Решение по дело №149/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 175

 

                                  гр. Пловдив, 24.06.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на десети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 149 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Ч.М.А. против решение № 10 от 29.01.2020 г., постановено по т. д. № 114 по описа за 2019 г. на Х. окръжен съд, с което Ч.М.А. е осъден да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* сумата от 34000 лв., представляваща изплатено от „ДЗИ - О.З.” ЕАД обезщетение по Застрахователна полица № ************** от 10.04.2012 г. за настъпило на 12.05.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

В подкрепа на въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е игнорирал обстоятелството, че увреденото от деликта лице е било обезщетено пряко от делинквента, въз основа сключено между двамата споразумение, с което всички причинени от застрахователното събитие вреди били напълно възмездени. Евентуално се поддържа довод за намаляване размера на заплатеното от застрахователя обезщетение, предмет на предявения регресен иск до 20000 лева. По изложените съображения жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго в същата част, с което да се отхвърли предявения иск, евентуално – да се намали размера на присъдената сума, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, съответно – че обжалваното решение е правилно. Искането е да се потвърди решението и да се присъдят направените деловодни разноски.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:  

Производството пред Х. окръжен съд е било образувано по предявен от „ДЗИ - О.З.” ЕАД против Ч.М.А. регресен иск, с правно основание чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата 34 000лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за виновно причинените на претърпени от трето лице К. А.А. вреди по Застрахователна полица № ************** от 10.04.2012 г. за настъпило на 12.05.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

Искът се основава на следните, установени по делото  факти:

         На 12.05.2012 г., в ****, ответникът Ч.М.А., при управление на лек автомобил „О.А." с рег. № * **** **, след употреба на алкохол над допустимата по закон норма, при извършване маневра движение на заден ход, напуснал пътното платно, качвайки се на тротоара, при което блъснал намиращия се там К. А.А., причинявайки му различни телесни увреждания.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено ответникът Ч.М.А.. В тази насока по делото е установено, че със споразумение, одобрено по НОХД № 71/ 2013 г. на Х. районен съд, Ч.М.А. е признат за виновен за това, че на 12.05.2012 г., в **** при управление на лек автомобил „О.А." с рег. № * **** **, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.03 промила, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ч.М.А., изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник.

         Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК, влязлата в сила присъда, съответно - одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото, имащо последиците на влязла в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е също, че към датата на процесното ПТП – 12.05.201 г., за управлявания от ответника Ч.М.А. лек автомобил „О.А." с рег. № * **** ** е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество "ДЗИ - О.З." ЕАД със Застрахователна полица № ************** от 10.04.2012 г., валидна от 11.04.2012 г. до 10.04.2013 г.

         Вследствие на настъпилото ПТП, на К. А.А. са причинени следните телесни увреждания: закрито разкъсване на   разгъвачната група мускули на дясната предмишница; контузия с кръвоизлив в лявата коленна става; вътреставно счупване на епикондил на лявото коляно с прекъсване на вътрешния менискус, а по-късно - и на външния менискус; дефект на ставната повърхност на епикондила; навяхване на връзките на ставата.

         Не е спорно по делото, че по искане на пострадалия К. А.А. и въз основа на сключено споразумение от 28.07.2014 г., „ДЗИ - О.З." ЕАД е заплатило на пострадалия А. застрахователно обезщетение за причинените от описаното ПТП  неимуществени вреди в размер на 34000 лв. по образуваната преписка по Щета № **************.

След изплащане на обезщетенията на пострадалото лице, „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е встъпило в правата на увреденото лице, което обуславя и правният интерес от предявяване на иска към делинквента, на основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.

В подкрепа на въззивната жалба, ответникът поддържа част от заявените в първоинстанционното производство възражения против предявения иск за недължимост на заплатеното от „ДЗИ - О.З." ЕАД на пострадалия застрахователно обезщетение по регресния иск. Възраженията се основават на сключено между пострадалия К. А. и делинквента Ч.М.А. споразумение от 04.09.2012 г., с което се уреждат имуществените отношения по репарирането на причинените на пострадалия неимуществени вреди, настъпили в резултат от произшествието. В тази връзка ответникът поддържа довод, че доколкото деликтната отговорност на прекия причинител на вредите към пострадалия е функционално свързана и възниква едновременно с договорната отговорност на застрахователя към увредения, с изплащането на обезщетение за причинените вреди на пострадалия от делинквента, се погасявало както деликтното право срещу прекия причинител на вредите, така и прякото право на увредения срещу застрахователя, тоест изключвала се застрахователната отговорност на застрахователя към пострадалия, произтичаща от сключената с делинквента застраховка „Гражданска отговорност“.

 Пловдивският апелативен съд, споделя по принцип така изложените правни доводи. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Освен това, пострадалият може да получи само едно обезщетение за причинените му от застрахования делинквент вреди, реализирайки по избор отговорността на застрахователя по предвидени в КЗ пряк иск или деликтната отговорност на прекия причинител на вредите.  Съгласно ТР № 1 от 30.01.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГТК, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

В конкретния случай е безспорно, че въз основа на сключеното на 04.09.2012 г. споразумение между пострадалият К. А. и делинквента Ч.М.А., страните са се споразумели както следва: да уредят окончателно имуществените си правоотношения във връзка с причиненото на 12.05.2012 г. ПТП от Ч.А., в резултат на което е настъпила телесна повреда на К. А., изразяваща се в разкъсване на екстензорната група мускули на дясната предмишница и хемартроза на лява коленна става, според диагноза от епикриза от 12.05.2012 г.  на МБАЛ – Х.; К. А. се е съгласил и получил от Ч.А. сумата от 3000 лева, представляваща „цялостно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди“, като освен това е декларирал, че „е изцяло и напълно възмезден за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 12.05.2012 г.“.

На това споразумение се основава заявеното и поддържано от ответника възражение, че доколкото пострадалият от произшествието е бил обезщетен напълно за претърпените в резултат от това произшествие неимуществени вреди, се изключвала отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за същите вреди, съответно се изключвала и неговата – на делинквента регресна отговорност към застрахователя.

         Предвид установените по делото факти във връзка със заявените в подкрепа на иска твърдения, Пловдивският апелативен съд преценява възраженията като неоснователни, поради следното:

          Предмет на постигнатото между К. А. и Ч.А. споразумение са само част от действително претърпените от пострадалия неимуществени вреди, свързани с конкретно описаните в споразумението травматични увреждания. В тази връзка, в споразумението се съдържа препратка към първата епикриза от дена на процесното ПТП -12.05.2012 г.  на МБАЛ – Х., като в споразумението същата неправилно е отбелязана с № 222, /което е номерът на клиничната пътека/ вместо действителния - № 7638/. Същественото е, че с тази експертиза са констатирани две травми - разкъсване на екстензорната група мускули на дясната предмишница и хемартроза на лява коленна става. Във връзка с тези увреждания е проведено и съответното лечение – пункция на ставата с евкуиране на около 80 кк кръв, отложен шев на сухожилие и поставяне на гипсова лонгета за срок от 25 дни. Следователно, с постигнатото споразумение от 04.09.2012 г. и изплатената сума от 3000 лева са репарирани претърпените от пострадалия неимуществените вреди – болки, страдания, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, свързани само с описаните в тази епикриза наранявания и медицински манипулации.

 От доказателствата по делото обаче се установява, че пострадалият А. е получил и други, по-тежки увреждания, които произтичат от същото ПТП, но са установени и лекувани впоследствие. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че освен отчетените в първата експертиза закрито разкъсване на разгъвачната група мускули на дясната предмишница, пострадалият К. А. е получил и други травми: контузия с кръвоизлив в лявата коленна става, вътреставно счупване на епикондил на лявото коляно с прекъсване на вътрешния менискус, а по - късно и на външния менискус, дефект на ставната повърхност на епикондила, навяхване на връзките на ставата.

Описаните травми са причинили трайно затруднение в движението на дясната ръка, при които засегнатите мускули не се възстановяват функционално до състоянието преди травмата и винаги водят до двигателен дефицит на съответния крайник. Освен това, въпреки проведените операции, лечение и рехабилитация, получените травми на лявото коляно са довели до трайно затруднение в движението на левия крак, трайни увреждания върху структурите на ставата и неблагоприятна прогноза - продължителността на затруднението в движенията и болките да продължат цял живот.

         В случая е безспорно установено, че причинените на пострадалия А. травматични увреждания на горен десен и долен ляв крайник, за определен период са предизвиквали силни болки и страдания, които, според свидетелските показания, продължават и понастоящем, макар и не със същия интензитет. Освен това, предвид настъпилите усложнения – невъзможност за функционалното възстановяване на засегнатата мускулна група на ръката и трайните увреждания върху структурата на коленната става, болките са били съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения за един доста продължителен период от време. Това рязко е влошило начина на живот на пострадалия и е довело до промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, както и до психически и емоционален срив.

При определяне на застрахователното обезщетение, от страна на застрахователя са били взети предвид всички факти относно степента, интензитета и продължителността на претърпените от пострадалия, в резултат на причиненото от застрахования Ч.А. ПТП, немуществени вреди. В този смисъл, както е приел първоинстанционният съд, общият размер на определеното и изплатено от застрахователя на обезщетение, е съобразено с претърпените от пострадалия болки и страдания и е справедлив.

Неправилно обаче, при определяне размера на подлежащата на възстановяване от делинквента на застрахователя сума, Х.т окръжен съд е приел, че заплатеното от застрахования на пострадалия обезщетение не следвало да се приспада от изплатеното от застрахователя обезщетение, доколкото сключеното между ответника и пострадалия споразумение не било одобрено от ищеца - застраховател.

Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КЗ /отм./, на която се е позовал първоинстанционният съд, е предвидена като предпазна мярка за застрахователя срещу евентуално обвързващата го спогодба между застрахования и увредения или признание на застрахования за задължения, произтичащи от определено застрахователно събитие, настъпило по вина на застрахования. Тази разпоредба намира приложение само в случаите, в които застрахователят се противопоставя на уговорено между увредения и застрахования или признато от застрахования обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие, позовавайки се на липсата на одобрение.

В случая не е налице такава хипотеза. Застрахователят не само не се противопоставя на постигнатото между увреденото лице и застрахования споразумение за обезщетение за конкретно определените неимуществени вреди, но в споразумението си с пострадалия включва обезщетение за същите вреди, дори в по-висок размер. По този начин обаче пострадалият е получил повторно обезщетение за част от претърпените неимуществени вреди, за които вече е бил обезщетен от делинквента, в противоречие с посоченото по-горе ТР № 1 от 30.01.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГТК, поради което получената по това споразумение сума следва да приспадне от исковата претенция по регресния иск.   

Крайният извод е, че решението на Х. окръжен съд следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над сумата 31000 лева до присъдените 34000 лева и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли за тази част.

С оглед изхода от спора във въззивното производство, в полза на страните следва да се присъдят сторените от тях разноски за това производство. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 1413 лева деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска, а в полза на ответника – сумата 122 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 10 от 29.01.2020 г., постановено по т.д. № 114 по описа за 2019 г. на Х. окръжен съд в частта, с която Ч.М.А. е осъден да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата от 3000 лева за разликата над 31 000 лева до присъдените 34 000 лв., представляваща изплатено от „ДЗИ - О.З.” ЕАД обезщетение по Застрахователна полица № ************** от 10.04.2012 г., за настъпило на 12.05.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.07.2019 г., до окончателното й изплащане, като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК ********* против Ч.М.А., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 3000 лева за разликата над 31 000 лева до присъдените 34 000 лв., представляваща изплатено от „ДЗИ - О.З.” ЕАД обезщетение по Застрахователна полица № ************** от 10.04.2012 г. за настъпило на 12.05.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 29.01.2020 г., постановено по т.д. № 114 по описа за 2019 г. на Х. окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ч.М.А., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1413 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в производството по в.търг.дело № 149 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Ч.М.А., ЕГН ********** сумата от 122 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в производството по в.търг.дело № 149 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: