О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.04.2019 г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на тридесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 16185 по описа за 2018 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Д.В.
- С. срещу Н.С. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия,
настъпило по вина на ответника, и небрачни искове за предоставяне родителските
права по отношение на непълнолетните деца Мелиса Н.С. и Лейла
С., на майката и определяне на местоживеенето им при нея, за определяне на
режим на лични отношения на бащата с децата, за осъждане на ответника да
заплаща на всяко от децата месечна издръжка, както и за предоставяне ползването
на семейното жилище.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
02.10.1996 г. в гр. Бенгази, Либия. Същият бил регистриран в Република
България, за което бил съставен акт за граждански брак. Посочва, че от брака си
имат родени три деца – навършилата пълнолетие Елмира Н.С., както и
ненавършилите пълнолетие - Мелиса Н.С. и Лейла С.. Излага,
че от 2013 г. отношенията им с ответника започнали да охладняват – предимно тя
работела и се грижела за децата, а ответникът започнал извънбрачна връзка.
Въпреки това решила да му даде втори шанс, но след като в края на 2014 г. научила,
че връзката му с другата жена не е приключила, настъпило пълното им отчуждение.
Твърди, че ответникът напуснал семейното жилище и от тогава живее на семейни
начала с другата жена и не се интересува от семейството си.
М.Д.В. –
С. посочва, че семейното жилище се намира в Англия и в него живеят тя и децата.
Заявява, че работи в Англия като медицинска сестра в болница „Медуей“, за да издържа семейството.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Съгласно изложените от ищцата твърдения в случая се касае
за брачно дело с международен елемент. Съдът намира, че доколкото и двамата
съпрузи са граждани на държави-членки и живеят на територията на ЕС, международната
компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000 г.
В чл. 3-5 от Регламента изчерпателно са уредени
основанията за международна компетентност по дела за развод /арг. от чл. 6/, като за наличието им сезираният съд следи
служебно на основание чл. 17. Съгласно чл. 3 компетентни да разглеждат дела,
свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са
съдилищата на държавата-членка,
а) на чиято територия:
— съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
— съпрузите са имали последното обичайно
местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или
— ответникът има обичайно местопребиваване, или
— в случай на обща искова молба и единият от съпрузите
има обичайно местопребиваване, или
— ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял
там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
— ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там
поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на
въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или
Ирландия, има „domicile" там;
б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася
до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.
От граматичното тълкуване на цитираната разпоредба
следва, че регламентираните от нея основания за международна компетентност са
алтернативни, т. е. достатъчно е наличието на едно от тях, за да бъде
ангажирана правораздавателната власт на определен национален съд. В чл. 4 е
уредена компетентността по предявен насрещен иск, а в чл. 5 – компетентността в
случай на преобразуване на решение за законна раздяла на съпрузите в такова за
развод.
При прочита на изброените текстове от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г. се установява, че като водещ критерий за определяне на международната
компетентност по делата за развод е възприето обичайното местопребиваване на
страните. Последното, съобразно утвърдената практика на Съда на Европейския
съюз, представлява вид териториална връзка, която има два аспекта: 1) обективен
– свързан с пребиваването на територията на дадена държава и 2) субективен – свързан
с намерението на лицето да установи центъра на своите интереси на територията
на тази държава. За наличието на втория от тези елементи се съди от определени
обективни обстоятелства от личен и професионален характер – напр. къде лицето
пребивава заедно със семейството си, къде учи и работи и т. н. Следва да се
подчертае, че временното пребиваване в определена държава само по себе си не би
могло да обуслови извод, че лицето има обичайното местопребиваване в нея. В
подкрепа на изложеното е решението на СЕС по дело C-452/93.
В процесния случай съпругата има обичайно
местопребиваване във Великобритания – там тя живее заедно с децата си и работи.
В този смисъл са изложените в исковата молба твърдения, подкрепени и от
представените писмени доказателства. Именно там тя твърди, че е било и
последното обичайно местопребиваване на съпрузите преди фактическата им
раздяла.
По отношение на съпруга липсват доказателства за обичайно
местопребиваване в България. Видно от служебно извършената справка в ТД на
НАП-Варна, няма данни Н.С. да осъществява трудова дейност на територията на
страната. Съгласно предоставената от ОДМВР – Варна информация понастоящем
същият няма и адресна регистрация в България. Индиция,
че съпругът не пребивава на територията на страната е и обстоятелството, че той
не е открит на посочения в исковата молба адрес, за да му бъде връчен препис от
исковата молба /л. 52 от делото/. Доказателства, че ответникът има обичайно
местопребиваване в страната, не бяха представени и от ищцата, независимо от
предоставената ѝ възможност.
От изложеното следва, че нито един от съпрузите няма
обичайно местопребиваване в България, поради което и не е налице никое от
основанията по чл. 3, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Не е налице
и хипотезата на б. „б“, тъй като ответникът е британски гражданин. Именно
поради това не би могла да се приложи и субсидиарната
компетентност по чл. 7 от Регламента, тъй като съгласно чл. 6 от същия в случай
че съпруг е гражданин на държава-членка, срещу него може да се предяви иск в
друга държава-членка единствено в случаите по чл. 3-5.
Българският съд не е международно компетентен да се
произнесе и по въпросите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие
деца, родителските права, личните отношения и издръжката, тъй като не са налице
условията по Раздел II
от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., съотв. чл. 3-6 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 на Съвета. Съгласно
изложеното в исковата молба родените от брака на страните деца имат обичайно
местопребиваване във Великобритания, където живеят и учат от години. Не са
наведени твърдения, относими към специалните хипотези на чл.
9 – 11 от Регламент
/ЕО/ № 2201/2003 г., а предвид липсата на международна
компетентност по иска за развод неприложим се явява и чл. 12, съгласно който
при изрично предвидените предпоставки съдилищата, компетентни да разгледат
молбата за развод, са компетентни и по въпросите относно родителската
отговорност. Що се отнася до иска за издръжка принципът е, че същият е
подведомствен на съда по обичайно местопребиваване на ответника или взискателя
съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 4/2009, респ. на съда, компетентен да
разгледа иск за родителска отговорност.
Гореизложеното налага извод, че съобразно приложимите
правила на правото на Европейския съюз българският съд не е компетентен да
разгледа делото. Поради това и на основание чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г. настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е компетентен,
като прекрати производството по образуваното дело.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 16185 по описа за 2018 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: