РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500417 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№5764/03.07.2023г. от О. Х. чрез
пълномощника юрисконсулт Б. П., против Решение №167 от 14.06.2023г.,
поправено с Решение №169 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело
№744/2022г. по описа на Окръжен съд-Х., с което е осъдена да заплати на М.
Б. Г. сумата от 30 000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди и 1750лв. обезщетение за имуществени вреди от настъпила злополука
на 18.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумите от 18.10.2021г. до
окончателното им изплащане. Решението се обжалва изцяло с доводи за
неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано, касаещи преценката на доказателствата и формираните въз
основа на нея фактически и правни изводи относно причините за злополуката,
наличието на съпричиняване, приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
наличието на пряка причинно-следствена връзка досежно имуществените
вреди. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и за цялостно
1
отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на
обезщетенията, както и за присъждане на деловодни разноски за двете
инстанции. С жалбата изрично е заявена липса на доказателствени искания.
Въззиваемата страна М. Б. Г. не е подала отговор на въззивната жалба.В
проведеното с.з. Г. е представлявана от адв.П. ,който е заявил становище ,че
въззивната жалба е неоснователна и искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок, изхожда от
легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е иск , предявен от М. Б. Г. против
О. Х. за заплащане на обезщетение в размер на 31 750 лв. ,от които 30 000
лв. за неимуществени вреди и 1 750 лв. за имуществени такива ,от
настъпилата на 18 .10.2021 г. злополука ,ведно със законна лихва върху тази
сума ,считано от злополуката 18.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищцата е твърдяла ,че на 18.10.2021 г. около 13. 00 ч. влязла в магазин
„Л.", разположен на входа на „М. - Х." АД. Тротоарът около входа на
магазина бил с положени тротоарни плочки, част от които били изпъкнали и
оформили неравност, в една от които при излизане ищцата се спънала,
вследствие на което паднала на лявата си страна.След падането била откарана
и я приели по спешност в „М. - Х." АД, където била хоспитализирана за
периода от 18.10.2021 г. до 25.10.2021 г. Била поставена диагноза:
Субтроханериг. счупване на лява бедрена кост ,за което наследващия ден
ищцата била подложена на оперативна интервенция с извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, Фемур, за което заплатила
1750 лв.
След изписването ищцата продължила лечението си в домашни
условия, като три месеца била на легло, абсолютно обездвижена, на помощни
хигиенни средства, през който период приоритетно за нея се грижела дъщеря
2
й Л. Г..Изпитвала силни болки ,както и значителни неудобства в ежедневния
й живот поради невъзможността сама да поддържа домакинството,да
пазарува, да готви,да чисти .Твръдяла е ,че и до момента възстановяването й
не е приключило, продължавала да изпитва болки при ходене, както и да
ползва помощни средства, без които нямала стабилност. Вследствие па този
инцидент ищцата претърпяла и продължавала да търпи и значителни душевни
страдания, за които допълнителен фактор е и обстоятелството, че поради
характера на увреждането и възрастта й няма да се възстановя напълно.
Посочила е ,че наличието на неизправност на тротоарната настилка е
основание да бъде ангажирана отговорността на ответната община за
репариране на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди
доколкото поддържането на тротоарите е именно нейно задължение.
Ответникът О. Х. не оспорва,че улицата и прилежащия тротоар са
собственост на Община,но оспорва всички други изложени в исковата молба
фактически обстоятелства,на които ищцата основа иска си – настъпилата
вреда ,механизъма на увреждането ,причинна връзка между вредата и
неравността на тротоара ,размера на претендираното обезщетение ,който
счита за завишен като прави и възражение за съпричиняване ,изразяващо се
във възрастта на ищцата към момента на инцидента – 71 г. и чупливостта на
костите на тази възраст ,както и в това ,че не е положила нужната грижа и
нужното внимание за опазване на здравето си доколкото е могла за избегне
разкъртените плочки при преминаване през участъка,но не е сторила това.
По гореизложените съображения ,подробно развити в отговора ,ответникът е
претендирал отхвърляне изцяло на иска ,евентуално съобразяване размера на
обезщетението за неимуществени вреди с изискването за справедливост по
чл.52 от ЗЗД.
Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установено от
представената епикриза ,че ищцата е постъпила в М. - Х. на 18.Х.2021 г. в
15.00 часа и е изписана на 25.Х.2021 г. в 10.15 часа като на същата е
поставена окончателна диагноза „Субтрахинерно счупване на лява бедрена
кост“,поради което е оперирана в спешен порядък на 19.Х.2021 г. като е
осъществено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,фемур.
Приел е за установено от представената фактура и фискален бон от 20.Х.2021
г. към нея ,че ищцата е закупила PFN пирон Титаника на стойност от 1 750
3
лева,като издател на документите е „М. - Х.“ АД.
