Определение по дело №655/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 738
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20193001000655
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№738

 

Гр.Варна, ……24.10. 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 655 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.629а ал.6 от ГПК, образувано по частна жалба на „Корпоративна Търговска Банка“ АД в несъстоятелност със седалище гр.София срещу определение № 2638 от 18.07.2019г. по търг.дело № 1189/19г. по описа на Варненски ОС, с което е отхвърлена молбата на кредитора на основание чл.629а ал.1 от ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки в образуваното производство по молба на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност на „Перфект“ ООД чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на „Перфект“ ООД и назначаване на предварително временен синдик с правомощия по чл.635 ал.1 от ТЗ.

В частната жалба се твърди че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди че са налице предпоставките за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ, като единствен способ за запазване на длъжниковото имущество и осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността. Сочи че молбата на „КТБ“ в несъстоятелност с правно основание чл.625 от ТЗ е допустима, подадена е от легитимирано лице, което твърди че е кредитор на длъжника по договор за банков кредит, съдържа конкретни твърдения и аргументи, от които може да се направи извод че длъжникът е неплатежоспособен и свръхзадължен. Твърди че изложените твърдения са подкрепени с доказателства, от които може да бъде направен извод за вероятна основателност на молбата. Излага, че макар и да е обезпечен кредитор, обезпечението не е достатъчно да покрие задълженията на дружеството, ведно с възникналите акцесорни вземания. Твърди че предвид обстоятелството че задълженията към банката са в значителни размери и че на този етап не може да се установи дали наличното имущество  е достатъчно за покриване на задълженията към всички кредитори, то е налице опасност от обезмисляне на производството по несъстоятелност, ако преди евентуално решение за откриване на производство и пристъпване към универсално изпълнение върху имуществото от масата на несъстоятелността, тази маса на несъстоятелността бъде сведена до минимум. Твърди че при евентуално разпореждане на дружеството с притежаваните от него активи, ще се ограничи възможността на банката и другите кредитори да съберат вземанията си, т.е. налице е съществен риск от увреждане интересите на банката в качеството и на кредитор от страна на длъжника. Твърди че е налице обезпечителна нужда, защото ако не бъде ограничена възможността на длъжника да се разпорежда с активите на дружеството, то може да се затрудни събирането на вземанията на кредиторите. Сочи че предложените от банката обезпечителни мерки са подходящи с оглед размера на задълженията и предвид факта на неплащане на същите от страна на дружеството, тъй като ще предотвратят бъдещо разпореждане с активи на ответника и увреждане на интересите на кредиторите до откриване на производството по несъстоятелност.

Твърди че за допускането на обезпечителни мерки не е необходимо представянето на доказателства, че длъжникът разпилява, унищожава или укрива имущество, като такова изискване не е предвидено.

Оспорва и извода на съда за вероятна неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ, поради обстоятелството, че искът за обявяване на недействителността на извършени прихващания е отхвърлен с решение на СГС по търг.дело № 4978/15г. Излага, че освен това производство по молба на банката е образувано и търг.дело № 1583/17г. по описа на СГС, по което от първата инстанция е постановено решение, с което исковете на банката са уважени и извършените от длъжника „Перфект“ ООД прихващания са обявени за недействителни по отношение на кредиторите от масата на несъстоятелността по реда на чл.59 ал.3 от ЗБН /на различно правно основание, от това по исковете по търг.дело № 4978/15г./. Твърди че поради наличието на висящо производство по установителния иск,  както и на такива за обявяване на недействителност на извършените от длъжника прихващания със задължения по кредита, не са достатъчен аргумент за да бъде направен извод за липса на вероятна основателност на молбата по чл.625 от ТЗ.

Оспорва извода на съда, че назначаването на временен синдик с правата по чл.635 ал.1 от ТЗ следва да се допуска единствено при наличие на данни за конкретни действия на длъжника, свързани с разпиляване или унищожаване имуществото, тъй като подобно изискване в закона няма. Сочи че смисълът на назначаването временен синдик е да възпрепятства сключването на сделки, увреждащи масата на несъстоятелността за напред, а ако такива сделки вече са сключени, тогава назначаването на синдика ще бъде закъсняла и безполезна мярка. По отношение на искането за налагане на възбрана и запор върху имуществото на длъжника твърди че представените по делото доказателства за вероятната основателност на молбата по чл.625 от ТЗ са достатъчни за нуждите за допускането на временните обезпечителни мерки. Твърди че налагането на мерките изисква наличието на убедителни писмени доказателства, каквито са налице.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което молбата му за налагане на предварителни обезпечителни мерки да бъде уважена.

