Решение по дело №143/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 172
Дата: 12 април 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20237100700143
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 172 / 12.04.2023 г.,  град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                     ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

        при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 143/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.            

Образувано е по касационна жалба от М.В.И., ЕГН **********,***, срещу Решение № 400 от 24.11.2022 г. по НАХД  № 1101/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Касаторът обжалва първоинстанционното решение единствено с довода, че съдът не е разгледал възражението му за невръчване на Наказателно постановление (НП) № 21-0851-001534/ 07.09.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Добрич, сектор Пътна полиция, с което на г-н И. е наложено наказание за това, че като водач на автобус „Ситроен джъмпер“ с рег. № ТХ4135АК, на 16.08.2021 г. около 17:20 часа в гр. Добрич, на кръстовището на ул. Ген. Гурко и бул. 25-ти септември, като не се е убедил че е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътници, при внезапното спиране на автобуса, пътничката на дясната седалка, Лиляна Василева Манева, пада на пода и си удря главата, при което след обстоен преглед в МБАЛ - Добрич е настанена в Отделение по неврохирургия с хематом на лицева част. При извършената проверка водачът не е представил контролен талон. Прието е, че е извършил нарушение на чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 100, ал. 1, т. 1 от с.з., в резултат на което са му наложени съответно наказания глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 10 лв.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Настоява, че неправилно съдът е разгледал жалбата му като такава срещу самото НП и се е произнесъл по него, след като той единствено е искал да бъде извършено произнасяне, че не му е връчено процесното НП. С оглед на това иска отмяна на първоинстанционното Решение и отмяна на НП.

Ответникът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази наведените касационни основания и задължението си за служебна проверка по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея доводи. Съображенията за това са следните:

Производството пред РС - Добрич е образувано по подадена жалба от М.В.И. срещу цитираното по – горе НП. След като е сезиран с жалба, съдът е длъжен, ако прецени, че е редовна, да разгледа спора по същество.

Жалбата съдържа единственото оплакване, че НП не е връчено на наказаното лице и то е научило за него след справка от 04.07.22 г. в НАП за подлежащи на изпълнение публични задължения. Получил заверен препис от НП 21.09.22 г. и подал жалба срещу същото на 26.09.22 г.

Видно от отразяването в НП, същото е прието за връчено на 17.11.2021 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Защо точно на тази дата е прието за връчено, не е ясно, след като след тази дата са последвали докладни записки и писма във връзка с връчването по постоянен адрес на лицето. (така ДЗ рег. № 436р-42153/ 22.11.21 г. на ПИ Второ РУ Варна).

Същевременно в първоинстанционното производство е приложено Удостоверение за настоящ адрес, издадено на 22.08.22 г., от което се установява, че водачът, считано от 27.10.2014 г., е с настоящ адрес ***, т.е. настоящият му адрес не е бил неизвестен, за да се приложи нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а посоченият в НП постоянен адрес, видно от показанията на актосъставителя, е бил посочен от последния според отразеното в личната карта на наказаното лице, а не лично от г-н И.. В този смисъл отбелязването върху НП за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е в грубо нарушение на закона. Административнонаказващият орган не е извършил надлежната проверка, за да установи настоящия адрес на лицето и да му връчи НП, с което е нарушил закона.

Въззивният съд е обсъдил възражението за невръчване на НП, но изложените от него мотиви не съответстват на събраните по делото доказателства, вкл. на показанията на актосъставителя и Удостоверението за настоящ адрес. Очевидно е, че НП не е било връчено по надлежния ред на водача. Същевременно, без да отчете това и без да изложи мотиви защо приема жалбата за редовна и допустима, съдът я е разгледал и се е произнесъл по същество на спора.

Настоящият състав държи да отбележи обаче, че връчването или редовното връчване на НП е от значение единствено за допустимостта на жалбата в смисъл, че ако НП е връчено надлежно, срокът за обжалване тече от датата на връчване и ако жалбата не е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, то същата е недопустима и не подлежи на разглеждане от съда. Липсата на редовно връчване на НП е неотносимо към отмяната на същото, а рефлектира единствено върху това, че при липса на редовно връчване жалбата се счита за подадена в срок.

Въпреки, че не са изложени мотиви за приемане на жалбата за допустима, макар че НП е от 07.09.2021 г., а жалбата е подадена едва на 26.09.2022 г., то първоинстанционното решение е правилно относно приемането на жалбата за допустима, тъй като очевидно НП не е било връчено на лицето, а нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая.

Същевременно е важно да се отбележи, че за съответствието на решението с материалния закон касационният съд следи служебно. В случая първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изводите за законосъобразност на НП са единствено на основание нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Вярно е, че не са представени доказателства, с които да се оборва материалната доказателствена сила на съставения АУАН, призната му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но и установяването на нарушението не се мотивира с този акт, тъй като в него не се съдържат достатъчно факти, от които да се изведе категоричен извод за доказани нарушения от водача. Същевременно по делото не са събрани абсолютно никакви доказателства по същество на спора. Св. Андреев е разпитан само за пострадалата жена, но не е разпитан относно това известни ли му са обстоятелствата, при които е паднала, колко пътници е имало в автобуса, седнала ли е била жената, как е била седнала и какво е наложило внезапното спиране. Тези факти са от значение за преценката дали от обективна и субективна страна това деяние може да се счита за доказано. За второто нарушение пък не са дадени никакви показания. Настоящият състав намира, че след като от една страна административнонаказващият орган не е представил никакви доказателства в подкрепа на констатациите в АУАН, а съдът не е изяснил случая по същество, но въпреки това е потвърдил НП, то постановеното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Събраните по делото доказателства не установяват относимите към признаците на конкретните нарушения факти, поради което тези нарушения остават недоказани, както от обективна, така и от субективна страна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич,  касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от М.В.И., ЕГН **********,***, срещу Решение № 400 от 24.11.2022 г. по НАХД  № 1101/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0851-001534/ 07.09.21 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Добрич, сектор Пътна полиция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: