата
беше представена заповед № 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, с
която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти за м.“Върхът“, землище на с.Белиш, одобрен
със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч и
скица № 440/02.11.2016 г., е наредил наследниците на В.Р.Б. да придобият право
на собственост върху новообразуван имот с идентификатор **********по ПНИ по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът“, землището на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м.
и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: ПИ
03558.405.4, ПИ 03558.69.86 и ПИ 03558.405.2. Подадена срещу тази заповед жалба
от въззиваемия П.К.Д. е отхвърлена с влязло в сила
решение № 366/29.06.2020 г., постановено по адм.дело
№ 1421/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен. С влязло в сила
решение № 319/06.10.2022 г., постановено по КАД № 312/2022 г. по описа на
Административен съд – Враца, е отхвърлена и административна жалба на въззиваемия П.К.Д. с искане за обявяване нищожността на
Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч, с която
е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за
ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището
на с.Белиш, м.“Маргатина“, заедно с регистъра на новообразуваните имоти в
частта, касаеща т.3 по отношение на новообразуван
имот № **********. Следва да се отбележи, че заповедта на кмета
по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ отразява правата на
собствениците според плана на новообразуваните имоти и с нея не могат да бъдат
изменяни границите на имотите, отразени в ПНИ, както и собствениците, отразени
в регистъра към същия план. Действително в заповед № 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община
Троян е посочено, че спорният имот се намира в м.“Върхът“, землището на
с.Белиш, а Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч,
с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи,
предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ в землището на с.Белиш касае м.“Маргатина“. В приложената по адм.д. № 634/20017 г. по описа на РС – Ловеч преписка за
одобряване ПНИ /л.54-74 от делото/ се съдържа придружително
писмо, в което изрично е отразено, че имотът попада в м.“Върхът“ на землището
на с.Белиш, въпреки че в заповедта на областния управител е отнесен в
м.“Маргатина“ и в нея не е посочена м.“Върхът“.
При тези данни и с оглед разпоредбата на
чл.302 от ГПК, влезлите в сила решения на административния съд са задължителни
за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и
законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен
съд в частта относно настъпилите гражданскоправни
последици, решението на административния съд следва да се зачете по отношение
на силата, която процесуалните закони му придават между страните по
административният спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и
законосъобразността на административният акт, обжалван в административното
производство. С цел защита права на трети лица, които не са страна в административното
производство, в общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената
като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността
на административния акт. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2
от ГПК отрича възможността граждански
съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се
произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на
случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в
производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва
да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по
обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се
произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд,
издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат
твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен
интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по
законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение,
влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен
спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол
за законосъобразност предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2
от ГПК. В случая въззиваемият
П.К.Д. е участник в административното производство по обжалването на Заповед №
1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян и решението по настоящето
производство следва да се съобрази с влязлото в сила решение по
административния спор. С влизането в сила на заповед
№ 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, с която на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр.
с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за м.“Върхът“, землище на с.Белиш, одобрен със Заповед №
РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч и скица №
440/02.11.2016 г., е наредил наследниците на В.Р.Б. да придобият право на
собственост върху новообразуван имот с идентификатор **********по ПНИ по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът“, землището на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: ПИ
03558.405.4, ПИ 03558.69.86 и ПИ 03558.405.2 вече и приключила реституционната
процедура по отношение на процесния имот, същият е
индивидуализиран с
номер, площ, местоположение, граници и собственик на основание решение № 3290
от 28.06.1993г. на ПК - гр.Троян. Поради изложените съображения съдът приема,
че с оглед на нововъзникналите обстоятелства ищците
се легитимират като собственици на спорния имот, поради което предявения от тях
иск с правно основание чл.108 от ЗС като основателен и доказан следва да бъде
уважен, тъй като от доказателствата по делото се установява наличието и на
другите две предпоставки.
На следващо място следва да се отбележи,
че съгласно приетото в ТР № 9 от 07.11.2012 на ВКС по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК,
ответникът по иск за собственост, основан земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по § 4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани
с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, ОСЗГ или
ПК, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,
което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на
което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е
бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията,
каквито доводи са изложени в представените писмени бележки. По настоящето
делото от ответника са наведени твърдения, че е станал собственик на процесния имот по силата на давностно
владение, а не че е имал право на изкупуване по § 4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ с плана на
новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к,
ал.7 и при условията на § 4а, §4б и §4з ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че няма заявени
права на ползватели по § 4, имотът следва да се запише на бившия собственик в
имотния регистър. Регистърът
удостоверява признатите права на собственост както на ползвателите, така и на
възстановените собственици. По настоящето делото не са събрани доказателства
спорният имот да е бил предоставен за ползване, каквито данни има за съседните
имоти по приложените административни дела и показанията на св.В. и Б.Н.и, както
и да има заявени права на ползватели по § 4, поради което същият е записан на
бившия собственик в имотния регистър. Регистърът удостоверява признати права на
собственост както на ползватели по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, така и на възстановените
собственици, каквито са ищците.
