№ 325
гр. гр.Велинград, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100295 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ГПК от Г. К. Г. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 10 186.51
лева, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева - редовна лихва за
периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева санкционна лихва от
21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси, 203.73 лева държавна
такса и 453.72 лева юрисконсулско възнаграждение, включително и законна
лихва от 02.04.2014 година, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
487/2014 г. на Районен съд Велинград, като погасени по давност и осъждане
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да върне на Г. К. Г. сумата от 261,75 лв., като
платена на отпаднало основание.
Ищецът твърди, че е бил поръчител по Договор за кредит между П.Т.С.-
кредитополучател /понастоящем починал/ и Банка ДСК АД. Тъй като поетото
задължение не било изпълнявано коректно, в полза на кредитора била
издадена Заповед № 272/30.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
487/2014 г. на Районен съд- Велинград. С нея било разпоредено длъжниците
П.Т.С. от гр. Ракитово, М.Д.С. от гр. Ракитово, Т.П.С. от гр. Ракитово и Г. К.
Г., да заплатят в полза на „Банка ДСК’' ЕАД сумата в размер на 10 186.51 лева
към 02.04.2014 година, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева -
редовна лихва за периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева
санкционна лихва от 21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси,
съдебни разноски в размер на 203.73 лева за държавна такса и 453.72 лева
1
юрисконсулско възнаграждение, включително и законна лихва от 02.04.2014
година погасяване на задължението.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 487/2014
година по описа на Районен съд Велинград, на 06.03.2015 година било
образувано изпълнително дело № № 126/2015 г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева, с район на действие ОС Пазарджик, вписана под № 889 в КЧСИ, с
взискател „Банка ДСК" ЕАД и длъжници П.С., Т.С., М.С.а и ищецът.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство не били
предприемани никакви принудителни действия спрямо него, поради което по
отношение на него е изтекла предвидената в закона давност. По възлагане от
взискателя било извършвано единствено проучване на имущественото му
състояние- на 06.03.2015 година по изпълнителното дело била направена
справка от НБД Население, на същата дата било изпратено искане до
Общинска служба по земеделие и гори Велинград за притежавани от ищеца
земеделски земи или наследени от майка му и баща му. На 09.03.2015 г. била
изискана била справка от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, от която се установило, че ищецът няма задължения, не
притежава недвижими имоти, няма участия в дружества, че притежава МПС
марка „Мерцедес“, модел 300 СЕ, с рег. № ********, върху което взискателят
не поискал налагане на обезпечителна мярка. По данни на ОСЗ Велинград и
ОСЗ Пещера, не притежавал земеделски земи.
Не му била връчвана надлежно покана за доброволно изпълнение, тъй
като на изпратената такава от 06.03.2015г. било отбелязано, че не живее в
страната.
На 21.04.2015 година с договор за цесия между „Банка ДСК” ЕАД и
„ОТП Факторинг България" ЕАД, вземането било прехвърлено. За цесията
ищецът не бил уведомен.
Новият кредитор „ОТП Факторинг България" ЕАД, който бил
конституиран като взискател по изпълнителното производство на 21.12.2015
също не поискал предприемането на абсолютно никакви изпълнителни
действия срещу ищеца. Единствено до него било изпратено съобщение с
уведомяване за конституиране на новия взискател от 05.01.2016 година, което
не му било връчено.
На 20.11.2018 година изпълнително производство № 126/2015 г. по
описа на ЧСИ Станчева било прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК, след което дружеството - взискател поискало връщане на
изпълнителния лист.
На 21.10.2020 година с Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ между „ОТП Факторинг България” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
вземаното по издадения срещу ищеца изпълнителен лист било цедирано в
полза на ответника. За извършената цесия ищецът не бил уведомен.
На 07.02.2023 година ответникът поискал образуване на изпълнително
дело по издания изпълнителен лист от 30.05.2014 година по ч. гр. д.
2
№487/2014 година по описа на Районен съд Велинград. Образувано било
изпълнително дело под № 118/2023 година по описа на ЧСИ Деница
Станчева.
С молба за актуализиране на дълга от 22.02.2023 година ответникът е
посочил, че същият е в размер на 16 502.13 лева.
На 01.03.2023 година бил наложен запор на банковите му сметки, както
и запор на трудовото му възнаграждение във фирма „Джи Ес Джи 75“ ЕООД.
Към настоящия момент му била удържана сумата в размер на 261.57 лева.