На следващо място ,въз основа на свидетелските показания и
заключението на СМЕ съдът е приел за несъмнено установено , че
претърпяната от ищцата травма – счупване на лява бедрена кост,е в резултат
на падане поради стъпване върху права ,но клатеща се тротоарна плочка на
тротоара пред магазин „Л. „ ,където пазарувала с дъщеря си , че поради
напредналата възраст на пострадалата и необходимостта от оставане на
металното синтезно тяло пожизнено,не се очаквало пълно възстановяване от
счупването, като се очаквало да останат болките и затрудненото ходене
.Посочил е ,че първите месеци след инцидента и след изписването от
болницата, Г. е обгрижвана изцяло от дъщерите си,била е на легло,като в
последствие е тръгнала с проходилка и накрая с бастун.През цялото това
време същата е изпитвала болки и е страдала,които отначало са били със
значителна интензивност. Приел е ,че като цяло процесният инцидент е довел
до значителна отрицателна модификация на живота на ищцата в здравословен
и социален аспект,която ще го определя и занапред.Предвид това и доколкото
именно ответната община е задължена да поддържа тротоарната мрежа в
града като нейн собственик и като не е възприел направеното възражение за
съпричиняване от страна на Г. на вредоносния резултат ,съдът е стигнал до
извод ,че ответникът дължи на основание чл.49 от ЗЗД обезщетение за
претърпените неимущестени вреди ,чиито адекватен размер е сумата от
30 000 лв. ,поради което е уважил този иск изцяло .
По отношение иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
съдът също го е намерил за основателен в претендирания размер доколкото
от доказателствата по делото несъмнено се установява ,че Г. е закупила с
оглед извършената операция PFN пирон Титаника на стойност от 1 750 леваот
„М. - Х.“ АД,който носи и досега ,поради което го е уважил изцяло.
Не е спорно по делото ,че на 18.10.2021 г.ищцата е претърпяла
инцидент ,падайки на тротоара пред магазин „Л. „ в гр.Х..От представената
епикриза от ортопедия при М. – Х. е видно ,че е постъпила в болницата на
18.10.2021 г. в 15.00 часа и е изписана на 25.10.2021 г. в 10.15 часа като на
същата е поставена окончателна диагноза „Субтрахинерно счупване на лява
бедрена кост“,поради което е оперирана по спешност на 19.10.2021 г. ,
осъществено е открито наместване на фрактурата с вътрешна
4
фиксация,фемур, а представените фактура и фискален бон от 20.10.2021 г.
установяват ,че ищцата е закупила PFN пирон Титаника на стойност от 1 750
лева,като издател на документите е „М. - Х.“ АД, който този извод не се
променя от обстоятелството ,че пирона е заплатен ден след извършване на
оперативната интервенция.
По показанията на св. Л. Г.,дъщеля на ищцата, която е присъствала на
инцидента, при който е пострадала М. Г. ,се установява ,че на 18.10.2021 г.
около 13.30 часа, след пазаруване в магазин „Л.“,намиращ се до аптеката от
дясната страна на входа на боницата и на излизане от него,двете слезли бавно
по стълбите и се насочили към повиканото такси.Свидетелката носела
чантите с покупките,а майка и вървяла пред нея.Същата стъпила на равна,но
клатеща се плочка на тротоара,оттам стъпила на други неравни плочки и
паднала.Двете не бързали,тъй-като имали уговорка с водача на таксито да ги
чака. В резултатна падането левият крак на ищцата бил счупен , след което
същата била откарана в болница.Понататък свидетелката посочва, че ищцата
престояла около десетина дни в болницата и в последствие първата и сестра
й я гледали у дома. Ищцата била четири месеца на легло,като все още не била
напълно възстановена. Първоначално ползвала проходилка,после патерици и
сега бастун,но въпреки това търсела и опора у някой друг.През цялото време
след инцидента Г. изпитвала болки и страдания ,кракът й бил
изкривен,обърнат по –навътре.Счупването било в областта на тазобедрената
става.Приемала и досега приема болкоуспокояващи лекарства. Заради
счупването ищцата не искала да излиза и да общува с хора,свидетелката и
сестра й я извеждали с количка вън на пътя ,а след изтичане на шест месеца
от инцидента ,понеже нямала повече право на болнични, започнала отново
работа като медицинска сестра при личен лекар,но придружавана от
дъщерите си. След този инцидент,вече повече от година и половина,Г.
продължавала да изпитва болки ,останала затворена,не искала да излиза с
приятелки на кафе както преди,не искала да пазарува,ограничила общуването
си,имала нужда от помощ в домакинството и понастоящем. И понастоящем
ищцата използвала бастун за предвижване.
