№ 112
гр. Бл. , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500066 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. С.
П., ЕГН **********, против решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд – Бл., с искане за отмяна
изцяло.
Поддържа се, че съдебното решение е постановено в противоречие с
материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че първоинстанционния
съд е извършил неправилен и повърхностен анализ на свидетелските
показания и не е взел предвид съществени обстоятелства касаещи дадените от
свидетеля показания, като неправилно е кредитирал същите, което от своя
страна отново е довело до формирането на погрешен извод за доказаност на
твърдяното в исковата молба.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 908418/
28.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 984/ 2020 г. на Pайонен съд
– Бл., с искане за отмяна изцяло.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
1
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Сочи се в отговора, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Бл., ГО, IV въззивен, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по молба от Л. А. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Бл., ул.“М.“ № **, с която се иска даване на разрешение от съда за
извършване от молителя на действие на разпореждане – покупко – продажба
на семейно жилище, лична собственост на молителя, поради липса на
съгласие за това от другия съпруг – С.П. – правно основание чл.26, изреч.2-ро
от СК. Твърди се в молбата от молителя, че е собственик на самостоятелен
обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор №
04279.610.56.2.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК,
находящ се в гр.Бл., ул.“М.“ № **, площ на имота 107,45 кв.м. с прилежащите
части мазе 4 и 5,10 % идеални части общи части, на основание дарение,
обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от нотариус
Тамбураджиева . В този смисъл молителят твърди, че имотът е негова лична
собственост, независимо от сключен със С. С. П., с ЕГН **********,
граждански брак на 29.11.1987 г.
Сочи се, че от брака на страните има родени две навършили вече
пълнолетие деца – А.Л. П., с ЕГН ***** и ББ.Л.Ю., родена на *****г. Твърди
се от молителя, че със съпругата си са във фактическа раздяла от 2015г. , като
се изтъква, че именно С.П. е напуснала въпросното жилище, което е било
семейното такова и понастоящем живее в с.П., ул.Г.Д.. Посочва се, че С.П.
разполага със собствен наследствен имот – жилище в с.П., поради което се
обосновава правен интерес от поисканата защита и уважаване на молбата,
като се твърди, че желае да се разпореди с личното си имущество, а съпругата
му отказва д даде съгласие за това.
Ответната по молбата страна – С. С. П. оспорва молбата и иска
оставянето й без уважение. Оспорва твърдението на молителя, че са във
фактическа раздяла от 2015г. , както и че е напускала семейното жилище по
собствено желание, а естеството на работата й е налагало да остава да
преспива в сладкарския им цех в с. П.. Твърди , че жилището го е напуснала
2
изгонена от сина й, а не по собствено желание на 24.12.2018 г., поради което
била принудена да се пренесе да живее под навес в сладкарски цех, който
работи и където живее и до сега. Във възражението си ответната по молбата
страна излага своя версия на твърденията на молителя като посочва
изключително влошените й отношения с него и общия им син. , включително
и за образувано производство по ЗЗДН, както и подадени жалби в
прокуратурата за самоуправни действия.
При тези факти се оспорва молбата.
По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства.
От фактическа страна, настоящия състав намира следното:
По делото не е спорно, че Л. А. П. и С. С. П. са законни съпрузи –
сключили са граждански брак на 29.11.1987г., като от брака си имат родени,
вече навършили пълнолетие две деца - – А.Л. П., с ЕГН ***** и ББ.Л.Ю.,
родена на ***** г. По време на брака молителят Л.П. е станал собственик на
недвижим имот, а именно „жилище, апартамент“ с идентификатор №
04279.610.56.2.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
находящ се в гр. Бл., ул. “М.“ № **, площ на имота 107,45 кв.м. с
прилежащите части мазе 4 и 5,10 % идеални части общи части, на основание
дарение, обективирано в нот.акт № 49, дело № 454/1994г., издаден от
нотариус Тамбураджиева.
Не се спори между страните, а и от свидетелските показания се
установява, че към датата на подаване на молбата живеят фактически
разделени, като молителят живее на друг адрес в Бл., а ответника по молбата
С.П. – на адрес в .П.. Спорна е датата на фактическата раздяла, както и
конкретните обстоятелства при настъпването й – дали това е станало по
желание на ответника или последният е бил изведен насила от сина на
страните. По делото не се спори, че именно жилището, находящо се на
административен адрес: гр. Бл., ул. “М.“ № 25, вх. Б, ет. 1, ап. 1 е било
жилището, в което съпрузите и децата от брака са живели до фактическата им
раздяла, независимо от датата на настъпването и конкретните обстоятелства
за това.
От справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Бл. на
името на С.П. за периода от 01.01.1991 г. до 30.07.2020 г. , удостоверение за
наследници на лицето С.С.В. и нот.акт № 23 от 1975 г. се установява, че С.П.
е наследник по закон на своя баща Веселински и на това основание - по
наследство е собственик на недвижим имот в с. П., представляващ двуетажна
къща, построена в парцел в с. П.. Според удостоверение от кметство с. П. от
10.07.2020 г. е удостоверено, че С.П. притежава имот в с. П. на ул .В.Л.,
състоящ се от 1-ви жилищен етаж в съсобственост с О.В., но е негодно за
обитаване.
От удостоверение от община Бл. се удостоверява, че жилище,
3
апартамент, находящо се на 1-ви жилищен етаж в сграда, заснета с
идентификатор 57159.501.56.1, находящ се в имот с идентификатор
57159.501.56.1 по кадастралната карта на с. П., УПИ VIII56, кв.6А по плана
на с.П., община Бл., не отговаря на хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 от
Раздел ІІІ на приложение № 2 от ЗМДТ, а именно – строителството е напълно
завършено.
От показанията на свидетеля П. - син на страните, се установява, че
родителите му живеят фактически разделени, а той и съпругата му обитават
процесното жилище от 2015 г. Сочи, че родителите му живеят в с. П., на
различни адреси, като майка му обитава пригодена стая за живеене в
сладкарски цех. Свидетелят посочва, че майка му има наследствена къща в с.
П. на три етажа, като твърди, че преди да се изнесе майка му е изнесла част от
нещата, както и че старата дограма от процесния имот е била взета от майка
му и поставена в наследствената й къща в с. П.. Горните факти се
потвърждават и от св. Г. П. - брат на молителя. Показанията на свидетеля Ю. -
дъщеря на страните сочи, че от Коледа на 2018 г. майка й не живее в
процесното жилище, като е била изгонена от брат й и сменен патрона на
вратата. Свидетлката потвърждава, че старата дограма от апартамента е
поставена на наследствения имот на ответницата, както и че последната е
започнала ремонт на наследствения си имот, но същият не е довършен.
Според свидетеля и двамата й родители не живеят вече в това жилище, а
същото се обитава от брат й и съпругата му.
Свидетелят Просеникова сочи, че наследствения имот на ответницата не
е годен за живее, липсвало вода и санитарен възел, но уточнява, че има такъв
в мазето на къщата, както и сочи, че е помагала на ответницата за ремонт, има
ламинат, както и потвърждава, че е поставена дограма от имота на М..
Представена е заповед за защита и определение, постановени по гр. д.
№ 23998/ 2019 г. по описа на РС - Бл., от които се установява, че св. А. П. -
син на страните по делото е подал молба за защита по ЗЗДН срещу майка си -
ответницата, но производството е прекратено.
От правна страна, съдът намира, че искането за защита е процесуално
допустимо - подадено е от лице, което твърди, че е собственик на имот, който
има характер на „семейно“ такова и с който имот - желае да се разпореди, но
липсва съгласие на съпругата за това.
Съгласно разпоредбата на смисъла на §1 от ДР на СК, семейно е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. В тази връзка разпоредбата на чл. 26 СК е създала едно
ограничение на правото на собственост - в случаите, когато жилище, което
има характер на „семейно“ по см. на §1 от ДР на СК - е лична собственост на
единия от съпрузите - то разпореждането с него по време на брака може да
става само със съгласие на другия съпруг, а при липса на такова - с
разрешение от съответния районен съд по местонахождение на имота при
наличието на определени предпоставки.
4
Ограничението важи само докато трае брака между съпрузите.
Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без
никакви ограничения. В този случай защитата на децата от брака (ако има
такива) се постига чрез противопоставимостта спрямо третите лица на
възникналото наемно отношение (чл. 57 СК).
Определящо за едно жилище като семейно е да се установи, че до
фактическата раздяла съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца са го
обитавали, независимо от собствеността. В случая страните не спорят, че
процесното жилище е „семейно“ такова по см. на §1 от ДР на СК - не
оспорват факта, че са обитавали жилището, не оспорват, че помежду им е
настъпила фактическа раздяла /спорна е само датата и начина на напускане/,
както и не спорят, че към настоящият момент и двамата съпрузи не го
обитават.
Няма спор и за това, че родените от брака на страните две деца -
свидетели по делото, са пълнолетни, като в жилището живее само
пълнолетния син на страните - .А. П., заедно със своето семейство.
При тези данни молбата е основателна. Жилището е лична собственост
на молителя, придобито на основание дарение. Личната собственост е
неприкосновена. Съпругът - несобственик може да се противопостави на
разпореждането на личното жилище на другия съпруг, имащо характер и на
семейно такова само при следните предпоставки - този съпруг да няма друго
жилище, но кумулативно с това в изречение 2-ро на чл. 26 от СК -
разрешението на районния съд за разпореждане може да се даде ако се
установи, че отчуждаване на жилището няма да е във вреда на
ненавършилите пълнолетие деца и на семейството като цяло.
С напускане на жилището съпрузите сами са се отказали и с
конклудентни действия установили липсата на общност помежду им, която да
се охранява. В същото време се установи, че ответната страна има
наследствен имот, с жилищен характер, по отношение на който е предприел и
действия по ремонтирането му. Законодателят в разпоредбата на чл. 26, изр. 1
СК не поставя изискване за годност за обитаване на жилището, а само
наличието на такова с предназначение за жилищни нужди, каквото се
установи, че ответника притежава в наследство в обем идеални части.
В случая децата от брака са навършили пълнолетие. Ето защо не стои
въпроса за защита права и интереси на непълнолетни лица. В същото време се
установи изключително влошени отношения между членовете на семейството
и най - вече между съпрузите - до степен на пълната им раздяла, като и
двамата съпрузи живеят на различни от процесното жилище
административни адреси. Това само по себе си също сочи, че в случая липсва
интерес на семейството като цяло, който да бъде защитен. Касае се до
формално съществуващи отношения, които в този смисъл нямат нужното
съдържание за преценка охраняване интересите на семейството като цяло.
Всеки от съпрузите се е установил да живее на друго място, няма
5
непълнолетни деца с жилищна нужда, които да се поставят в риск с исканото
отчуждаване, липсва и общ интерес на семейството, който да се защитава.
Наведените във въззивната жалба от въззивника възражения са
неотносими като материални предпоставки, сред визираните в чл. 26 СК.
Свързани са с други, строго лични отношения, вътре в семейството, за които
законът в случая не въвежда правила за нормативното им уреждане, не ги
свързва с настъпване на правни последици и не ги урежда, по начина, посочен
от ответника. Тези съображения могат да получат защита по друг ред, същите
нямат отношение спрямо личната собственост и не могат да послужат като
ограничение на правото на собственика да отчужди имота си по начина, по
който е преценил.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми, поради което решението е правилно.
Доколкото предмета е на спорна съдебна администрация - разноски не
се следват, а се понасят от страните, както са направени.
Съгласно новелата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт
не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908418/ 28.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 984/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – Бл..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6