Не могат да бъдат и споделените и
изложените от процесуалните представители въззиваемия
доводи, че в заповедта на Кмета на Община – Троян е посочен §4, ал.1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, който касае ползвателите. В мотивите на решение № 366/29.06.2020 г. по
КАД № 1421/2019 г. на Административен съд – Плевен изрично е отбелязано, че §4,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е правното основание за издаването на заповедта, след като
в нея е посочено правилно фактическото основание за издаването й – влезлия в
сила ПНИ, както и правното основание - § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Съдебният състав намира за неоснователни
изложените от процесуалните представители на въззиваемия
доводи относно правното значение и действието на решението на ПК – Троян. Съдебната
практика приема, че правното действие на решенията на органа по поземлената
собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента
на постановяването им. Към момента на
постановяване на решение № 3290 от 28.06.1993г. на ПК
- гр.Троян са действали чл. 18ж от
ППЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ
бр. 34 от 1992 г. и на чл. 14, ал. 1
от ЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ бр. 28 от 1992 г., в които не е било
предвидено към решението да се издава и скица. Това изискване е установено с
изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 49/1995 г. Съдебният състав приема, че
въпреки посочването на стари/ възстановими реални граници, процесният
имот не е индивидуализиран, тъй като няма посочен номер по действащ предходен
план и неговата индивидуализация е извършена с одобрения през 2014 г. план на
новообразуваните имоти.
След като в случая административната процедура по
възстановяването на собствеността върху спорния имот е приключила с неговата
индивидуализация през 2014 г. с одобряването от Областен управител на област
Ловеч на ПНИ за с.Белиш, от този момент е възможно и прилагането на института
на придобивната давност. В случая въззиваемия
не е могъл да придобие имота по посочения оригинерен придобивен способ, въпреки установено от негова страна
владение според показанията на св. В. и Б.Н.и, тъй
като до одобряване на ПНИ той не представлява годен обект за придобиване
правото на собственост.
Уважаването на главния иск води до извод
за основателност и на предявения акцесорен иск с
пр.основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 212, том I, рег.№ 922, дело
№91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус М.Г., рег. № 477 на НК.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият П.Д.К. следва да
бъде осъден да заплати на С.А.Б., П.В.Б.
и Р.В.Б. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата
2 670.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.271
от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно решение № 262/07.10.2016 год., постановено по
гр.д. № 1135/2015 год. по описа Районен съд – Троян, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С.А.Б.,
ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: *** иск по чл. 108 от ЗС, да се признае за установено , че С.А.Б.,
ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: ***, са собственици на част от поземлен имот с идентификатор **********по
КК на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, която част представлява 1511
върху 1630 ид.части, която част съответства реално на
имот с идентификатор **********по плана на новообразуваните имоти на с. Белиш,
идентична с имот по скица-проект, находяща се на л.
32 от делото, с координати на граничните точки, посочени в тази скица, както и
да бъде осъден ответникът П.К.Д. да отстъпи собствеността и предаде владението
върху процесния недвижим имот, уточнен по посочения
начин.
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно решение № 262/07.10.2016 год., постановено по
гр.д. № 1135/2015 год. по описа Районен съд – Троян, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С.А.Б.,
ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: *** иск по чл.537, ал.2 от ГПК
за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № 212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015 г.
от нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с район на действие Троянски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС
по отношение на П.К.Д., ЕГН **********,***, че С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б.,
ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, са
собственици на част от поземлен имот
с идентификатор **********по КККР на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, с площ 1630 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на ползване: за друг вид застрояване, с номер на
предходен план: 0.641, при съседни имоти с идентификатори: ****************************,
която част представлява 1511 ид.ч. върху 1630 ид.части и съответства реално на имот с идентификатор **********по
плана на новообразуваните имоти на с. Белиш, идентична с имот по скица-проект, находяща се на л. 32 от делото, с координати на граничните
точки, посочени в тази скица и защрихована в сиво.
ОСЪЖДА П.К.Д., ЕГН **********,***, да отстъпи собствеността и
предаде владението на С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б.,
ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, на част от поземлен имот с идентификатор **********по КККР на с.
Белиш, Община Троян, Ловешка област, с площ 1630 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: за
друг вид застрояване, с номер на предходен план: 0.641, при съседни имоти с
идентификатори: ****************************, която част представлява
1511 ид.ч. върху 1630 ид.части
и съответства реално на имот с идентификатор **********по плана на
новообразуваните имоти на с. Белиш, идентична с имот по скица-проект, находяща се на л. 32 от делото, с координати на граничните
точки, посочени в тази скица и защрихована в сиво.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 212, том I, рег.№ 922, дело
№91/2015г., съставен на 27.04.2015 г. от нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с
район на действие Троянски районен
съд, с който П.К.Д., ЕГН **********,***, е признат за
собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот: 1511 ид.ч. върху 1630 ид.части от поземлен имот с идентификатор **********по КККР
на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, с площ
1630 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
ползване: за друг вид застрояване, с номер на предходен план: 0.641, при
съседни имоти с идентификатори: ****************************, която част
съответства реално на имот с идентификатор **********по плана на
новообразуваните имоти на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, идентична с
имот по скица-проект, находяща се на л. 32 от делото,
с координати на граничните точки, посочени в тази скица и защрихована в сиво.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.К.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б.,
ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***,
направените по делото разноски пред РС – Троян и ОС – Ловеч в размер на сумата
2 670.00 лв. /две хиляди шестстотин и седемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.