№ 124
гр. и, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200218 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. КР. Н., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 21-0274-001634/03.11.2021 г., издадено от
началника на РУ-и, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
В депозираната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като е отправена молба
за неговата цялостна отмяна.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата
цялостна отмяна.
Посредством писмени бележки защитникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
1
На 25.09.2021 г. свидетелите В.В. и Д.Ц. – полицейски служители при
РУ - и, изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт.
Около 21:30 часа в община и, на първокласен път № 8 осъществили проверка
на жалбоподателя Б.Н., който управлявал в района на бензиностанция „п“ с
3
посока на движение от гр. и към гр. к мотоциклет с 600 см с рама № .....,
черен на цвят. По време на проверката установили, че водачът не притежава
свидетелство за управление валидно за категориятa, към която спада
управляваното от него превозно средство.
За тази констатация свид. В.В., в качеството на младши автоконтрольор
при РУ на МВР – и, съставил срещу жалбоподателя Акт № № 1596/25.09.2021
г. за установяване на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
за това, че на 25.09.2021 г. около 21:30 часа в гр. и, по ПП1-8 в района на
бензиностанция „п“ с посока на движение от гр. и към гр. к, жалбоподателят
3
Н. управлява мотоциклет с 600 смс рама № ....., черен на цвят, като
управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-0274-
001634/03.11.2021 г. от началника на РУ - и, с което при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта за нарушение на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 300 лева
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетелите В.В. и Д.Ц., АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, сведение
от Б.Н., справка нарушител/водач.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Взаимно се допълват, като от тях се установяват всички обстоятелства около
процесната проверка – време, място, начин на извършване и фактически
констатации. Разпитаните свидетели имат ясен и конкретен спомен за случая,
като са напълно единодушни, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет без
да притежава валидно свидетелство за управление от категорията, към която
спада моторното превозно средство. Показанията им намират подкрепа
досежно липсата на съответна категория в справката за нарушител/водач,
издадена от електронната система на МВР.
Поради логичността, взаимната връзка и липсата на каквито и да е
противоречия в доказателствените източници, те следва да бъдат кредитирани
в цялост.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
2
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушенирто.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Непосочването в АУАН и НП на категорията, към която спада процесното
МПС, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не внася
неясното в естеството на нарушението. В АУАН и НП са посочени
достатъчно индивидуализиращи белези на моторното превозно средство, с
3
което е извършено нарушението (мотоциклет с обем на двигателя 600 см).
Моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, което е
служебно известно на съда доколкото за тази констатация е издадено
Наказателно постановление № 21-0274-001885 на началника на РУ – и,
следствие от същата проверка и е предмет на обжалване по НАХД №
216/2022 г. на РС – и от настоящия състав. От наличните данни, а именно
3,
мотоциклет с обем на двигателя 600 см може да се направи извод, че попада
в категория А2 или А, предвид дадените дефиниции в чл. 150а, ал. 2, т. 2 и т.
3 ЗДвП. От справката нарушител/водач е видно, че наказаният не притежава
нито една от двете категории, следователно може да се направи извод, че
3
индивидуализиращите признаци на мотоциклета, по които да се определи
категорията му, са достатъчно подробно описани, за да успее наказаният да
организира защитата си. В случая не се твърди или доказва той да притежава
някоя измежду категориите А2 или А, следователно непосочването в НП на
точната категория не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, след като има достатъчно белези на превозното средство, по които да
се определи категорията.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б. КР. Н. е
правилно ангажирана за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на
25.09.2021 г. около 21:30 ч. в общ. и, по ПП1-8 в района на бензиностанция
„п“ с посока на движение от гр. и към гр. к жалбоподателят Н. е управлявал
3
МПС - мотоциклет с, с обем на двигателя 600 см, с рама № ....., без да
притежава СУМПС, валидно за категорията (към която спада управляваното
от него МПС.
Законосъобразно така очертаната деятелност е квалифицирана като
административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, където е предвидено
изискване при управление на МПС водачът да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство поради което административнонаказващият
орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2,
пр. 1 ЗДвП
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред и пряко целял това.
Не е налице маловажен или явно маловажен случай. Обществената
опасност на конкретното деяние е дееца съответна и дори по-висока от
средното за този вид нарушения. Деянието е извършено в съвкупност с друго
нарушение – управление на МПС без съответната категория (което е предмет
на НАХД № 218/2022 г. на РС – и). Това сочи, че деянието е с висока степен
на обществена опасност. Същевременно деецът е с висока степен на лична
обществена опасност, тъй като демонстрира трайна склонност да неглижира
обществения ред, посредством множеството нарушения, за които е наказван с
влезли в сила наказателни постановления. Ето защо предвид тези констатации
не може да се приеме, че е деянието представлява маловажен случай.
По вида и размера на наложеното наказание:
Вида на наложеното наказание глоба е правилно определен в
съответствие с предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2,
пр. 1 ЗДвП. При индивидуализация на наказанието размерът основателно е
пределен към максимума. Не се установяват смекчаващи отговорността
4
обстоятелства. Като отегчаващи следва да се приеме, че жалбоподателят е
личност с висока степен на лична обществена, изводима от справката за
нарушител водач. Той е многократно наказван за различни нарушения на
ЗДвП, включително и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Това сочи, че
има трайна склонност да не спазва установения правов ред и да управлява
МПС без да притежава СУМПС. Ето защо спрямо него е нужно да се прилага
максималната строгост на закона и да се наложи наказание в максимален
размер, както е сторил АНО.
Ето наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл.
58д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0274-
001634/03.11.2021 г. издадено от началника на РУ-и.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
5