Насрещната страна по частната жалба – „Перфект“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената от длъжника частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.629а ал.6 от ТЗ и е допустима. 

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1189/19г. е образувано по молба на „Корпоративна Търговска Банка“ АД в несъстоятелност с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Перфект“ ООД. С обжалваното определение № 32638 от 18.07.2019г. молбата  на кредитора на основание чл.629а ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки – назначаване на временен синдик с правомощията по чл.635 ал.1 от ТЗ и налагане на обща възбрана и запор върху имуществото е оставена без уважение.

Не е спорно между страните съществуването на посочения в молбата договор за банков кредит, по който „Перфект“ ООД е кредитополучател. Твърди се от банката наличие на изискуеми задължения по договора, за които срещу длъжника са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи. Не са спорни образуваните между страните производства по предявен установителен иск след заповедно производство и искове пред СГС по искове за обявяване на нищожност по реда на ЗБН на извършени прихващания със задълженията по кредита.

Въззивният съд намира, че така представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятно състояние на неплатежоспособност, което от своя страна е предпоставка по чл.629а ал.1 от ТЗ за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Целта на всички обезпечителни мерки, е да се запази имуществото на длъжника, за да бъде то включено в масата на несъстоятелността.

Първата от поисканите от кредитора в молбата мерки е назначаване на предварително временен синдик на основание чл.629а ал.1 т.1 от ТЗ. Чрез механизма на назначаването му се цели да се лиши длъжникът от фактическата или правната възможност да предприеме промени, които биха лишили кредиторите от възможността за справедливо удовлетворение, в случай че се открие производство по несъстоятелност. Съгласно чл.629а ал.1 т.1 от ТЗ назначеният като обезпечителна мярка временен синдик има правомощията по чл.635 ал.1 от ТЗ да – упражнява надзор върху дейността на длъжника и същевременно чрез предоставянето или отказа да предостави предварително съгласие за сключването на нови сделки предопределя бъдещото развитие на дейността на търговеца. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обезпечителната мярка – назначаване на предварително временен синдик сериозно ограничава правата на търговеца при извършване на неговата търговска дейност, поради което и следва да бъде допускана само при наличие на убедителни доказателства, сочещи на действия, влошаващи състоянието на търговското предприетия на длъжника, като например сключване на неизгодни договори, разпиляване на имущество, предприемане на други действия, водещи до намаляване на активите на предприятието или увеличаващи пасивите. Твърдения, респективно доказателства за такива действия няма в молбата на кредитора, поради което и молбата за допускането на мярката следва да бъде оставена без уважение.

При липса на доказателства за действия, влошаващи състоянието на търговското предприятие на длъжника, подходящите обезпечителни мерки за запазване на активите в патримониума на търговеца са други - възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи, защото именно с тях се осуетява възможността на длъжника да се разпореди с активи, част от бъдещата маса на несъстоятелността, без пряка намеса в търговската дейност на дружеството.

Втората поискана от кредитора мярка обаче е налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Настоящият състав на въззивния съд намира че общият запор и възбрана не е сред предвидените в чл.629а ал.1 от ТЗ предварителни обезпечителни мерки, поради което и молбата за допускането и следва да бъде оставена без уважение..

Предвидените видове обезпечителни мерки следват различните етапи на несъстоятелността. Детайлният преглед на възможности за обезпечаване на производството в първия етап от развитието му сочи че всички мерки имат специален характер и са насочени към съхраняване на отделни активи. Като допустими обезпечения по чл.630 ал.1 т.4 от ТЗ, съответно и препращащият към него чл.629а ал.1 т.4 от ТЗ, са предвидени запор и възбрана. Съобразно чл.397 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл.621 от ТЗ, предмет на възбраната е недвижим имот, а предмет на запора – движима вещ или вземане. Поради което и до навлизане на производството по несъстоятелност във финалния етап на ефективно принудително изпълнение с решението по чл.711 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност универсална обезпечителна мярка с предмет цялото имущество на длъжника не е уредена от закона. Поради което и съдът намира, че общ запор и възбрана не могат да бъдат налагани преди постановяване на решението по чл.711 от ТЗ, както по реда на чл.629а ал.1 от ТЗ, така и с решението по чл.630 ал.1 от ТЗ. Искане за налагане на запор или възбрана върху конкретно посочени от молителя имущества няма.

С оглед на така изложеното и съвпадането на крайния извод за неоснователност на молбата по чл.629а ал.1 от ТЗ, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2638 от 18.07.2019г. на Варненски ОС по търг.дело № 1189/19Г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