Поддържа, че в продължение на девет години от датата на издаването на
Изпълнителния лист - 30.05.2014 година, не били предприети никакви
действия по принудително изпълнение спрямо него, поради което вземаното
било погасено по давност. Първото принудително действие било предприето
едва на 01.03.2023 година, с налаганото на запор на банковите сметки му
сметки и върху трудовото му възнаграждение.
Счита, че общата 5 годишна давност е изтекла през 2019 г. и цялото
вземане по Изпълнителен лист, издаден на 30.05.2014 г., по ч. гр. д. №
487/2014 г. по описа на Районен съд- Велинград вече не подлежи на
принудително изпълнение по отношение на ищеца.
Въз основа на гореизложеното, иска от съда да признае за установено по
отношение на ЕОС Матрикс ЕООД, че не дължи сумата в размер на 10 186.51
лева към 02.04.2014 година, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева -
редовна лихва за периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева
санкционна лихва от 21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси,
203.73 лева държавна такса и 453.72 лева юрисконсулско възнаграждение,
включително и законна лихва от 02.04.2014 година погасяване на
задължението, представляващи вземания по издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 487/2014 г. по описа на Районен съд- Велинград, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 118/2023 г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева, като погасена по давност.
Претендира да бъде осъден ответникът да върне събраната по
изпълнителното производство сума в 261.57 лв., като дадена на отпаднало
основание, евентуално, ако сумата не е разпредена съдът да постанови
същата да му бъде върната от ЧСИ Станчева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва иска.
Излага, че посочената в исковата молба сума, надвишава издадената по
изпълнителния лист по ч. гр. д. 487/2014 г. на РС Велинград и за разликата
над нея предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.
Оспорва основателността на предявените искове.
Сочи, че приложима за вземания, които са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение е общата петгодишна давност, която възразява, че е
изтекла.
3
Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 126/2015 ЧСИ Деница Станчева, по което са искани и
са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, както и погасителната давност за вземането.
Давността била прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство, в което се съдържало и искане за прилагане на
изпълнителен способ и е възложено на съдебния изпълнител да предприеме
действия по принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го
приложи.
След като взискателят цесионер е установил основание за прекратяване
на изпълнителното дело № 126/2015 г. на ЧСИ Деница Станчева (889), въз
основа на същия изпълнителен лист е образувал ново изпълнително дело под
№ 118/2023 ЧСИ Деница Станчева (889). Регулярно са искани и са
предприемани изпълнителни действия до днешна дата.
Освен това до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., с което е
отменено Постановление № 3/18.11.1980 г. на ППВС давност в
изпълнителното производство не е текла. Не е текъл давностен срок и по
време на действие на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците от него.
Счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането
продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да
дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до
доброволното му изпълнение. По арг. от чл. 118 ЗЗД, плащането на погасено
по давност вземане било дължимо, представлявало погасяване на
съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало
и преди изтичане на давностния срок, дори длъжникът да не е знаел за
изтичането му.
Предвид горното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо
притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се
изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията,
включени в съответния изпълнителен способ) не били погасени.
Въз основа на посоченото, иска от съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита следното от фактическа и правна страна:
Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Налице е
4
идентичност на размера на вземането по издадения изпълнителен лист и на
процесното, чието несъществуване се иска да бъде установено.
Заради неизпълнено задължение по Договор за текущо потребление от
14.04.2006г. и Допълнително споразумение към него от 13.04.2020г., сключен
между П.Т.С. и ищеца Г. К. Г. от една страна и Банка ДСК ЕАД, от друга, в
полза на Банка ДСК ЕАД е издадена Заповед № 272/30.04.2014г. по чл. 417
ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д.
487/2014г. на Районен съд Велинград, ведно с изпълнителен лист.
Разпоредено е П.Т.С., Г. К. Г., Т.П.С. и М.Д.С. да заплатят солидарно на
Банка ДСК ЕАД сумата от общо 10 186,51 лв., от които 8 882 лв. главница,
963,62 лв. редовна лихва за периода 12.07.2013г.-02.04.2014г., 240,89 лв.
санкционна лихва за периода 21.10.2013г.-02.04.2014г., замени такси в размер
на 100 лв., ведно със законна лихва от 02.04.2014г., до изплащане на
вземането, 203,73 лв. разноски за държавна такса и 453,72 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По сключения договор за кредит ищецът Г. Г. и П.Т.С., са
кредитополучатели, а Т.П.С. и М.Д.С. са поръчители, видно от приложеното
към ИД № 118/2023г. по описа на ЧСИ Станчева извлечение от счетоводните
книги на Банка ДСК ЕАД.
