№ 9873
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „, АД чрез юрк. Пе,ва срещу „Со,и” ЕАД. Ищецът
твърди, че за фактури издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г, , ответникът е
използвал, предоставена от него вода, която не е заплатена, поради което е останал задължен
за съответната главница и лихва. Твърди, че заплащането на посочените суми е поискано по
реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Ето
защо, и по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че посочените главница и лихва се дължат.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени подробно в писмения отговор на
исковата молба. Прави възражение, че не дължи плащане по фактурите поради авария във
връзка с водоподаването в процесния имот, твърди, че никой не живее в имота, водомера не
е отчитал потребление на вода.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1. СРС, 78-и състав е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По това дело доказателствената тежест се разпределя по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ищецът следва да докаже, че за процесния период ответникът е ползвал вода в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума. Следва да се докажат и твърдените в
исковата молба факти, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, че
1
такава е издадена, както и че срещу нея е подадено възражение от ответника. Ответникът
следва да доказва само положителни факти във връзка с направените оспорвания на
предявените искове.
2. По делото не се спори, че ответника е собственик на процесния имот. Предвид
липсата на ангажирани доказателства в противния смисъл и предвид твърденията и на двете
страни, че ответникът по настоящото дело е собственик на имота, за който са начислени
процесните суми, и на осн. чл. 3, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, настоящата съдебна инстанция приема, че е налице валидно
облигационно отношение между ищеца и ответника, в качеството му на собственик на
процесния имот, за водоснабдяване на процесния имот.
3. По делото е поискана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че процесният имот е водоснабден, вещото лице е констатирало, че водомерът е
изправен и в метрология.
Установява се, че за периода на отчитане 13.08.2021 г. – 22.12.2022 г., по период по
фактури 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г., по реални отчети, е потребеното количество вода е
7041.00 куб.м. на стойност 20666,74 лв. Като съгласно таблицата, изготвена от вещото лице
за периода 13.08.2021 г. до 14.01.2022 г. консумираното количество вода е 6925 куб.м. на
стойност 20326,26 лв., а за периода от 15.01.2022 г. до 22.12.2022 г. консумираното
количество вода е 116 куб.м. на стойност 340.48 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението, на основание чл. 202 ГПК счита, че
следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е
заинтересовано от изхода на делото. Поради това настоящата съдебна инстанция счита за
установено, че до процесния имот в действителност са били доставени посочените от
вещото лице обеми вода.
4. Страните не спорят, че по време на процесния период е имало авария.
Съдът приема за най-ранна дата на начало на аварията – 17.01.2022 г., а за крайна
дата – 02.02.2022 г.
В исковата молба ищеца излага, че в резултат на авария е потребено количество в
обем на 6925 м3, за което е начислена сума в размер на 20 326,26 лв., както и е изложено, че
високата консумация, отразена във фактурите издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022
г. е в резултат на аварията - което следва да се възприеме като признание на неизгоден за
страната факт.
По делото се установява, че на 17.01.2022 г. ответника е известен от ищеца за високи
нива на консумирана вода за процесния имот, като в същия ден е извършена проверка,
която установила наличието на авария/теч във водопроводна шахта. Последното се подкрепя
и от показанията на св. Груев, който твърди, че лично е присъствал на проверката на
2
17.01.2022 г. От показанията на св. Груев се установява, че на 17.01.2022 г. е уведомил
началника си за аварията, а последният е уведомил „, АД. На 28.01.2022 г. ищецът е
изпратил екип да провери случая, при която проверка е изпратен и служителя на ответника
да окаже съдействие. Представителите на ищеца са монтирали спирачен кран отвън. На
01.02.2022 г. св. Груев при проверка на място установил, че продължава да тече вода, макар
и в по-малък обем. Тогава съставил видео клип, който бил изпратен на началника му, който
го препратил на „, АД. По посочения диск е извършена съдебно-техническа експертиза.
Съдът намира същия за автентичен и подкрепящ изложеното от свидетеля. Показанията на
свидетеля и записа навеждат на извода, че към 01.02.2022 г. аварията не е била отстранена и
течът е продължавал. На следващия ден 02.02.2022 г. била извършена нова проверка от
страна на ответника, при която вече водата била спряла.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Груев за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки че свидетелят е служител при ответника, което би могло да
води до по-ниска степен на достоверност, в настоящия случай показанията му се
потвърждават и от твърденията на ищеца по делото, както и от другите представени
доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция счита, че следва да бъдат
кредитирани.
5. Съдът следва да отговори на въпроса дали потребителят следва да заплати
начислени суми за изразходвана вода вследствие на авария.
Съдът намира, че ответника не дължи сумата за изразходвано количество вода,
поради следните причини:
Съгласно чл. 7, т. 4 от Общите условия на „, АД (за краткост надолу: „Общите
условия”) ВиК операторът е длъжен: 4. да поддържа изградената В и К система,
включително водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с
техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и
безопасност при работа, но в чл. 8, ал. 4 от Общите условия се посочва, че Водомерната
шахта, сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа
след водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те
се изграждат и поддържат от и за негова сметка.
Аналогично е и правилото на чл. 47, ал. 2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: (2) Когато причинителят на повредата не се установи,
отстраняването е за сметка на: 1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
потребителя - за частите от водоснабдителната и канализационната система, намиращи се в
имотите, в които е извършено присъединяването със сградните водопроводни инсталации
и/или вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите след общия водомер.
Посочените разпоредби разпределят разходите за поправката на частите от
водопреносната мрежа според местонахождението им, а не касаят въпроса в чия тежест
3
са разходите за безконтролно изтеклата вода, а съгласно чл. 41 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи отговорност на водоснабдителното
дружество е да преустанови подаването на вода дори и без съгласието на потребителя,
когато констатира повреди по водопреносната мрежа.
Неправилно би било да се приеме, че тъй като поправката на повредения участък от
водоснабдителната мрежа е за сметка на потребителя, той дължи заплащане на цялото
отчетено количество вода, включително и на похабеното поради аварията такова.
Съгласно чл. 47, ал.2 от Наредба № 4/2004 г., отстраняването на повредите, чиито
причинител не е установен е за сметка на потребителя, когато те са възникнали в частите от
водоснабдителната система, намиращи се в имотите, в които е извършено присъединяването
със сградните водопроводни инсталации и/или вътрешните водоснабдителни мрежи на
потребителите след общия водомер (т.1), а за сметка на оператора - за частите от
водоснабдителната система, които са извън имотите по т.1 (така т.2). Цитираните норми
разпределят разходите между водоснабдителния оператор и потребителя на водопроводни
услуги, необходими за поправка на повредената водопреносна мрежа, в зависимост от
участъка от трасето, в който е възникнала повредата.
Релевантен за предмета на спора по делото обаче е не въпросът за чия сметка са
тези разходи, а в чия тежест е задължението за предотвратяване безконтролното
изтичане на питейна вода, вследствие възникналата авария, чрез спиране на
водоснабдяването след нейното констатиране. Нормата на чл. 41 от
наредбата еднозначно възлага това задължение на водоснабдителния оператор. В ал.2 на
с. чл., са посочени хипотези на пълно или частично спиране подаването и отвеждането на
вода от страна на операторите без предварително уведомяване на потребителите, между
които е и отстраняването на аварии по водопроводните и канализационните системи в срок
до 8 часа, а по довеждащите водопроводи - до 12 часа, а в ал.3- случаите, при които е
допустимо спиране на водоснабдяването само след предварително уведомяване от страна на
операторите. Във всички случаи обаче, задължението (и правомощието) за спиране на
водоснабдяването, включително и при констатиране на повреда във водопреносната мрежа,
до нейното отстраняване (ал.5), лежи върху водния оператор, независимо за чия сметка са
разходите за поправката. - В този смисъл Решение № 1193 от 5.06.2014 г. на САС по в. гр.
д. № 2379/2013 г., по което не е допуснато касационно обжалване с Определение № 537 от
1.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 3496/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян
Балевски. В горния смисъл е и потвърденото от цитираното решение: Решение № 137 от
21.01.2013 г. на СГС по т. д. № 433/2009 г.
6. По делото липсват доказателства, че отчетеното количество вода е действително
предоставено като услуга и следователно действително потребено от страна на потребителя
на ВиК услугите за процесния периода, тъй като при наличието на данни за авария ищецът е
следвало да преустанови подаването на вода, за да се ограничат загубите на вода в резултат
на течове.
4
7. По аргумент от по-силното основание такова задължение ищецът има при
изричната молба от страна на потребителя, тъй като щом може да го направи по свое
усмотрение при наличие на данни за авария, то на още по-голямо основание следва да
преустанови водоподаването при изрично уведомление за авария и молба за
преустановяване на подаването на вода.
8. Освен това аргумент следва да се изведе и от чл. 42, ал. 2, т. 9 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща задължение на оператора да
провежда мероприятия за установяване на течове и намаляване на загубите на вода.
9. Въпреки това следва да бъде отчетено и задължението на потребителя по чл. 43,
ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи: 5.
уведомяват своевременно оператора за установени от тях повреди и неизправности по
водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения на територията на техните
имоти. В настоящия случай видно от приетите гласни доказателствени средства ответника е
уведомил незабавно ВиК оператора, че течът продължава.
10. Както бе посочено по-горе, съдът приема за най-ранна дата на начало на аварията
– 17.01.2022 г., а за крайна дата – 02.02.2022 г.
Видно от техническата експертиза за процесния период е измерено количество вода
по реален отчет – в общ обем от 7041.00 м3, от което количество в обем на 6925,00м3 е
разходено в периода 13.08.2021 г. – 14.01.2022 г. , а количество в обем на 116,00 м3 е
разходено в периода 15.01.2022 г. – 22.12.2022 г., като и двете количества вода попадат в
периода на аварията. Ищецът не твърди и не установява ответника да е потребил вода извън
количеството вода преминало в резултат на процесната авария.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че иска следва да
бъде отхвърлен.
11. По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ответника.
Ответникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждание и деловодни разноски за депозит на съдебно-
техническа експертиза в размер на 400 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, предявен от „, АД, с ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ,59, ет.
5
2 и 3, Борис, срещу „С,5134, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
"Ген. Й. В. Г,т. 6, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
20 669,74 лв., дължима по фактури издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г., за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. 36094/2023 г., по
описа на СРС, 78-и състав, СРС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (28.06.2023 г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, „, АД, с ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н ,59, ет. 2 и 3, Борис да заплати на „С,5134, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. "Ген. Й. В. Г,т. 6, сумата в
размер на 600 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждание и деловодни разноски
за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6