Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 03.12. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровски районен
съд в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева
при секретаря Радинка
Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора ...................... като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №579 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б.И.П.
ЕГН ********** е обжалвал наказателно постановление №13/20.05.2019 г. на Директора
на РИОСВ В. Търново, с което за това че на 02.04.2019 г. на неразрешено затова място - ПИ с
идентификатор 38577.19.70,с . Копчелиите, община Габрово, област Габрово,
нерегламентирано е изхвърлил строителни, биоразградими и битови отпадъци, за нарушение по чл.133 ал.1 т.1 във вр. с
чл.29 ал.2 и на основание чл.157 ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за управление на отпадъците и му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Същият се явява лично и с адвокат П. С.. Моли съдът
да отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Отрича да е извършил вмененото нарушение. Твърди, че
констатираните отпадъци не са изхвърлени от него и не се намират в неговия
имот.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
на 02.04.2019 г., във връзка с подаден в РИОСВ В. Търново
сигнал за горене на отпадъци в с. Копчелиите, общ. Габрово била извършена
проверка от инспектори в РИОСВ. При
проверката е установено, че в поземлен имот
38577,19,70 с. Копчелиите, общ. Габрово собственост на Б.И.П. са налични
изхвърлени строителни отпадъци, биоразградими и битови отпадъци.
Обстоятелствата от проверката са отразени в констативен протокол
№УО-РН-25/02.04.2019 г. Извършена е служебна проверка, която установява, че Б.И.П.
не притежава разрешителни документи по ЗУО за извършване на дейност с отпадъци,
както и че ПИ 38577.19.70, собственост на последния не е обособено като
специално място за третиране или разрешено изхвърляне на отпадъци.
Прието е извършено нарушение по чл.133 ал.1 т.1 от
ЗУО, за което бил съставен АУАН №9/19.04.2019 г., а въз основа на него било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Р.Н.Н. и С.С.С., както и приложените
писмени такива възражение; молба-възражение; писмо вх.№4340/06.06.2019 г.;
писмо вх.№4614/17.06.2019 г.; копие на писмо изх.№1378/2/21.05.2019 г.; копие
на НП 13/20.05.2019 г.; копие на пощенски плик; копие на АУАН 9/19.04.2019 г.;
копие на констативен протокол УО-РН-31; копие на констативен протокол УО-РН-25;
копие на заповед 384/01.08.2018 г.; писмо и телефонограма №119 от 02.04.2019 г.
от РС "Пожарна безопасност и защита на населението" - Габрово; копие
нотариален акт 155 от 2007; копие на скица 000729/26.03.2008 г.; копие на
подробен устройствен план за застрояване на ПИ
№019070 в землището на с. Копчелийте; разпечатка от кадастрално
административно информационна система от Агенция по геодезия, картография и
кадастър № 38577.19.70.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
По делото е безспорно установено и не се
спори от страните че на 02.04.2019 г. в с. Копчелиите, общ. Габрово са
констатирани налични строителни отпадъци, биоразградими и битови отпадъци,
изхвърлени в противоречие с изискванията на ЗУО.
Основният
спор по делото касае авторството на нарушението. Санкционираното лице Б.П.
оспорва същото, като твърди, че посочените отпадъци не са в неговия имот и че
той не е изхвърлял такива на мястото, на което са установени.
Преценявайки
събраните по делото материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
изложената от жалбоподателя защитна теза не е оборена от доказателствата по
делото. Основният довод на АНО за ангажиране на отговорността му, че отпадъците
са в негови собствен имот. Вторият довод е, че жалбоподателят е изпълнил
предписание на контролните органи за почистване на отпадъци в имота, което се
тълкува като съгласие, като своеобразно признаване на тази отговорност.
И
двата довода, според настоящият съдебен състав не доказват по един категоричен
начин, че изпълнителното деяние на нарушението - "изхвърля", е
осъществено именно от Б.П.. Събраните гласни и приложените писмени
доказателства не установяват с категоричност, че констатираните отпадъци са в
границите на неговия имот. В описанието, дадено в самото наказателно
постановление се сочи, че отпадъците са се намирали на склона, представляващ
границата на имота с дере. В приложената по делото скица са описани границите и
съседите на имот №19070, от която е видно, че същият не граничи с дере. Къде
точно са границите на посочения имот и дали въпросните отпадъци са се намирали
в тези граници са въпроси, по които в материалите по делото няма категорични
доказателства. Това, само по себе си, е
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, защото поставя
под основателно съмнение авторството на нарушението.
Фактът,
че П. е изпълнил предписание за разчистване на отпадъци също не представлява
категорично доказателство за извършеното нарушение. Разчистване на изхвърлени
отпадъци не означава автоматично, че тези отпадъци са изхвърлени от същото
лице. По различни мотиви и съображения гражданите извършват разчистване, включително
организирани кампании, без това да означава, че те, лично са изхвърлили
отпадъци. В конкретния случай П. е направил разчистване, за да предпази имота
си от увреждане. Тази негова теза не е нелогична и действията му не могат да се
третират като "признание за вина".
АНО
е ангажирал отговорността на жалбоподателя единствено и само въз основа на собствеността на имота, без никаква конкретика
по отношение на неговите лични действия Административнонаказателната отговорност
е лична, административнонаказетелното производство е строго формално и изисква
конкретизиране на действията, осъществяващи състава на вмененото нарушение. Дори
да се приеме, че посочите отпадъци са в имота на жалбоподателя, би следвало да
се обсъдят и други въпроси, свързани с вида на самите отпадъци. В наказателното
постановление са посочени: строителни отпадъци /пръст/, биоразградими отпадъци
/клони/ и битови отпадъци. Спецификата в случая е, че в имота си жалбоподателят
има краварник и отглежда животни. В тази дейност има отпадъци, които подлежат
на последваща употреба и използване /тор, сено/.. Възниква въпросът дали, ако
не за всички, то за част от отпадъците, не става въпрос не за "изхвърляне",
а за "съхраняване" на отпадъци по смисъла на §1 т. 42. - дейност,
свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране,
за определен срок или за "оползотворяване" на отпадъци по смисъла на
§1 т. 13. - дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка
за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани
за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
В
заключение би могло да се обобщи, че в случая има много обстоятелства, по
отношение на които няма достатъчна яснота и конкретни доказателства.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана единствено въз основа на акта за
собственост, без да са изяснени редица въпроси, свързани със самото деяние.
Дори датата на извършване на нарушението не е установена, а като такава е
посочена датата на проверката. Дали става въпрос за изхвърляне на отпадъци,
кога са изхвърлени, дали са изхвърлени в имота на жалбоподателя, дали са
изхвърлени от него или от трети лица - по тия въпроси в делото няма конкретика
и яснота. Представителите на РИОСВ възразяват, че ако става въпрос за действия
на трети лица, П. е бил длъжен да сигнализира компетентните органи. Това,
безспорно е така, но неизпълнението на такова задължение би представлявало
друго нарушение, каквото не му е вменено.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление №13/20.05.2019
г. на Директора на РИОСВ В. Търново,, с което на Б.И.П. ЕГН **********, за нарушение по чл.133 ал.1 т.1 във вр. с
чл.29 ал.2 и на основание чл.157 ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за управление на отпадъците и му е наложена глоба в размер на 300,00 лева, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд Габрово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: