Определение по дело №38525/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42842
Дата: 29 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110138525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42842
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110138525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Б. Ц. М., с която са предявени следните установителни искове:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 5905.37
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.37, вх.А, ет.1, за
периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и на сумата 54.43 лева– главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 05.05.2023г., до
окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 698.00 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.– 24.04.2023г. и 10.56 лева– лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г.– 24.04.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23998/2023 г. по ч.гр.д. № 23998/2023 г., по
описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Б. Ц.
М., като собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил през процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.37, вх.А, ет.1, абонатен
1
номер 65110, като ответникът имал задължение за заплащане на стойността на потребената
за жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не е
сторил това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23998/2023г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени
указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответницика. Представя
писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за привличане на трето лице- помагач.
Претендира разноски.
Ответникът Б. Ц. М. е подал извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете. Твърди, че заедно с Деница Любенова М.а са съсобственици при
равни дялове на 6/42 ид.ч. от присъединителен топлопровод, съоръжения към него и
абонатна станция, изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие към обект -
жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“ № 33, която ответникът
заедно с останалите етажни собственици възложили на трето за спора юридическо лице
изграждането на съоръжението. Със споразумение от 26.08.2004г. възложителите
разпределили помежду си общата за съоръжението цена, като на 26.01.2005 г. е сключен
договор за присъединяване между „Топлофикация София“ ЕАД и етажната собственост.
Твърди, че от 26.01.2005 г. до настоящия момент ищецът ползва изграденото топлопреносно
съоръжение, без да заплаща цена за това.
Релевира възражение с правно основание чл. 104, изр. 2, предл. 3 ЗЗД за
прихващане за сума в размер на 5 905,37 лева - незаплатена доставена стойност на
топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022 г., за сума в размер на 698,00 лева -
лихва за забава за периода 15.09.2021г. – 24.04.2023 г., за главница за услугата дялово
разпределение за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г. в размер на 54,43 лева, както и за
сумата от 10,56 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г. с
насрещното му вземане по възражението за прихващане по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 7
000 лева, представляваща цена за ползването за 1/14 част за присъединяване към
топлопреносната мрежа за периода от 16.10.2018 г. до 16.10.2023 г. на изградено от ответника
и останалите етажни собственици съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа за сграда с административен адрес: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“, № 33. Представя
писмени доказателства. Прави искания по чл. 190 ГПК и за допускане на допълнителен
въпрос към искането на ищеца за допускане на изслушване на СТЕ.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните,
като докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота или го обитава на
валидно договорно основание, като в последните две хипотези на негово име е открита
партида, както и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен
на претендираната цена и изискуемост на вземането.
В тежест на ответникът е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
2
докаже изпълнение или погасяването на задължението чрез друг способ.
Възражението за прихващане не следва да се приема за съвместно разглеждане в
настоящото производството, доколкото не се твърди между страните да е сключван договор
за изкупуване на съоръжение, с оглед на което твърдяното вземане не почива на договорно
правоотношение между страните, по силата на което ответното дружество да дължи цена за
изкупуване на този обект, поради което и не се касае за искане с правно основание чл.137,
ал.2 ЗЕ. Възражението, освен че не касае вземане по облигационно правоотношение,
сключено с търговеца, който се явява ищец по настоящото производство, се отнася за
неликвидно вземане, поради което и на основание дадените указания с т.4 от Тълкувателно
решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възражението е недопустимо и не следва да бъде
прието за съвместно разглеждане. Възражението се съдържа и в отговор, който е подаден
извън срока по чл. 131 ГПК.
Изложените в исковата молба твърдения обосновават интерес за ищеца от
конституиране на „Директ“ ЕООД като трето лице-помагач в производството.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза е основателно, тъй
като поставените в исковата молба въпроси касаят спорни обстоятелства по делото, за чието
изясняване е необходимо използването на специални знания от съответната област на
науката.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК, което е основателно.
Исканията за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и на допълнителни въпроси
по съдебно-техническата експертиза, въведени с отговора на исковата молба, както и за
събиране на документи по реда на чл. 190 ГПК, не се явяват необходими и следва да се
отхвърлят.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в процеса направеното от Б. Ц. М.
възражение за съдебно прихващане на претендираните с исковата молба суми: за сума в
размер на 5 905,37 лева - незаплатена доставена стойност на топлинна енергия за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022 г., за сума в размер на 698,00 лева - лихва за забава за периода
15.09.2021г. – 24.04.2023 г., за главница за услугата дялово разпределение за периода м.
05.2020 г. - м. 04.2022 г. в размер на 54,43 лева, както и за сумата от 10,56 лева - мораторна
лихва за периода 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., с вземане на ответника Б. Ц. М. в общ
размер на сумата от 7 000 лева, представляваща цена за ползването на изградено от
3
ответника за 1/14 част за присъединяване към топлопреносната мрежа за сграда с
административен адрес: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“, № 33.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д. № 23998/2023 г. на СРС, 55 състав.
КОНСТИТУИРА „Директ“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание разпоредбата на чл. 190 ГПК третото лице- помагач в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна
енергия в процесния имот, включително изравнителните сметки и документите за главен
отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Таня Йонкова Калпачка, телефон: **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, искането за допускане на допълнителни въпроси по съдебно-
техническата експертиза, както и искането за събиране на документи по реда на чл. 190
ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на
4
исковата молба и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5