РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Раднево, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава П.а
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Ростислава П.а Административно наказателно
дело № 20255520200209 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. Д. Д. срещу Заповед за задържане на лице
с рег. № 327зз-**/21.09.2025 г., издадена от полицейски орган при РУ –
Раднево – Д. П. П., на длъжност "****" при РУ – Раднево.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Жалбоподателят счита, че в заповедта липсват конкретни фактически
основания за нейното издаване – не са описани конкретни действия на
задържаното лице, които да обосноват неговото задържане. Твърди, че
заповедта и декларация за правата на задържаното лице му били връчени след
освобождаването му и в нарушение на чл 74, ал.6 от ЗМВР. В жалбата се сочи
още, че по време на задържането му спрямо него било упражнено насилие. По
тези съображения е направено искане да бъде отменена издадената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателя С. Д. Д. поддържа изложените в
жалбата доводи.
В съдебно заседание ответникът Д. П. П. – полицейски орган при РУ –
Раднево, оспорва жалбата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146
АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на приобщените доказателства се установява,
че на 21.09.2025 г. около 10:30 часа по време на смяната на полицейския
служител П. и неговия колега Д.П.К. - ****** в РУ Раднево, в гр. Раднево, на
************, при извършена проверка по Закона за българските лични
документи на жалбоподателя, по време на проверката същия се държал
агресивно, говорил на висок тон.
Това му поведение наложило неговото задържане за срок от 24 часа в
сградата на РУ Раднево. С цел запазване на личната безопасност на
полицейските служители, на жалбоподателя били поставени белезници в 10:30
часа и били премахнати в 11: 30 часа.
При тези данни на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР Д. П. П.– "****" в
РУ – Раднево, издал обажалваната Заповед за задържане на лице, с която било
разпоредено задържане на жалбоподателя С. Д. Д. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ – Раднево за това, че на 21.09.2025 г.
в гр. Раднево на ************ при извършване на полицейска проверка
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Копие от
заповедта било връчено на задържаното лице срещу подпис. На задържания
бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск на лице от
21.09.2025 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на, образуваната полицейска преписка във връзка със заповед задържане с
рег. № 327зз-***/21.09.2025 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК – т. е. в 14-дневен срок от
съобщаването на заповедта на 21.09.2025 г.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да
издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича
2
пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските
органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба
изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 7 от ЗМВР.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането. Жалбоподателят е отказал да
подпише декларация за правата на задържано лице, поради което
оплакванията му в тази насока са неоснователни.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не
са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни
основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на
доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от
ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея
правно основание е "чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР". Съгласно посочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. От фактическа страна в заповедта е посочено
"пречи на орган на МВР да изпълни функциите си". Преченето на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба обаче само по себе си не
представлява законово регламентирано материалноправно основание за
налагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (в която хипотеза е
постановено задържането) от една страна, а от друга не се свързва и с друго
нормативно предвидено основание за постановяване на задържане за срок до
24 часа по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. В контекста на горното така даденото
фактическо описание следва да бъде приравнено на липса на посочени
съгласно нормата на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактически основания за
3
издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ.
Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012
г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите основания за издаване
на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява
индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото
отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от
посочване на правни основания, какъвто е процесният случай. В този смисъл
следва да се има в предвид решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по
правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу
България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за
ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. За да обоснове
правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в рамките на
неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта
да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 2
от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това
коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво
е било поведението на адресата в частност с какво то пречи на органа да
осъществи правомощията си по служба, както и надлежно дадено
предупреждение в горната насока, съответно неговото неизпълнение. В
случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и
обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и
обстоятелства сочещи, че лицето спрямо което е постановено задържането по
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР след надлежно предупреждение съзнателно е
пречело на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
Следва да се отбележи и това, че нито в оспорената заповед, нито в
някой от документите от представената административна преписка, е
посочено предупредено ли е било лицето или не като е налице пълна неяснота
досежно това какво точно се има предвид, за какво точно действие (съответно
бездействие) е задържан жалбоподателя, посочено е единствено агресивно
поведение от страна на жалбоподателя като липсва всякаква конкретика в тази
насока, поради което е невъзможно за съда да прецени дали действително с
4
действията съответно с бездействията си задържаното лице е попречило на
полицейските служители да осъществят функциите си.
Непосочването на фактическите основания за издаване за заповедта и
конкретно за задържането на лицето води до необоснованост на издадени акт
и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна – в
този смисъл Решение № 7450 от 20.05.2019 г. по адм. д. № 15479/2018 на
Върховния административен съд.
Действително съгласно трайно установената съдебна практика
мотивите за изготвяне на административния акт могат да бъдат изложени и в
други документи съдържащи се в административната преписка когато тези
документи изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до
засягане на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на
изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.
5, § 2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да
бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи, ако и
мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед, то този
документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното
лице. В случая по делото е налична докладна записка изходяща от ответника
Д. П., в която са описани конкретни факти – по време на извършена проверка
по ЗБДЛ. За съда обаче няма никакво съмнение, че жалбоподателят не е бил
запознат с въпросната докладна, а тя е била изготвена след задържането му.
Отделен е въпроса, че както вече бе споменато по горе в настоящото решение
нито в докладната, нито в заповедта е описано каквото и да било
предупреждение за задържане на жалбоподателя С. Д. Д..
С оглед на всичко изложено по-горе и след осъществената проверка по
чл. 168 АПК, съдът счете жалбата за основателна – оспорената Заповед за
задържане на лице с рег. № 327зз-***/21.09.2025 г., издадена от полицейски
орган при РУ – Раднево – Д. П. П., на длъжност "****" при РУ – Раднево, е
незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради
което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. Д., ЕГН ********** Заповед за
задържане на лице с рег. № 327зз-***/21.09.2025 г., издадена от полицейски
5
орган при РУ – Раднево – Д. П. П., на длъжност "****" при РУ – Раднево като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6