По молба на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист, на
06.03.2015г. е образувано изпълнително дело №126/2015г. по описа на ЧСИ
Деница Станчева с район на действие ОС Пазарджик.
Извършено е имуществено проучване на кредитополучателите и
поръчителите, при което е установено, че Г. К. Г. не притежава земеделски
земи и земи от горския фонд в землището на гр. Костандово, гр. Батак и гр.
Пазарджик, както и други недвижими имоти. Няма доходи от трудово
правоотношение или като самоосигуряващо се лице. Собственик е на лек
автомобил Мерцедес 300 СЕ с рег. № ********.
До ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
01811/06.03.2015г. да заплати сумата от общо 13 227,62 лв., в която е
включена изцяло сумата по издадения изпълнителен лист, ведно с разноските
по образуване и движение на изпълнителното производство. В нея е
посочено, че се налага запор на вземанията на Г., на осн. чл. 507 ГПК.
Поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, считано на
04.05.2015г., когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на
съобщението.
С Постановление за налагане на възбрана на върху недвижим имот от
08.04.2015г., вписано в службата по вписванията на 14.04.2015г. е наложена
възбрана върху 1/3 ид. част от ливада с площ 1,193 дка. в м. Куилето, общ.
Батак и 1/3 ид. част от ливада с площ 1,978 дка. в м. Цигов чарк, общ. Батак
собственост по наследство на длъжника П.Т.С..
На 21.04.2015г. взискателят Банка ДСК ЕАД прехвърлил на ОТП
Факторинг България ЕАД задълженията по Договор за текущо потребление
5
от 14.04.2006г. С молба от 18.12.2015г. цесионерът е уведомил съдебният
изпълнител за извършеното прехвърляне, поискал е да го конституира като
взискател изпълнително дело № 126/2015г. и да привежда постъпилите и
постъпващите суми по сметка на цесионера. Със същата молба е поискано да
се извърши справка за сключени трудови договори с длъжниците и в случай,
че има такива, да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.
Поискано е и насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците.
На 21.12.2015г. като взискател по изпълнителното производство е
конституиран ОТП Факторинг ЕАД, а производството е прекратено по
отношение на цедента Банка ДСК ЕАД.
Предприети са действия по уведомяване на длъжниците, на които е
изпратено съобщение, че е конституиран нов взискател.
В хода на изпълнителното производство длъжникът кредитополучател
П.Т.С. е починал. Негови наследници са поръчителите М.Д.С. и Т.П.С..
На 19.10.2016г. новият взискател е поискал да се насрочи опис на
възбранените имоти на длъжника П.Т.С..
На 20.10.2016г. е извършено ново проучване на длъжниците, при което
е установено, че Т.П.С. и Г. К. Г. нямат секвестируемо имущество, върху
което да се насочи принудителното изпълнение, а М.Д.С. получава пенсия в
размер на 274,66 лв. месечно.
Установено е и че единият от имотите на починалия кредитополучател
П.Т.С., върху който е наложена възбрана, а именно1/3 ид. част от ливада с
площ 1,193 дка. в м. Куилето, общ. Батак, е продаден през 2009г.
С молба от 31.10.2016г. взискателят е поискал да не се насрочва опис
върху недвижимите имоти на длъжника П.С..
С постановление от 10.11.2016г. на ЧСИ Станчева е наложена възбрана
върху дворно място, представляващо имот пл. номер 1051 по КРП на гр.
Ракитово, за който е отреден УПИ XIX-1051 в кв., при граници и съседи: от
юг-улица, от изток УПИ XVIII-1049, от север УПИ I-1050, от запад УПИ XX-
1052, ведно с намиращата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда-
къща, на застроена площ 70 кв. м., собственост на длъжниците М.Д.С. и
Т.П.С., за обезпечение на вземането на ОТП Факторинг ЕАД. Възбраната е
вписана на 18.11.2016г.
С постановление от 20.11.2018г. изпълнително производство 126/2015г.
по описа на ЧСИ Деница Станчева е прекратено поради перемпция.
С молба вх. № 03682 от 13.02.2019г. /л. 171 по ИД 126/2015г./
взискателят е поискал да бъде върнат оригиналът на издадения изпълнителен
лист, по което искане съдебният изпълнител не се е произнесъл.
На 21.10.2020г. ОТП Факторинг ЕАД е прехвърлил задължението на
ответника ЕОС Матрикс ЕООД.
На 01.07.2021г. цедесионерът и поискал да бъде конституиран като
взискател по ИД 126/2015г. по отношение на всички длъжници, както и да
6
бъде наложен запор на вземанията на длъжниците в Юробанк АД.
С постановление на ЧСИ Станчева от 09.07.2021г. като взискател е
конституиран ответникът ЕОС Матрикс ЕООД, а изпълнителното
производство е прекратено по отношение на ОТП Факторинг ЕАД.
С постановление от 02.02.2023г. на ЧСИ Деница Станчева, вписано ва
08.02.2023г. е вдигната наложената по ИД 126/2015г. възбрана върху имотите
на починалия длъжник П.Т.С. 1/3 ид. част от ливада с площ 1,193 дка. в м.
Куилето, общ. Батак и 1/3 ид. част от ливада с площ 1,978 дка. в м. Цигов
чарк, общ. Батак. С постановление от същата дата на съдебния изпълнител е
вдигна наложената възбрана по същото дело на дворно място,
представляващо имот пл. номер 1051 по КРП на гр. Ракитово, за който е
отреден УПИ XIX-1051 в кв., при граници и съседи: от юг-улица, от изток
УПИ XVIII-1049, от север УПИ I-1050, от запад УПИ XX-1052, ведно с
намиращата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда-къща, на
застроена площ 70 кв. м., собственост на длъжниците М.Д.С. и Т.П.С..
По молба на взискателя ответник от 07.02.2023г. с Постановление от
07.02.2023г. на ЧСИ Деница Станчева, с район на действие ОС Пазарджик е
образувано ИД 118/2023г. С молбата за образуване новият взискател е
поискал да се извърши проучване за трудови доходи или доходи от пенсия на
длъжниците, за наличието на банкови сметки или сейфове и в случай че се
установи наличието на банкови сметки, да се наложи запор върху най-новите
от тях.
След извършено проучване на имущественото състояние на
длъжниците, на 01.03.2023г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца
Г. К. Г. в следните банки Пейнетикс АД, Кей Би Си Банк ЕАД, Юробанк АД и
УниКредит Булбанк АД, както и на трудовото му възнаграждение в
Джиесджи 75 ЕООД. Запорните съобщения до третите задължени лица
УниКредит Булбанк АД, Пейнетикс АД и Кей Би Си Банк ЕАД са връчени на
07.03.2023г., а до Юробанк АД на 06.03.2023г.
Запорното съобщение до третото задължено лице Джиесджи 75 ЕООД е
връчено на 02.03.2023г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като адресът за
връчване е вписаният в ТРРЮЛНЦ адрес, но по данни на връчителя, там няма
седалище или адрес на управление на търговско дружество.
Съобщението за наложения запор на банковите сметки на ищеца му е
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 30.03.2023г. на постоянния и
настоящият му адрес.
С постановление изх. № 4769/01.03.2023г., вписано в Служба по
вписвания Велинград на 02.03.2023г. е наложена възбрана върху дворно
място, представляващо имот пл. номер 1051 по КРП на гр. Ракитово, за който
е отреден УПИ XIX-1051 в кв., при граници и съседи: от юг-улица, от изток
УПИ XVIII-1049, от север УПИ I-1050, от запад УПИ XX-1052, ведно с
намиращата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда-къща, на
застроена площ 70 кв. м., собственост на солидарните длъжници М.Д.С. и
7
Т.П.С..
На 01.03.2023г. са наложени запори на банковите сметки на Т.П.С. в
Кей Би Си Банк България ЕАД, Банка ДСК АД и Обединена Българска банка
АД и на М.Д.С. в Обединена Българска банка АД. Запорните съобщения са
връчени на третото задължено лице ОББ АД на 06.03.2023г., на Кей Би Си
Банк България ЕАД на 07.03.2023г., а на Банка ДСК АД на 08.03.2023г.
На Т.С. и М.С.а запорните съобщения са връчени на 02.03.2023г.
Наложени са запори върху моторните превозни собственост на
длъжниците М.Д.С. и Т.П.С.. Запорните съобщения са връчени до
длъжниците на 02.03.2023г.
С молба от 12.04.2023г. ищецът е поискал спиране на изпълнението въз
основа на издадена обезпечителна заповед от 07.04.2023г. по ч. гр. д.
295/2023г. на РС Велинград.
С постановление от 12.04.2023г. на ЧСИ Деница Станчева ИД
118/2023г. е спряно, на осн. чл. 432, ал.1, т. 1 ГПК.