От заключението на в.л. Х. Е. се установява ,че ищцата М. Г. е
получила счупване на лявата бедрена кост под нивото на трохантера като е
извършена операция-открито наместване на счупването с вътрешна фиксация
чрез поставяне на метална планка ,закрепена с винтове,както и че обичайният
5
срок за възстановяване на тази травма е 10 месеца за физически труд и 8
месеца за нефизически труд,както и че поради напредналата възраст на ищата
и необходимостта от оставане на металното синтезно тяло пожизнено,не се
очаква пълно възстановяване от счупването,като ще останат болките и
затрудненото ходене.Вещото лице сочи също ,че в началото на травмата
ищцата е изпитвала болки с понижаващ се интензитет ,както и че и към
момента болките в лявото бедро продължават при промяна на времето.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира за безспорно
и несъмнено установено по делото ,че на сочената от ищцата дата
18.10.2021г. след пазаруване в магазин „Л.“,в гр.Х. ищцата стъпила на
равна,но клатеща се плочка на тротоара,оттам стъпила на други неравни
плочки и паднала ,в резултат на което претърпяла фрактура на лява бедрена
кост ,за което била хоспитализирана и по спешност е била осъществена
операция с открито наместване на счупването с вътрешна фиксация чрез
поставяне на метална планка ,закрепена с винтове, за който пирон ищцата
заплатила сумата от 1750 лв. В резултат на получената травма ищцата била
обездвижена на легло за период от три месеца ,била изцяло на грижите на
дъщерите си, в периода на възстановяването изпитвала физически болки и
страдания ,макар и с понижаващ интензитет, такива изпитва и към настоящия
момент ,продължава да ползва помощно средство да предвиждане – бастун,а
предвид възрастта й и наличието на чуждо тяло не е възможно пълно
възстановяване .Несъмнено установено е и това ,че получената травма се
отразила и психо емоционално на ищцата ,същата се затворила , ограничила
социалните си контакти ,отказвала да излиза .
С оглед казаното съдът намира да е налице фактическия състав на чл.49
във вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране гаранционно обезпечителната
отговорност на ответната община ,чието задължение е да поддържа улиците
,вкл. тротоарите ,част от общинската инфраструктура ,в изрядно и безопасно
за ползване състояние ,което задължение посредством отговорните за това
лице ,на които е възложена тази работа ,е останало неизпълнено. В резултат
на стъпване върху равна ,но плаваща тротоарна плочка ,спъване в следваща
неравна такава последвало падане , от което ищцата Г. е претърпяла фрактура
на лява бедрена кост и последвалите от това неимуществени вреди - болки и
страдания ,както са приети по-горе, както и имуществената такава .В
6
каузално отношение това е единствената причина за настъпване на този
вредоносен за ищцата резултат ,а възражението на ответната община за
съпричиняване съдът намира за неоснователно. Сама по себе си възрастта на
ищцата към момента на инцидента – 71 години ,не е в причинна връзка с
настъпилия инцидент и претърпяните в резултат на него вреди като от друга
страна се установи ,че ищцата е положила нужната грижа- както се
установи движела се е бавно ,внимателно ,без багаж ,без да бърза ,по
тротоар ,предназначен именно за предвижване на пешеходци ,стъпвайки по
привидно равен терен като единствено плаващите и неравни тротоарна
плочки , провокирала спъването , са причина за инцидента и последвалите от
това вреди.Следва да се каже,че тук не подлежи на обсъждане въведеното с
въззивната жалба възражение за съпричиняване ,базирано на установеното
от вещото лице Е.аболяване на ищцата – глаукома, тъй като такова
възражение с отговора да исковата молба изобщо не е заявено.
Настоящата инстанция намира ,че съобразявайки описаните по-горе
претърпени от ищцата болки и страдания като сила ,интензитет и
продължителност, обстоятелството ,че същата и към момента продължава да
търпи такива ,а също и факта ,че ще търпи такива до края на живота си
поради обстоятелството ,че пълно възстановяване е невъзможно,както и
съобразявайки принципа на справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД , то обезщетение в размер на 30 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените и търпени неимуществени вреди от ищцата ,поради което
отговорността на ответната община за тяхното репариране следва да бъде
ангажирана в този размер .
Следователно така предявените искове от Г. против О. Х. за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,изразяващи се в
закупуване на фиксиращи елементи в размер на 1 750 лв . ,както и такова за
неимуществени такива в размер на 30 000 лв. на основание чл.49 във вр.чл.45
от ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълните им предявени размери и
следва като такива да бъдат уважени.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е стигнал до същите
фактически и правни изводи и като е уважил изцяло предявените искове е
постановил правилен съдебен акт ,който следва като такъв да бъде потвърден.
На адвокат Г. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
7
за настоящата инстанция на основание чл.38 от ЗА в размер на 3 190лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №167 от 14.06.2023г., поправено с Решение
№169 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело №744/2022г. по описа на
Окръжен съд-Х..
ОСЪЖДА О. Х. ,гр.Х.,площад „О. № * да заплати на адвокат Г. П. П. от
гр.Д., ул. Г. С. Р. № *** сумата от 3 190 лева възнаграждение по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8