РЕШЕНИЕ
№. 687
гр. Пловдив, 06.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 260 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Златина 1989“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Е.Г.К., чрез адвокат
З.П.В., срещу решение № 260649 от 02.12.2020 г., постановено по а.н.д № 4575 по
описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
517896-F543652/15.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив
при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с
което на „Златина 1989“ ЕООД е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението не разкрива белезите на маловажен случа. Твърди
се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като е отказал
разпит на управителя на санкционираното дружеството. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Стаматова, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски
за юрисконсултска защита и възразява срещу размер на разноските на другата
страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
517896-F543652/15.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при
ЦУ на НАП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F543652
от 11.04.2020 г., съставен от Никола Иванов Пенчев – на длъжност инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. По жалбата е образувано а.н.д № 4575 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Пловдив. Съдът се е произнесъл по същество със съдебно решение
№ 260649 от 02.12.2020 г., в чиито мотиви е посочено, че номерът на съдебното
производство е 3975 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив.
IV. От правна страна
7. При това положение пред касационната инстанция се
констатира съществено процесуално нарушение при постановяване на решението.
Видно е, че с обжалваното решение следва да бъде постановено по а.н.д № 4575 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив. Дори и да се приеме, че грешката в
мотивите на решението е техническа, същата няма как да бъде поправена от
касационната инстанция в производство по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с гл. ХІІ от АПК. В Наказателно-процесуалния кодекс, чийто разпоредби са
приложими във въззивното производство, не е предвидена процедура за
отстраняване на очевидна фактическа грешка, а съдебното решение в оспорената му
част не е влязло в сила, за да се допусне тълкуване на акта по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Правомощие на касационната
инстанция е да упражнява контрол за законосъобразност на съдебния акт, с който
районния съд се произнася по жалба срещу наказателно постановление, с която е
сезиран. В случая, обаче районният съд е постановил съдебен акт по отношение на
друго съдебно производство, различно от образуваното по жалбата срещу НП №
517896-F543652/15.06.2020г., т. е. не се е произнесъл по оспорването.
Предвид горното оспореното
решение следва да бъде обезсилено като делото се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, който следва да се произнесе със съдебен акт по а.н.д
№ 4575 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив.
V. По съдебните разноски:
8. При новото разглеждане на делото на
основание чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260649 от 02.12.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3975 по описа за 2020 г., вместо по а.н.д № 4575 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.