След образуване на изпълнителното производство по сметка на ЧСИ
Станчева е постъпила сумата от 261,57 лв. за погасяване на задълженията по
Договор за текущо потребление от 14.04.2006г.
Погасителната давност е юридически факт, период от време, с
изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска принудително
изпълнение на задължението. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече, когато вземането стане изискуемо. Основанията за спирането и
прекъсването й са регламентирани в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Вземанията се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, освен ако законът не
предвижда друго.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът Г. К. Г. е солидарно отговорен за сумата в размер на
общо 10 186.51 лв. по Договор за текущо потребление от 14.04.2006г.,
сключен с Банка ДСК ЕАД, по който е кредитополучател. За задължението е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
30.05.2014г., срещу която не е подадено възражение и заповедта за
изпълнение е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК / ред. ДВ. бр.59 от 20.07.2007г./ от връчването й на 04.05.2015г., т.е.
на 18.05.2023г. Давността по влязлата в сила заповед за изпълнение е
петгодишна.
Преди това, на 06.03.2015г.. въз основа на заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 126/2015 по
описа на ЧСИ Деница Станчева с район на действие Окръжен съд Пазарджик.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. по тълк. дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС давност не тече за вземания по образувани
изпълнително производство преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено загубило
8
сила ППВС № 3/ 1980 г., както е в настоящия случай. Следователно
петгодишната давност за вземането по влязлата в сила Заповед за изпълнение
№ 272/30.04.2015г. е започнала да тече на 26.06.2015 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Предприетите действия по принудително изпълнение в периода след
влизане на заповедта за изпълнение до 26.06.2015г. са правноирелевантни,
предвид че не е текъл давностен срок, който да може да бъде прекъснат.
След 26.06.2015 г. в рамите на изпълнително производство 126/2015г.,
действие прекъсващо давността е вписването на 18.11.2016 г. на възбрана
върху дворно място, представляващо имот пл. номер 1051 по КРП на гр.
Ракитово, за който е отреден УПИ XIX-1051 в кв., при граници и съседи: от
юг-улица, от изток УПИ XVIII-1049, от север УПИ I-1050, от запад УПИ XX-
1052, ведно с намиращата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда-
къща, на застроена площ 70 кв. м., собственост на длъжниците М.Д.С. и
Т.П.С., за обезпечение на вземането на ОТП Факторинг ЕАД. То обаче няма
действие по отношение на ищеца, тъй като съгласно чл.125 ЗЗД и чл.148 ЗЗД
прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник или срещу
поръчителя не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници,
респективно спрямо длъжника.
По тези съображения не прекъсва давността спрямо ищеца и молбата на
9
взискателя от 19.10.2016г. за насрочване опис на възбранените преди това
имоти на длъжниците М.С.а и Т.С.-1/3 ид. част от ливада с площ 1,193 дка. в
м. Куилето, общ. Батак и 1/3 ид. част от ливада с площ 1,978 дка. в м. Цигов
чарк, общ. Батак, още повече, че е оттеглена на 31.10.2016г.
Давността спрямо ищеца Г. Г. е прекъсната с молбата за конституиране
на взискател на ОТП Факторинг ЕАД от 18.12.2015г., тъй като едновременно
е поискано извършване на действия по принудително изпълнение, годни да я
прекъснат- запор върху трудовото възнаграждение и опис на движимите вещи
на длъжниците. От тогава е започнала да тече нова петгодишна давност.
Течението й не е прекъсвано в периода 18.12.2015г. до 13.03.2020г., когато е
спряла да тече, тъй като по молбата на взискателя спрямо Г. не са
предприемани действия, на принудително изпълнение. След извършено
имуществено проучване на длъжника от 20.10.2016г. е установено, че няма
доходи от трудови договори и секвестируеми вещи и запор не е налаган.
Изпратеното съобщение, че е конституиран нов взискател също не прекъсва
давността.
Давността е спряла да тече по време на извънредното положение,
обявено с Решение на народното събрание от 13 март 2020 г. в периода от
13.03.2020г. до 14.05.2020г., съгласно чл. 3, ал. 2 о Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Продължила е да тече от 14.05.2020г. До изтичането й на 18.02.2021г. спрямо
длъжника Г. Г. не са предприемани действия прекъсващи давността. Макар
че, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците до два месеца след отмяната
на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени
публични продани и въводи във владение на държавните и частните съдебни
изпълнители и не се налагат запори на банкови сметки на физически лица,
запори върху трудови възнаграждения и пенсии и извършването на описи на
движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за
задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за
трудови възнаграждения, не съществува забрана през този период тези
действия да бъдат поискани от взискателя и по тази начин продължилата да
тече погасителна давност да се прекъсне. Нито ОТП Факторинг ЕАД нито
следващият взискател-ответникът по делото ЕОС Матрикс ЕООД, на когото
на 21.10.2020г. е цедерано вземането по договора за кредит, са поискали
предприемане на някое от предвидените в закона действия за принудително
събиране на вземането до изтичане на давностния срок. По тези съображения
последващите предприети действия от ответника принудителни
изпълнителни действия- искане да се наложи запор върху банковите сметки и
на тримата длъжници в Юробанк България АД от 01.07.2021г. и молба за
образуване на изпълнително производство и за налагане на запор върху най-
новите сметки на ищеца и предприетите в рамките на образуваното ново
10
изпълнително дело 118/2023г.-налагане на запор върху банковите му сметки и
върху трудовото му възнаграждение на 01.01.2023г. са без правно значение,
доколкото не могат да прекъснат давност, която вече е изтекла.
Следователно до предявяване на настоящия иск на 30.03.2023г.
давността за вземането е изтекла и същото е погасено.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се посочи,
че погасителната давност да не води до погасяване на самото вземане и
същото да продължава да е дължимо, поради което даденото в изпълнение на
погасено по давност задължение да не подлежи на връщане, дори длъжникът
да не е знаел за изтичане на давността, ако плащането е станало доброволно, а
не по пътя на съдебната принуда. Принудителното изпълнение на погасено по
давност задължение е недопустимо и даденото по него подлежи на връщане.
В случая в хода на изпълнителното производство след погасяване на
вземането по давност е събрана сумата от общо 261,57 лв., видно от
приложените на л. 91-92 платежни нареждания. Видно от същите обаче, като
наредител на сумите е посочен длъжникът Г. К. Г., а не третото задължено
лице по наложените запори. Следователно процесната сума е платена
доброволно от длъжника и не подлежи на връщане, макар плащането да е
извършено след налагане на запор върху банковите му сметки и да е по
сметка на съдебния изпълнител. По тези съображения искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане за заплащане на разноски е заявено
своевременно единствено от ищеца, в хода на устните състезания.
Претендират се разноски съобразно приложения списък в размер на
общо 2 521,53 лв.
На ищеца се дължат разноски по уважения иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
В производството по гр. д. 295/2023г. на РС Велинград страната е
заплатила разноски по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на
407,50 лв., депозит за преписи на ИД в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв. От тях ответникът дължи заплащане на
разноски за държавна такса в размер на 407,46 лв. и 48 лв. за изготвяне на
преписи по ИД 126/2015г. и 118/2023г. на ЧСИ Деница Станчева.
Относно претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че видно от съдържанието на приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие между Г. Г. и адв. Г. Ц. АК Пазарджик,
адвокатско възнаграждение е уговорено само за процесуално
представителство по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Съдът, като
съобрази релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение
11
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и като прецени,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по спорните
въпроси с кои действия се прекъсва давността и тече ли по време на висящо
изпълнително производство, образувано преди да обявено за загубило сила
ППВС № 3/1980 г. е постановена задължителна съдебна практика, по делото е
проведено едно открито съдебно заседание, го намира за основателно, поради
което следва да се уважи. На ищеца следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство в минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 1307.79 лв.
Следователно общо на ищеца се дължат разноски в размер на 1 763,25
лв.
Ответникът не претендира разноски.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Г. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр. Велинград, ул. „*********** № 16 и ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ЖК
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, че Г. К. Г. не
дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 10 186,51 лв.,
от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева - редовна лихва за периода от
12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева санкционна лихва от 21.10.2013 г.
до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси, 203.73 лева държавна такса и 453.72
лева юрисконсулско възнаграждение, включително и законна лихва от
02.04.2014 година погасяване на задължението, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. 487/2014 г. на Районен съд Велинград, като
погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждане на ОС Матрикс ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ЖК „Малинова Долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6 да върне на Г. К. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Велинград, ул. „*********** № 16 сумата от 261,57 лв., като платена на
отпаднало основание.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ЖК „Малинова Долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на Г. К. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Велинград, ул. „*********** № 16 разноски по гр. д. 295/2023г. на РС
Велинград в размер на общо 1 763,25 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и
три лева и 25 ст./.
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13